Огън и кръв

Синовете на Дракона

Крал Егон I Таргариен взел и двете си сестри за съпруги. Ренис и Висения били драконови ездачки, със сребристозлатната коса, лилави очи и красота на истински Таргариени. Иначе двете кралици били толкова различни, колкото може да бъдат които и да са две жени… освен във взаимното уважение. Всяка от тях дала на краля син.

Енис бил първият. Роденото през 7 г. СЗ от по-младата съпруга на Егон, Ренис, момче било малко и болнаво при раждането. Плачело непрекъснато и казват, че крайниците му били тънки, очите му — малки и воднисти, и че кралските майстери се опасявали за оцеляването му. Изплювал зърната на кърмачките си и сучел само от гърдите на майка си, и според мълвата плакал цели две седмици, след като бил отбит. Толкова не приличал на крал Егон, че неколцина дори се одързостили да намекват, че Негова милост не бил истинският баща на момчето, че Енис е копеле, заченато от някой от многото чаровни фаворити на кралица Ренис, син на певец, на глумец или мим. А принцът и бавно растял също тъй. Чак когато му дали младия дракон Живак, новоизлюпен същата година на Драконов камък, Енис Таргариен започнал да расте добре и да наедрява.

Принц Енис бил на три, когато майка му, кралица Ренис, и нейният дракон, Мераксес, били убити в Дорн. Смъртта ѝ оставила малкия принц безутешен. Той спрял да яде и дори започнал да пълзи, както правел на годинка, все едно е забравил как се ходи. Баща му се отчаял от него и из двора се разнесли слухове, че крал Егон можел да вземе друга жена, след като Ренис била мъртва, а Висения била бездетна и може би ялова. Кралят си мълчал по тези въпроси, тъй че никой не можел да каже какви мисли може да са го занимавали, но много велики лордове и благородни рицари се появявали в двора с девствените си дъщери, всяка от които все по-хубава от предишната.

Всякакви подобни спекулации приключили през 11 г. СЗ, когато кралица Висения внезапно обявила, че носи дете на краля. Син, заявила тя убедено и така се оказало. Принцът дошъл с рев на света през дванайсетата година СЗ. Никое новородено не е било по-здраво от Мегор Таргариен, съгласили се майстери и дойки; теглото му при раждането било почти двойно колкото на по-големия му брат.

Братята никога не били близо един до друг. Принц Енис бил несъмненият наследник и крал Егон го държал близо до себе си. Докато кралят обикалял из владението от замък на замък, с него бил и принцът. Принц Мегор останал с майка си и седял до нея, докато тя водела дворцовия съвет. Кралица Висения и крал Егон често били разделени в онези години. Когато не бил на кралска обиколка, Егон се връщал в Кралски чертог и Укреплението на Егон, докато Висения и синът ѝ оставали в Драконов камък. По тази причина лордове, както и простолюдието започнали да наричат Мегор Принца на Драконов камък.

Кралица Висения поставила меч в ръката на сина си, когато бил на три. Според някои първото, което той уж направил с меча, било да заколи една от котките в замъка… макар да е по-вероятно тази история да е клевета, съчинена от враговете му много години по-късно. Но че принцът веднага започнал да овладява уменията с меча, за това няма съмнение. За негов пръв учител по оръжия майка му избрала сир Гавен Корбрей, един от най-страховитите рицари, които можело да се намерят във всичките Седем кралства.

Принц Енис бил толкова често в компанията на баща си, че неговото обучение в рицарските изкуства дошло най-вече от рицарите от Кралската гвардия на Егон, а понякога и от самия крал. Момчето било усърдно, съгласни били инструкторите му, и не му липсвал кураж, но му липсвала големината и силата на баща му и така и не надвишавал уменията на един прилично добър боец дори когато кралят връчвал Блекфайър в ръцете му, което правел от време на време. Енис нямало да се опозори в битка, казвали си наставниците му помежду си, но никога нямало да се пеят песни за бойното му юначество.

Дарбите, които притежавал принцът, били в други области. Самият Енис бил чудесен певец, както се оказало, със силен и мелодичен глас. Бил вежлив и чаровен, умен, без да е досадно книжовен. Лесно се сприятелявал и млади момичета, изглежда, се влюбвали до полуда в него, било то знатни или от простолюдието. Енис обичал да язди също така. Баща му му давал различни коне, но любимият му ездитен звяр бил неговият дракон Живак.

Принц Мегор също яздел, но не показвал голяма обич към коне, кучета или други животни. Веднъж един кон го ритнал в конюшните. Мегор промушил коня смъртоносно… и посякъл половината лице на конярчето, което притичало при жалното цвилене на животното. Принцът на Драконов камък имал много другари през годините, но не и истински приятели. Бил свадливо момче, бързо се обиждал, бавно прощавал, страховит бил в гнева си. Умението му с оръжия обаче било несравнимо. Скуайър на осем, свалял от седлото момчета четири и пет години по-големи от него в двубои и пребивал до поражение ветерани учители по оръжие в двора на замъка. На тринайсетата му година, през 25 г. СЗ, майка му, кралица Висения, му подарила собствения си меч от валирианска стомана, Тъмна сестра — половин година преди брака му.

Традицията сред Таргариените открай време била да се женят родственици. Брак между брат и сестра се смятал за идеален. Иначе момиче можело да се омъжи за чичо, братовчед или племенник, момче за братовчедка, леля или племенничка. Тази практика идвала от Стара Валирия, където била обичайна сред много от древните фамилии, особено онези, които отглеждали и яздели дракони. „Кръвта на дракона трябва да остане чиста“, така казвали. Някои от принцовете чародеи също тъй взимали повече от една жена, когато им допадало, въпреки че това било по-малко обичайно, отколкото кръвосмесителния брак. Във Валирия преди Ориста, написали са мъдреци, били почитани хиляда богове, но от нито един не се бояли, тъй че малцина дръзвали да говорят против тези обичаи.

Това не било в сила във Вестерос, където властта на Вярата била неоспорима. Старите богове все още били почитани в Севера и Удавения бог в Железните острови, но в останалите части на владението имало един-единствен бог със седем лика и неговият глас над тази земя бил Върховният септон на Староград. А доктрините на Вярата, предадени през столетията от самото божество Андалос, осъждали валирианските брачни обичаи, практикувани от Таргариените. Кръвосмешението било порицавано като мерзък грях, било то между баща и дъщеря, майка и син или брат и сестра, а плодовете на такива съюзи били смятани за противни в очите на богове и хора. Със задна дата може да се види, че конфликтът между Вярата и дома Таргариен бил неизбежен. Всъщност мнозина измежду Най-благочестивите очаквали Върховният септон да се изкаже срещу Егон и сестрите му през Завоеванието и били крайно неудовлетворени, когато Отецът на Верните наместо това посъветвал лорд Хайтауър да не се противопоставя на Дракона и дори го благословил и помазал на второто му коронясване.

Близостта е бащата на приемането, гласи поговорката. Върховният септон, който коронясал Егон Завоевателя, останал Пастир на Верните до смъртта си през 11 г. СЗ, по което време владението вече било привикнало с идеята за крал с две кралици, които били едновременно негови съпруги и сестри. Крал Егон винаги се стараел да почита Вярата, като утвърдил традиционните ѝ права и привилегии, освободил нейното богатство и собственост от данък и постановил, че септони, септи и други служители на Седмината, обвинени за престъпления, може да бъдат съдени само от съдилища на самата Вяра.

Съгласието между Вярата и Железния трон продължило през цялото царуване на Егон Първи. От 11 до 37 г. СЗ шестима Върховни септони носели кристалната корона; Негова милост останал в добри отношения с всекиго от тях, като посещавал Звездната септа всеки път, когато идвал в Староград. Но въпросът за кръвосмесителния брак оставал, тлеещ под вежливостите като отрова. Макар Върховните септони от царуването на крал Егон никога да не се изказвали срещу брака на краля за сестрите му, не заявявали и че е законен. По-низшите представители на Вярата — селски септони, свети сестри, просещи братя, Бедни събратя — все още вярвали, че е греховно брат да ляга със сестра или мъж да взима две съпруги.

Егон Завоевателя обаче не станал баща на дъщери, тъй че тези проблеми не довели до криза веднага. Синовете на Дракона нямали сестри, за които да се оженят, тъй че всеки от тях бил принуден да потърси невяста другаде.

Принц Енис се оженил първи. През 22 г. СЗ той сключил брак с лейди Алиса, девствената дъщеря на лорда на Приливите Етан Веларион, лорд-адмирал на крал Егон и глава на корабите. Тя била на петнайсет, на същата възраст като принца, и също имала неговата сребриста коса и лилави очи, тъй като Веларионите били древна фамилия, от валирианска порода. Майката на самия крал Егон била от дома Веларион, тъй че бракът бил сметнат между братовчед и братовчедка.

Той скоро се оказал и щастлив, и плодоносен. Следващата година Алиса родила дъщеря. Принц Енис ѝ дал името Рена, в чест на своята майка. Също като баща си, момичето било малко при раждането, но за разлика от него се оказало щастливо, здраво дете с живи люлякови очи и коса, която блестяла като ковано сребро. Писано е, че самият крал Егон плакал първия път, когато сложили внучката в ръцете му, и след това я обичал безумно… може би донякъде защото му напомняла за изгубената му кралица Ренис, в чиято памет била наречена.

Когато радостната вест за раждането на Рена се разнесла из страната, владението се възрадвало… освен може би кралица Висения. Принц Енис бил безспорният наследник на Железния трон, били съгласни всички, но сега възникнал въпросът дали принц Мегор оставал втори по линия на наследството, или трябвало да се смята, че е изпаднал до трети след новородената принцеса. Кралица Висения предложила проблемът да се реши с годеж на невръстната Рена за Мегор, който тъкмо навършил единайсет. Енис и Алиса се изказали против съюза обаче… а когато вестта стигнала до Звездната септа, Върховният септон пратил гарван, като предупредил краля, че такъв брак не би се погледнал благосклонно от Вярата. Негова висша святост предложил за Мегор друга съпруга: собствената си племенница Серайз Хайтауър, девствена дъщеря на лорда на Староград Манфред Хайтауър (да не се бърка с дядо му със същото име). Крал Егон, като си давал сметка за изгодите от по-близки връзки със Староград и управляващия му дом, видял мъдрост в избора и се съгласил на брака.

И станало тъй, че през 25 г. СЗ Мегор Таргариен, принц на Драконов камък, се венчал за лейди Серайз Хайтауър в Звездната септа на Староград, като самият Върховен септон извършил брачните церемонии. Мегор бил на тринайсет, невястата с десет години по-голяма… но лордовете, които свидетелствали на първата брачна нощ, до един се съгласили, че от принца ставало страстен съпруг, а самият Мегор се похвалил, че е консумирал брака дванайсет пъти онази нощ. „Направих син за дома Таргариен нощес“, обявил той на закуска.

Синът дошъл на следващата година… но момчето, наречено Егон на своя дядо, било родено от лейди Алиса и от баща принц Енис. Отново в Седемте кралства се завихрили празненства. Малкият принц бил здрав и буен, и имал „осанка на воин“, заявил дядо му, самият Егон Дракона. Докато мнозина все още обсъждали дали принц Мегор или неговата племенница, Рена, трябвало да има преднина в реда на наследството, изглеждало безспорно, че Егон щял да последва своя баща, Енис, също както Енис щял да последва Егон.

В последвалите години други деца се родили едно подир друго в дома Таргариен… за радост на крал Егон, макар и не непременно на кралица Висения. През 29 г. СЗ принц Егон се сдобил с бебе брат, когато Алиса дала на принц Енис втори син, Визерис. През 34 г. СЗ тя родила Джеерис, четвъртото ѝ дете и трети син. През 36 г. дошла друга дъщеря, Алисан.

Принцеса Рена била на тринайсет, когато се родила малката ѝ сестра, но Великият майстер Гавен отбелязал, че „момичето толкова се радва на бебето, че човек може да си помисли, че самата тя е майката“. Най-голямата дъщеря на Енис и Алиса била свенливо и мечтателно дете, което като че ли се чувствало по-уютно с животни, отколкото с други деца. Като малка често се криела зад полата на майка си или се вкопчвала в крака на баща си в присъствието на непознати… но обичала да храни котките в замъка и винаги имала по едно-две котенца в леглото си. Макар майка ѝ да осигурявала низ от подходящи дружки, дъщерите на лордове велики и малки, Рена, изглежда, така и не създала топли отношения с която и да било от тях, а предпочитала компанията на книгите.

На девет години обаче ѝ дали новоизлюпено от ямите на Драконов камък и с малкия дракон, който тя нарекла Сънеплам, се свързали мигновено. С дракона неизменно до нея, принцесата бавно започнала да надраства срамежливостта си; а на дванайсет години за първи път се издигнала в небесата и оттогава, макар да останала кротко момиче, никой не смеел да я нарече плаха. Скоро след това Рена за първи път се сдобила с истинска приятелка в лицето на братовчедка си Лариса Веларион. За известно време двете момичета били неразделни… докато Лариса не я върнали внезапно в Дрифтмарк, за да я омъжат за втория син на Вечерната звезда на Тарт. Младите обаче, ако не друго, са жилави, и принцесата скоро си намерила нова приятелка — дъщерята на Ръката Саманта Стоукуорт.

Тъкмо принцеса Рена, според легендата, сложила драконово яйце в бебешката люлка на принцеса Алисан, също както направила за принц Джеерис две години по-рано. Ако тези приказки са верни, от тези яйца дошли драконите Среброкрил и Вермитор, чиито имена щели да бъдат изписвани с толкова големи букви в аналите от идущите години.

Любовта на принцеса Рена към нейните братче и сестриче и радостта на владението за всяко ново принцче Таргариен не били споделяни от принц Мегор и майка му кралица Висения, тъй като всеки нов син, роден на Енис, изтласквал все по-надолу Мегор в линията на наследството, а и все още имало такива, които твърдели, че той стои и зад дъщерите на Енис също тъй. А през цялото време самият Мегор оставал бездетен, защото лейди Серайз така и не зачевала.

На турнирния терен и на бойното поле обаче достиженията на принц Мегор далече надвишавали тези на брат му. На големия турнир при Речен пад през 28 г. СЗ Мегор свалил от конете трима рицари на Кралската гвардия в последователни сблъсъци, преди да падне от крайния шампион. В групов бой никой не можел да му се противопостави. След това той бил издигнат в рицарски сан на полето от баща му, който го помазал не с кое да е оръжие, а с Блекфайър. На шестнайсет Мегор станал най-младият рицар в Седемте кралства.

