Последната миля

38

— Моля, станете! — извика едрият пристав.

Всички в съдебната зала се изправиха на крака, включително единственият сред тях, който бе с белезници.

Съдия Матюс, съсухрен мъж с оредяла коса и изпъкнала адамова ябълка, отвори вратата зад съдебната маса, изкачи стъпалата към подиума и зае мястото си.

— Седнете! — нареди приставът.

Мери Оливър беше от едната страна на Марс. Декър, облечен в костюма, който бе купил с помощта на Джеймисън, седеше от другата му страна.

Щатският прокурор беше на петдесет и няколко, с рехав кичур побеляла коса, която не покриваше розовото му теме. Яката на ризата му бе твърда като мукава от прекомерно колосване и това като че ли се отразяваше на настроението му. Пред себе си на масата на обвинението бе поставил папка с надпис Марс, Мелвин. Прокурорът движеше безмълвно устни, сякаш репетираше речта си пред съда.

На втория ред в залата седяха Девънпорт и Джеймисън. Сред присъстващите имаше доста репортери, тъй като новината за ареста на Марс вече се бе разчула. Имаше и няколко десетки местни жители, които зяпаха наоколо с любопитство.

Съдията огледа масите на защитата и обвинението, покашля се и каза:

— Съдебното заседание се свиква по молба на защитата, затова ще дадем думата първо на адвоката на обвиняемия.

Оливър стана, приглади сакото на костюма си и оправи маншетите на блузата си.

— Ваша чест, действията на щата по това дело могат да бъдат обобщени по следния начин: властите в Тексас обвиниха несправедливо моя клиент, господин Марс, хвърлиха го в затвора за повече от двайсет години и едва не го екзекутираха, преди да получат доказателства за неговата невинност и да открият, че са допуснали грешка. Впоследствие същите власти освободиха господин Марс, отмениха присъдата му и приеха да му изплатят обезщетение от двайсет и пет хиляди долара. — Тя си пое дъх и продължи пледоарията си, изпълнена с искрено възмущение: — Сега, малко след като върнаха свободата на моя клиент, те отмениха едностранно оправдателната присъда, отнеха свободата му и го поставиха под арест. Затова той седи тук, пред нас, окован в белезници. Всичко това е било извършено без съответните съдебни процедури и без присъствието на адвокат, а това лишава моя клиент от справедлив процес. Ето защо подадох молба до съда във връзка с нарушените му права, тъй като е очевидно, че щатът Тексас е задържал клиента ми напълно незаконно. Затова настоявам за незабавното му освобождаване. Настоявам освен това съдът да потвърди отмяната на присъдата и изплащането на компенсация на Мелвин Марс.

Оливър постави ръка на рамото на Марс и продължи:

— Всяко друго решение би било подигравка с правосъдието и би създало необоснован и опасен прецедент, който позволява на щата да се оттегли едностранно от споразумението с моя клиент. Можем да предположим, че щатът ще се опита да постъпи по същия начин с други обвиняеми в бъдеще.

— Ясно — заяви съдия Матюс, след което се обърна към прокурора и каза: — Господин Дженкинс, позицията на защитата изглежда логична и добре аргументирана. На мен също не ми допада идеята щатските власти да се отмятат от думата си. Ако защитата не може да разчита на споразуменията, сключени с прокуратурата, това би хвърлило в хаос цялата правосъдна система.

Дженкинс се надигна от мястото си, закопча сакото си, приглади няколко непокорни косъма на главата си, изгледа с укор Марс и Оливър и насочи цялото си внимание към съдията.

— Ваша чест — започна той с провлачен глас, — действията, предприети от щата, бяха единствено възможните в случая. Трябва да призная, че ситуацията е малко необичайна…

— Меко казано — прекъсна го съдия Матюс.

— Господин Марс беше освободен от затвора поради една-единствена причина. — Тук прокурорът направи пауза и вдигна пръст, за да подчертае думите си. — И тази причина бяха показанията на друг човек, Чарлс Монтгомъри. Въпросният господин Монтгомъри, вече покойник, беше екзекутиран от щата Алабама за най-различни тежки престъпления. Той призна, че е извършил убийствата, за които е бил осъден господин Марс. При първоначалното разследване колегите стигнали до извода, че господин Монтгомъри разполага с информация за престъплението и споделя подробности, които само истинският извършител би могъл да знае. Сега, до голяма степен благодарение на усилията на ФБР, изглежда очевидно, че господин Монтгомъри и съпругата му, която най-вероятно е била убита с цел прикриване на следите, са получили значителна парична сума в замяна на тези показания. Следователно почти сигурно е, че господин Монтгомъри няма нищо общо с убийствата на Рой и Лусинда Марс, той е също толкова виновен за тях, колкото аз или вие, ваша чест. Затова щатът отстоява позицията, че първоначалната присъда на господин Марс е справедлива и мястото му е в затвора.

