Огън и кръв

Смъртта на Драконите Краткото и тъжно царуване на Егон II

— Времето за криене свърши — заявил крал Егон II на Драконов камък, след като Слънцеплам се нагостил със сестра му. — Нека гарваните полетят, за да узнае владението, че претендентката е мъртва и техният истински крал се завръща у дома, за да си върне бащиния трон.

Но дори истински крале може да открият, че някои неща по-лесно се обявяват, отколкото се постигат. Луната щяла да се издуе и стопи, и да се издуе отново, преди Егон II да се сбогува с Драконов камък.

Между него и Кралски чертог лежал остров Дрифтмарк, цялата ширина на залив Черна вода и десетки порещи вълните бойни кораби на Веларион. След като Морската змия бил „гост“ на Тристан Верния огън в Кралски чертог, а сир Адам паднал при Тъмбълтън, командването на флотите на Веларион сега било поето от брата на Адам, Алин, по-младия син на Мишката, дъщерята на корабостроителя, момче на петнайсет… но щял ли е да бъде приятел или враг? Неговият брат загинал, сражавайки се за кралицата, но същата тази кралица направила техния лорд пленник и самата тя била мъртва. До Дрифтмарк били пратени гарвани, предлагащи на дома Веларион опрощение за всичките предишни прегрешения, ако Алин от Хъл се представи на Драконов камък и се закълне във васална вярност… но докато и ако не се получел отговор, щяло да е глупост Егон II да се опита да мине през залива с кораб и да рискува да бъде пленен.

Нито искал Негова милост да плава до Кралски чертог. В дните след смъртта на неговата сестра кралят все още бил вкопчен в надеждата, че Слънцеплам може да си върне достатъчно сила, за да лети отново. Но драконът като че ли само отслабвал все повече и скоро раните по врата му започнали да вонят. Дори в пушека, който издишал, се долавяла мръсна миризма, а към края вече не ядял.

На деветия ден от дванайсетата луна на 130 г. СЗ величественият златен дракон, който бил славата на крал Егон, умрял във външния двор на Драконов камък, където паднал. Негова милост плакал и заповядал братовчедката му лейди Бела да бъде доведена от тъмниците и убита. Едва когато главата ѝ се озовала на дръвника той се спрял, понеже майстерът му припомнил, че майката на момичето била Веларион, дъщеря на Морската змия. Друг гарван полетял за Дрифтмарк, този път със закана: ако Алин от Хъл не се представи до две седмици, за да почете своя законен господар, братовчедката му лейди Бела щяла да загуби главата си.

На западните брегове на залив Черна вода междувременно Луната на тримата крале приключила внезапно, когато извън стените на Кралски чертог се появила армия. Повече от половин година градът живеел в страх от настъпващата войска на Ормунд Хайтауър… но когато атаката дошла, дошла не от Староград през Горчив мост и Тъмбълтън, а по кралския път от Бурен край. Борос Баратеон, чул за смъртта на кралицата, оставил наскоро забременялата си жена и четирите си дъщери, за да удари на север през кралския лес с шестстотин рицари и четири хиляди пехота.

Когато авангардът на Баратеон се появил оттатък поток Черна вода, Пастира заповядал на следовниците си да щурмуват реката и да попречат на лорд Борос да премине. Но едва стотици дошли този път да слушат този просяк, който проповядвал преди на десетки хиляди, а още по-малко се подчинили. На върха на Високия хълм на Егон скуайърът, който вече се наричал крал Тристан Верния огън, стоял на бойниците с Ларис Стронг и сир Перкин Бълхата, зяпнал към прииждащите редици на мъжете от бурните земи.

— Нямаме силата да се противопоставим на такова воинство, ваше величество — казал лорд Ларис на момчето, — но навярно думи могат да успеят там, където мечове ще се провалят. Пратете ме да преговарям с тях.

И тъй, Кривото стъпало бил пратен отвъд реката под мирно знаме, придружен от Великия майстер Орвил и Вдовстващата кралица Алисент.

Лордът на Бурен край ги приел в един павилион в края на кралския лес, докато хората му сечели дървета, за да строят салове за прехвърлянето на реката. Там кралица Алисент получила радостната вест, че нейната внучка Джеера, единственото оцеляло дете на сина ѝ Егон и дъщеря ѝ Хелена, е била доведена благополучно в Бурен край от сир Уилис Фел от Кралската гвардия. Вдовстващата кралица плакала със сълзи на радост.

Последвали измени и годежи, докато се стигнало до съгласие между лорд Борос, лорд Ларис и кралица Алисент, с Великия майстер Орвил за свидетел. Кривото стъпало обещал, че сир Перкин и неговите рицари ще се присъединят към мъжете от бурните земи за връщането на крал Егон Втори на Железния трон, при условието, че всички те освен Тристан ще бъдат опростени за всичките си прегрешения, в това число върховна измяна, бунт, кражба, убийство и изнасилване. Кралица Алисент се съгласила, че нейният син крал Егон ще направи лейди Касандра, най-голямата дъщеря на лорд Борос, своя нова кралица. Лейди Флорис, друга от дъщерите на негово благородие, щяла да бъде сгодена за Ларис Стронг.

Проблемът, който създавала флотата на Веларион, бил обсъден подробно.

— Трябва да привлечем Морската змия в това — казал лорд Баратеон. — Може би на стареца ще му хареса нова млада жена. Имам две дъщери, за които още не сме говорили.