Последвали други подвизи. През 29 г. СЗ Мегор придружил Озмунд Стронг и Етан Веларион до Каменните стъпала, за да изкоренят лисенския пиратски крал Саргосо Саан, и се бил в няколко кървави свади, в които се показал и безстрашен, и страховит. През 31 г. СЗ подгонил и убил прочут рицар разбойник в речните земи, тъй наречения Великан на Тризъбеца.

Мегор все още не бил драконов ездач обаче. Макар сред огньовете на Драконов камък да се били излюпили над десет през последните години от царуването на Егон и да били предлагани на принца, той ги отказвал всичките. Когато малката му племенница Рена, само на дванайсет, се извисила в небето на гърба на Сънеплам, провалът на Мегор станал тема за приказки в Кралски чертог. Лейди Алиса го подразнила за това един ден в двора, като се зачудила гласно дали „моя добър брат го е страх от дракони“. Принц Мегор се намръщил от гняв при шегата, а след това отвърнал хладно, че има само един дракон, достоен за него.

Последните седем години от царуването на Егон Завоевателя били мирни. След разочарованията от неговата Дорнска война кралят приел продължената независимост на Дорн и отлетял до Слънчево копие на Балерион на десетгодишнината от мирните споразумения, за да отпразнува „пир на приятелство“ с Дерия Мартел, управляващата принцеса на Дорн. Принц Енис го придружил на Живак; Мегор останал на Драконов камък. Егон направил седемте кралства едно с огън и кръв, но след като отпразнувал шейсетата си годишнина през 33 г. СЗ, наместо това се обърнал към тухлата и хоросана. Половината от всяка година все още била посвещавана на кралска обиколка, но сега принц Енис и неговата жена лейди Алиса били тези, които пътували от замък на замък, докато състаряващият се крал оставал у дома, делейки дните си между Драконов камък и Кралски чертог.

По това време рибарското село, където за първи път дебаркирал Егон, се било разраснало в голям вмирисан град със сто хиляди души население; само Староград и Ланиспорт били по-големи. При все това в много отношения Кралски чертог бил все още не много повече от военен лагер, който се е раздул до гротескни размери: мръсен, вонящ, непланиран, временен. А Укреплението на Егон, което по това време се било разширило до средата надолу по Високия хълм на Егон, било най-грозният замък в Седемте кралства, огромно струпване от дърво, пръст и тухла, отдавна надраснало старите палисади от дървени трупи, които били единствените му стени.

Определено не било подходящо за един велик крал. През 35 г. СЗ Егон се преместил с двора си обратно в Драконов камък и се разпоредил Укреплението на Егон да бъде срутено, за да може на негово място да се вдигне нов замък. Този път, постановил той, щял да строи с камък. Да надзирава планирането и строежа на замъка назначил Ръката на краля, лорд Алин Стоукуорт (сир Озмунд Стронг умрял предната година), и кралица Висения (из двора се разнасяла шега, че крал Егон възложил на Висения да строи Червената цитадела, за да не му се налага да понася присъствието ѝ на Драконов камък).

Егон Завоевателя умрял от удар на Драконов камък през 37-ма година. Неговите внуци Егон и Визерис били с него при смъртта му, в Залата на Рисуваната маса; кралят им показвал подробности от своите завоевания. Принц Мегор, пребиваващ в Драконов камък по това време, изрекъл хвалебствието, когато тялото на баща му било положено на погребалната клада в двора на замъка. Кралят бил облечен в бойна броня, ръцете му в железни ръкавици сгънати над дръжката на Блекфайър. От времената на Стара Валирия винаги е било обичай домът Таргариен да изгаря мъртвите си, вместо да предава останките им на земята. Вхагар дал пламъците, за да се запали огънят. Блекфайър бил изгорен с краля, но след това бил прибран от Мегор, с острието му по-тъмно, но иначе невредим. Никой обикновен огън не може да навреди на валирианската стомана.

Дракона бил надживян от неговата сестра Висения; от синовете му, Енис и Мегор; и петимата внуци. Принц Енис бил на трийсет години, когато баща му умрял, принц Мегор на двайсет и пет.

Енис бил в Планински рай на своята обиколка, когато баща му умрял, но Живак го върнал на Драконов камък за погребението. След това той си поставил бащината корона от желязо и рубини и Великият майстер Гавен го провъзгласил като Енис от дома Таргариен, Първия с това име, Крал на андалите и ройнарите, и на Първите хора, Владетел на Седемте кралства и Защитник на Владението. Лордовете, които дошли на Драконов камък, за да се сбогуват със своя крал, коленичили и свели глави. Когато дошъл редът на принц Мегор, Енис го вдигнал на нозе, целунал го по бузата и рекъл: „Брате, не трябва никога повече да коленичиш пред мен. Ще управляваме това владение заедно, ти и аз“. След това кралят връчил меча на баща си, Блекфайър, на своя брат, с думите: „Ти си по-годен да носиш този меч от мен. Използвай го в служба на мен и ще бъда доволен“.

(Тази покана щяла да се окаже крайно неразумна, както щели да покажат бъдещите събития. След като кралица Висения преди това дарила сина си с Тъмна сестра, принц Мегор вече притежавал и двата потомствени меча от валирианска стомана на дома Таргариен. От тази дата насетне обаче той щял да борави само с Блекфайър, докато Тъмна сестра висяла на стените на покоите му на Драконов камък.)

След като погребалните ритуали приключили, новият крал и неговият антураж отплавали за Кралски чертог, където Железният трон все още стоял сред купищата отломки и кал. Старото Укрепление на Егон било срутено и ями и тунели били осеяли хълма там, където се изкопавали подземията и основите на Червената цитадела, но новият замък тепърва щял да започне да се издига. При все това хиляди дошли да поздравят крал Енис, когато той заел трона на баща си.

След това Негова милост се отправил за Староград, за да получи благословията на Върховния септон. Макар да е могъл да направи пътуването за няколко кратки дни на Живак, Енис предпочел да пътува по суша, придружаван от триста конни рицари и техните свити. Кралица Алиса яздела до него, заедно с трите им най-големи деца. Принцеса Рена била на четиринайсет години, красиво момиче, което грабвало сърцето на всеки рицар, който я видел; принц Егон бил на единайсет, принц Визерис на осем. (Техните по-млади брат и сестра, Джеерис и Алисан, били сметнати за твърде малки за такова тежко пътуване и останали в Драконов камък.) След като тръгнала от Кралски чертог, кралската свита поела на юг към Бурен край, после на запад през Дорнските гранични земи до Староград, като отсядала във всеки замък по пътя. Връщането щяло да бъде през Планински рай, Ланиспорт и Речен пад, така било постановено.

По целия маршрут простолюдието се появявало на тълпи по стотици и хиляди, за да срещне с възгласи новия крал и новата кралица и да поздрави младите принцове и принцеса. Но докато Егон и Визерис се наслаждавали на виковете на тълпите и на пировете и веселбите, вдигани във всеки замък за забавление на новия монарх и неговата фамилия, принцеса Рена възвърнала предишния си свян. В Бурен край майстерът на Орис Баратеон стигнал дотам да напише: „Принцесата като че ли не искаше да е тук, нито одобряваше каквото и да видеше или чуеше. Като че ли рядко се хранеше, не излизаше на лов със соколи, а когато я подканиха да пее — защото казват, че имала хубав глас — отказа грубо и се прибра в покоите си“. Принцесата била крайно недоволна, че са я отделили от нейния дракон Сънеплам и от последната ѝ фаворитка Мелъни Пайпър, червенокоса девица от речните земи. Чак когато майка ѝ, кралица Алиса, пратила да доведат лейди Мелъни, за да е с тях на обиколката, Рена най-сетне изоставила мрачното си настроение и се включила в празненствата.

В Звездната септа Върховният септон помазал Енис Таргариен, както неговия предшественик някога помазал баща му, и му поднесъл корона от жълто злато с ликовете на Седемте, инкрустирани с нефрит и бисер. Но още докато Енис получавал благословията на Отеца на Верните, други подхвърляли съмнения за пригодността му да седи на Железния трон. Вестерос се нуждаел от воин, шепнели си те един на друг, а Мегор явно бил по-силният от двамата синове на Дракона. Първа между шепнещите това била Вдовстващата кралица Висения Таргариен. „Истината е съвсем явна — съобщава се, че говорела тя. — Дори Енис я вижда. Иначе защо би дал Блекфайър на моя син? Той знае, че само Мегор има силата да управлява.“

Куражът на новия крал щял да бъде изпитан по-скоро, отколкото някой можел да си представи. Войните на Завоеванието били оставили белези по цялото владение. Синове, вече на възраст, мечтаели да отмъстят за отдавна мъртвите си бащи. Рицари помнели дните, когато мъж с меч и кон, и броня можел със сеч да си проправи пътя към богатства и слава. Лордове помнели време, когато не им трябвало кралско дозволение да облагат простолюдието си или да убиват враговете си. „Веригите, които изкова Дракона, все още могат да бъдат скъсани — казвали си един на друг недоволните. — Можем да спечелим свободите си отново и сега е времето да ударим, защото този нов крал е слаб.“

Първото раздвижване на бунт било в речните земи, сред колосалните руини на Харънхъл. Егон бил подарил замъка на сир Куентон Кохерис, неговия стар майстор оръжейник. Когато лорд Кохерис умрял след падане от коня си през 9 г. СЗ, титлата се прехвърлила на неговия внук Гаргон, дебел и глупав мъж с непристоен апетит за млади момичета, който станал известен като Гаргон Госта. Лорд Гаргон скоро станал ненавистен с това, че се появявал на всяка сватба, празнувана във владенията му, за да може да се наслади на правото на лорда на първата нощ. Човек едва ли можело да си представи по-нежелан сватбен гост. Също така си угаждал свободно с жените и дъщерите на собствените си слуги.

Крал Енис все още бил на обиколката си, гостувайки на лорд Тъли от Речен пад на връщане за Кралски чертог, когато бащата на една девица, която лорд Кохерис бил „удостоил“, отворил задната вратичка в Харънхъл на един разбойник, който се нарекъл Харън Червения и претендирал, че бил син на Харън Черния. Разбойниците измъкнали негово благородие от леглото и го довлекли до божията горичка на замъка, където Харън отрязал гениталиите му и ги дал за храна на едно куче. Няколко верни стражи били убити; останалите се съгласили да се присъединят към Харън, който се самообявил за лорд на Харънхъл и крал на Реките (тъй като не бил железнороден, не претендирал за островите).

Когато вестта стигнала до Речен пад, лорд Тъли приканил краля да яхне Живак и да връхлети над Харънхъл, както сторил баща му. Но Негова милост, може би с мисъл за смъртта на майка си в Дорн, вместо това заповядал Тъли да свика знамената си и се задържал в Речен пад, докато се съберат. Едва когато се събрали хиляда мъже Енис тръгнал в поход… но когато хората му стигнали Харънхъл, заварили го празен, само трупове. Харън Червения подложил слугите на лорд Гаргон на меча и отвел войската си в горите.

Докато Енис се върне в Кралски чертог, новините станали още по-лоши. В Долината по-младият брат на лорд Ронел Арин, Джонос, свалил и затворил верния си брат и се обявил за крал на Планината и Долината. В Железните острови друг жрец крал излязъл от морето, като се обявил за Лодос Дваж Удавения, сина на Удавения бог, завърнал се най-сетне от гостуването при баща си. А високо в Червените планини на Дорн се появил претендент, наречен Кралят Лешояд, и призовал всички истински дорнци да отмъстят за злините, причинени на Дорн от Таргариените. Въпреки че принцеса Дерия го отрекла, като се заклела, че тя и всички верни дорнци искат само мир, хиляди се стекли под знамената му и се изсипали от хълмовете и от пясъците, по кози пътеки в планините и в Предела.

„Този Крал Лешояд е побъркан, а привържениците му са паплач, недисциплинирани и неумити — написал лорд Хармон Дондарион на краля. — Можем да ги помиришем чак от петдесет левги.“ Скоро след това същата тази паплач връхлетяла и завзела замъка му Черен пристан. Кралят Лешояд лично отрязал носа на Дондарион, преди да подпали Черен пристан и да си замине.

Крал Енис знаел, че тези бунтове трябва да бъдат потушени, но явно не можел да реши откъде да започне. Великият майстер Гавен е написал, че кралят не можел да проумее защо ставало това. Простолюдието го обичало, нали? Джонос Арин, този нов Лодос, Кралят Лешояд… онеправдал ли ги е с нещо? Ако са имали жалби, защо не са ги поднесли пред него? „Щях да съм ги изслушал.“ Негова милост говорил да се пратят пратеници до бунтовниците, да научи причините за действията им. Опасявайки се, че Кралски чертог може да не е в безопасност, след като Харън Червения бил жив и наблизо, изпратил кралица Алиса и по-малките им деца в Драконов камък. Заповядал на своята Ръка, лорд Алин Стоукуорт, да вземе флота и войска до Долината, за да погуби Джонос Арин и да върне лордството на брат му Ронел. Но когато корабите щели да отплават, отменил заповедта си от страх, че заминаването на Стоукуорт щяло да остави Кралски чертог беззащитен. Наместо това пратил Ръката само с няколкостотин мъже да хванат Харън Червения и решил да свика голям съвет, за да обсъдят как най-добре да премахнат другите бунтовници.

Докато кралят увъртал, лордовете му излезли на полесражението. Някои действали самоволно, други — съгласувано с Вдовстващата кралица. В Долината лорд Алард Ройс от Писан камък събрал четирийсетима верни знаменосци и тръгнал срещу Орлово гнездо, където лесно надвил поддръжниците на самозвания крал на Планината и Долината. Но когато поискали освобождаването на законния им лорд, Джонос Арин им пратил брат си през Лунната порта. Такъв бил тъжният край на Ронел Арин, който прелетял два пъти около Великанската пика на драконов гръб.

Орлово гнездо било непревземаемо, тъй че „крал“ Джонос и твърдоглавите му поддръжници плюли на лоялистите и се окопали за обсада… докато принц Мегор не се появил отгоре в небето, яхнал Балерион. По-младият син на Завоевателя най-сетне си взел дракон: не кой да е, а Черното страшилище, най-големия от всички.

Вместо да се противопостави на огъня на Балерион, гарнизонът на Орлово гнездо заловил претендента и го доставил на лорд Ройс, като отворил наново Лунната порта и се отнесъл с Джонос братоубиеца така, както той се отнесъл с брат си. Капитулацията спасила привържениците на претендента от изгаряне, но не и от смърт. След като завладял Орлово гнездо, принц Мегор ги избил до крак. Дори на най-благородния по род измежду тях била отказана честта да умре от меч; предателите заслужавали само въже, постановил Мегор, тъй че пленените рицари били обесени голи от стените на Орлово гнездо и ритали, докато се душели бавно. Хуберт Арин, братовчед на мъртвите братя, бил провъзгласен за лорд на Долината. Тъй като той вече имал шестима синове от лейди съпругата си, Ройс от Писан камък, наследствената линия на Арините изглеждала сигурна.

