Последната миля

44

— Премолар? — попита Богарт. — Сериозно ли?

Двамата с Декър стояха във вонящия на мухъл склад, в който се съхраняваха полицейските архиви.

— Точно това каза. „Горен втори премолар. Не е наред.“

Декър и Богарт огледаха стелажите, пълни с безразборно поставени кашони.

— Сержантът, с когото разговарях — отбеляза агентът, — спомена, че архивът е малко разхвърлян.

— Малко?! — възкликна Декър. — Бих казал, че този сержант е голям оптимист. — Свали сакото си и нави ръкавите на ризата си. — Да се хващаме на работа.

Досиетата наистина бяха в безпорядък. Някъде бяха объркани годините, другаде кашоните бяха надписани грешно. Нерядко папките се оказваха съвсем празни.

Изминаха шест часа без никакъв успех.

Телефонът на Декър иззвъня. Обаждаше се Джеймисън, която звучеше доста сърдито.

— Върнах се с такси до мотела. Когато каза да остана малко и да се опитам да измъкна още нещо от Фишър, не очаквах това малко да означава завинаги.

— Извинявай, Алекс, отнесох се.

— Не мога да повярвам.

— Каза ли ти нещо полезно?

— Не, продължи да повтаря, че нещо не е наред.

— И нямаш представа кого е имал предвид — Рой или Лусинда?

— Не. После заспа. Звъня ти от три часа, между другото.

— Свалих си сакото. Чух това обаждане само защото отидох да го взема в момента, в който ти звънна.

— Къде си?

Декър й обясни и добави:

— Но засега нямаме никакъв успех.

— Излезе ни късметът! — извика Богарт в този момент, взе някакъв кашон от рафта и го отвори.

— Трябва да вървя — каза Декър и прекъсна разговора.

Извадиха съдържанието на кашона и го подредиха на масата. Декър пръв откри двете рентгенови снимки на челюстите на Рой и Лусинда Марс. Всяка от тях бе надписана.

— Преди да дойда тук, потърсих в интернет значението на „премолар“ — обясни Декър. Извади телефона си и показа на Богарт уста, пълна със зъби. — Това са предкътниците — каза той и посочи съответното място на снимките. — Играят важна роля при дъвченето. На професионалния жаргон на стоматолозите този вдясно е четвъртият зъб, а другият вляво е тринайсетият.

— Много вълнуващо — отвърна саркастично Богарт. — И какво не им е наред според Фишър? Панорамните снимки на Рой и Лусинда, взети от кабинета на Фишър, съвпадат с данните от аутопсията.

— Алекс не е успяла да разбере. Все пак човекът страда от деменция. Но не спря да повтаря „горен втори премолар“…

Декър замълча, извади телефона си и набра някакъв номер.

— Алекс, Фишър спомена ли някакво число?

— Число ли?

— Да.

— Не, никакво.

— Добре — каза Декър, очевидно разочарован.

— Държа се странно, но на няколко пъти вдигна четири пръста…

— Четири, сигурна ли си?

— Да. И ме гледаше втренчено, сякаш това означава нещо.

— Благодаря.

— Де…

Той обаче затвори и се обърна към Богарт.

— Добре, става въпрос за десния премолар.

Двамата впериха погледи в рентгеновите снимки.

— Не виждам нищо на снимката на Лусинда — отбеляза Богарт. — Но четвъртият зъб на Рой има пломба.

— Прав си — отвърна Декър.

— Да не би Фишър да е имал предвид, че Рой Марс не би трябвало да има пломба на четвъртия зъб? В такъв случай наистина нещо не е наред. Но защо не го е казал още тогава, преди двайсет години?

Декър отново взе телефона, позвъни в кабинета на младия Фишър и минута по-късно вече разговаряше с него.

— Дядо ви ни помогна много — каза той, — но искам да ви попитам нещо.

— Питайте — отвърна Фишър.

— Кажете ми каква процедура следвате, когато полицията поиска да й предоставите зъбния статус на някой пациент.

— Изпращат ни съдебна заповед и ние отговаряме.