— Той е трижди изменник — казала кралица Алисент. — Ренира никога нямаше да може да вземе Кралски чертог, ако не беше той. Негова милост синът ми няма да го е забравил. Искам го мъртъв.

— Той бездруго скоро ще умре — отвърнал лорд Ларис Стронг. — Нека да сключим мир с него сега и да го използваме за каквото можем. Щом всичко се уреди благополучно, ако нямаме повече нужда от дома Веларион, винаги можем да услужим на Странника.

И ето така се споразумели, най-срамно. Пратениците се върнали в Кралски чертог, а мъжете от бурните земи скоро ги последвали, като прехвърлили потока Черна вода без произшествия. Лорд Борос заварил градските стени неохранявани, портите незащитени, улиците и площадите празни, освен трупове. Когато се изкачил на Високия хълм на Егон, видял, че дрипавите знамена на скуайъра Тристан са смъкнати от бойниците и на тяхно място е вдигнато знамето със златния дракон на крал Егон II. Самата кралица Алисент излязла от Червената цитадела да го поздрави с добре дошъл, със сир Перкин Бълхата до нея.

— Къде е претендентът? — попитал лорд Борос, щом слязъл от коня във външния двор.

— Задържан и във вериги — отвърнал сир Перкин.

Закален от безброй гранични сблъсъци с дорнците и наскорошната си победоносна кампания срещу новия Крал Лешояд, лорд Борос Баратеон не губил време с възстановяването на Кралски чертог. След нощ на скромно празненство в Червената цитадела на другия ден той тръгнал срещу Хълма на Висения и „Краля Путчица“, Гемон Светлокосия. Колони бронирани рицари изкачили хълма от три страни, тъпчели уличната сган, наемници и пияници, които се били събрали около малкото кралче, и ги разпръснали. Младият монарх, който едва преди два дни отпразнувал петия си имен ден, бил откаран в Червената цитадела вързан на гърба на кон, окован и разплакан. Майка му вървяла зад него, стиснала ръката на жената от Дорн Силвена Пясъци и повела дълга колона от курви, вещици, джебчии, крадльовци и пияници, оцелелите останки от „двора“ на Светлокосия.

След това дошъл редът на Пастира. Предупреден от съдбата на курвите и малкия им крал, пророкът призовал своята „босонога армия“ да се събере около Драконовата яма и да защити Хълма на Ренис „с кръв и желязо“. Но звездата на Пастира била паднала. По-малко от триста се отзовали на повика му и много от тях се разбягали, когато започнал щурмът. Лорд Борос повел рицарите си нагоре от запад, докато сир Перкин и неговите рицари изкачили по-стръмния южен склон от Квартала на бълхите. Врязали се през тънките редици на бранителите сред развалините на Драконовата яма и намерили пророка между драконовите глави (вече отдавна загнили), обкръжен от кръг факли, все още проповядващ за гибел и опустошение. Когато зърнал лорд Борос на бойния му кон, Пастира изпънал чукана на отрязаната си ръка към него и го прокълнал.

— Ще се срещнем в ада преди тази година да изтече — извикал просещият брат.

Също като Гемон Светлокосия, взели го жив и го откарали до Червената цитадела окован във вериги.

Тъй бил върнат редът на Кралски чертог, донякъде. От името на нейния син, „нашия истински крал, Егон, Втори с това име“, кралица Алисент обявила комендантски час, с което ставало незаконно човек да бъде на улицата след стъмване. Градската стража била преустроена под командването на сир Перкин Бълхата, за да наложат комендантския час, докато сир Борос и неговите мъже от бурните земи охранявали градските порти и бойниците. Смъкнати от трите им хълма, тримата лъжливи „крале“ гаснели в тъмниците в очакване връщането на истинския крал. Това връщане обаче зависело от Веларионите на Дрифтмарк. Зад стените на Червената цитадела вдовстващата кралица Алисент и лорд Ларис Стронг предложили на Морската змия свободата му, пълно опрощение за измените му и място в малкия съвет на краля, ако прегъне коляно пред Егон Втори като негов крал и им предостави мечовете и платната на Дрифтмарк. Старецът обаче се оказал изненадващо упорит.

— Коленете ми са стари и сковани и не се прегъват лесно — отвърнал лорд Корлис, преди да постави своите условия. Поискал опрощение не само за себе си, а за всички, които се борели за кралица Ренира, и настоял освен това на Егон Младшия да бъде дадена ръката на принцеса Джеера в брак, за да може и двамата да бъдат обявени за наследници на крал Егон. — Кралството е разцепено на две — казал. — Трябва на всяка цена да го съединим отново.

Дъщерите на лорд Баратеон не го интересували, но поискал лейди Бела да бъде освободена веднага.

Кралица Алисент се разгневила от „наглостта“ на лорд Веларион, казва ни Мункун, особено от настояването му Егон на кралица Ренира да бъде обявен за наследник на нейния Егон. Понесла била загубата на двама от тримата си синове и единствената си дъщеря по време на Танца и не можела да понесе мисълта, че някой от синовете на съперничката ѝ трябвало да живее. Ядосана, Нейна милост напомнила на лорд Корлис, че два пъти е предлагала мирни условия на Ренира, но и двата пъти мирните ѝ опити били отхвърлени с презрение. На лорд Ларис Кривото стъпало се паднало да излее масло на неспокойните води, укротявайки кралицата с кротко напомняне за всичко, което обсъждали в шатрата на лорд Баратеон, и убеждавайки я да отстъпи пред предложенията на Морската змия.

