Огън и кръв

Време на изпитание Възстановеното владение

Крал Джеерис I Таргариен се завърнал в Кралски чертог сам, на крилете на своя дракон Вермитор. Петима рицари от Кралската му гвардия дошли преди него, три дни по-рано, за да се уверят, че всичко е в готовност за пристигането на краля. Кралица Алисан не го придружила. Предвид несигурността, обкръжаваща брака им, и напрегнатите отношения на краля с майка му, кралица Алиса, и лордовете от съвета, се сметнало за благоразумно тя да остане в Драконов камък за известно време, с нейните Мъдри жени и останалите от Кралската гвардия.

Денят не бил знаменателен, съобщава ни Великият майстер Бенифер. Небето било сиво и половината сутрин валял постоянен дъжд. Бенифер и останалите от съвета чакали идването на краля във вътрешния двор на Червената цитадела, загърнати в наметала и с вдигнати качулки срещу дъжда. Из замъка рицари, скуайъри, коняри и перачки, и десетки други служители ходели по ежедневните си работи, като се спирали от време на време да погледнат към небето. А когато най-сетне се чул плясъкът на криле и един пазач на западната стена зърнал в далечината бронзовите люспи на Вермитор, последвал възторжен вик, който се усилвал и усилвал, затъркалял се извън стените на Червената цитадела, надолу по Високия хълм на Егон, през града и из цялата околност.

Джеерис не кацнал веднага. Два пъти завил над града, всеки път по-ниско отпреди, давайки възможност на всеки мъж, момче и босонога слугиня в Кралски чертог да махне с ръка и да извика с възхита. Чак тогава спуснал Вермитор в двора пред Твърдината на Мегор, където чакали лордовете.

„Беше се променил, откакто го видях за последен път — записва Бенифер. — Младока, отлетял към Драконов камък, го нямаше, а на негово място имаше пораснал мъж. Беше с над педя по-висок отпреди и гърдите и мишците му бяха заякнали. Косата му падаше свободно по раменете и фин златист мъх покриваше страните и брадичката му там, където преди беше гладко. Пренебрегнал всякакви кралски одежди, носеше кожи с петна сол по тях, облекло удобно за лов или езда, само с един кожен жакет с метални шипове, който да го предпазва. Но на оръжейния си колан носеше Блекфайър — меча на дядо му, меча на крале. Дори и прибрано в ножницата, оръжието не можеше да се сбърка с никое друго. Тръпка на страх ме прониза, когато видях онзи меч. «Има ли предупреждение тук?», зачудих се, щом драконът кацна на земята и между зъбите му блъвна дим. Бях избягал до Пентос, когато Мегор умря, уплашен каква ли съдба ме очаква при неговите наследници, и за миг стоях там в мокрото и се чудех дали не съм бил глупак да се върна.“

Младият крал — вече не момче — скоро разсеял страха на своя Велик майстер. След като се хлъзнал изящно от гърба на Вермитор, той се усмихнал. „Беше все едно слънцето е пробило през облаците“, съобщава лорд Тъли. Лордовете се поклонили пред него, неколцина се смъкнали на колене. Из целия град закънтели празнично камбани. Джеерис смъкнал ръкавиците си, пъхнал ги зад колана си и казал:

— Милорди. Имаме работа да вършим.

Едно светило не присъствало в двора, за да поздрави краля: майка му, кралица Алиса. На Джеерис се паднало да я подири в Твърдината на Мегор, където се била уединила. Какво са си казали майка и син, когато се озовали лице в лице за първи път след противопоставянето на Драконов камък, никой не може да каже, но ни се съобщава, че лицето на кралицата било червено и подпухнало, когато се появила скоро след това под ръка с краля. Вдовстващата кралица, вече не регент, присъствала на пира за добре дошъл същата вечер, и на многобройни други дворцови функции в дните след това, но никога на заседанията на съвета. „Нейна милост продължи да изпълнява своя дълг към владението и своя син — написал Великият майстер Бенифер, — но нямаше радост у нея.“

Младият крал започнал владичеството си, като преустроил съвета, задържал някои и заменил други, оказали се неподходящи за задачите им. Утвърдил назначаването от майка му на лорд Демън Веларион като Ръка на краля и задържал лорд Корбрей като Командир на Градската стража. На лорд Тъли била изказана благодарност за службата му, той се събрал със съпругата си, лейди Лусинда, и се върнали в дома си в Речен пад. За негов заместник като управител на законите Джеерис назначил Албин Масей, лорд на Стоунденс, който бил един от първите, потърсили го на Драконов камък. Масей изковавал майстерска верига в Цитаделата едва преди три години, когато треска отнела живота на двамата му по-големи братя и на лорд баща му. Изкривен гръбнак го осъдил да ходи накуцвайки, но е прочут с думите си „Не куцам, когато чета, нито когато пиша“. За лорд-адмирал и управител на корабите Негова милост се обърнал към Манфрид Редвин, лорд на Арбор, който дошъл в кралския двор с младите си синове Робърт, Рикард и Риам, и тримата скуайъри. Това белязало първия път, когато адмиралтейството преминало под управлението на човек не от дома Веларион.