В Железните острови Горън Грейджой, лорд Жетвар на Пайк, докарал „крал“ Лодос (Втори с това име) до подобен бърз край, като подкарал сто кораба, за да дебаркира на Стар Уик и Голям Уик, където поддръжниците на претендента били най-многобройни, и избил хиляди от тях. След това наредил да мариноват главата на жреца крал в морска сол и я пратил в Кралски чертог. Крал Енис бил толкова доволен от подаръка, че предложил на Грейджой каквото благодеяние пожелае. Това се оказало неразумно. Лорд Горън, в желанието си да се докаже истински син на Удавения бог, измолил от краля правото да прогони всички септони и септи, които били дошли на Железните острови след Завоеванието, за да обърнат железнородните в култа към Седмината. Крал Енис нямал друг избор, освен да се съгласи.

Най-големият и най-застрашителен бунт останал по Дорнските гранични земи. Въпреки че принцеса Дерия продължавала да праща опровержения от Слънчево копие, мнозина подозирали, че тя играе двойна игра, защото не излязла на полесражението срещу бунтовниците и се носело слух, че им пращала хора, пари и продоволствие. Дали това било истина или не, но стотици дорнски рицари и няколко хиляди опитни копиеносци се присъединили към сганта на Краля Лешояд, а самата измет се раздула значително, до повече от трийсет хиляди души. Толкова голямо станало воинството му, че Кралят Лешояд взел зле премислено решение и раздвоил силата си. Докато той тръгнал на запад срещу Нощна песен и Рогов хълм с половината дорнска мощ, другата половина заминала на изток, за да обсади Каменен шлем, седалище на дома Суан, под командата на лорд Уолтър Вил, сина на Любовника на вдовици.

И двете войски претърпели разгром. Орис Баратеон, вече известен като Орис Едноръкия, препуснал от Бурен край, за да размаже дорнците под стените на Каменен шлем. Когато Уолтър Вил бил предаден в ръцете му, ранен, но жив, лорд Орис казал: „Твоят баща взе ръката ми. Взимам твоята като отплата“. След тези думи отсякъл дясната ръка на лорд Уолтър. После отсякъл и другата му ръка, а също така и двете му стъпала, като ги нарекъл „лихвата“. Колкото и странно да е, лорд Баратеон умрял на връщане за Бурен край от раните, които получил по време на битката, но синът му Давос винаги твърдял, че умрял доволен и усмихвайки се на гниещите ръце и стъпала, които се люшкали в палатката му като връзки лук.

Самият Крал Лешояд нямал по-добра съдба. След като не могъл да завладее Нощна песен, той зарязал обсадата и тръгнал на запад, при което лейди Карон направила излаз зад него, за да се съедини с голяма сила пограничници, водени от Хармон Дондарион, осакатения лорд на Черен пристан. Междувременно лорд Самуел Тарли на Рогов хълм внезапно се появил срещу дорнската походна колона с няколко хиляди рицари и стрелци. Дивия Сам, така наричали този лорд, и като такъв се оказал той в последвалата кървава битка, в която посякъл десетки дорнци с великия си меч от валирианска стомана Сърцегуб3. Кралят Лешояд разполагал с два пъти повече мъже от тримата си врагове взети заедно, но повечето били необучени и недисциплинирани и когато се озовали срещу бронирани рицари отпред и отзад, редиците им се разбили. Дорнците захвърлили копия и щитове и побягнали към далечните планини, но граничните лордове препуснали след тях и ги избили в така наречения по-късно Лов на Лешояда.

Колкото до самия крал бунтовник, мъжът, който се самоназовал Краля Лешояд, бил заловен жив и вързан гол между два пилона от Дивия Сам Тарли. Певците обичат да разправят, че бил разкъсан на парчета от самите лешояди, от които взел прозвището си, но всъщност той умрял от жажда и оставен гол на стихиите, а птиците не се нахвърлили отгоре му преди да е съвсем мъртъв. (В по-късни години няколко други мъже щели да взимат титлата Крал Лешояд, но дали са били от същата кръв като първия, никой не може да каже.) Смъртта му общо взето се смятала за края на Втората дорнска война, макар това да е донякъде погрешно, тъй като дорнски лордове изобщо не са излезли на полето, а принцеса Дерия продължила да охулва Краля Лешояд до неговия край и не взела участие в кампаниите му.

Първият от бунтовниците се оказал и последният, но Харън Червения най-сетне бил хванат натясно в едно село западно от Окото на боговете. Разбойникът крал не умрял кротко. В своя последен бой той убил Ръката на краля лорд Алин Стоукуорт, преди да бъде посечен от скуайъра на Стоукуорт Бернар Брюн. Благодарен, крал Енис удостоил Брюн с рицарско звание и възнаградил Давос Баратеон, Самуел Тарли, Дондарион Безносия, Елин Карон, Алард Ройс и Горън Грейджой със злато, служби и почести. С най-големи хвалебствия удостоил собствения си брат. При завръщането му в Кралски чертог принц Мегор бил възхвален като герой. Крал Енис го прегърнал пред ликуващата тълпа и го обявил за Ръка на Краля. А когато в края на същата година два млади дракона се излюпили в огнените ями на Драконов камък, това било прието като знак.

Но разбирателството между синовете на Дракона не траяло дълго.

Може би този конфликт е бил неизбежен, но двамата братя имали много различни характери. Крал Енис обичал съпругата си, децата си и народа си и желаел на свой ред да бъде обичан. Меч и копие изгубили всякаква привлекателност за него. Наместо тях Негова милост се отдал на алхимия, астрономия и астрология, забавлявал се с музика и танц, обличал най-фини коприни, брокати и кадифета и се радвал на компанията на майстери, септони и умни люде. Неговият брат Мегор, по-висок, по-плещест и ужасно силен, не понасял такива неща, а живеел за бран, турнири и битка. С право бил смятан за един от най-добрите рицари във Вестерос, макар често да била отбелязвана и неговата свирепост на бойното поле и неговата суровост спрямо победените врагове. Крал Енис винаги гледал да угоди; изправен пред трудности, гледал да отвръща с меки слова, докато отговорът на Мегор винаги бил стомана и огън. Великият майстер Гавен е написал, че Енис се доверявал на всекиго, а Мегор на никого. Кралят лесно се поддавал на влияние, отбелязва Гавен, люшкал се насам и натам като тръстика във вятъра, склонен да се подчини на всеки съветник, когото чуел последен. Принц Мегор, от друга страна, бил твърд като железен прът, непоклатим, упорит.

Въпреки тези различия синовете на Дракона продължили да управляват заедно дружески близо две години. Но през 39 г. СЗ кралица Алиса дала на крал Енис още една наследничка, момиче, което нарекла Ваела, която за жалост умряла в бебешката си люлка скоро след това. Може би точно това поредно доказателство за плодовитостта на кралицата тласнало принц Мегор да направи каквото направил. Каквато и да е била причината, принцът стъписал както владението, така и самия крал, когато внезапно обявил, че лейди Серайз била ялова и че поради това е взел втора съпруга в лицето на Алис Хароуей, дъщеря на новия лорд на Харънхъл.

Бракосъчетанието било извършено на Драконов камък под егидата на Вдовстващата кралица Висения. Тъй като септонът на замъка отказал да извърши богослужението, Мегор и новата му невяста били съюзени по валирианския ритуал, „венчани от кръв и огън“. Бракосъчетанието станало без дозволението, знанието или присъствието на крал Енис. Когато това се разчуло, двамата братя се скарали лошо. А и Негова милост не бил сам в гнева си. Манфред Хайтауър, бащата на лейди Серайз, поднесъл протест пред краля, настоявайки лейди Алис да бъде отстранена. А в Звездната септа в Староград Върховният септон отишъл дори по-далече, като отхвърлил брака на Мегор като грях и прелюбодеяние и нарекъл новата невяста на принца „тази курва на Хароуей“. Никой верен син или дъщеря на Седемте нямало никога да се поклони на такива, така заявил.

Принц Мегор останал непокорен. Неговият баща бил взел и двете си сестри за съпруги, изтъкнал той; ограниченията на Вярата можело да властват над по-низши, но не над кръвта на дракона. Никакви слова на крал Енис не могли да изцерят раната, която думите на брат му отворили така, и много благочестиви лордове из Седемте кралства осъдили брака и започнали да говорят открито за „Курвата на Мегор“.

Раздразнен и ядосан, крал Енис дал на брат си избор: или изоставя Алис Хароуей и се връща при лейди Серайз, или понася години изгнание. Принц Мегор избрал изгнание. През 40 г. СЗ заминал за Пентос, като взел със себе си лейди Алис, дракона си Балерион и меча Блекфайър. (Казват, че Енис поискал от брат си да му върне Блекфайър, на което принц Мегор отговорил: „Ако искаш, ела да ми го вземеш“.) Лейди Серайз останала изоставена в Кралски чертог.

За да замести брат си като Ръка, крал Енис се обърнал към септон Мурмисон, благочестив свещеник, за когото се разправяло, че можел да изцери болния с ръкополагане. (Кралят го накарал да ръкополага на корема на лейди Серайз всяка нощ с надеждата, че брат му може да се разкае за глупостта си, ако законната му съпруга стане плодовита, но дамата скоро се уморила от нощния ритуал, напуснала Кралски чертог и се върнала при баща си в Хайтауър.) Несъмнено Негова милост се надявал, че изборът ще смири Вярата. Ако е така, сбъркал е. Септон Мурмисон можел да изцери владението толкова, колкото можел да направи Серайз Хайтауър плодовита. Върховният септон продължавал с речите си и из цялото владение лордовете в своите замъци говорели за слабостта на краля. „Как може да управлява Седемте кралства, след като не може да управлява брат си?“, казвали.

Кралят оставал в неведение за недоволството във владението. Мирът се върнал, досадният му брат бил отвъд Тясното море, а на върха на Високия хълм на Егон започнал да се издига нов замък: целият построен от светлочервен камък, новото седалище на краля щяло да бъде по-голямо и по-пищно от Драконов камък, с дебели стени, барбакани и кули, способни да устоят на всеки враг. Червената цитадела, така я нарекли хората на Кралски чертог. Строежът ѝ се превърнал в мания за краля. „Моите потомци ще управляват оттук хиляда години“, заявил Негова милост. Може би мислейки за тези наследници, през 41 г. СЗ Енис Таргариен направил катастрофална грешка и обявил намерението си да даде ръката на дъщеря си Рена в брак за нейния брат Егон, наследника на Железния трон.

Принцесата била на осемнайсет, принцът на петнайсет. Били близки от детството си, играели си заедно като малки. Макар Егон така и да не си взел свой дракон, неведнъж се бил извисявал в небесата със своята сестра на Сънеплам. Бил строен, красив и все по-висок с всяка изтекла година и мнозина казвали, че бил самият образ на своя дядо на същата възраст. Три години служба като скуайър изострили уменията му с меч и брадва и бил смятан надлъж и шир за най-добрата пика в цялото владение. Напоследък много млади девици хвърляли око на принца, а Егон не бил безразличен към ухажванията им. „Ако принцът не бъде оженен — написал Великият майстер Гавен на Цитаделата, — Негова милост скоро ще има внук копеле, с което да се примирява“.

Принцеса Рена също имала много ухажори, но за разлика от брат си, не окуражавала никого от тях. Предпочитала да прекарва дните си със своите близки, с кучетата и котките си, и с новата си фаворитка Алейн Ройс, дъщеря на лорда на Писан камък — пълничко и невзрачно момиче, но толкова обичано, че Рена понякога я взимала за полет на гърба на Сънеплам, също както правела с брат си Егон. По-често обаче Рена отлитала в небесата сама. След като навършила шестнайсет, принцесата заявила, че е пораснала жена, „свободна да летя където пожелая“.

Летяла, и още как. Сънеплам го виждали чак при Харънхъл, Тарт, Писан камък, Града на гларуса. Шушукало се (макар така и да не се доказало), че на един от тези полети Рена отстъпила цвета на своята девственост на простосмъртен любовник. Странстващ рицар според един от разказите; според други бил певец, син на ковач, селски септон. В светлината на тези приказки някои предположили, че Енис може да е изпитвал нуждата да види дъщеря си омъжена колкото се може по-скоро. Независимо от истинността на това предположение, на осемнайсет Рена определено била на възраст за женене, три години по-голяма, отколкото били майка ѝ и баща ѝ, когато се оженили.

Предвид традициите и практиките на дома Таргариен брак между двете му най-големи деца трябва да е изглеждал очевиден ход за крал Енис. Привързаността между Рена и Егон била добре известна и никой от двамата не изказал възражение против брака; всъщност има много основания да се предполага, че двамата са очаквали точно такова партньорство още откакто са си играли заедно в детските стаи на Драконов камък и Укреплението на Егон.

Бурята, която предизвикало кралското обявление, изненадала всички тях, въпреки че предупредителните знаци били достатъчно ясни за тези с достатъчно ум да ги разчетат. Вярата опростила, или най-малкото пренебрегнала брака на Завоевателя и сестрите му, но не била склонна да стори същото за внуците им. От Звездната септа дошло унищожително порицание, отхвърлящо брака между брат и сестра като скверно. Всякакви деца, родени от такъв съюз, щели да бъдат „мерзост в очите на богове и хора“, прогласил Отецът на Верните в декларация, която била прочетена от десет хиляди септони из Седемте кралства.

Енис Таргариен имал позорна слава заради своята нерешителност, но тук, изправен пред гнева на Вярата, се втвърдил и станал упорит. Вдовстващата кралица Висения го посъветвала, че имал само два избора: трябвало да изостави брака и да намери нови партньори за сина си и дъщеря си, или да яхне дракона си, Живак, и да отлети до Староград и да подпали Звездната септа над главата на Върховния септон. Крал Енис не направил нито едно от двете. Но пък останал непреклонен.

В деня на бракосъчетанието улиците извън Септата на Възпоминанието — построена на върха на Хълма на Ренис и наречена в чест на падналата кралица на Дракона — били обкръжени от Синове на Воина в бляскава сребърна броня и те отбелязвали всеки от брачните гости, докато те минавали покрай тях, пеш, на кон или в носилки. По-благоразумните лордове, може би очаквайки това, останали настрана.