На следващия ден лорд Корлис Веларион, Морската змия, коленичил пред кралица Алисент, докато тя седяла на долните стъпала към Железния трон, като пълномощница на своя син, и там врекъл на краля своята вярност и тази на своя дом. Пред очите на богове и хора вдовстващата кралица го дарила с кралско опрощение и го възстановила на старото му място в малкия съвет като адмирал и управител на корабите. Гарвани полетели за Дрифтмарк и Драконов камък да известят за споразумението… и тъкмо навреме, защото заварили младия Алин Веларион да събира корабите си за атака срещу Драконов камък, а крал Егон Втори се подготвял отново да обезглави братовчедка си Бела.

През последните дни на 130 г. СЗ крал Егон Втори най-сетне се върнал в Кралски чертог, придружен от сир Марстън Води, сир Алфред Бруми, двамата Том и лейди Бела Таргариен (все още във вериги, от страх, че може да нападне краля, ако бъде освободена). Ескортирани от дванайсет бойни галери на Веларион, те отплавали на един очукан стар търговски платноход, наречен „Мишката“, притежание и под командването на капитан Марилда от Хъл. Ако можем да се доверим на Гъбата, изборът на съда е бил преднамерен. „Лорд Алин можеше да откара краля у дома на борда на «Славата на лорд Етан» или «Утринна вълна», или дори «Момичето с подправките», но искаше да го видят, че се промъква в града на мишка — казва джуджето. — Лорд Алин беше безочливо момче и не обичаше своя крал.“

Връщането на краля изобщо не било триумфално. Тъй като все още не можел да ходи, Негова милост бил вкаран през Речната порта на закрита носилка и отнесен до Червената цитадела на Високия хълм на Егон през затихнал град, запустели улици, изоставени домове и разграбени дюкяни. Стръмните тесни стъпала на Железния трон също се оказали непосилни за него; оттук насетне възстановеният крал трябвало да води дворцовите заседания от резбован тапициран дървен стол в подножието на истинския трон, с одеяло около изкривените му натрошени крака.

Макар и страдащ от силна болка, кралят не се оттеглил отново в спалнята си, нито си позволил сънно вино или мляко на мака, а веднага се заел да обяви присъдата си над тримата „крале еднодневки“, властвали в Кралски чертог през Луната на Безумието. Скуайърът трябвало пръв да понесе гнева му и бил осъден да умре заради върховна измяна. Храбро момче, Тристан отначало се държал непокорно, когато го довлекли пред Железния трон, докато не видял сир Перкин Бълхата застанал с краля. Това го обезсърчило, казва Гъбата, но дори тогава младокът не пледирал за невинност, нито просил за милост, а попитал само дали може да бъде направен рицар преди да умре. Тази благодат крал Егон му подарил, при което сир Марстън Води помазал момъка (копеле като него) като сир Тристан Огън (тъй като Верния огън, името, с което момчето се удостоило, било сметнато за нахално), а сир Алфред Бруми отсякъл главата му с Блекфайър, меча на Егон Завоевателя.

Съдбата на „Краля Путчица“, Гемон Светлокосия, била по-щастлива. Едва навършило пет, момчето било пощадено заради младостта му и направено храненик на Короната. Майка му, Еси, която нахално си присвоила името „лейди Еселин“ през краткото царуване на сина ѝ, признала под изтезание, че бащата на Гемон не бил кралят, както твърдяла преди, а среброкос гребец от една търговска галера от Лис. Тъй като били с долно потекло и недостойни за меча, Еси и дорнската курва Силвена Пясък били обесени на бойниците на Червената цитадела заедно с двайсет и седем други членове на двора на „крал“ Гемон, окаяна сбирщина от крадци, пияници, просяци, курви и сводници.

Накрая крал Егон Втори насочил вниманието си към Пастира. Когато го довели пред Железния трон за осъждане, пророкът отказал да се разкае за престъпленията си или да признае измяна, а вдигнал чукана на липсващата си ръка към краля и казал на Негова милост: „Ще се срещнем в ада преди тази година да свърши“, същите думи, които изрекъл на Борос Баратеон при залавянето му. За тази наглост Егон заповядал да изтръгнат езика на Пастира с нажежени клещи, а след това осъдил него и „вероломните му следовници“ на смърт от огън.

През последния ден на годината двеста четирийсет и един от „босоногите агнета“, на ревностните и отдадени следовници на Пастира били намазани с катран и оковани за колове покрай широкия каменен път, минаващ източно от Площада на кърпача нагоре до Драконовата яма. Докато градските септи биели камбаните си, за да възвестят края на старата година и идването на новата, крал Егон Втори преминал по улицата (известна оттогава като Пътя на Пастира, вместо Улицата на хълма като преди) в носилката си, като рицарите му яздели от двете страни и поднасяли факлите си към пленените „агнета“, за да осветяват пътя му. Тъй Негова милост продължил нагоре по хълма до самия връх, където самият Пастир бил окован между главите на петте дракона. Поддържан от двама от своята Кралска гвардия, крал Егон се повдигнал от възглавниците си, докретал до пилона, където бил окован пророкът, и го запалил със собствената си ръка.