Цял Кралски чертог се възрадвал, когато било обявено, че Джеерис също тъй е освободил Едуел Селтигар като управител на хазната. Казват, че кралят поговорил с него кротко и дори го похвалил за вярната служба на дъщерите му на кралица Алисан на Драконов камък, като стигнал дотам, че да ги нарече „две съкровища“. Дъщерите щели да останат с кралицата след това, но самият лорд Селтигар веднага напуснал за острова Птичи нокът. А с него си заминали и данъците и налозите, като всички били зачеркнати с кралски декрет три дни след началото на управлението на краля.

Да се намери подходящ човек, който да заеме мястото на лорд Едуел като управител на хазната, се оказало не лесна задача. Неколцина от съветниците подканяли крал Джеерис да назначи Лиман Ланистър, под предлог, че бил най-богатият лорд във Вестерос, но Джеерис не бил склонен.

— Освен ако лорд Лиман може да намери планина от злато под Червената цитадела, не знам да има отговора, който ни трябва — казал Негова милост.

По-дълго гледал към някои братовчеди и чичовци на Донел Хайтауър, защото богатството на Староград извирало по-скоро от търговия, отколкото от земята, но колебливата лоялност на Донел Мудния, когато трябвало да излезе срещу септон Месечина, го спряла. Накрая Джеерис направил доста по-смел избор, като потърсил своя човек отвъд Тясното море.

Без да е лорд, нито рицар, нито дори магистър, Рего Драз бил едър търговец и сараф, израснал от нищо, за да стане най-богатият човек в Пентос, но бил отхвърлен от пентошките си колеги и му отказали място в съвета на магистрите само заради низшия му произход. Оскърбен от презрението им, Драз с радост се отзовал на призива на краля, като преместил фамилия, приятели и огромно богатство във Вестерос. За да го удостои със същата чест като другите членове на съвета, младият крал го обявил за лорд. Тъй като бил лорд без земи, заклети хора или замък обаче, някой остроумник в замъка го нарекъл „Лорда на въздуха“. Пентошецът се засмял, като го чул. „Ако можех да облагам въздуха, щях да съм лорд наистина.“

Джеерис също така отпратил по живо по здраво и септон Матеус, дебелия и гневен прелат, който толкова гръмко трещял против кръвосмесителни съюзи и брака на краля. Матеус не приел добре освобождаването си.

— Вярата ще погледне подозрително на всеки крал, който мисли да управлява без септон до него — заявил той.

Джеерис имал готов отговор.

— Няма да ни липсват септони. Септон Освик и септа Юзабел ще останат с нас, а има и един младеж, който идва от Планински рай да се грижи за библиотеката ни. Казва се Барт.

Матеус пренебрежително заявил, че Освик е изкуфял глупак, а Юзабел — жена, докато за септон Барт не знаел нищо.

— Също както за много други неща — отвърнал кралят.

(Прословутата забележка на лорд Масей, че на краля му трябвали трима души, за да замени септон Матеус, за да се уравновесят везните, вероятно е била изречена скоро след това, ако изобщо е била изречена.)

Матеус напуснал четири дни по-късно за Староград. Твърде дебел, за да язди кон, той пътувал в позлатена къща на колела, придружаван от шестима охранители и дванайсет слуги. Според легендата, докато прехвърлял Мандър при Горчив мост, той минал покрай септон Барт, идещ от другата посока. Барт бил сам, яхнал магаре.

Промените на младия крал отишли далече извън благородниците, заседаващи в съвета. Той разчистил също така десетки по-низши служби и подменил Пазителя на ключовете, главния стюард на Червената цитадела и всички негови подстюарди, пристанищния управител на Кралски чертог (а след време и пристанищните управители на Староград, Девиче езеро и Дъскъндейл също тъй), началника на кралския монетен двор, Кралското правосъдие, главния оръжейник, главния кучкар, началника на конюшните и дори ловците на плъхове на замъка. Освен това заповядал тъмниците под Червената цитадела да бъдат почистени и опразнени и всички затворници, намерени в черните килии, да бъдат изведени на слънце, изкъпани и да им се разреши да апелират. Някои, опасявал се той, можело като нищо да са невинни хора, затворени от чичо му (в това, за жалост, Джеерис се оказал прав, макар че много от тези пленници били изгубили ума си през многото години в мрак и не можело да бъдат пуснати на свобода).