Онези, които все пак дошли да свидетелстват, видели нещо повече от бракосъчетание. На пира след това крал Енис усложнил грешката си, като дал титлата Принц на Драконов камък на своя предполагаем наследник принц Егон. Залата се смълчала при тези думи, защото всички присъстващи знаели, че тази титла до този момент принадлежала на принц Мегор. Кралица Висения станала и напуснала залата без разрешението на краля. Същата нощ тя яхнала Вхагар и се върнала на Драконов камък, и е писано, че когато драконът ѝ минал пред луната, дискът станал червен като кръв.

Енис Таргариен, изглежда, не проумял колко много настроил владението срещу себе си. Жаден да си върне благосклонността на простолюдието, той постановил, че принцът и принцесата ще направят кралска обиколка из владението, като несъмнено мислел за възторжените възгласи, с които го посрещали навсякъде, където минавал на собствената си обиколка. Навярно по-благоразумна от своя баща, принцеса Рена го помолила за позволение да вземе своя дракон, Сънеплам, с тях, но Енис го забранил. Тъй като принц Егон все още не яздел дракон, кралят се боял, че лордовете и простолюдието може да помислят сина му за мекушав, ако видят жена му на драконов гръб, а него — на обикновен кон.

Кралят недооценил настроенията в кралството, благочестивостта на народа си и авторитета на думите на Върховния септон. От първия ден, в който поели на път, Егон, Рена и техният ескорт били освирквани от тълпи на Верните, където и да идат. В Девиче езеро не се намерил нито един септон, който да произнесе благословия на пира, който лорд Мутън вдигнал в тяхна чест. Когато стигнали в Харънхъл, лорд Лукас Хароуей отказал да ги допусне в замъка, освен ако не се съгласят да признаят дъщеря му Алис за истинска и законна съпруга на чичо им. Отказът не им донесъл никаква обич от страна на благочестивите, само една студена и влажна нощ в палатки под извисяващите се кули на могъщия замък на Харън Черния. В едно село в речните земи няколко Бедни братя стигнали дотам да замерват кралската двойка с буци кал. Принц Егон извадил меча си да ги накаже и се наложило да бъде удържан от собствените му рицари, тъй като свитата на принца значително отстъпвала на брой. Но това не спряло принцеса Рена да излезе пред тях и да заяви: „Безстрашни сте пред едно момиче на кон, виждам. Следващия път когато дойда, ще бъда на дракон. Е, хвърляйте кал по мен, ако искате“.

Другаде из владението нещата тръгнали от зле към по-зле. Септон Мурмисон, Ръката на краля, бил прогонен от Вярата в наказание за извършване на забранени брачни церемонии, при което Енис лично взел перото в ръка, за да пише на Върховния септон и да помоли Негова висша святост да възстанови „моя добър Мурмисон“, като му обяснил дългата история на бракове между брат и сестра в Стара Валирия. Отговорът на Върховния септон бил толкова злъчен, че Негова милост пребледнял, когато го прочел. Вместо да се смили, Пастирът на Верните нарекъл Енис „Краля Изчадие“ и го обявил за претендент и тиранин, който нямал никакво право да управлява Седемте кралства.

Верните слушали. След по-малко от две седмици, докато септон Мурмисон минавал през града в носилката си, група Бедни братя излезли от една странична уличка и го насекли на парчета с брадвите си. Синовете на Воина започнали да укрепват Хълма на Ренис, за да превърнат Септата на Възпоминанието в своя цитадела. Тъй като Червената цитадела все още била на години от довършването си, кралят решил, че жилището му на върха на Хълма на Висения е твърде уязвимо, и намислил да се премести в Драконов камък с кралица Алиса и по-малките им деца. Тази предпазна мярка се оказала разумна. Три дни преди да отплават двама Бедни братя изкатерили със стълба стените на имението и нахлули в спалнята на краля. Само навременната намеса на кралската гвардия спасила Енис от жалка смърт.

Негова милост заменял Хълма на Висения за самата Висения. На Драконов камък Вдовстващата кралица го поздравила с прословутото: „Ти си глупак и слабак, племеннико. Мислиш ли, че някой изобщо щеше да дръзне да говори така на твоя баща? Имаш дракон. Използвай го. Отлети до Староград и направи тази Звездна септа на друг Харънхъл. Или разреши на мен и ме остави да изпека онзи благочестив глупак вместо теб“. Енис не искал и да чуе. Вместо това пратил Вдовстващата кралица в покоите ѝ в кулата Морски дракон и ѝ заповядал да остане там.

Към края на 41 г. СЗ по-голямата част на кралството затънала в гърчовете на пълномащабен бунт срещу дома Таргариен. Четиримата лъжекрале, които се надигнали при смъртта на Егон Завоевателя, вече изглеждали пълни глупци на фона на заплахата от това ново въстание, защото бунтовниците вярвали, че са войници на Седемте, водещи свещена война срещу безбожна тирания.

Десетки благочестиви лордове подели бунтовния зов, смъкнали кралските знамена и се обявили на страната на Звездната септа. Синовете на Воина завзели портите на Кралски чертог и контролирали всеки, който влизал или напускал града. Освен това прогонили работниците от недовършената Червена цитадела. Хиляди Бедни братя излезли на пътищата и принуждавали пътниците да заявят дали са на страната на „боговете или на изчадието“, и протестирали пред градските порти, докато лордовете им не излезели пред тях да отхвърлят краля Таргариен. В западните земи принц Егон и принцеса Рена били принудени да спрат обиколката си и да потърсят убежище в замъка Крейкхол. Пратеник от Железен бряг на Браавос, пратен в Староград да преговаря с Мартин Хайтауър, новия лорд на Хайтауър и глас на Староград (след като баща му, лорд Манфред, умрял няколко луни по-рано), написал до дома, че Върховният септон бил „истинският крал на Вестерос, във всичко, освен по име“.

Настъпването на новата година заварило крал Енис все още в Драконов камък, поболял се от страх и нерешителност. Негова милост бил едва на трийсет и пет години, но казват, че приличал на шейсетгодишен, и Великият майстер Гавен съобщава, че често си лягал с тежко разстройство и стомашни спазми. След като нито един от церовете на Великия майстер не се оказал ефикасен, Вдовстващата кралица се заела с лечението на краля и Енис, изглежда, се подобрил за известно време… само за да рухне внезапно, когато до него стигнала вестта, че хиляди Бедни братя са обкръжили Крейкхол, където неговите син и дъщеря били „гости по принуда“. Три дни по-късно кралят бил мъртъв.

Като неговия баща, Енис Таргариен, Първият с това име, бил даден на пламъците в двора на Драконов камък. На погребението му присъствали синовете му Визерис и Джеерис, на дванайсет и на седем години съответно, и дъщеря му Алисан, на пет. Вдовицата му, кралица Алиса, изпяла погребалната му песен, а собственият му възлюбен дракон Живак запалил кладата, макар да било записано, че драконите Вермитор и Среброкрил също добавили огъня си към нейния.

Кралица Висения не присъствала. Час след смъртта на краля тя яхнала Вхагар и отлетяла на изток през Тясното море. Когато се върнала, принц Мегор бил с нея, на Балерион.

Мегор се спуснал на Драконов камък само колкото да вземе короната; не пищната златна корона, която Енис предпочитал, с образите на Седемте, а желязната корона на техния баща, с инкрустирани кървавочервени рубини. Майка му я поставила на главата му, а събраните там лордове и рицари коленичили, когато той се провъзгласил за Мегор от дома Таргариен, Първи с това име, крал на андалите, на ройнарите и Първите хора, Владетел на Седемте кралства и Защитник на Владението.

Само Великият майстер Гавен дръзнал да възрази. Според всичките закони за наследство, закони, които Завоевателя лично утвърдил след Завоеванието, Железният трон трябвало да премине на сина на крал Енис Егон, казал престарелият майстер. „Железният трон ще отиде при мъжа, който има силата да го вземе“, отвърнал Мегор. При което постановил незабавното екзекутиране на Великия майстер и лично отсякъл побелялата глава на Гавен с един замах на Блекфайър.

Кралица Алиса и децата ѝ не били там, за да видят коронацията на крал Мегор. Тя ги отвела от Драконов камък часове след погребението на съпруга ѝ, като се прехвърлила в замъка на своя лорд баща, близо до Дрифтмарк. Когато му казали, Мегор свил рамене… после се оттеглил в Залата на Рисуваната маса с един майстер, за да продиктува писма до лордове велики и малки из владението.

Сто гарвана излетели същия ден. На следващия ден Мегор също излетял. Яхнал Балерион, той прехвърлил Черна вода към Кралски чертог, придружен от Вдовстващата кралица Висения на Вхагар. Връщането на драконите предизвикало безредици в града, след като стотици се опитали да избягат, но портите се оказали затворени и залостени. Синовете на Воина държали крепостните стени, ямите и грамадите строителен материал на онова, което щяло да стане Червената цитадела и Хълма на Ренис, където направили от Септата на Възпоминанието свое укрепление. Таргариените вдигнали знамената си на върха на Хълма на Висения и призовали верните си хора да се стекат при тях. Хиляди го сторили. Висения Таргариен прогласила, че нейният син Мегор е станал техният крал. „Истински крал, кръв на Егон Завоевателя, който беше моят брат, моят съпруг, моята любов. Ако някой оспорва правата на сина ми над Железния трон, нека докаже твърдението си лично“.

Синовете на Воина не се поколебали да приемат предизвикателството ѝ. Поели надолу от Хълма на Ренис, седемстотин рицари в посребрена стомана, начело с техния велик капитан сир Дамон Мориген, наречен Дамон Благочестивия. „Да не се караме — рекъл му Мегор. — Мечове ще решат този въпрос“. Сир Дамон се съгласил; боговете щели да дарят победа на оногова, чиято кауза била справедлива, казал той. „Нека всяка страна има седем поборници, както се е правело в древен Андалос. Можеш ли да намериш шестима мъже, които да застанат до теб?“ Защото Енис отвел Кралската гвардия в Драконов камък и Мегор стоял сам.

Кралят се обърнал към тълпата.

— Кой ще дойде да застане до своя крал? — викнал той. Мнозина обърнали гръб от страх или се престорили, че не са чули, защото юначеството на Синовете на Воина било известно на всички. Но накрая един мъж се предложил: не рицар, а прост войник, който се нарекъл Дик Боба.

— Аз съм кралски човек от момче — рекъл той. — Смятам да умра като кралски човек.

Чак тогава първият рицар пристъпил напред.

— Този боб ни посрамва всички — извикал той. — Няма ли истински рицари тук? Никакви верни мъже?

Говорещият бил Бернар Брюн, скуайърът, който убил Харън Червения и бил удостоен с рицарския сан лично от крал Енис. Упрекът му привлякъл други да предложат мечовете си. Имената на четиримата, които Мегор избрал, са изписани с големи букви в историята на Вестерос: сир Брам от Черен замък, странстващ рицар; сир Рейфорд Росби; сир Гай Лотстън, наричан Гай Лакомника; и сир Луцифер Масей, лорд на Стоунденс.

Имената на седмината Синове на Воина също тъй са стигнали до нас. Те са: сир Дамон Мориген, наричан Дамон Благочестивия, Велик капитан на Синовете на Воина; сир Лайл Бракън; сир Харис Хорп, наричан Хари Главата на смъртта; сир Егон Амброуз; сир Дикон Цветята, Копелето на Бийзбъри; сир Вилам Скитника; и сир Гарибалд от Седемте звезди, рицарят септон. Писано е, че Дамон Благочестивия изрекъл молитва, призовавайки Воина да дари мишците им със сила. След това Вдовстващата кралица дала заповед да започнат. И спорът започнал.

Дик Боба умрял първи, посечен от Лайл Бракън едва няколко мига след началото на двубоя. Оттам насетне описанията се различават забележимо. Според един хронист, когато неимоверно дебелият сир Гай Лакомника бил разпран, се изсипали останките от четирийсет полусмлени пая. Друг твърди, че сир Гарибалд от Седемте звезди пеел пеан, докато се биел. Неколцина ни казват, че лорд Масей отсякъл ръката на Хари Хорп. В едно описание Хари Главата на смъртта метнал бойната си брадва в другата си ръка и я забил между очите на лорд Масей. Други хронисти намекват, че сир Харис просто е умрял. Според някои битката продължила часове, според други повечето сражаващи се били паднали и издъхвали едва минути след началото. Всички са съгласни, че големи подвизи са извършени и мощни удари разменени, докато накрая Мегор Таргариен стоял сам срещу Дамон Благочестивия и Вилам Скитника. Двамата Синове на Воина били тежко ранени, а Негова милост държал Блекфайър в ръката си, но въпреки това било на косъм. Докато падал, сир Вилам нанесъл на краля ужасен удар в главата, който пропукал шлема му и го оставил в безсъзнание. Мнозина помислили, че Мегор е мъртъв, докато майка му не смъкнала разбития му шлем.

— Кралят диша — казала тя. — Кралят е жив.

Победата била негова.

Седем от най-могъщите Синове на Воина били мъртви, включително командирът им, но над седемстотин останали, въоръжени, в броня и събрани около хълма. Кралица Висения заповядала синът ѝ да бъде отнесен при майстерите. Когато носачите го понесли надолу по хълма, Мечовете на Вярата паднали покорно на колене. Вдовстващата кралица им заповядала да се върнат в укрепената си септа на Хълма на Ренис.

За двайсет и седем дни Мегор Таргариен се задържал на ръба на смъртта — майстери го лекували с еликсири и отвари и септони се молели над ложето му. В Септата на Възпоминанието Синовете на Воина също се молели и спорели какъв курс да изберат. Според някои орденът нямал друг избор, освен да приеме Мегор за крал, след като боговете го благословили с победа; други настоявали, че били обвързани с клетва да се подчиняват на Върховния септон и да продължат да се бият.

Кралската гвардия пристигнала от Драконов камък тутакси. По повеля на Вдовстващата кралица гвардията поела командването на хилядите верни на Таргариен в града и те обкръжили Хълма на Ренис. На Дрифтмарк овдовялата кралица Алиса обявила сина си Егон за истинския крал, но малцина се вслушали в думите ѝ. Младият принц, едва навлязъл в мъжеството си, останал в Крейкхол на половин кралство разстояние, заклещен в един замък, обкръжен от Бедни братя и благочестиви селяци, повечето от които го смятали за изчадие.

В цитаделата на Староград архимайстерите свикали конклав, за да обсъдят наследяването на трона и да изберат нов Велик майстер. Хиляди Бедни братя се стекли към Кралски чертог. Тези от запад следвали странстващия рицар сир Хорис Хил, тези от юг — воин с бойна брадва с великански ръст, наричан Уат Дърваря. Когато дрипавите банди на лагер около Крейкхол напуснали, за да се присъединят към съмишлениците си в похода, принц Егон и принцеса Рена най-сетне могли да си тръгнат. Спрели кралския си обход, те поели към Скалата на Кастърли, където лорд Лиман Ланистър им предложил закрилата си. Тъкмо неговата съпруга, лейди Йокаста, първа забелязала, че принцеса Рена носи дете, съобщава ни майстерът на лорд Лиман.