— Как точно? Лично вие ли го правите?

— Невинаги. Ако не мога аз, тогава се заема някой от екипа ми.

— И кой проверява дали не е допусната грешка?

— Целият ни архив е подреден по строго определен ред, всеки картон е надписан, в компютъра има и електронно копие, всичко е проверено по няколко пъти. Такива са изискванията на съвременната медицинска практика. Няма място за грешки.

— А преди двайсет години?

— Тогава е било различно, но въпреки това дядо ми е поддържал отличен архив. Всяка папка беше надписана със съответната информация за пациента: име, адрес, номер на социалната осигуровка, номер на картона…

— В екипа ви има ли някой, който е работил с дядо ви преди двайсет години?

— Да, Мелиса Дауд.

— Мога ли да говоря с нея?

— За какво по-точно става въпрос?

— Моля ви, много е спешно.

— Изчакайте да я повикам.

Минута по-късно жената се обади:

— Говорите с Мелиса.

— Здравейте, Мелиса, аз съм Еймъс Декър от ФБР. Интересува ме системата ви за архивиране на картоните отпреди двайсет години.

— Да, доктор Фишър ми каза. По това време доста стоматолози вече бяха преминали към компютърно архивиране, но дядото на доктор Фишър беше от старата школа и всички данни се въвеждаха на ръка. Всъщност използвахме пишеща машина. Всичко беше много добре организирано. Никога не допуснахме нито една грешка в поддържането на картоните.

— А спомняте ли си съдебната заповед, която изискваше да представите картоните на Рой и Лусинда Марс?

— Друга колежка се зае с отговора до съда, но добре си спомням искането. Никога не бяхме получавали подобна заповед, още по-малко пък свързана с разследване на убийство.

— Някой от вас потвърди ли автентичността на зъбните снимки по време на процеса?

— Да, аз го направих, защото отговарях за поддържането на архива.

— Да разбирам ли, че доктор Фишър не се е явявал в съда?

— Той беше много зает и не можеше да отдели време за процеса. А аз за пръв път се явявах като свидетел. Много се вълнувах.

— Доктор Фишър споменавал ли е, че нещо в зъбния им статус не е наред?

— Не, не си спомням подобно нещо. Наистина ли нещо не е наред? — попита притеснено Мелиса Дауд.

Декър не обърна внимание на въпроса й, а продължи да разпитва:

— Спомняте ли си кой чистеше сградата по онова време?

— Сградата, в която се намира кабинетът ли?

— Да.

— Ами това е същата фирма, когато я чисти и сега. „Къмършъл Клийнърс“. Те чистят всички офиси тук.

— И разполагат с ключове за всички помещения?

— Разбира се, това е обичайна практика, но никога не сме имали проблеми.

— Благодаря.

Декър затвори телефона и погледна Богарт.

Агентът на ФБР се взираше изпитателно в него.

— Май се досещам за какво става въпрос — каза той.

— Не мисля, че Рой Марс е бил убит в онази нощ в спалнята. Мисля, че някоя сестра или зъботехник е извадил папката и е изпратил копие на полицията, след което Дауд е потвърдила автентичността на зъбните снимки по време на процеса. Трябвало е само да погледне имената и останалите лични данни, за да потвърди. По-късно — нищо чудно да е било доста по-късно — доктор Фишър е погледнал снимката на Рой и е открил пломба на четвъртия зъб, където не би трябвало да я има.

— Не можем да сме сигурни, че не се е случило обратното. Възможно е доктор Фишър да е имал предвид зъбния статус на Лусинда. Според картона й тя не е имала пломби, но може той впоследствие да й е направил една именно на четвъртия зъб.

— Съгласен съм. Нямам представа защо не се е свързал с полицията, когато е открил несъответствието. Възможно е по онова време вече да е страдал от лека деменция. — Декър въздъхна и добави: — Във всеки случай това повдига много въпроси.

Богарт кимна.

— Така е, но за мен основният въпрос сега е: ако едно от телата не е на Рой или Лусинда, чие е тогава?