Дженкинс изгледа отново Марс с хладно презрение и продължи:

— Позволете ми да добавя, че щатът Тексас ще проучи най-задълбочено въпроса дали господин Марс е свързан по някакъв начин с този дързък опит за измама на правосъдната система, тъй като той единствен би имал полза от фалшивите самопризнания на господин Монтгомъри.

Оливър скочи от мястото си.

— Няма никакви доказателства, че клиентът ми е свързан с това, ваша чест.

Дженкинс настръхна.

— Явно самият факт, че тези вече дискредитирани признания се появиха точно преди насрочената екзекуция на обвиняемия, е резултат на необичайно съвпадение.

Оливър го изгледа изумена и отвърна със сарказъм:

— Да, сигурна съм, че господин Марс е изчакал да останат няколко минути преди да бъде екзекутиран, за да уреди от отделението на осъдените на смърт чудотворното признание, което го е спасило.

— Не е необходимо да използвате подобен непрофесионален тон — сопна се Дженкинс.

— Освен това — продължи Оливър — властите са имали достатъчно време да проверят достоверността на твърденията на господин Монтгомъри. И те са ги проверили, в резултат на което клиентът ми беше напълно оправдан. Ако на щата бъде разрешено да се отметне от взетото решение, това би минирало отмяната на несправедливо издадените присъди и нито един гражданин на Тексас не би могъл да разчита да бъде оправдан, без да изпитва страх, че впоследствие властите ще се отметнат от взетото решение.

— В интерес на щата е осъдените убийци да бъдат изолирани от обществото — възрази Дженкинс.

Съдия Матюс го прекъсна с думите:

— Струва ми се, господин Дженкинс, че щатът сам е забъркал тази каша. И ако той си присвои правото да се оттегля едностранно от споразуменията, които е сключил, тогава защитата е права да твърди, че това би направило несъстоятелна цялата ни правосъдна система.

Дженкинс разпери ръце.

— Ваша чест, всички желаем да проучим въпроса възможно най-задълбочено. Намирам за повече от наложително междувременното задържане под стража на обвиняемия. Предимствата от подобно решение определено натежават над недостатъците. Ако той е невинен, това няма да му навреди. Но ако е виновен, в което сме убедени, няма да има възможността да се укрие. Той не е свързан по никакъв начин с общността и според нас рискът да избяга е особено голям.

Оливър възрази:

— Господин Марс не притежава нито паспорт, нито какъвто и да било валиден документ за самоличност и благодарение на щата Тексас няма нито работа, нито пари. Не мисля, че съществува риск да избяга.

— Мексиканската граница е на един хвърлей, лесно може да премине през нея — контрира Дженкинс. — Тя, както добре знаем, не е спирачка за имигрантите, които се опитват да влязат в страната ни. Това означава, че няма да е проблем да бъде премината и в обратната посока.

Съдията изгледа неуверено и двамата. Обърна се към Оливър и каза:

— Не мога да заявя, че приемам напълно доводите на господин Дженкинс, но не мисля, че ако господин Марс бъде поверен на грижите на щата до края на разследването, това ще му навреди особено.

В този момент Декър се изправи и всички погледи в съдебната зала се насочиха към внушителната му фигура. Той почувства вперените в него очи и стомахът му се сви, а нервите му се опънаха до крайност. Обикновено избягваше публичните изяви.

Освен това не искаше да лъже съдия. Но следваше собствения си план и нямаше друг избор, освен да го доведе докрай.

— Мога ли да се изкажа с ваше позволение, господин съдия? — попита той.

— А вие сте…? — изгледа го въпросително съдия Матюс.

Декър избърса потта от лицето си. Усещаше влага под мишниците. Прилоша му леко. Зачуди се за миг дали няма да припадне в съдебната зала. Представи се с леко разтреперан глас:

— Еймъс Декър. Тук съм като представител на Федералното бюро за разследване.

Дженкинс побърза да възрази:

— Не виждам какво общо може да има ФБР със случай, който се намира изцяло под юрисдикцията на щата Тексас.

Декър не откъсваше поглед от съдията.

— ФБР има роля в разследването, господин съдия. Както обвинението вече спомена, именно нашите усилия хвърлиха сянка на съмнение върху показанията на господин Монтгомъри.

— Но… — започна Дженкинс.