На двайсет и осмия ден от Изпитанието на Седемте с вечерния прилив пристигнал кораб от Пентос, с две жени и шестстотин наемници на борда. Алис от дома Хароуей, втората съпруга на Мегор Таргариен, се била върнала във Вестерос… но не сама. С нея плавала друга жена, белолика чернокоса красавица, известна като Тиана от Кулата. Според някои тя била конкубинка на Мегор. Други я нарекли любовница на лейди Алис. Природена дъщеря на пентошки магистър, Тиана била танцьорка в пивница, издигнала се до куртизанка. Според мълвата тя била отровителка и чародейка също така. Много чудати приказки се разправяли за нея… но веднага щом пристигнала, кралица Висения освободила майстерите на сина си и предала Мегор на грижите на Тиана.

На следващата сутрин кралят се събудил и се вдигнал с изгрева на слънцето. Когато Мегор се появил на стените на Червената цитадела и застанал между Алис Хароуей и Тиана от Пентос, тълпите изревали дивашки и градът изригнал в празненства. Но веселбите замрели, когато Мегор яхнал Балерион и се спуснал над Хълма на Ренис, където седемстотин от Синовете на Воина били на сутрешните си молитви в укрепената септа. Когато драконовият огън подпалил зданието, отвън чакали стрелци и копиеносци за тези, които бягали през вратите. Казват, че писъците на горящите мъже можело да се чуят из целия град, а покровът дим се задържал над Кралски чертог дни наред. Така Синовете на Воина срещнали огнения си край. Макар да останали други части в Староград, Ланиспорт, Града на гларуса и Каменна септа, орденът никога повече не могъл да достигне предишната си сила.

Войната на крал Мегор срещу Войнстващата вяра тепърва започвала обаче. Щяла да продължи до края на управлението му. Първият акт на краля след възкачването му на Железния трон бил да заповяда на стичащите се към града Бедни братя да предадат оръжията си, под наказание с изгнание и смърт. След като декретът му нямал никакъв ефект, Негова милост заповядал на „всички верни лордове“ да излязат на полето и да разпръснат дрипавите орди на Вярата със сила. В отговор Върховният септон в Староград призовал „верните и благочестиви чеда на боговете“ да вдигнат оръжие в защита на Вярата и да сложат край на царуването на „дракони, чудовища и изчадия“.

Първата битка била в Предела, край градчето Каменен мост. Там девет хиляди Бедни братя под водачеството на Уат Дърваря се оказали заклещени между шест лордски воинства, докато се опитвали да прехвърлят Мандър. С половината му хора северно от реката и половината на южния бряг, армията на Уат била посечена на парчета Необучените му и недисциплинирани следовници, облечени във варена кожа, коноп и парчета ръждясала стомана и въоръжени главно с дърварски брадви, наострени пръти и земеделски сечива, се оказали напълно негодни да устоят на напада на бронирани рицари на тежки коне. Толкова ужасна била касапницата, че Мандър течала червена на двайсет левги протежение, а след това градчето и замъкът, където се водила битката, станали известни като Горчив мост. Самият Уат бил заловен жив, макар и не преди да убие шестима рицари, сред които лорд Медоуз от Тревиста долина, командир на рицарското воинство. Великанът бил отведен в Кралски чертог в окови.

Междувременно сир Хорис Хил стигнал до Голяма вилка на Черна вода с още по-голямо воинство: близо тринайсет хиляди Бедни братя, чиито редици били втвърдени с добавянето на двеста конни Синове на Воина от Каменна септа и домашните рицари и въоръжените крепостници на дузина лордове бунтовници от западните земи и речните земи. Лорд Рупърт Фолуел, прочут като Биещия се шут, предвождал редовете на благочестивите, отзовали се на призива на Върховния септон; с тях яздели сир Лайънъл Лорч, сир Алин Терик, лорд Тристифър Уейн, лорд Джон Личестър и много други могъщи рицари. Армията на Верните наброявала двайсет хиляди души.

Армията на крал Мегор обаче била със сходна големина и Негова милост разполагал с почти два пъти повече бронирана конница, както и с голям контингент стрелци с дълги лъкове, а самият крал яздел Балерион. При все това битката се оказала свирепа. Биещия се шут убил двама рицари на Кралската гвардия, преди самият той да бъде посечен от лорда на Девиче езеро. Джон Хог Големия, сражавал се на страната на краля, бил ослепен от посичане на меч рано в битката, но въпреки това сплотил мъжете си и повел щурм, който пробил през редовете на Верните и вкарал Бедните братя в бяг. Дъждовна буря мокрела огъня на Балерион, но не могла напълно да го потуши и сред пушек и писъци крал Мегор връхлитал и връхлитал отгоре и засипвал враговете си с пламъци. Към свечеряване победата била негова и останалите Бедни братя захвърлили брадвите си и се разпръснали във всички посоки.

Мегор се върнал победоносно в Кралски чертог и седнал отново на Железния трон. Когато довели пред него Уат Дърваря, окован, но все още непокорен, Мегор отсякъл крайниците му с брадвата на самия великан, но заповядал на майстерите си да го опазят жив, „за да може да присъства на сватбата ми“. След това Негова милост обявил намерението си да вземе Тиана от Пентос като своя трета съпруга. Макар да се шепнело, че майка му, Вдовстващата кралица, не изпитвала никаква обич към пентошката чародейка, само Великият майстер Мирос дръзнал да се изкаже открито срещу нея. „Единствената ви истинска съпруга ви очаква в Хайтауър“, казал Мирос. Кралят го изслушал мълчаливо, после слязъл от трона, извадил Блекфайър и го посякъл на място.

Мегор Таргариен и Тиана от Кулата били венчани на върха на Хълма на Ренис, сред пепелта и костите на Синовете на Воина, които измрели там. Казват, че Мегор трябвало да убие дванайсетима септони, преди да се намери един, готов да извърши церемонията. Уат Дърваря, без ръце и крака, бил опазен жив, за да бъде свидетел на бракосъчетанието.

Вдовицата на крал Енис кралица Алиса също присъствала, с най-малките ѝ синове, Визерис и Джеерис, и дъщеря си Алисан. Посещение на Вдовстващата кралица и Вхагар я убедило да напусне убежището си на Дрифтмарк и да се върне в двора, където Алиса и нейните братя и братовчеди от дома Веларион отдали почит на Мегор като на истинския крал. Овдовялата кралица дори била принудена да се присъедини към другите дворцови дами в разсъбличането на Негова милост и придружаването му до брачната стая, за да консумира брака си, церемония, оглавявана от втората му съпруга, Алис Хароуей. След като приключило това, Алиса и другите дами напуснали кралската спалня, но Алис останала и се присъединила към краля и най-новата му съпруга в нощ на плътска страст.

В другия край на владението, в Староград, Върховният септон гръмко осъдил „изчадието и неговите курви“, докато първата съпруга на краля, Серайз от дома Хайтауър, продължавала да настоява, че тя била единствената законна кралица на Мегор. А в западните земи Егон Таргариен, принц на Драконов камък, и неговата жена принцеса Рена също останали непокорни.

През цялата бъркотия около възкачването на Мегор синът на крал Енис и принцесата, негова жена, останали в Скалата на Кастърли, където Рена наедряла с дете. Повечето рицари и млади лордчета, тръгнали с тях на злощастния им обход, ги били изоставили и се втурнали към Кралски чертог, за да прегънат коляно пред Мегор. Дори слугините и придружителките на Рена си намерили извинения да отсъстват, освен приятелката ѝ Алейн Ройс и една предишна фаворитка, Мелъни Пайпър, които пристигнали в Ланиспорт с братята си, за да се закълнат във вярност на домовете им.

През целия му живот принц Егон бил смятан за предполагаемия наследник на Железния трон, но сега изведнъж се оказал охулен от благочестивите и изоставен от мнозина, които мислел за свои верни приятели. Поддръжниците на Мегор, които изглеждали все по-многобройни с всеки изминал ден, не се свенели да казват, че Егон бил „син на баща си“, намеквайки, че виждат у него същата слабост, която съкрушила крал Енис. Егон никога не бил яхвал дракон, изтъквали те, докато Мегор си взел Балерион, а съпругата на самия принц, принцеса Рена, летяла на Сънеплам още от дванайсетгодишна. Присъствието на кралица Алиса на сватбата на Мегор било прогласено като доказателство, че собствената майка на Егон е изоставила каузата му. Въпреки че Лиман Ланистър, лорд на Скалата на Кастърли, останал твърд, когато Мегор настоял Егон и сестра му да бъдат върнати в Кралски чертог „във вериги, ако потрябва“, дори той не могъл да стигне дотам, че да обрече меча си на младежа, когото вече наричали „претендента“ и „Егон Некоронования“.

И станало тъй, че тъкмо там, в Скалата на Кастърли, принцеса Рена родила дъщери на Егон, близначки, които нарекли Ерея и Рела. От Звездната септа дошла друга унищожителна декларация. Тези деца също били изчадия, заявил Върховният септон; плодове на похот и кръвосмешение, прокълнати от боговете. Майстерът на Скалата на Кастърли, който помогнал в раждането на децата, ни съобщава, че след това принцеса Рена помолила принца, своя съпруг, да ги отведе през цялото Тясно море до Тирош или Мир, или Волантис, където и да било отвъд досега на чичо им, защото „с радост бих отдала собствения си живот, за да те направя крал, но няма да изложа момичетата ни на риск“. Но думите ѝ паднали в каменни уши и сълзите ѝ били пролети всуе, тъй като принц Егон бил решен да изяви рожденото си право.

Зората на година 43-та СЗ заварила крал Мегор в Кралски чертог, където той поел лично надзора на строителството на Червената цитадела. Много от недовършената работа сега била отменена или променена, нови строители и работници били доведени и през недрата на Високия хълм на Егон плъзнали тайни проходи и тунели. Докато кулите от червен камък се издигали, кралят заповядал строежа на замък в замъка, укрепен редут, обкръжен от сух ров, който скоро щял да стане известен като Твърдината на Мегор.

В същата тази година Мегор направил лорд Лукас от Хароуей, баща на жена му кралица Алис, своя нова Ръка… но не Ръката бил този, който мълвял на ухото на краля. Негова милост можел да управлява Седемте кралства, шепнели някои, но той самият бил управляван от трите кралици: майка му, кралица Висения, любовницата му, кралица Алис; и пентошката вещица кралица Тиана. „Господарката на шепнещите“, така наричали Тиана, и „кралския гарван“, заради черната ѝ коса. Говорела с плъхове и паяци, разправяли, и всички гадини на Кралски чертог идвали нощем при нея да ѝ казват за всеки глупак, достатъчно безразсъден да говори против краля.

Междувременно хиляди Бедни братя все още бродели по пътищата и дивите места на Предела, Тризъбеца и Долината; така и не могли да се съберат в голяма чет и да се противопоставят на краля в открита битка, но Звездите продължили да се борят в по-малки мащаби, като нападали пътници и нахлували в градчета, села и зле защитени замъци и избивали верни на краля хора където ги намерят. Сир Хорис Хил избягал от битката при Голяма вилка, но поражението и бягството го опетнили и привържениците му били малко. Новите водачи на Бедните братя били мъже като Силас Дрипавия, септон Месечината и Денис Хромия, трудно различими от обикновени разбойници. Един от най-ожесточените вождове била жена, известна като Джейни Пур Пъпчивата, чиито освирепели привърженици направили горите между Кралски чертог и Бурен край почти непроходими за честните пътници.

Междувременно Синовете на Воина избрали нов велик капитан в лицето на сир Джофри Догет, Червеното псе на Хълмовете, който бил изпълнен с решимост да възстанови ордена до прежната му слава. Когато сир Джофри се отправил от Ланиспорт, за да подири благословията на Върховния септон, с него препуснали сто души. Докато пристигне в Староград, толкова много рицари, скуайъри и авантюристи се присъединили към него, че броят им се раздул до две хиляди. Другаде из кралството други неспокойни лордове и мъже на вярата също събирали хора и кроели как да свалят Драконите.

Нищо от това не останало незабелязано. Гарвани летели от всяко кътче на владението с призиви към лордове и оземлени рицари със съмнителна лоялност да дойдат в Кралски чертог и да прегънат коляно, да се закълнат във васална вярност и да доведат син или дъщеря като заложник за подчинението им. Звездите и Мечовете били обявени извън закона; членството във всеки от двата ордена оттук насетне щяло да бъде наказуемо със смърт. На Върховния септон било повелено да се яви в Червената цитадела, за да бъде съден за върховна измяна.

Негова висша святост реагирал от Звездната септа, като заповядал на краля да се яви в Староград, за да измоли прошката на боговете за своите грехове и жестокости. Мнозина от Верните повторили неговото непокорство. Някои благочестиви лордове все пак заминали за Кралски чертог, за да положат васалната клетва и да дадат заложници, но повечето не го сторили, понеже разчитали на своята чет и на здравината на замъците си.

Крал Мегор оставил раните да заберат за почти половин година, толкова бил погълнат от строителството на своята Червена цитадела. Майка му била тази, която ударила първа. Вдовстващата кралица яхнала Вхагар и донесла огън и кръв на речните земи, както някога на Дорн. В една-единствена нощ седалищата на дома Бланетрий, дома Терик, дома Дедингс, дома Личестър и дома Уейн били подпалени. После литнал самият Мегор, на гърба на Балерион, към западните земи, където изгорил замъците на Бруум, Фолуел, Лорч и други „благочестиви лордове“, отхвърлили призива му. Накрая връхлетял върху седалището на дома Догет и го изпепелил. Огньовете отнели живота на бащата, майката и младата сестра на сир Джофри, наред с техните заклети мечове, слуги и крепостници. След като стълбовете дим се извисили из всичките западни земи и речните земи, Вхагар и Балерион обърнали на юг. Друг лорд Хайтауър, съветван от друг Върховен септон, бил отворил портите на Староград по време на Завоеванието, но сега като че ли най-великият и най-гъсто населен град във Вестерос трябвало да изгори.