„Ренира Претендентката си отиде, драконите ѝ бяха мъртви, всички крале палячовци бяха паднали, и все пак кралството не позна мир“, написал септон Юстас скоро след това. След като сестра му била убита и единственият ѝ оцелял син бил пленник в двора му, крал Егон Втори можел с основание да очаква, че оставащата съпротива на управлението му ще се стопи… и може би е щяло да стане така, ако Негова милост се е бил вслушал в съвета на лорд Веларион и е бил дал всеобщо опрощение за всички лордове и рицари, подкрепили каузата на кралицата.

Уви, кралят не бил от склонните да прощават. Подтикван от майка си, вдовстващата кралица Алисент, Егон Втори бил решен да отмъсти на онези, които му изменили и го свалили от трона. Започнал със земите на Короната, като пратил хората си и мъжете от бурните земи на Борос Баратеон срещу Росби, Стоукуорт и Дъскъндейл, и околните замъци и села. Макар осъдените лордове, чрез своите стюарди и кастелани, да побързали да свалят знамето на Ренира и да вдигнат наместо него златния дракон на Егон, всеки поред бил доведен във вериги в Кралски чертог и принуден да се поклони ничком на краля. И не били освободени, докато не се съгласили да заплатят тежък откуп и да осигурят на Короната подходящи заложници.

Тази кампания се оказала голяма грешка, защото само втвърдила сърцата на хората на покойната кралица срещу краля. Скоро до Кралски чертог стигнали донесения за много воини, събиращи се в Зимен хребет, Бароутън и Бял пристан. В речните земи престарелият и прикован на легло лорд Гроувър Тъли най-сетне умрял (от удар от това, че накарал своя дом да се бие срещу законния крал при Втори Тъмбълтън, според Гъбата) и неговият внук Елмо, най-сетне лорд на Речен пад, призовал владетелите на Тризъбеца отново на война, за да не претърпят същата съдба като лордовете Росби, Стоукуорт и Дарклин. Към него се стекли Бенджикот Блекууд от Гарваново дърво, вече воин ветеран на трийсет и три; неговата свирепа млада леля, Черната Али, с триста лъка; лейди Сабита Фрей, безмилостната и алчна владетелка на Близнаците; лорд Хюго Ванс от Приюта на пътника; лорд Джора Малистър от Морски страж; лорд Роланд Дари от Дари; да, и дори Хъмфри Бракън, лорд на Каменна ограда, чийто дом до този момент поддържал каузата на крал Егон.

Още по-тъжни били новините от Долината, където лейди Джейни Арин събрала хиляда и петстотин рицари и осем хиляди войници и пратила доверени хора в Браавос, за да уредят кораби да ги превозят до Кралски чертог. С тях щял да дойде дракон. Лейди Рена от дома Таргариен, храбрата близначка на Бела, донесла със себе си драконово яйце в Долината… яйце, което се оказало оплодено и от него излязло бледорозово новоизлюпено с черни рога и гребен. Рена го нарекла Утро.

Макар че трябвало да минат години, докато Утро порасне достатъчно голяма, за да бъде яздена във война, новината за нейното раждане създала голяма грижа за зеления съвет. Ако бунтовниците можели да покажат дракон, а лоялистите не можели, изтъкнала кралица Алисент, простолюдието можело да види противниците им като по-легитимни.

— Трябва ми дракон — заявил Егон Втори, когато му съобщили.

Освен новоизлюпеното на лейди Рена само три живи дракона останали в цял Вестерос. Крадеца на овце изчезнал с момичето Коприви, но се мислело, че е някъде на нос Пукнат нокът или на Лунните планини. Канибала все още обитавал източните клонове на Драконовата планина. За Среброкрил за последен път съобщили, че напуснал пустошта при Тъмбълтън за Предела и казвали, че направил леговището си на един малък каменист остров в средата на Червено езеро.

Сребристата драконка на Алисан приела втори ездач, изтъкнал Борос Баратеон.

— Защо не трети? Вземете дракона и короната ви е осигурена.

Но Егон Втори все още не можел нито да ходи, нито да стои, още по-малко да яхне и язди дракон. Нито бил Негова милост достатъчно силен за дълго пътуване през владението до Червено езеро през райони, гъмжащи от предатели, бунтовници и разбойници.

Този отговор не бил никакъв отговор, естествено.

— Не Среброкрил — заявил Негова милост. — Ще имам нов Слънцеплам, по-горд и по-свиреп от предишния.

И тъй, пратени били гарвани до Драконов камък, където яйцата на Таргариен, някои толкова стари, че станали на камък, се пазели под стража в подземия и изби. Майстерът там избрал седем (в почит към боговете), които преценил за най-обещаващи, и ги пратил в Кралски чертог. Крал Егон ги държал в своите покои, но от нито едно не се излюпил дракон. Гъбата ни казва, че Негова милост седял на едно „голямо пурпурно и златно яйце“ един ден и една нощ, надявайки се да го измъти, „но все едно че беше пурпурно и златно лайно, толкова полза имаше“.

Великият майстер Орвил, освободен от тъмниците и накичен отново със служебната си верига, ни дава подробен поглед върху възстановения зелен съвет през това неспокойно време, когато страх и подозрителност властвали в Червената цитадела. В същия момент, в който имали отчаяна нужда от единство, лордовете около крал Егон II се оказали дълбоко разделени и неспособни да се разберат как най-добре да се справят с назряващата буря.

Морската змия поддържал помирение, опрощение и мир.