Едва след като всичко това било сторено за негово удовлетворение и новите му хора били по местата си, Джеерис наредил на Великия майстер Бенифер да изпрати гарван до Бурен край, с призовка лорд Рогар Баратеон да се върне в града.

Пристигането на кралското писмо довело до разногласие между лорд Рогар и братята му. Сир Борис, често смятан за най-избухливия и войнствен от Баратеоните, в този случай се оказал най-спокойният.

— Момчето ще ти вземе главата, ако направиш каквото иска — казал той. — Иди на Вала. Нощният страж ще те вземе.

Гарон и Ронал, по-младите братя, настоявали за неподчинение. Бурен край бил един от най-здравите замъци във владението. Ако Джеерис смятал да му вземе главата, да дойде и да я вземе, казали те. Лорд Рогар само се изсмял на това.

— Здрав ли? — рекъл той. — Харънхъл беше здрав. Не. Ще отида първо да видя Джеерис и да се обясня. Мога да облека черното след това, ако избера, той няма да ми откаже това.

На другата сутрин се отправил за Кралски чертог, придружен само от шестима от най-старите си рицари, мъже, които го познавали от детството му.

Кралят го приел седнал на Железния трон, с короната на главата. Лордовете от съвета му присъствали, а сир Джофри Догет и сир Лорънс Рокстън от Кралската гвардия стояли в подножието на трона, с белите си наметала и емайлирана броня. Иначе тронната зала била празна. Стъпките на лорд Рогар отеквали, докато минавал по дългата пътека от вратата на тронната зала до трона, съобщава ни Великият майстер Бенифер. „Гордостта на негово благородие беше добре позната на краля — написал е той. — Негова милост нямаше никакво желание да го наранява още повече, като го принуди да се унизи пред целия двор.“

Но той се унизил, и още как. Лордът на Бурен край паднал на коляно, свел глава и положил меча си в подножието на трона.

— Ваша милост — започнал той, — тук съм, както заповядахте. Направете с мен каквото благоволите. Моля само да пощадите моите братя и дома Баратеон. Всичко, което сторих, сторих го…

— … за доброто на владението, така, както го виждахте. — Джеерис вдигнал ръка, за да накара лорд Рогар да замълчи, преди да е успял да каже още нещо. — Зная какво направихте и какво казахте, и какво замисляхте. Вярвам ви, когато казвате, че не искахте да навредите лично на мен или на моята кралица… и не грешите, от мен би станало великолепен майстер. Но се надявам да стана още по-добър крал. Някои твърдят, че сега ние сме врагове. По-скоро съм склонен да мисля, че сме приятели, които са били в разногласие. Когато майка ми дойде при вас да потърси убежище, вие ни приехте, при голям риск за себе си. Можехте лесно да заповядате да ни щракнат прангите и да направите от нас подарък за чичо ми. Вместо това вие заклехте своя меч на мен и свикахте знамената си. Не съм забравил.

— Думите са вятър — продължил Джеерис. — Ваше благородие… мой скъпи приятелю… говорехте за измяна, но не извършихте такава. Поискахте да развалите брака ми, но не можахте да го направите. Предложихте да бъде поставена принцеса Ерея на Железния трон на мое място, но ето, че седя тук. Изпратихте брат си да вземе племенничката ми Рела от нейния метох, вярно… но с каква цел? Може би просто желаехте да я имате за храненичка, след като нямате свои деца.

— Изменническите действия заслужават наказание — строго казал кралят. — Глупавите думи са друг въпрос. Ако наистина желаете да отидете на Вала, няма да ви спра. Нощният страж се нуждае от мъже, силни като вас. Но по-скоро бих предпочел да останете тук, на служба при мен. Нямаше да седя на този трон, ако не бяхте вие, и цялото владение знае това. И все още имам нужда от вас. Владението се нуждае от вас. Когато Дракона умря и моят баща си постави короната, той беше тормозен от всички страни от кандидат-крале и бунтовни лордове. Същото би могло да сполети мен, и по същата причина… да изпитат моята решимост, волята ми, силата ми. Майка ми вярва, че набожните хора из цялото владение ще се вдигнат срещу мен, когато се научи за брака ми. Може би е така. За да посрещна тези изпитания, нуждая се от добри мъже около себе си, воини, готови да се бият за мен, да умрат за мен… и за моята кралица, ако се наложи. Такъв мъж ли сте?