Хиляди побягнали от Староград в онази нощ през градските порти или на кораби за далечни пристанища. Още хиляди се изсипали на улиците в пиянско веселие. „Това е нощ за песен, за грях и за пиене — казвали си един другиму, — че утре целомъдрен и порочен ще горят заедно.“ В Звездната септа Върховният септон гръмко ругаел и кълнял, и зовял гневът на боговете да се изсипе над Таргариените. Архимайстерите на Цитаделата се събрали на конклав. Мъжете на Градската стража пълнели торби с пясък и ведра с вода, за да се борят с огньовете, които знаели, че идат. По градските стени, по бойниците били вдигнати арбалети, скорпиони, огнехвъргачки и копиехвъргачки, с надеждата да свалят драконите, когато се появят. Водени от сир Морган Хайтауър, по-млад брат на лорда на Староград, двеста Синове на Воина излезли да защитят Негова висша святост и обкръжили Звездната септа в стоманен кръг. На върха на Високата кула сигналният огън станал опасно зелен, щом лорд Мартин Хайтауър призовал знамената си. Староград зачакал утрото и идването на драконите.

И драконите дошли. Вхагар първо, докато слънцето се издигало, после Балерион, точно преди пладне. Но заварили портите на града отворени, зъберите без защитници, а знамената на дома Таргариен, дома Тирел и дома Хайтауър се веели едно до друго на градските стени. Някъде в най-тъмния час на онази дълга и зловеща нощ Върховният септон умрял.

Мъж на около петдесет, толкова неуморим, колкото и безстрашен, и както по всичко личало — жизнен и добро здраве, този Върховен септон бил прочут със силата си. Неведнъж проповядвал в продължение на цял ден и цяла нощ, без прекъсване за сън или хранене. Внезапната му смърт стъписала града и отчаяла следовниците му. Причините ѝ се обсъждат до ден-днешен. Според някои Негова висша святост сам отнел живота си, било като акт на страхливец, уплашен да се изправи пред гнева на крал Мегор, или благородна саможертва, за да бъде пощаден добрият народ на Староград от драконовия огън. Други твърдят, че Седемте са го поразили заради греха на гордост, за ерес, измяна и арогантност.

Много и много повече са убедени, че е бил убит… но от кого? Сир Морган Хайтауър извършил деянието по заповед на лорд брат му, казват някои (а сир Морган са го видели да влиза и напуска личните покои на Върховния септон в онази нощ). Други сочат към лейди Патрис Хайтауър, девствената леля на лорд Мартин и предполагаема вещица (която наистина потърсила аудиенция с Негова висша святост на свечеряване, макар той да бил жив, когато напуснала). Архимайстерите на Цитаделата също били подозирани, макар че дали са използвали тъмните изкуства, наемен убиец или намазан с отрова свитък все още е предмет на спор (през цялата нощ са се разменяли послания между Цитаделата и Звездната септа). А има и други, които оневиняват всички тях и приписват смъртта на Върховния септон на друга личност — според мълвата чародейка, Вдовстващата кралица Висения Таргариен.

Истината вероятно никога няма да се научи… но бързата реакция на лорд Мартин, когато вестта стигнала до него в Хайтауър, е несъмнена. Той веднага пратил рицарите си да обезоръжат и арестуват Синовете на Воина, сред които бил и собственият му брат. Портите на града били отворени и знамената на Таргариен вдигнати по стените. Още преди да се видят крилете на Вхагар, хората на лорд Хайтауър вдигнали Най-набожните от леглата им и ги подкарали към Звездната септа на върха на копието, за да изберат нов Върховен септон.

Наложило се само едно гласуване. Почти единодушно мъдрите мъже и жени на Вярата се обърнали към някой си септон Патер. Деветдесетгодишен, сляп, прегърбен и едва кретащ, но изключително милозлив, новият Върховен септон едва не рухнал под тежестта на кристалната корона, когато я поставили на главата му… но когато Мегор Таргариен се появил пред него в Звездната септа, той с огромна радост го благословил като крал и помазал главата му със свещени мазила, въпреки че не помнел думите на благословията.

Кралица Висения скоро се върнала в Драконов камък с Вхагар, но крал Мегор останал в Староград за почти половин година, където провеждал дворцовия съвет и ръководел съдебни процеси. На пленените Мечове от ордена на Синовете на Воина бил даден избор. На тези, които отхвърлят клетвата си за вярност към ордена, щяло да им се позволи да отидат на Вала и да преживеят остатъка от живота си като братя на Нощния страж. Тези, които откажат, можели да умрат като мъченици за вярата си. Три четвърти от пленниците избрали да облекат черното. Останалите умрели. На седем от тях, прочути рицари и синове на лордове, била оказана честта крал Мегор лично да им отсече главите с Блекфайър. Останалите били осъдени да бъдат обезглавени от собствените им бивши братя по оръжие. От всички тях само един получил пълно кралско опрощение: сир Морган Хайтауър.

Новият Върховен септон официално разтурил и Синовете на Воина, и Бедните братя, като заповядал на останалите им членове да оставят оръжията си в името на боговете. Седемте не се нуждаели повече от воини, обявил Негова висша святост; оттук насетне Железният трон щял да закриля и брани Вярата. Крал Мегор дал на оцелелите членове на Войнстващата вяра срок до края на годината да предадат оръжията си и да се откажат от бунтовните си навици. След това за главите на онези, които останели непокорни, щяло да има награда: златен дракон за главата на всеки непокаял се Син на Воина, сребърен елен за „въшлясалия“ скалп на Беден брат.

Новият Върховен септон не се възпротивил, нито Най-набожните.

Докато пребивавал в Староград, кралят също така се помирил с първата си жена кралица Серайз, сестрата на неговия домакин лорд Хайтауър. Нейна милост се съгласила да приеме другите жени на краля, да се отнася с тях с уважение и почит и повече да не говори лошо против тях, а Мегор се заклел да възстанови на Серайз всички нейни права, приходи и привилегии, дължими ѝ като на негова законна съпруга и кралица. Голямо пиршество се вдигнало в Хайтауър, за да се отпразнува тяхното помирение; веселбите включвали дори събиране в брачното ложе и „втора консумация“, за да знаят всички, че това е истински и обичлив съюз.

Колко дълго може да се е задържал крал Мегор в Староград не може да се разбере, защото в края на 43 г. СЗ възникнало друго предизвикателство за трона му. Дългото отсъствие на Негова милост от Кралски чертог не останало незабелязано от неговия племенник и принц Егон побързал да се възползва от шанса си. Егон Некоронования и неговата жена Рена най-сетне излезли от Скалата на Кастърли, препуснали през речните земи с шепа свои приятели и влезли в града, скрити под чували жито. С толкова малко последователи Егон не посмял да седне на Железния трон, защото знаел, че не може да го удържи. Били там заради Сънеплам на Рена… и за да може принцът да вземе дракона на своя баща, Живак. В това дръзко начинание те били подпомогнати от приятели в двора на самия Мегор, на които им било дошло до гуша от жестокостите на краля. Принцът и принцесата влезли в Кралски чертог във фургон, теглен от мулета, но когато напуснали, било на драконов гръб, в полет един до друг.

Егон и Рена се върнали в западните земи, за да съберат армия. Тъй като Ланистърите от Скалата на Кастърли все още не били склонни открито да прегърнат каузата на принц Егон, неговите привърженици се събрали в замъка Розова девица, седалище на дома Пайпър. Джон Пайпър, лорд на Розова девица, бил обрекъл меча си на принца, но широко разпространеното убеждение било, че огнекосата му сестра Мелъни, приятелката на Рена от момичешките години, била тази, която го спечелила за каузата. Точно при Розова девица Егон Таргариен, яхнал Живак, се спуснал от небето, за да отхвърли своя чичо като тиранин и узурпатор и да призове честните люде да се съберат под знамената му.

Лордовете и рицарите, които дошли, били главно западняци и речни владетели от речните земи. Лордовете Тарбек, Рути, Ванс, Чарлтън, Фрей, Пеж, Парън, Фарман и Уестърлинг били сред тях, наред с лорд Корбрей от Долината, Копелето на Бароутън и четвъртия син на лорда на Грифоново гнездо. От Ланиспорт дошли петстотин души под знамето на незаконния син на Лиман Ланистър, сир Тирел Хълма, чрез която маневра лукавият лорд на Скалата на Кастърли оказал поддръжка на младия принц, като в същото време опазил ръцете си чисти в случай, че Мегор спечели. Събраните войници на Пайпър се предвождали не от лорд Джон или братята му, а от неговата сестра Мелъни, която навлякла мъжка ризница и понесла копие. Петнайсет хиляди души се присъединили към бунта, щом Егон Таргариен започнал похода си през речните земи, за да предяви претенцията си към Железния трон, поход, воден от самия принц на любимия дракон на крал Енис Живак.

Макар редовете им да включвали изпитани в битки командири и могъщи рицари, велики лордове не се стекли към каузата на принц Егон… но кралица Тиана, господарка на шепнещите, написала да предупреди Мегор, че Бурен край, Орлово гнездо, Зимен хребет и Скалата на Кастърли са в тайна връзка с овдовялата кралица на брат му, Алиса. Преди да застанат на страната на принца на Драконов камък, искали да бъдат убедени, че той може да спечели. На принц Егон му била нужда победа.

Мегор му я отказал. От Харънхъл излязъл лорд Хароуей, от Речен пад — лорд Тъли. Сир Давос Дарклин от Кралската гвардия събрал пет хиляди меча в Кралски чертог и ударил на запад да пресрещне бунтовниците. Горе от Предела дошли лорд Пийки, лорд Мериуедър, лорд Касуел и мобилизираните им войници. Бавно придвижващото се воинство на принц Егон се оказало обкръжено от войски от всички страни; всяка една била по-малка от тяхната сила, но били толкова много, че младият принц (все още едва на седемнайсет) не знаел накъде да се обърне. Лорд Корбрей го съветвал да влезе в бой с всеки противник поотделно, преди да са успели да обединят силите си, но Егон не искал да раздробява своята. Вместо това предпочел да продължи напред към Кралски чертог.

Малко на юг от Окото на боговете срещнал на пътя си бойците на Кралски чертог, водени от Давос Дарклин, заели висока позиция зад стена от копия, докато съгледвачите му донесли, че лордовете Мериуедър и Касуел настъпват от юг, а лордовете Тъли и Хароуей от север. Принц Егон заповядал атака, надявайки се да пробие през защитата, преди другите лоялисти да ударят по фланговете му, и яхнал Живак, за да поведе лично атаката. Но едва се издигнал във въздуха, когато чул викове и видял, че хората му отдолу сочат натам, където в небето на юг се появил Балерион Черното страшилище.

Бил дошъл Мегор.

За първи път след Ориста на Валирия дракон се сразил с дракон в небето, докато битката долу започвала.

Живак, четири пъти по-малка от Балерион, не могла да се мери с по-стария и по-страховит дракон и яркобелите ѝ огнени кълбета били погълнати и отметени от огромните валма черен пламък. После Черното страшилище връхлетяло отгоре ѝ, челюстите му се стегнали около шията ѝ и той изтръгнал едното ѝ крило. С крясък и обгърната в дим, младата драконка полетяла към земята и принц Егон — с нея.

Битката долу била също толкова кратка, макар и по-кървава. Щом Егон паднал, бунтовниците видели, че каузата им е обречена, и се втурнали в бяг, захвърляйки оръжие и броня. Но армиите на лоялистите били навсякъде около тях и нямало път за бягство. До края на деня две хиляди от мъжете на Егон загинали, срещу сто от страната на краля. Между мъртвите били лорд Алин Тарбек, Денис Сняг, копелето на Бароутън, лорд Ронел Ванс, сир Вилам Свирача, Мелъни Пайпър и трима от братята ѝ… и принцът на Драконов камък, Егон Некоронования от дома Таргариен. Единственият изтъкнат между лоялистите бил сир Давос Дарклин от Кралската гвардия, убит от ръцете на лорд Корбрей и Сиротната дама. Последвала половин година процеси и екзекуции. Кралица Висения посъветвала сина си да пощади някои от разбунтувалите се лордове, но дори онези, които запазили живота си, изгубили земите и титлите си и били принудени да дадат заложници.

Едно изтъкнато име не могло да бъде намерено нито между мъртвите, нито между пленените: Рена Таргариен, сестра и съпруга на принц Егон, не се присъединила към воинството. Дали това било по негова повеля или по неин собствен избор все още се обсъжда и до ден-днешен. Със сигурност се знае само, че Рена останала в замък Розова девица с дъщерите си, когато Егон тръгнал на поход… и с нея Сънеплам. Дали добавката на втори дракон към воинството на принца е щяло да наклони везните в сражението? Никога няма да научим, макар да се е изтъквало, и с основание, че принцеса Рена не е била воин, а Сънеплам бил по-млад и по-малък от Живак и със сигурност не представлявал същинска заплаха за Балерион Черното страшилище.

Когато вестта за сражението стигнала на запад и принцеса Рена научила, че и съпругът ѝ, и приятелката ѝ лейди Мелъни са паднали, казват, че изслушала новината в каменна тишина. „Няма ли да заплачете?“, попитали я, на което тя отвърнала: „Нямам време за сълзи“. След което, боейки се от гнева на чичо си, взела дъщерите си, Ерея и Рела, и избягала още по-далече, първо до Ланиспорт, а после отвъд морето до Светлия остров, където лорд Марк Фарман (чиито баща и по-голям брат загинали в битката, сражавайки се на страната на принц Егон) ѝ дал убежище и се заклел, че нищо лошо няма да я сполети под покрива му. Близо цяла година хората на Светлия остров се взирали с боязън на изток, страхувайки се от гледката с черните криле на Балерион, но Мегор така и не дошъл. Вместо това победоносният крал се върнал в Червената цитадела и се заел да си направи наследник.

Четирийсет и четвъртата година След Завоеванието била мирна в сравнение с разигралото се преди, но майстерите, оставили хроника за онези времена, пишат, че миризмата на кръв и огън все още се задържала тежка във въздуха. Мегор Първи Таргариен седял на Железния трон, докато Червената му цитадела се издигала около него, но дворът му бил мрачен и безрадостен въпреки присъствието на трите му кралици… или навярно заради това. Всяка нощ той привиквал една от съпругите си в ложето си, но все още оставал бездетен, без никакъв наследник освен синовете и дъщерите на брат му Егон. Мегор Жестокия го наричали и „родоубиец“ също така, макар че да се каже едното или другото в негово присъствие означавало смърт.