Борос Баратеон отхвърлял с презрение този курс като слабост; щял да надвие тези предатели на полето, заявил той на краля и на съвета. Трябвали му само хора; на Скалата на Кастърли и Староград трябвало да се заповяда да събират свежи войски веднага.

Сир Тиланд Ланистър, слепият управител на хазната, предложил да отплава до Лис и Тирош, за да привлече една или повече наемнически части (на Егон II не му липсвали пари, а сир Тиланд поставил три четвърти от богатството на Короната в ръцете на Скалата на Кастърли, Староград и Желязната банка на Браавос преди кралица Ренира да заграби града и съкровищницата).

Според лорд Веларион тези усилия щели да бъдат безплодни.

— Нямаме време. Деца седят в седалищата на власт в Староград и Скалата на Кастърли. Там няма да намерим повече помощ. Най-добрите наемни части са обвързани с договори с Лис, Мир и Тирош. Дори и да може сир Тиланд да ги изтръгне, не би могъл да ги докара тук навреме. Моите кораби могат да задържат Арините далече от вратата ни, но кой ще спре северняците и лордовете на Тризъбеца? Те вече са в поход. Трябва да се спогодим. Негова милост трябва да ги опрости от всичките им престъпления и измени, да обяви Егон на Ренира за свой наследник и да го ожени веднага за принцеса Джеера. Това е единственият начин.

Думите на стареца обаче попаднали на глухи уши. Кралица Алисент с неохота се била съгласила за годежа на своята внучка със сина на Ренира, но го направила без съгласието на краля. Егон II имал други идеи. Искал да се ожени за Касандра Баратеон веднага, защото „тя ще ми даде силни синове, достойни за Железния трон“. Нито щял да позволи принц Егон да вземе дъщеря му и може би да стане баща на синове, които могат да размътят наследството.

— Може да вземе черното и да прекара дните си на Вала — постановил Негова милост, — или да се лиши от мъжеството си и да служи като евнух. Изборът е негов, но няма да има деца. Родословната линия на моята сестра трябва да прекъсне.

Дори това било сметнато за твърде мек курс от сир Тиланд Ланистър, който настоял за незабавна екзекуция на принц Егон Младшия.

— Момчето ще остане заплаха, докато диша — заявил Ланистър. — Махнете му главата и тези предатели ще останат и без кралица, и без крал, и без принц. — Думите му, и тези на краля, ужасили лорд Веларион. Старата Морска змия, „гръмък в своя гняв“, обвинил краля и съвета в това, че са „глупци, лъжци и клетвопрестъпници“, и напуснал вбесен залата.

Борос Баратеон след това предложил да донесе на краля главата на стареца и Егон II бил на ръба да даде съгласието си, когато лорд Ларис Стронг заговорил, напомняйки им, че младият Алин Веларион, наследникът на Морската змия, оставал недосегаем за тях на Дрифтмарк.

— Убиете ли старата змия, губим младия — казал Кривото стъпало, — и всички онези техни чудесни бързи кораби също така.

Вместо това, рекъл той, трябвало да се задействат веднага и да се извинят на лорд Корлис, за да запазят дома Веларион на своя страна.

— Дайте му годежа, ваша милост — подканил той краля. — Един годеж не е сватба. Обявете младия Егон за свой наследник. Един принц не е крал. Погледнете назад в историята и пребройте колко наследници така и не са доживели да седнат на трона. Справете се с Дрифтмарк в подходящ момент, когато враговете ви са победени и сте на върха на вълната. Този ден все още не е дошъл. Трябва да не бързаме и да говорим с него кротко.

Или поне така са стигнали думите му до нас, от Орвил през Мункун. Нито септон Юстас, нито шутът Гъбата присъствали на съвета. Но Гъбата все пак говори за него, като казва: „Имало ли е изобщо някога толкова лукав човек като Кривото стъпало? О, от него щеше да се получи великолепен шут. Думите капеха от устните му като мед от пчелна пита и никога отровата не е била толкова сладка на вкус.“

Загадката, която представлявал Ларис Стронг Кривото стъпало, е затруднявала проучватели на историята поколения наред и не можем да се надяваме да я разплетем тук. На коя страна е бил верен той? Какво е целял? Проврял се е невредим през целия Танц на драконите, на тази или на онази страна, изчезвал е и отново се е появявал, и все пак винаги оцелявал. Колко от онова, което е казал, е било хитрост, колко е било истина? Бил ли е просто човек, който плавал накъдето духа вятърът, или е знаел накъде се е запътил, когато е поел? Така можем да се питаме, но никой няма да отговори. Последният Стронг пази тайните си.

Знаем, че е бил лукав, потаен, но благовиден и приятен, когато трябвало. Думите му разколебали краля и съвета. Когато кралица Алисент възразила, изказвайки гласно учудването си как би било изобщо възможно лорд Корлис да бъде спечелен отново след всичко изговорено в този ден, лорд Стронг отвърнал:

— Оставете това на мен, ваша милост. Негово благородие ще се вслуша в мен, смея да твърдя.

И така станало. Защото макар никой да не узнал в момента, Кривото стъпало отишъл право при Морската змия, когато съветът бил разпуснат, и му казал за намерението на краля да му даде всичко, което иска, и да го убие по-късно, когато войната свърши. А когато старецът бил готов да изригне и да изхвърчи навън с меч в ръката, за да нанесе възмездие, лорд Ларис го успокоил с кротки думи и усмивки.

— Има по-добър начин — казал и го посъветвал за търпение.