Лорд Рогар, поразен от думите на краля, вдигнал глава и казал:

— Да, ваша милост. — С хриплив от чувство глас.

— Тогава ви опрощавам прегрешенията — казал крал Джеерис, — но ще има определени условия. — Гласът му бил строг, докато ги изброявал. — Никога няма да изговаряте друга дума срещу мен или моята кралица. От този ден насетне ще бъдете най-гръмкият защитник и няма да търпите нито дума, изречена срещу нея във ваше присъствие. Освен това не мога и няма да търпя моята майка да не бъде почитана. Тя ще се върне с вас в Бурен край, където ще живеете отново като съпруг и съпруга. В дума и в дело, ще показвате към нея само почит и уважение. Можете ли да съблюдавате тези условия?

— С радост — отвърнал лорд Рогар. — Може ли да попитам… а Орин?

Това накарало краля да помисли.

— Ще заповядам на лорд Хайтауър да освободи вашия брат сир Орин и хората му, които отидоха с него в Староград — заявил Джеерис, — но не мога да позволя да останат ненаказани. Валът е завинаги, тъй че вместо това ще ги осъдя на десет години изгнание. Могат да продадат мечовете си в Спорните земи или да отплават до Карт, където да подирят щастието си, за мен е все едно… ако оцелеят и не извършат други престъпления, след десетгодишен срок могат да се върнат у дома. Съгласни ли сме?

— Да — отвърнал лорд Рогар. — Ваша милост е повече от справедлив.

После попитал дали кралят би искал заложници от него, като гаранция за бъдещата му лоялност. Трима от братята му имали малки деца, които можело да бъдат пратени в двора, изтъкнал той.

В отговор крал Джеерис слязъл от Железния трон и подканил лорд Рогар да го последва. Повел негово благородие извън залата до вътрешния двор, където хранели Вермитор. Един бик бил заклан за сутрешната му храна и положен на камъните, овъглени и димящи, защото драконите винаги обгарят месото си, преди да го изядат. Вермитор пирувал с плътта, късал големи парчета месо с всяка захапка, но когато кралят се приближил с лорд Рогар, драконът вдигнал глава и се взрял в тях с очи като езера от стопен бронз.

— Расте все по-голям с всеки ден — казал Джеерис, докато почесвал огромния крилат звяр под брадичката. — Задръжте си племенничките и племенниците, милорд. Защо биха ми трябвали заложници? Имам думата ви и само това ми стига.

Но Великият майстер Бенифер чул думите, които той не изрекъл. „Всеки човек, девица и дете в бурните земи е мой заложник, докато яздя него, каза Негова милост, без да го изрече — пише Бенифер, — и лорд Рогар го чу ясно.“

Така бил сключен мирът между младия крал и неговата бивша Ръка, и подпечатан същата нощ с пир в голямата зала, където лорд Рогар седял до кралица Алиса, мъж и жена отново, и вдигнал тост за кралица Алисан, вричайки любовта и верността си към нея пред всички събрани лордове и дами. Четири дни по-късно, когато лорд Рогар напуснал, за да се върне в Бурен край, кралица Алиса заминала с него; били придружени от сир Пейт Бекасината и сто войници, за да преминат безопасно през Кралския лес8.

В Кралски чертог дългото царуване на Джеерис Първи Таргариен започнало не на шега. Младият крал се изправил пред десетки проблеми, когато поел управлението на Седемте кралства, но два от тях надвиснали по-големи от всички останали: хазната била празна и дългът на Короната нараствал, а неговият „таен“ брак, който ставал все по-малко таен с всеки изтекъл ден, клечал като делва с адски огън над огнище, готов всеки момент да избухне. Трябвало да се справи и с двата въпроса, и то бързо.

Непосредствената нужда от злато била решена от Рего Драз, новия управител на хазната, който се обърнал към Желязната банка на Браавос и нейните съперници в Тирош и Мир, за да уреди не един, а три съществени заема. Разигравайки всяка една банка срещу другите, Лордът на въздуха договорил толкова изгодни условия, на колкото могъл да се надява. Осигуряването на заемите имало един незабавен ефект: работата по Драконовата яма могла да продължи и отново цяла малка армия строители и каменоделци се изсипала над Хълма на Ренис.