В Староград старият Върховен септон умрял и на негово място издигнали друг. Макар да не изрекъл нито дума срещу краля и неговите кралици, враждата между крал Мегор и Вярата продължила. Стотици Бедни братя били заловени и убити и скалповете им били донесени на кралските хора за наградата, но още хиляди продължавали да бродят из горите, покрай плетовете и из дивите места на Седемте кралства, като кълнели Таргариените с всеки свой дъх. Една такава банда дори короновала свой Върховен септон, в лицето на един брадат звяр на име септон Месечина. И малко Синове на Воина все още останали, водени от сир Джофри Догет, Червеното псе на Хълмовете. Извън закона и осъден, орденът вече нямал силата да се противопостави на кралските хора в открита битка, тъй че Червеното псе ги пращал предрешени като странстващи рицари да залавят и избиват лоялисти на Таргариен и „предатели на Вярата“. Първата им жертва бил сир Морган Хайтауър, доскоро от техния орден, посечен и изкормен на пътя за Хонихолт. Старият лорд Мериуедър бил следващият, който загинал, последван от сина и наследника на лорд Пийки, престарелия баща на Давос Дарклин и дори Джон Хог Слепия. Макар наградата за главата на Син на Воина да била златен дракон, простолюдието и селяците на кралството ги криели и защитавали, понеже помнели какви са били.

На Драконов камък Вдовстващата кралица Висения отслабнала и измършавяла, плътта се стапяла от костите ѝ. Кралица Алиса също останала на острова със сина си Джеерис и дъщеря си Алисан, затворници във всяко отношение, макар и не официално. Принц Визерис, най-големият оцелял син на Енис и Алиса, бил повикан в двора от Негова милост. Обещаващ младеж на петнайсет години, обичан от простолюдието, Визерис бил направен скуайър на краля… с рицар от Кралската гвардия за негова неотлъчна сянка, да го пази далече от заговори и измени.

За кратък период през 44 г. СЗ изглеждало, че кралят щял да получи сина, когото желаел така отчаяно. Кралица Алис обявила, че носи дете, и дворът се възрадвал. Великият майстер Дезмънд препоръчал Нейна милост да остане на легло, докато наедрявала с детето, и поел надзора по грижите за нея, подпомаган от две септи, акушерка и сестрите на кралицата Джейни и Хана. Мегор настоял другите му жени също да обслужват бременната му кралица.

Но през третата луна на бременността си лейди Алис започнала да кърви силно от утробата и загубила детето. Когато дошъл да види мъртвороденото, крал Мегор се ужасил, като открил, че момчето било чудовище, с извити крайници, огромна глава и без очи. „Това не може да е мой син!“ — изревал той отчаяно. После скръбта му преминала в гняв и той заповядал мигновената екзекуция на акушерката и септите, грижили се за кралицата, както и на майстер Дезмънд, като пощадил само сестрите на Алис.

Казват, че Мегор седял на Железния трон с главата на Великия майстер в ръцете си, когато кралица Тиана дошла да му каже, че е бил измамен. Детето не било от неговото семе. Като видяла върналата се в двора кралица Серайз, остаряла, вгорчена и бездетна, Алис Хароуей започнала да се бои, че същата съдба очаква и нея, освен ако не даде син на краля, затова се обърнала към своя лорд баща, Ръката на краля. В нощите, когато кралят делял ложе с кралица Серайз или кралица Тиана, Лукас Хароуей пращал мъже в ложето на дъщеря си, за да ѝ направят дете. Мегор отказал да повярва. Казал на Тиана, че е ревнива вещица и ялова, и хвърлил главата на Великия майстер по нея. „Паяците не лъжат“, отвърнала Господарката на шепнещите. И връчила списък на краля.

Там били записани имената на двайсет мъже, които уж дали семето си на кралица Алис. Стари мъже и млади, красиви и невзрачни, рицари и скуайъри, лордове и слуги, дори коняри, ковачи и певци; Кралската Ръка бил хвърлил широка мрежа, изглеждало. Мъжете имали само едно общо нещо: всички били с доказана потентност и се знаело, че са бащи на здрави деца.

Подложени на изтезания, всички признали, освен двама. Един, баща на дванайсет деца, все още имал златото, платено му от лорд Хароуей за услугите. Разпитването било извършено бързо и тайно, тъй че лорд Хароуей и кралица Алис не подозирали нищо за съмненията на краля, докато той не избухнал. Измъкната от ложето си, кралица Алис гледала как сестрите ѝ били убити пред очите ѝ, докато се опитвали да я защитят. Баща ѝ, който инспектирал Кулата на Ръката, бил хвърлен от покрива ѝ и се разбил долу на камъните. Синовете на Хароуей, братя и племенници също били заловени. Хвърлили ги върху шиповете в сухия ров около Твърдината на Мегор и някои издъхнали чак след часове; глуповатият Хорас Хароуей се задържал с дни. Двайсетимата от списъка на кралица Тиана скоро отишли при тях, а сетне други дванайсет мъже, назовани от първите двайсет.

Най-лошата смърт била запазена за самата кралица Алис, която била предадена на нейната посестрима-съпруга Тиана за изтезание. За смъртта ѝ няма да говорим, защото някои неща е най-добре да бъдат заровени и забравени. Стига ни да кажем, че умирането ѝ се проточило близо две седмици и че Мегор лично присъствал на всичко това, свидетел на агонията ѝ. След смъртта на кралицата тялото ѝ било насечено на седем части и парчетата били набити на шипове над седемте порти на града, където останали, докато не изгнили.

Самият крал Мегор напуснал Кралски чертог, като събрал голяма сила от рицари и войници и тръгнал за Харънхъл, за да довърши унищожението на дома Хароуей. Големият замък на Окото на боговете бил слабо поддържан и неговият кастелан, племенник на лорд Лукас и братовчед на покойната кралица, отворил портите му при приближаването на краля. Капитулацията не го спасила: Негова милост подложил целия гарнизон на меча, наред с всеки мъж, жена и дете, които намерил с капка кръв от кръвта на Хароуей. После тръгнал към градчето на лорд Хароуей на Тризъбеца и там сторил същото.

Като последица от кръвопролитието, хората започнали да казват, че Харънхъл бил прокълнат, защото всеки лордски дом, който го държал, бил стигнал до лош и кървав край. При все това мнозина амбициозни хора на краля ламтели за могъщото седалище на Харън Черния, с неговите просторни и плодородни земи, толкова много, че на крал Мегор до гуша му дошло от попълзновенията им и постановил, че Харънхъл ще принадлежи на най-силния от тях. Заради това двайсет и трима рицари от кралското домакинство се били с меч, боздуган и пика сред плувналите в кръв улици на градчето на лорд Хароуей. Сир Уолтън Тауърс излязъл победител и Мегор го обявил за лорд на Харънхъл, но груповият бой бил свиреп и сир Уолтън не живял достатъчно дълго, за да се порадва на лордството си, защото умрял от раните си след две седмици. Харънхъл преминал към най-големия му син, макар че владенията му били доста смалени, тъй като кралят дарил града на лорд Хароуей на лорд Алтон Бътъруел, а останалите владения на Хароуей на лорд Дарнхолд Дари.

Когато най-сетне Мегор се завърнал в Кралски чертог, за да седне отново на Железния трон, го посрещнала новината, че майка му, кралица Висения, е умряла. Нещо повече, в бъркотията, последвала смъртта на Вдовстващата кралица, кралица Алиса и децата ѝ успели да избягат от Драконов камък с драконите Вермитор и Среброкрил… накъде, никой не можел да каже. Стигнали дори дотам, че да откраднат Тъмна сестра в бягството си.

Негова милост заповядал тялото на майка му да бъде изгорено, а костите и пепелта ѝ погребани до тези на Завоевателя. После пратил Кралската си гвардия да задържи скуайъра му принц Визерис.

— Оковете го в черна килия и го разпитайте сурово — заповядал Мегор. — Питайте го къде е отишла майка му.

— Може и да не знае — възразил сир Оуен Буш, рицар от Кралската гвардия на Мегор.

— Тогава да умре — последвал прословутият отговор на краля. — Може би кучката ще се появи за погребението му.

Принц Визерис не знаел къде е отишла майка му, дори и когато Тиана от Пентос го засипала с тъмните си изкуства. След девет дни разпитване умрял. Тялото му било оставено във вътрешния двор на Червената цитадела за две седмици, по заповед на краля.

— Нека майка му дойде да си го вземе — казал Мегор.

Но кралица Алиса така и не се появила и накрая Негова милост предал племенника си на огъня. Принцът бил на петнайсет години, когато го убили, и бил много обичан и от простолюдието, и от лордовете. Кралството плакало за него.

През 45 г. СЗ строителството на Червената цитадела най-сетне приключило. Крал Мегор отпразнувал завършването ѝ, като устроил пир за строителите и работниците, трудили се на замъка, пратил им фургони, пълни със силно вино и вкусни меса, и курви от най-хубавите бардаци на града. Веселбите продължили три дни. След това кралските рицари нахлули и изклали всички работници, за да не може никой от тях да разкрие тайните на Червената цитадела. Костите им били погребани под замъка, който те били построили.

Скоро след довършването на замъка кралица Серайз била поразена от внезапна болест и починала. Из двора тръгнал слух, че Нейна милост е обидила краля със свадливо подмятане, тъй че той заповядал на сир Оуен да ѝ отреже езика. Според приказката кралицата се съпротивлявала, ножът на сир Оуен се хлъзнал и гърлото на кралицата било прерязано. Макар изобщо да не е доказано, мнозина вярвали на тази версия по онова време; днес обаче повечето майстери са убедени, че е клевета, съчинена от врагове на краля, за да очерни още повече славата му. Каквато и да е истината, смъртта на първата му съпруга оставила Мегор само с една кралица, чернокосата, черна и в сърцето си жена от Пентос Тиана, господарка на паяците, която всички мразели и от която се страхували всички.

Едва бил поставен последният камък на Червената цитадела, когато Мегор заповядал руините на Септата на Възпоминанието да бъдат разчистени от върха на Хълма на Ренис, а с тях и костите и пепелта на Синовете на Воина, загинали там. На тяхно място, постановил той, щяла да бъде издигната голяма „конюшня за дракони“, леговище достойно за Балерион, Вхагар и потомството им. Така започнал строежът на Драконовата яма. Може би не е изненадващо, че се оказало трудно да се намерят строители, зидари и работници, които да се трудят на проекта. Толкова много мъже избягали, че накрая кралят се оказал принуден да използва затворници от градските тъмници като работна сила, под надзора на строители, докарани от Мир и Волантис.

Към края на 45 г. СЗ крал Мегор отново излязъл на полето, за да продължи войната си срещу разбойническите останки от Войнстващата вяра, като оставил кралица Тиана да управлява Кралски чертог заедно с новата Ръка, лорд Едуел Селтигар. В големия лес южно от Черната вода силите на краля изловили десетки Бедни братя, намерили убежище там, като мнозина от тях пратили на Вала и избесили онези, които отказали да облекат черното. Водачката им, известна като Джейни Пур Пъпчивата, продължавала да убягва на краля, докато накрая не била предадена от трима от привържениците ѝ, които получили опрощение и рицарство за награда.

Трима септони, пътуващи с Негова милост, обявили Джейни Пъпчивата за вещица и Мегор заповядал да я изгорят жива в едно поле до Лъкатушна вода. Когато дошъл денят, определен за екзекуцията ѝ, триста нейни привърженици, всичките Бедни братя и селяци, изригнали от леса да я спасят. Кралят обаче очаквал това и хората му били готови за нападението. Спасителите били обкръжени и избити. Между последните загинали бил водачът им, който се оказал сир Хорис Хълма, копелето странстващ рицар, спасил се от касапницата при Голяма вилка три години по-рано. Този път нямал толкова късмет.

Другаде из владението обаче вълната на времето започнала да се обръща отново срещу краля. Простолюдието, както и лордовете, го ненавиждали заради многото му жестокости и мнозина започнали да дават помощ и утеха на враговете му. Септон Месечина, Върховният септон, издигнат от Бедните братя противно на мъжа в Староград, когото те наричали Върховния блюдолизец, бродел из речните земи и Предела където намерел за добре и привличал огромни тълпи всеки път, щом излезел от горите, за да проповядва против краля. Хълмистата земя на север от Златния зъб била фактически управлявана от Червеното псе, сир Джофри Догет, самопровъзгласил се за Велик капитан на Синовете на Воина. Нито Скалата на Кастърли, нито Речен пад, изглежда, не били склонни да тръгнат срещу него. Денис Хромия и Силас Дрипавия останали на свобода и където и да бродели, простолюдието им помагало да останат невредими. Рицари и войници, пращани да им наложат правосъдие, често изчезвали.

През 46 г. СЗ крал Мегор се върнал в Червената цитадела с две хиляди черепа, плодовете на едногодишна кампания. Това били главите на Бедни братя и Синове на Воина, обявил той, когато ги изсипал пред Железния трон… но широко било разпространено убеждението, че много от тези ужасни трофеи били на прости земеделци, селски ратаи и свинари, невинни откъм всякакво престъпление освен вярата.

Идването на следващата година заварило Мегор все още без син, нито дори копеле, което да може да бъде узаконено. Нито пък изглеждало вероятно кралица Тиана да му роди наследника, който желаел. Макар тя да продължила да служи на Негова милост като господарка на шепнещите, кралят вече не търсел ложето ѝ.

Крайно време било да вземе нова съпруга, съгласни били съветниците на Мегор… но имало разногласия коя да е тази съпруга. Великият майстер Бенифер предлагал брак с гордата и очарователна лейди на Звездопад Кларис Дейн, с надеждата да се откъснат нейните земи и дом от Дорн. Алтон Бътъруел, старши на кралската хазна, предлагал овдовялата си сестра, здрава жена със седем деца. Макар по общо признание да не била красавица, настоявал той, нейната плодовитост била несъмнена. Ръката на Краля, лорд Селтигар, имал две млади девствени дъщери, на тринайсет и на дванайсет години съответно. Подканял краля да си избере една от тях или да се ожени и за двете, ако така предпочете. Лорд Веларион от Дрифтмарк посъветвал Мегор да повика племенничката си Рена, вдовицата на Егон Некоронования. Като я вземел за съпруга, Мегор можел да обедини претенциите им, да предотврати всякакви нови бунтове, които можело да се съберат около нея, и да се сдобие със заложник срещу всякакви заговори, които майка ѝ, кралица Алиса, можела да подбуди.

Крал Мегор изслушал всекиго поред. Макар в крайна сметка да отхвърлил повечето жени, които му се предлагали, някои от основанията и аргументите им пуснали корен в него. Щял да има жена с доказана плодовитост, решил той, но не и дебелата и грозновата сестра на Бътъруел. Щял да вземе повече от една жена, както го подтиквал лорд Селтигар. Две жени щели да удвоят шанса му да се сдобие със син; три жени щели да го утроят. И една от тези жени определено щяла да бъде племенничката му; имало мъдрост в съвета на лорд Веларион. Кралица Алиса и двете ѝ най-малки деца оставали скрити (смятало се, че били избягали отвъд Тясното море, в Тирош или навярно Волантис), но все още представлявали заплаха за короната на Мегор и всеки син, на който можел да стане баща. Взимането на дъщерята на Енис за жена щяло да отслаби всякакви претенции, изтъквани от по-младите ѝ брат и сестра.