И така заплел своите паяжини на коварство и измяна, настройвайки всеки срещу другите.

Докато около него се вихрели заговори и контразаговори, а враговете прииждали от всички страни, Егон II оставал в неведение. Кралят не бил добре. Изгарянията, които понесъл при Врански приют, оставили белези, които покривали половината му тяло. Гъбата казва, че го смятали и за импотентен също така. Нито можел да ходи. При скачането му от гърба на Слънцеплам в Драконов камък се счупил десният му крак на две места, а костите на левия му се натрошили. Десният зараснал добре, пише Великият майстер Орвил; не и левият обаче. Мускулите на този крак атрофирали, коляното се сковало, плътта изтъняла, докато останала само една съсухрена пръчка, толкова изкривена, че според Орвил щяло да е по-добре за Негова милост, ако го били отрязали. Кралят обаче не искал и да чуе за това, ето защо го носели в носилка. Едва към края си възстановил силата си колкото да ходи с помощта на патерица, влачейки болния крак.

В постоянна болка през последната половин година от живота си Егон, изглежда, изпитвал удоволствие само в обсъждането на предстоящия си брак. Дори лудориите на шутовете му никога не го разсмивали, казва ни Гъбата, най-изтъкнатият от тези шутове… въпреки че „Негова милост все пак се усмихваше понякога на моите шеги и обичаше да ме държи до себе си, за да облекчавам меланхолията му и да му помагам да се облича.“ Въпреки че самият той вече не бил годен за полово сношение поради изгарянията си, според джуджето Егон все още изпитвал плътска възбуда и често наблюдавал иззад завеса как някой от фаворитите му се сношавал със слугинче или придворна дама. Най-често Том Сплетен език изпълнявал тази задача за него, казват ни; в други моменти това позорно място се заемало от определени рицари от дворцовия персонал, а на три пъти и Гъбата бил принуден да изпълни задължението. След такива сеанси, казва шутът, кралят плачел от срам и викал септон Юстас да му даде опрощение. (Юстас нищо не казва за това в своя разказ за последните дни на Егон.)

През това време крал Егон II също тъй заповядал Драконовата яма да бъде пресъградена и възстановена, поръчал две огромни статуи на своите братя Емонд и Дерон (постановил да бъдат по-големи от Титана на Браавос и покрити със златен варак) и извършил публично изгаряне на всички декрети и прокламации, издадени от „кралете еднодневки“ Тристан Верен огън и Гемон Светлокосия.

Междувременно враговете му настъпвали. По Шийката идвал Креган Старк, лорд на Зимен хребет, с голямо воинство. (Септон Юстас говори за „двайсет хиляди свирепи диваци в рунтави кожи“, въпреки че Мункун снижава това число до осем хиляди в своето „Истинно сказание“), докато Девата от Долината пратила своята войска от Града на гларуса: десет хиляди мъже под командването на лорд Леовин Корбрей и неговия брат сир Корвин, който носел прочутия валириански меч, наречен Сиротната дама.

Най-непосредствената заплаха обаче представлявали мъжете от Тризъбеца. Близо шест хиляди от тях се събрали при Речен пад, когато Елмо Тъли свикал знамената си. За жалост самият лорд Елмо издъхнал в похода, след като пил някаква лоша вода, след само четирийсет и девет дни като лорд на Речен пад, но властта му се прехвърлила на най-големия му син, сир Кермит Тъли, буен и упорит младеж, копнеещ да се докаже като воин. Били на шест дни преход от Кралски чертог и се движели по кралския път, когато лорд Борос Баратеон повел своите мъже на бурните земи да ги пресрещнат, подсилен от набор селяци от Стоукуорт, Росби, Хейфорд и Дъскъндейл, с две хиляди мъже и момчета от сганта на Квартала на бълхите, набързо снаряжени с копия и железни шлемове.

Двете армии се срещнали на два дни път от града, на едно място, където кралският път минавал между гора и нисък хълм. Валяло обилно от няколко дни и тревата била мокра, теренът мек и разкалян. Лорд Борос бил уверен в победата, защото съгледвачите му казали, че мъжете на речните земи били водени от момчета и жени. Било на свечеряване, когато зърнал врага, но заповядал незабавна атака… въпреки че пътят напред представлявал плътна стена от щитове, а хълмът отдясно гъмжал от стрелци с лъкове. Лорд Борос лично повел атаката, като строил рицарите си в клин и се спуснал с тътен надолу по пътя срещу противниковия център, където се веела сребърната пъстърва на Речен пад, на своето синьо и червено знаме до четворния герб на мъртвата кралица. Пехотата му настъпила зад него, зад златния дракон на крал Егон.

Цитаделата нарича последвалия сблъсък Битката на Кралския път. Мъжете, сражавали се в него, го нарекли Калната мешавица. Под което и да е име, последната битка от Танца на драконите щяла да се окаже едностранна. Дългите лъкове на хълма стреляли в конете под рицарите на лорд Борос, докато те връхлитали, и свалили толкова много, че няма и половината му конници стигнали до стената от щитове. Редиците на тези, които стигнали, били разстроени, клинът им разбит, конете им се хлъзгали и се мъчели да се задържат на крака в меката кал. Макар мъжете на бурните земи да нанесли голяма поразия с пика, меч и дълга брадва, речните лордове удържали твърдо, докато нови бойци излизали напред, за да запълнят мястото на падналите. Когато пехотата на лорд Баратеон връхлетяла с грохот, стената от щитове се разлюляла и се огънала назад, и като че ли щяла да се пропука… но в гората отляво на пътя изригнали викове и крясъци, стотици от речните земи се изсипали между дърветата, водени от онова лудо момче Бенджикот Блекууд, който в този ден щял да си спечели името Бен Кървавия, с което щял да бъде известен през остатъка на дългия си живот.