И лорд Рего, както и кралят му осъзнавали обаче, че заемите са временно запушване, в най-добрия случай; можели да забавят кървенето, но не и да го спрат. Само данъци можели да постигнат това. Данъците на лорд Селтигар нямало да свършат работа; Джеерис нямал интерес да вдига пристанищните такси или да смуче кръвта на ханджиите. Нито щял просто да поиска злато от лордовете на владението, както направил Мегор. Ако прекалял с това, лордовете щели да се надигнат.

— Нищо не е толкова скъпо, колкото потушаването на въстания — заявил кралят.

Лордовете щели да платят, но по своя собствена воля; щял да таксува нещата, които те искали, изящни и скъпи неща, внасяни от задморските земи. Коприната щяла да се обложи, и брокатът също; златотъкани дрехи и сребротъкани; драгоценни камъни; мирска дантела и мирска тъкан; дорнски вина (но не вина от Арбор); дорнски пясъчни коне; позлатени шлемове и филигранна броня от занаятчии от Тирош, Лис и Пентос. Подправки щели да се облагат най-скъпо от всичко: пиперено зърно, карамфил, шафран, мускат, канела и всички други редки подправки от земите отвъд Нефритените порти, вече по-скъпи от злато, щели да станат още по-скъпи.

— Облагаме всички неща, които ме направиха богат — ахнал лорд Рего.

— Никой не може да претендира, че е потиснат от тези такси — обяснил Джеерис на малкия съвет. — За да ги избегне, човек трябва само да се откаже от пипера си, от коприната си, от перлите си, и не е нужно да плати и петак. Хората, които искат тези неща, ги желаят отчаяно обаче. Как иначе да се перчат с властта си и да показват на света какво са богатите хора? Може да крякат, но ще платят.

Таксуването на подправките и коприната не било краят. Крал Джеерис също така придвижил нов закон за зъберите. Всеки лорд, който искал да строи нов замък или да разшири и ремонтира съществуващото си седалище, трябвало да плати тежка цена за привилегията. Новият данък имал двойна цел, обяснил Негова милост на Великия майстер Бенифер.

— Колкото по-голям и по-здрав е един замък, толкова повече лордът му е изкусен да ми се опълчи. Човек би си помислил, че може да са се поучили от Харън Черния, но твърде много не знаят историята. Този данък ще ги обезкуражи да строят, докато тези, които трябва така или иначе да строят, ще запълнят нашата съкровищница, като опразнят своята.

След като направил каквото могъл за оправянето на финансите на Короната, Негова милост насочил вниманието си към другия голям проблем, който го чакал. Най-сетне повикал кралицата си. Алисан Таргариен и нейният дракон, Среброкрил, напуснали Драконов камък веднага след призива му; Алисан била разделена с краля близо половин година. Останалите от домакинството ѝ я последвали на кораб. По това време дори слепите просяци по уличките на Квартала на бълхите знаели, че Алисан и Джеерис са се оженили, но заради благоприличието те спели отделно един лунен кръг, докато се извършат приготовленията за втората им сватба.

Кралят не бил склонен да харчи пари, с каквито не разполагал, за поредна Златна сватба, толкова пищна и популярна, колкото било онова събитие. Четирийсет хиляди души станали свидетели на женитбата на майка му с лорд Рогар. Хиляда се събрали в Червената цитадела, за да видят как Джеерис взима отново сестра си Алисан за своя съпруга. Този път септон Барт ги обявил за мъж и жена пред Железния трон.

Лорд Рогар Баратеон и Вдовстващата кралица Алиса били този път сред свидетелите. Заедно с братята на негово благородие Гарон и Ронал те се върнали от Бурен край, за да присъстват на церемонията. Но друг сватбен гост възбудил най-много приказки: Кралицата в Запада също така дошла. Понесена на крилете на Сънеплам, Рена Таргариен прелетяла и дошла, за да види как брат и сестра ѝ се женят… и да навести своята дъщеря Ерея.

Камбани забили из целия град, когато ритуалите приключили, и гарвани се разлетели към всяко кътче на владението, за да прогласят „този щастлив съюз“. Второто бракосъчетание на краля се различавало от първото в едно друго важно отношение: то било последвано от брачна нощ. Кралица Алисан, в по-късна възраст, щяла да заяви, че това било по нейно настояване — готова била да загуби своята девственост и не искала да има повече въпроси дали „наистина“ е омъжена. Лично лорд Рогар, пиян и засмян, повел мъжете, които я разсъблекли и отнесли до брачното ложе, докато приятелките на кралицата Дженис Темпълтън, Розамунд Бол и Пруденс и Прунела Селтигар били сред тези, които оказали същата чест на краля. Там, на ложето с балдахин в Твърдината на Мегор в Червената цитадела на Кралски чертог, бракът на Джеерис Таргариен и неговата сестра Алисан най-сетне бил консумиран, подпечатвайки съюза им за вечни времена пред очите на богове и хора.