Съдията обаче вдигна ръка.

— Струва ми се логично. Нека агент Декър се изкаже.

За пръв път в живота си Декър изведнъж започна да вижда всичко във възможно най-ярките нюанси на синьото, макар никой да не бе умрял в съдебната зала. Затвори очи.

— Агент Декър? — подкани го съдията, докато Дженкинс изсумтя и изгледа подигравателно Декър.

Направи го, Декър. Веднага. Финтирай противника. Вземи му топката. Веднага!

Декър отвори очи и започна с твърд, уверен глас:

— Федералното бюро за разследване е убедено, че случаят е далеч по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Убедени сме също така, че господин Марс е невинен.

— На какви основания? — прекъсна го сприхаво Дженкинс.

— На основания на откритията, които направихме в хода на разследването. Убедени сме, че в случая са замесени сили, които действат на територията на няколко щата, а това поставя случая в компетенцията на ФБР.

— Ще предоставите ли на съда резултатите от вашите открития, агент Декър? — попита Матюс.

— Моят началник, агент Богарт, оглавява специален екип, който работи по случая. Той ме упълномощи да предоставя на съда възможността да се свърже директно с него. Така агент Богарт ще ви запознае с всички подробности по случая.

Джеймисън и Девънпорт се спогледаха с изненада.

— На съда, но не и на прокуратурата? — възмути се Дженкинс.

— Има ли основателна причина тази информация да не може да бъде разгласена на открито съдебно заседание? — попита съдия Матюс.

— Агент Богарт ще ви обясни всичко, ваша чест. Въпросът е много чувствителен, убедени сме, че разкриването на подробности по случая в този момент ще се отрази неблагоприятно върху разследването и ще позволи на виновните да се укрият от отговорност за извършените от тях престъпления.

— Нищо в думите ви не обяснява защо господин Марс не може да остане в ареста до окончателното разрешаване на случая — посочи Дженкинс.

Декър отвърна, преди съдията да се намеси:

— Съжалявам, смятах, че нападението срещу господин Марс в затвора, когато той едва не беше пребит до смърт от надзирателите, ни дава достатъчно основание да се опасяваме за живота му, ако отново се озове в затвора. Не бива да забравяме и факта, че господин Марс е завел многомилионен иск срещу затворническата администрация на щата Тексас, с който настоява за обезщетение за престъпните действия на нейните служители. Предполагам, че това превръща господин Марс в персона нон грата за тези хора, сред които със сигурност има приятели или съучастници на въпросните надзиратели. Тяхната самоличност не е била разкрита от следствието и те продължават да изпълняват служебните си задължения. Фактите ми дават достатъчно основания да смятам, че връщането на господин Марс в затвора крие опасности за него. Нещо повече, то би могло да се окаже равносилно на смъртна присъда.

Съдия Матюс погледна Дженкинс.

— Вярно ли е това?

Прокурорът пребледня под гневния поглед на съдията.

— Ваша чест, това е бил злощастен инцидент и ние сме убедени, че пребиваването в затвора не крие никакви опасности за господин Марс.

— Бих предпочел да заложим на сигурно — намеси се Декър — и да избегнем и най-малката възможност развоят на събитията да опровергае господин Дженкинс. Не виждам с какво ще помогнем на господин Марс, ако се окаже, че той е невинен, но е загинал зад решетките. Може би обвинението е на друго мнение?

Съдията изсумтя при този коментар.

Дженкинс се взираше безмълвно в Декър, който продължи:

— Федералното бюро получи съгласието на щатските власти да поеме под своя опека господин Марс, след като той едва не бе пребит до смърт в затвора, и изразява своята готовност да продължи въпросната опека.

Съдията погледна Декър и попита:

— Това предложение одобрено ли е от ФБР?

— Агент Богарт ще ви предостави нужните уверения и подробности.

Съдията се обърна отново към Дженкинс.

— Отсъждам обвиняемият да бъде предоставен под опеката на агент Декър и ФБР, докато не се появят нови обстоятелства, които да налагат преразглеждане на това решение.

— Но, ваша чест… — започна прокурорът с укор в гласа.

— Аз вземам решението, Франк, така че не започвай! Изобщо не ми хареса начинът, по който подходи към случая, затова трябва да си доволен, че не освободих безусловно обвиняемия. Съдът се оттегля — каза Матюс, стовари чукчето, стана от мястото си и се оттегли в задната стаичка.

Дженкинс погледна към Декър, докато приставите сваляха белезниците на Марс.

— Надявам се, че знаете какво правите — каза той.

Аз също, помисли си Декър. Аз също.