Самият лорд Борос все още бил на коня сред касапницата. Когато видял, че губи битката, негово благородие заповядал на скуайъра си да надуе бойния си рог със сигнал резервите му да настъпят. Но когато чули рога, хората на Росби, Стоукуорт и Хейфорд спуснали златните дракони на краля и останали на местата си, сганта от Кралски чертог се разбягали като гъски, а рицарите от Дъскъндейл минали на страната на врага и нападнали мъжете на бурните земи в тил. За миг битката се превърнала в разгром и последната армия на крал Егон била разбита.

Борос Баратеон загинал в бой. Спешен, след като конят му паднал от стрелите на Али Черната и нейните стрелци, той продължил да се бие, като посякъл безброй пехотинци и десетина рицари, както и лордовете Малистър и Дари. Когато Кермит Тъли стигнал до него, лорд Борос бил жив мъртвец, гологлав (смъкнал бил очукания си шлем), кървящ от десетки рани и едва стоял на краката си.

— Предайте се, сир — извикал лордът на Речен пад на лорда на Бурен край. — Победата е наша.

Лорд Баратеон отвърнал с ругатня и казал:

— По-скоро бих танцувал в ада, отколкото да нося веригите ви.

После нападнал… и шипестият железен топуз на боздугана на лорд Кермит го поразил право в лицето сред плиснала кръв, кости и мозък. Лордът на Бурен край умрял в калта на кралския път, с меча още в ръката му15.

Когато гарваните донесли вестта за битката в Червената цитадела, зеленият съвет се събрал припряно. Всички предупреждения на Морската змия се оказали верни. Скалата на Кастърли, Планински рай и Староград се забавили с отговора си на искането на краля за още войски. Когато го сторили, предложили извинения и увъртания вместо обещания. Ланистърите били въвлечени в своята война срещу Червения кракен, Хайтауър загубили твърде много мъже и не разполагали със способни командири, майката на малкия лорд Тирел написала, че имала основания да се съмнява във верността на знаменосците на своя син и „бидейки само жена, самата аз не съм годна да поведа воинство на война“. Сир Тиланд Ланистър, сир Марстън Води и сир Джулиан Уормуд били пратени оттатък Тясното море да търсят наемници в Пентос, Тирош и Мир, но никой от тях все още не се бил върнал.

Крал Егон II скоро щял да застане безпомощен пред враговете си, знаели го всички кралски хора. Бен Блекууд Кървавия, Кермит Тъли, Сабита Фрей и техните „събратя в победата“ се подготвяли да продължат настъплението си към града, а само на няколко дни зад тях идвал лорд Креган Старк с неговите северняци. Браавоският флот, пренасящ войската на Арин, напуснал Града на гларуса и плавал към Гърлото, където само младият Алин Веларион стоял на пътя му… а на лоялността на Дрифтмарк не можело да се разчита.

— Ваша милост — казал Морската змия, когато жалките останки от гордия някога зелен съвет се събрали, — трябва да се предадете. Градът не може да издържи ново опустошение. Спасете хората си и себе си. Ако абдикирате в полза на принц Егон, той ще ви позволи да облечете черното и да доживеете живота си с чест на Вала.

— Нима! — казал крал Егон. Според Мункун го казал обнадеждено.

Майка му не хранела такава надежда.

— Даде майка му за храна на дракона си — напомнила тя на сина си. — Момчето видя всичко.

Кралят се обърнал към нея отчаян.

— Какво би ме посъветвала да направя?

— Имаш заложници — отвърнала вдовстващата кралица. — Отрежи едното ухо на момчето и го прати на лорд Тъли. Предупреди ги, че ще губи друга част за всяка миля, която напреднат.

— Да — казал Егон II. — Добре. — Повикал сир Алфред Бруми, който му служил толкова добре на Драконов камък. — Идете и се погрижете за това, сир. — След като рицарят напуснал, кралят се обърнал към Корлис Веларион. — Кажете на вашето копеле да се бие храбро, милорд. Ако ме провали, ако някой от тези браавоси премине Гърлото, вашата скъпа лейди Бела също ще загуби някои части.

Морската змия нито умолявал, нито изругал, нито заплашил. Кимнал сковано, станал и напуснал. Гъбата твърди, че се спогледали с Кривото стъпало, докато излизал, но Гъбата не е присъствал, а изглежда крайно невероятно човек толкова опитен като Корлис Веларион да се е държал толкова непохватно в такъв момент.

Защото времето на Егон свършило, макар че тепърва щял да го разбере. Обърни плащовете в средите му задействали своите планове в мига, в който научили за поражението на лорд Баратеон на кралския път.

Докато сир Алфред Бруми минавал по подвижния мост към Твърдината на Мегор, където държали принц Егон, сир Перкин Бълхата и шестима от неговите рицари от канавките преградили пътя му.

— Отдръпни се, в името на краля — настоял Бруми.

— Вече имаме нов крал — отвърнал сир Перкин. Поставил ръка на рамото на сир Алфред… после го тласнал силно и го отпратил през подвижния мост върху железните шипове долу, където той се гърчил и ритал два дни, докато умре.