След като с тайната най-сетне се приключило, кралят и неговият двор зачакали да видят как ще реагира владението. Джеерис стигнал до заключението, че яростната съпротива, посрещнала брака на неговия брат Егон, имала няколко причини. Техният чичо Мегор взел втора съпруга през 39 г. СЗ, опълчвайки се както на Върховния септон, така и на собствения си брат, крал Енис, което разбило деликатното разбирателство между Железния трон и Звездната септа, така че бракът на Егон и Рена бил възприет като ново безчинство. Така предизвиканото осъждане разпалило огън по цялата страна и Мечове и Звезди вдигнали факлите, наред с десетки благочестиви лордове, които се бояли от боговете повече, отколкото от своя крал. Принц Егон и принцеса Рена били малко познати сред простолюдието и започнали обхода си без дракони (до голяма степен защото Егон все още не бил драконов ездач), което ги оставило уязвими за тълпите, скочили да ги нападнат в речните земи.

Нито едно от тези условия не се отнасяло за Джеерис и Алисан. Нямало да последва осъждане от Звездната септа; макар някои от Най-набожните все още да настръхвали срещу традицията на Таргариен за бракове между брат и сестра, сегашният Върховен септон, „Върховният блюдолизец“ на септон Месечина, бил отстъпчив и предпазлив: не бил склонен да разбужда дракони. Мечовете и Звездите били разбити и обявени извън закона; само на Вала, където две хиляди от бившите Бедни братя носели черните наметала на Нощния страж, разполагали с достатъчно хора, за да създадат неприятности, ако били склонни. А крал Джеерис не възнамерявал да повтаря грешката на брат си. Той и кралицата му щели да видят страната, която управлявали, да научат за нуждите ѝ от първа ръка, да се срещнат с неговите лордове и да ги преценят, да се оставят да ги види простолюдието и на свой ред да чуят оплакванията му… но където и да идели, щяло да бъде с техните дракони.

Заради всички тези причини Джеерис вярвал, че владението ще приеме брака му… но не бил човек, който да се доверява на шанса.

— Думите са вятър — казал той на съвета си, — но вятърът може да разпали пожар. Баща ми и чичо ми се бореха с думите със стомана и пламък. Ние ще се борим с думите с думи и ще потушаваме пожарите преди да започнат. — И като казал това, Негова милост изпратил не рицари и войска, а проповедници. — Разказвайте на всеки, когото срещнете, за добротата на Алисан, за милия ѝ и милостив нрав, и за обичта ѝ към всички хора на кралството ни, велики и дребни — възложил им кралят.

Седмина тръгнали по негова повеля: трима мъже и четири жени. Наместо с мечове и брадви били въоръжени със своя ум, своя кураж и своя език. Много истории щели да се разправят за техните странствания и преживелиците им щели да станат легенди (които се разраствали с времето, както става с легендите). Само една личност от тези оратори била позната на простите хора на кралството, когато потеглили; не коя да е, а самата кралица Елинор, Черната невяста, която намерила Мегор мъртъв на Железния трон. Облечена в царствените си одежди, които ставали все по-опърпани и дрипави от ден на ден, Елинор от дома Костейн щяла да пропътува Предела и да носи красноречиво свидетелство за злината на покойния ѝ крал и добротата на неговите наследници. В по-късни години, след като се отказала от всякакви претенции за знатно потекло, тя щяла да стане слуга на Вярата, да се издигне и да стане Майка Елинор в големия метох в Ланиспорт.

Имената на другите шестима, които тръгнали да говорят за Джеерис, щели с времето да станат почти толкова прочути, колкото името на кралицата. Двама били млади септони: хитроумният септон Балдрик и ученият септон Роло; третият бил пламенният стар септон Алфин, който бил изгубил краката си преди години и го носели навсякъде в носилка. Жените, които избрал младият крал, били не по-малко необикновени. Септа Юзабел била спечелена от кралица Алисан, докато служела при нея на Драконов камък. Дребничката септа Виоланте била прочута с уменията си като лечителка. Навсякъде, където отидела, казват, правела чудеса. От Долината дошла Майка Марис, обучавала поколения осиротели момичета в метох на един остров в залива на Града на гларуса.