След смъртта на съпруга ѝ и бягството ѝ на Светлия остров Рена Таргариен се задействала бързо да опази дъщерите си. Ако принц Егон наистина бил крал, по закон най-голямата му дъщеря, Ерея, ставала негова наследничка и можела следователно да претендира, че е законната кралица на Седемте кралства… но Ерея и сестра ѝ Рела били едва на годинка и Рена знаела, че да огласи такива претенции било равносилно да ги осъди на смърт. Наместо това тя боядисала косите им, променила имената им и ги пратила далече от себе си, като ги доверила на определени силни съюзници, които щели да се погрижат децата да бъдат осиновени в добри домове и от достойни хора, които нямало да имат никаква представа за истинската им самоличност. Дори майка им не трябвало да знае къде отиват момичетата, настояла принцесата; това, което не знаела, не можела да разкрие, дори и под изтезание.

Такова бягство не било възможно за самата Рена Таргариен. Макар да можела да смени името си, да боядиса косата си и да се предреши в дрипите на кръчмарска слугиня или в халата на септа, нямало как да се скрие драконът ѝ. Сънеплам била тъничка светлосиня драконка със сребристи петна, която вече била снесла две яйца за мътене, а Рена я яздела още от дванайсетгодишна.

Драконите не били лесни за криене. Така че двете с принцесата отишли колкото може по-далече от Мегор, на Светлия остров, където Марк Фарман ѝ предложил гостоприемството на Светлия замък, с неговите бели кули, издигащи се високо над Морето на залеза. И там отдъхвала в четене, молитва и чудене колко още ѝ е дадено преди чичо ѝ да я повика. Рена изобщо не се съмнявала, че щял да го стори, казала тя след това; въпросът било кога, а не дали.

Повикването дошло по-скоро, отколкото щяло да ѝ хареса, макар и не толкова скоро, колкото може да се е опасявала. За непокорство не можело и дума да става. Това само щяло да доведе краля на Светлия остров с Балерион. Рена се била привързала към лорд Фарман и още повече към втория му син, Андроу. Нямало да се отплати за добрината им с огън и кръв. Яхнала Сънеплам и отлетяла до Червената цитадела, където научила, че трябвало да се омъжи за чичо си, убиеца на съпруга ѝ. А там също така Рена се срещнала с другарките си невести, защото това щяло да бъде троен брак.

Лейди Джейни от дома Уестърлинг била женена за Алин Тарбек, който умрял с принц Егон в Битката под Окото на боговете. Няколко месеца по-късно тя дала на покойния си съпруг посмъртно син. Висока и стройна, с дълга кафява коса, лейди Джейни била ухажвана от един по-млад син на лорда на Скалата на Кастърли, когато Мегор я повикал, но това не означавало нищо за краля.

По-смущаващ бил случаят с лейди Елинор от дома Костейн, съпругата на сир Тео Болинг, оземлен рицар, който се сражавал за краля в последната му кампания срещу Бедните братя. Макар и само на деветнайсет, лейди Елинор вече била дала на Болинг трима сина, когато погледът на краля се спрял на нея. Най-малкото момче все още било на гърдата ѝ, когато сир Тео бил арестуван от Кралската гвардия и обвинен в заговорничество с кралица Алиса да убие краля и да постави момчето Джеерис на Железния трон. Макар Болинг да настоявал, че е невинен, го намерили за виновен и го обезглавили същия ден. Крал Мегор дал на вдовицата седем дни за траур, в почит към боговете, след което я повикал, за да ѝ каже, че ще се оженят.

В градчето Каменна септа септон Месечина осъдил брачните планове на крал Мегор и стотици граждани го аплодирали бурно, но малцина други посмели да вдигнат глас против Негова милост. Върховният септон се качил на кораб в Староград и отплавал за Кралски чертог, за да извърши сватбените ритуали. В един топъл пролетен ден през 47 г. След Завоеванието Мегор Таргариен взел три съпруги във вътрешния двор на Червената цитадела. Макар всяка от новите му кралици да била облечена и загърната в цветовете на бащиния си дом, хората на Кралски чертог ги нарекли Черните невести, защото и трите били вдовици.

Присъствието на сина на лейди Джейни и трите момчета на лейди Елинор на бракосъчетанието гарантирало, че те щели да изиграят ролите си в церемонията, но мнозина очаквали някаква проява на непокорство от страна на принцеса Рена. Но тези надежди бързо повехнали, когато се появила кралица Тиана, придружена от две млади момичета със сребриста коса и лилави очи, облечени в червеното и черното на дома Таргариен.

— Глупаво беше да мислиш, че можеш да ги скриеш от мен — казала Тиана на принцесата.

Рена свела глава и изрекла клетвите си с глас, студен като лед.

Много чудати и противоречиви истории са разказани за последвалата нощ, а след отминаването на толкова много години е трудно да се отдели истината от легендите. Дали трите Черни невести са споделили едно ложе, както твърдят някои? Едва ли. Дали Негова милост е посетил и трите жени през нощта и е консумирал и трите съюза? Може би. Дали принцеса Рена се е опитала да убие краля с кама, скрита под възглавниците ѝ, както твърдяла по-късно? Дали Елинор Костейн е надраскала гърба на краля на кървави ивици, докато са се сношавали? Дали Джейни Уестърлинг е изпила отварата за плодовитост, която кралица Тиана уж ѝ донесла, или я е хвърлила в лицето на по-старата жена? Дали такава отвара изобщо е била приготвена или предложена? Първото описание на това се е появило чак при царуването на крал Джеерис, двайсет години след като и двете жени били мъртви.

Знаем следното. Като последица от сватбата, Мегор обявил дъщерята на Рена Ерея за своя законна наследница „докато боговете ме дарят със син“, като изпратил близначката ѝ, Рела, в Староград, за да бъде издигната в септа. Племенникът му Джеерис, законният му наследник според всички закони на Седемте кралства, бил изрично лишен от наследство със същия декрет. Синът на кралица Джейни бил утвърден за лорд на Тарбек Хол и пратен в Скалата на Кастърли, за да бъде отгледан като повереник на Лиман Ланистър. По-големите момчета на кралица Елинор били просто изгонени, едното в Орлово гнездо, другото в Планински рай. Най-малкото бебе на кралицата било дадено на кърмачка, тъй като кралят намирал кърменето на кралицата за досадно.

Половин година по-късно Едуел Селтигар, Ръката на краля, обявил, че кралица Джейни е с дете. Коремът ѝ едва започнал да се издува, когато самият крал разкрил, че кралица Елинор също била бременна. Мегор обсипал двете жени с дарове и почести и дарил нови земи и служби на бащите им, братята и чичовците им, но радостта му се оказала краткотрайна. Три месеца преди да ѝ дойде срокът, кралица Джейни била съборена на легло от внезапен пристъп на родилни болки и родила мъртво дете, също толкова чудовищно, колкото роденото от Алис Хароуей, същество без крака и ръце, и с мъжки и женски гениталии. Майката не преживяла дълго детето.

Мегор бил прокълнат, казвали някои. Убил племенника си, вдигнал война срещу Вярата и Върховния септон, опълчил се на боговете, извършвал убийства и кръвосмешение, прелюбодейство и изнасилване. Интимните му части били отровени, семето му пълно с червеи, боговете никога нямало да го дарят с жив син. Или така поне гласяла мълвата. Самият Мегор се спрял на друго обяснение и пратил сир Оуен Буш и сир Маладон Муур да заловят кралица Тиана и да я докарат в тъмниците. Там пентошката кралица направила пълно самопризнание още докато кралските инквизитори подреждали инструментите си: отровила била детето на Джейни Уестърлинг в утробата, също както направила с това на Алис Хароуей. Същото щяло да бъде и с детето на Елинор Костейн, така заявила.

Казват, че кралят я убил лично, като изтръгнал сърцето ѝ и го дал на кучетата си. Но дори в смъртта си, Тиана от Кулата получила своето отмъщение, защото станало точно така, както била казала. Луната направила кръг, и още един, и посред тъмната нощ кралица Елинор също родила уродливо мъртво дете, безоко момче, родено със зачатъчни криле.

Това било през 48-мата година След Завоеванието, шестата година от царуването на крал Мегор и последната година от живота му. Вече никой в Седемте кралства не се съмнявал, че кралят е прокълнат. Колкото и поддръжници все още да му оставали, започнали да се стапят, изпарявали се като роса под утринното слънце. До Кралски чертог дошла вест, че сир Джофри Догет го видели да влиза в Речен пад, не като пленник, а като гост на лорд Тъли. Септон Месечина отново се появил, начело на хиляди Верни в поход през Предела към Староград, с обявеното намерение да спипа за брадата Блюдолизеца в Звездната септа и да настои той да осъди „Изчадието на Железния трон“ и да вдигне забраната си върху военните ордени. Когато лорд Оукхарт и лорд Роуан се явили пред него със събраните си войници, дошли не за да нападнат Месечината, а да се присъединят към него. Лорд Селтигар се оттеглил като Ръка на краля и се върнал в седалището си на острова Птичи нокът. Донесения от Дорнските гранични земи намеквали, че дорнците се събират в проходите и се подготвят да нахлуят във владението.

Най-тежкият удар дошъл от Бурен край. Там на бреговете на залива Коработрошача лорд Рогар Баратеон провъзгласил младия Джеерис Таргариен за истинския и законен крал на андалите, на ройнарите и на Първите хора, а принц Джеерис обявил лорд Рогар за Защитник на Владението и Ръка на краля. Майката на принца кралица Алиса и неговата сестра Алисан стояли редом до него, когато Джеерис измъкнал от ножницата Тъмна сестра и се заклел да сложи край на узурпацията на своя чичо. Сто знаменни лордове и рицари на Бурните земи приветствали прокламацията. Принц Джеерис бил четиринайсетгодишен, когато поискал трона; чаровен младеж, опитен с пика и дълъг лък, и надарен ездач. Нещо повече, яздел огромен златистокафяв дракон, наречен Вермитор, а сестра му Алисан, дванайсетгодишна девица, яздела своя дракон, Среброкрил.

— Мегор има само един дракон — казал лорд Рогар на лордовете на Бурните земи. — Нашият принц има два.

И скоро станали три. Когато до Червената цитадела стигнала вестта, че Джеерис събира силите си в Бурен край, Рена Таргариен яхнала Сънеплам и отлетяла да се присъедини към него, като изоставила чичо си, за когото била принудена да се омъжи. Взела дъщеря си Ерея… и Блекфайър, откраднат от ножницата на самия крал, докато той спял.

Реакцията на крал Мегор била мудна и объркана. Той заповядал на Великия майстер да изпрати гарваните си, като призовал всички свои верни лордове и знаменосци да се съберат при Кралски чертог, само че разбрал, че Бенифер е взел кораб за Пентос. Като научил, че принцеса Ерея я няма, пратил ездач до Староград да поиска главата на близначката ѝ Рела, за да накаже майка им за измяната ѝ, но лорд Хайтауър пленил пратеника му. Двама от Кралската му гвардия една нощ изчезнали — минали на страната на Джеерис, а сир Оуен Буш го намерили мъртъв пред един бардак, с члена му натикан в устата.

Лорд Веларион на Дрифтмарк бил сред първите, обявили се на страната на Джеерис. Тъй като Веларионите били традиционните адмирали на владението, една утрин Мегор се събудил и разбрал, че е загубил цялата кралска флота. Тирелите на Планински рай го последвали, с цялата мощ на Предела. Хайтауър от Староград, Редвин от Арбор, Ланистърите на Скалата на Кастърли, Арините на Орлово гнездо, Ройс от Писан камък — всички един по един излезли срещу краля.

В Кралски чертог двайсетина по-дребни лордове се събрали по заповед на Мегор, сред които лорд Дарклин от Дъскъндейл, лорд Масей от Стоунденс, лорд Тауърс от Харънхъл, лорд Стонтън от Врански приют, лорд Бар Емън от Остри нос, лорд Бъкуел от Еленови рога, лордовете Росби, Стоукуорт, Хейфорд, Харт, Бърн, Ролингфорд, Байуотър и Малъри. Но те всички командвали едва четири хиляди души и само един на десет от тях бил рицар.

Мегор ги събрал една нощ в Червената цитадела, за да обсъдят плана му за битка. Когато видели колко малко са и разбрали, че никой от великите лордове няма да дойде на тяхна страна, мнозина се обезсърчили, а лорд Хейфорд стигнал дотам да подкани Негова милост да абдикира и да облече черното. Негова милост заповядал да обезглавят Хейфорд и продължил военния съвет с главата на негово благородие набита на пика зад Железния трон. Целия ден лордовете съставяли планове, чак до късно през нощта. Било часът на вълка, когато Мегор най-сетне им разрешил да напуснат. Кралят останал след тях, умислен на Железния трон, докато напускали. Лорд Тауърс и лорд Росби били последните, които видели Негова милост.

Часове по-късно, на разсъмване, последната от кралиците на Мегор дошла да го потърси. Кралица Елинор го намерила все още на Железния трон, блед и мъртъв, с халата му прогизнал от кръв. Ръцете му били разрязани от китка до лакът на ръбатите шипове, а друго острие минало през врата му и се показвало под брадичката.

Мнозина до ден-днешен вярват, че самият Железен трон го е убил. Мегор бил жив, когато Росби и Тауърс напуснали тронната зала, твърдели те, а пазачите на вратите се кълнели, че никой не е влизал след това, докато кралица Елинор не направила откритието си. Някои казват, че самата кралица го е притиснала на онези шипове и остриета, за да отмъсти за убийството на първия си съпруг. Кралската гвардия може да е извършила деянието, макар че за това е трябвало да действат съгласувано, тъй като имало по двама рицари на пост на всяка врата. Би могло също да е било неизвестно лице или лица, влезли и напуснали тронната зала през някой скрит проход. Червената цитадела има своите тайни, известни само на мъртвите. Възможно е също така кралят да е изпитал отчаяние в тъмните часове на нощта и сам да е отнел живота си, извивайки остриетата колкото трябва и прерязвайки вените си, за да си спести поражението и позора, които със сигурност го очаквали.

Царуването на крал Мегор Първи Таргариен, известен в историята и легендите като Мегор Жестокия, продължило шест години и шейсет и шест дни. Трупът му бил изгорен в двора на Червената цитадела, а прахта му погребана след това на Драконов камък до тази на майка му. Умрял бездетен и не оставил наследник от своята плът.