В същия час лейди Бела Таргариен била измъкната безопасно от агенти на лорд Ларис Кривото стъпало. Том Сплетен език го изненадали в дворовете на замъка, докато напускал конюшните, и бил обезглавен на място. „Умря както беше живял, пелтечейки“, казва Гъбата. Баща му Том Сплетена брада отсъствал от замъка, но го намерили в една кръчма на Улицата на змиорката. Когато възразил, че бил „само прост рибар, дошъл да удари малко ейл“, го удавили в буре с ейл.

Всичко това било направено толкова изрядно, бързо и тихо, че хората на Кралски чертог почти нищо не разбрали за ставащото зад стените на Червената цитадела. Дори в самия замък не се вдигнала никаква тревога. Белязаните за смърт били убити, докато останалите в двора шетали по работата си необезпокоявани и в неведение. Септон Юстас ни съобщава, че двайсет и четирима души били убити, докато според „Истинното сказание“ на Мункун жертвите били двайсет и една. Гъбата твърди, че станал свидетел на убийството на човека, който опитвал храната на краля, много дебел мъж, казвал се Ъмет, и уверява, че се принудил да се скрие в каца с брашно, за да избегне същата съдба, и излязъл на другата нощ „овалян в брашно от глава до пети, толкова бял, че първото слугинче, което ме видя, ме взе за призрака на Гъбата“. (Това намирисва на измислица. Защо биха искали заговорниците да убиват един шут?)

Кралица Алисент била задържана на витото стълбище, докато се прибирала в покоите си. Похитителите ѝ носели морското конче на дома Веларион на жакетите си и макар да убили двамата мъже, които я охранявали, не посегнали на самата вдовстваща кралица, нито на придружаващите я придворни дами. Кралицата била окована отново и отведена в тъмниците, за да чака благоволението на новия крал. Междувременно последният от синовете ѝ вече бил мъртъв.

След заседанието на съвета двама силни скуайъри отнесли крал Егон II долу на двора. Там го чакала носилката, както обикновено; стъпалата били прекалено трудни за него заради изсъхналия крак, дори с патерица. Сир Джайлс Белгрейв, рицарят от Кралската гвардия, командващ ескорта, свидетелствал след това, че Негова милост изглеждал необичайно изтощен, когато му помогнали да се качи на носилката, лицето му било „пепеляво и изпито“, но вместо да поиска да го върнат в покоите му, казал на сир Джайлс да го отнесат в септата на замъка. „Може би е усетил, че краят му е близо — написал септон Юстас, — и е пожелал да се Помоли за опрощение на греховете си.“

Духал студен вятър. Когато носилката потеглила, кралят дръпнал завеските против студа. Вътре, както винаги, имало шишенце със сладко арборско червено, любимото вино на Егон. Кралят си позволил чашка, докато носилката прекосявала двора.

Сир Джайлс и носачите не усетили, че нещо не е наред, докато не стигнали до септата и завеските не се отворили.

— Стигнахме, ваша милост — казал рицарят. Никакъв отговор не последвал, само мълчание. След като втора и трета подкана довели до същото, сир Джайлс Белгрейв дръпнал завеските и открил, че кралят лежи мъртъв на възглавниците. „Имаше кръв на устните му — казал рицарят. — Иначе все едно, че беше заспал.“

Майстери, както и прости хора, все още спорят коя отрова е използвана и кой може да я е сложил във виното на краля. (Някои твърдят, че само сир Джайлс би могъл да го е направил, но би било немислимо за един рицар от Кралската гвардия да отнеме живота на краля, комуто се е заклел да го брани. Ъмет, дегустаторът на храната на краля, чието убийство Гъбата твърди, че е видял, изглежда по-вероятен кандидат.) Но макар че ръката, отровила арборското червено, няма никога да бъде известна, не можем да имаме съмнение, че е сторено по нареждане на Ларис Стронг.

Така починал Егон от дома Таргариен, Втория с това име, първороден син на крал Визерис I и кралица Алисент от дома Хайтауър, чието царуване се оказало толкова кратко, колкото и горчиво. Живял двайсет и четири години и царувал две.

Когато след два дни авангардът на войската на лорд Тъли се появил пред стените на Кралски чертог, Корлис Веларион излязъл да ги поздрави. Принц Егон стоял навъсен до него.

— Кралят е мъртъв — обявил мрачно Морската змия. — Да живее кралят.

А отвъд залива Черна вода, в Гърлото, лорд Леовин Корбрей стоял на носа на един браавоски платноход и гледал ред бойни кораби на Веларион, как смъкват златния дракон на втория Егон и вдигат на негово място червения дракон на първия, знамето, което всички крале Таргариен веели, докато не започнал Танцът.

Войната свършила (макар че последвалият мир скоро щял да се окаже далеч не толкова мирен).

На седмия ден от седмата луна на 131-вата година след Завоеванието на Егон, дата, смятана за свята на боговете, Върховният септон на Староград изрекъл брачните клетви, когато принц Егон Младши, най-големият син на кралица Ренира от нейния чичо принц Демън, се венчал за принцеса Джеера, дъщеря на кралица Хелена от нейния брат крал Егон II, с което били обединени двата съперничещи клона на дома Таргариен и приключили две години на измяна и касапница.

Танцът на драконите свършил и започнало тъжното царуване на крал Егон III Таргариен.