В пътуванията си из цялото кралство Седемте оратори говорели за кралица Алисан, за нейната благочестивост, за щедростта ѝ и любовта ѝ към краля, нейния брат… но за онези септони, просещи братя и набожни рицари и лордове, които ги предизвиквали, цитирайки пасажи от „Седемлъчата звезда“ или проповеди на предишни Върховни септони, имали готов отговор, който лично Джеерис изобретил в Кралски чертог с вещата помощ на септон Освик и (особено) на септон Барт. В по-късни времена Цитаделата, както и Звездната септа, щели да го нарекат Доктрината на ексцепционизма.

Основният ѝ принцип бил прост. Вярата в Седемте се породила в хълмовете на Стар Андалос и се прехвърлила през Тясното море с андалите. Законите на Седемте, изложени в свещения текст и разяснявани от септите и септоните, подчинени на Отеца на Верните, постановявали, че брат не може да ляга със сестра, нито баща с дъщеря, нито майка със син, че плодовете на такива съюзи са изчадия, омразни в очите на боговете. Всичко това ексцепционистите потвърждавали, но със следната уговорка: Таргариените са различни. Техните корени не били в Андалос, а в Стара Валирия, където властвали различни закони и традиции. Човек трябвало само да ги погледне, за да разбере, че те не са като другите хора; очите им, косата им, самата им осанка, всичко това прогласяло различието им. И те летели на дракони. На тях единствено от всички хора била дадена силата да опитомяват тези страховити зверове, след като Ориста сполетяла Валирия.

— Един бог ни е създал всички, андали, валириани и Първи хора — прогласял септон Алфин от носилката си, — ала не ни е създал всички еднакви. Той е създал лъва и зубъра също тъй, два благородни звяра, но определени дарби е дал на единия и не на другия, и лъвът не може да живее като зубър, нито зубърът като лъв. За вас да спите със сестра си би било тежък грях, сир… но вие не сте кръвта на дракона, нито пък аз. Това, което правят те, е което са правили винаги, и не ни е дадено нам да ги съдим.

Според легендите в едно малко селце на хитроумния септон Балдрик се противопоставил един як странстващ рицар, някогашен Беден брат, който рекъл:

— Аха, ами ако и аз поискам да чукам сестра си, имам ли позволението ви?

Септонът се усмихнал и отвърнал:

— Идете до Драконов камък и поискайте дракон. Ако можете да направите това, сир, аз лично ще ви оженя със сестра ви.

Има едно затруднение, пред което на всеки изучаващ историята се налага да се изправи. Когато погледнем назад към нещата, случили се преди години, можем да кажем, това и това са били причините за случилото се. Но когато погледнем към неща, които не са се случили, имаме само предположение. Знаем, че владението не се е вдигнало срещу крал Джеерис и кралица Алисан през 51 г. СЗ, както е направило срещу Егон и Рена десет години по-рано. Тук „защо“ може да има далеч по-несигурен отговор. Мълчанието на Върховния септон е говорело гръмко, несъмнено, а и лордовете и простолюдието били уморени от война… но ако думите имат сила, вятър или не, то със сигурност Седемте оратори също са изиграли роля.

Макар кралят да бил щастлив със своята кралица и кралството — щастливо с техния брак, Джеерис не сгрешил, когато предвидил, че ще се изправи пред време на изпитание. След като преустроил съвета, помирил лорд Рогар и кралица Алиса и наложил нови данъци, за да възстанови хазната на Короната, се изправил пред това, което щяло да се окаже най-трънливият му проблем: сестра му Рена.

След като напуснала Лиман Ланистър и Скалата на Кастърли, Рена Таргариен с нейния пътуващ двор направила един вид своя собствена кралска обиколка, като посетила Марбрандите на Ашмарк, Рейните на Кастамир, Лефордите на Златния зъб, Вансите от Приюта на пътника и накрая Пайпърите от Розова девица. Накъдето и да се обърнела, възниквали същите проблеми.

— Всички са топли в началото — казала тя на брат си, когато се срещнала с него след сватбата му, — но това не трае дълго. Или съм нежелана, или прекалено желана. Мърморят за цената на оставането ми с хората ми, но това, което ги възбужда, е Сънеплам. Някои се страхуват от нея, повечето я искат — и тъкмо те най-много ме притесняват. Копнеят за свои дракони. Това няма да им го дам, но къде да ида?

— Тук — предложил кралят. — Върни се в двора.

— И да живея вечно в сянката ти? Имам нужда от свое седалище. Място, където никой лорд не може да ме заплаши, да ме прогони или да притесни тези, които са под моя закрила. Имам нужда от земи, хора, замък.

— Можем да ти намерим земи — казал кралят. — Да ти построим замък.

— Всички земи са взети, всички замъци са заети — отвърнала Рена, — но има един, на който имам право… повече от теб, братко. Аз съм кръвта на дракона. Искам седалището на баща ми, мястото, където съм родена. Искам Драконов камък.

На това крал Джеерис нямал отговор, обещал само да внесе темата за обсъждане. Съветът му, когато въпросът бил поставен пред него, бил единен в несъгласието си да се отстъпи седалището на дома Таргариен на овдовялата кралица, но никой нямал по-добро решение, което да предложи.

След като обмислил въпроса, Негова милост отново се срещнал със сестра си.

— Ще ти даря Драконов камък като твое седалище — казал ѝ, — защото няма друго място по-подобаващо за кръвта на дракона. Но ще владееш острова и замъка като мой дар, а не по право. Нашият дядо направи седем кралства в едно с огън и кръв, не мога и няма да ги направя две, като отрежа отделно кралство за теб. Ти си кралица по благоволение, но аз съм крал и властта ми се простира от Староград до Вала… и на Драконов камък също така. Единодушни ли сме по това, сестро?

— Толкова ли си несигурен на този железен стол, че трябва на всяка цена да накараш собствената ти кръв да ти сгъне коляно, братко? — отвърнала му рязко Рена. — Така да бъде. Дай ми Драконов камък и още едно нещо, и няма повече да те притеснявам.

— Още едно нещо? — попитал Джеерис.

— Ерея. Искам да ми се върне дъщеря ми.

— Готово — казал кралят… може би твърде прибързано, защото трябва да припомним, че Ерея Таргариен, момиче на осем, била собствената му призната наследничка, предполагаем наследник на Железния трон. Последствията от това решение нямало да бъдат разбрани през следващите години обаче. Засега приключило и Кралицата в Запада с един удар станала Кралицата в Изтока.

Годината продължила без повече кризи или изпитания, след като Джеерис и Алисан се заели да управляват. И да били стъписани някои членове на малкия съвет, когато кралицата започнала да присъства на заседанията им, изказвали възраженията си само един другиму… а скоро и това престанало, защото младата кралица се оказала мъдра, начетена и умна, добре дошъл глас във всяко обсъждане.

Алисан Таргариен имала щастливи спомени от детството си преди чичо ѝ Мегор да заграби короната. При царуването на баща ѝ, Енис, майка ѝ, кралица Алиса, превърнала кралския двор във великолепно място, изпълнено с песни, зрелища и красота. Музиканти, пантомимисти и бардове се надпреварвали за нейната благосклонност и тази на краля. Вина от Арбор се леели като вода на пировете им, залите и дворовете на Драконов камък кънтели от смях и дворцовите дами сияели, обсипани с перли и диаманти. Дворът на Мегор бил мрачно, тъмно място, а регентството не предложило голяма промяна, защото спомените за времето на крал Енис били болезнени за вдовицата му, докато лорд Рогар бил с войнствен нрав и веднъж заявил, че пантомимистите са по-безполезни и от маймуните, защото „и едните, и другите подскачат, премятат се, лудуват и врещят, но ако човек е достатъчно гладен, може да изяде и маймуна“.

Кралица Алисан обаче си спомняла с обич за краткотрайния блясък на двора на баща ѝ и си поставила за цел да накара Червената цитадела да блесне както никога преди, купувайки стенни пана и килими от Свободните градове и поръчвайки стенописи, статуи и мозайки, за да разкрасят залите и покоите на замъка. По нейна заповед мъже от Градската стража претършували Квартала на бълхите, докато намерят Том Дрънкалото, чиито насмешливи песни веселили и крал, и простолюдие през Войната за Белите плащове. Алисан го направила дворцов певец, първия от многото, които щели да държат този пост през следващите десетилетия. Довела арфистка от Староград, трупа пантомимисти от Браавос, танцьори от Лис и дала на Червената цитадела първия ѝ шут, дебелак, наречен Добрата стопанка, който се обличал като жена и никога не го виждали без дървените му „деца“ — две хитроумно изваяни кукли, които казвали скверни, стъписващи неща.

Всичко това радвало крал Джеерис, но нищо не го зарадвало и наполовина толкова много, колкото дара, който кралица Алисан му поднесла няколко месеца по-късно, когато му казала, че е с дете.