Последната миля

58

Четиримата седяха в колата пред дома на Смитърс и гледаха през прозорците.

Богарт заговори пръв.

— Председателят на бюджетната комисия и най-вероятно следващият председател на Камарата на представителите. Трябва да призная, че не го очаквах.

— Той е бил един от Мускетарите — каза Джеймисън. — Кои ли са били останалите двама?

— Лесно ще разберем — отвърна Декър.

— Как? — почуди се Джеймисън.

Марс отговори на въпроса й:

— Звездите на гимназиалния отбор по американски футбол. Защо не започнем от тук?

Декър го погледна.

— От теб ще излезе добър детектив, Мелвин.

Гимназията на Кейн се намираше в самия център на града. Откриха канцеларията, отправиха запитване и скоро след това се озоваха в библиотеката. Там ги посрещна млада жена, облечена с панталон и пуловер.

— Тримата мускетари? — отвърна тя в отговор на въпроса им. — Чувала съм това название. Свързано е с…

— Футбола — прекъсна я Марс. — През шейсетте. Търман Хюи?

— Да, да… Работя тук сравнително отскоро, но мога да ви покажа къде стоят всички годишници.

Библиотекарката ги отведе до рафт, отрупан с годишниците на завършилите гимназията, като се започне още от 1920 г. Вече знаеха точната възраст на Търман Хюи, затова можеха да изчислят годината, в която най-вероятно бе завършил гимназия. Джеймисън откри нужния том и всички се струпаха около нея и надзърнаха през рамото й, докато тя прелистваше страниците.

Марс пръв откри снимката, вероятно защото бе публикувана на страниците, посветени на футболния отбор.

— Тримата мускетари — посочи той.

На снимката бяха показани трима младежи във футболни екипи. Надписът отдолу гласеше: „Търман Дюи, Дани Истланд и Роджър Маклелън, Тримата мускетари“ .

Марс взе годишника и посочи трите фигури.

— Виждате ли как са застанали? Хюи е куотърбек, а другите двама — халф бекове. Образуват нападателна формация. Използвахме подобен вариант в Тексаския университет.

— Тази формация се появява през шейсетте, когато те вече са били в гимназията — добави Декър.

Богарт огледа снимките на тримата младежи.

— Значи останалите двама са Дани Истланд и Роджър Маклелън. Имената им не ми говорят нищо.

— Вече ги проверявам в интернет — обади се Джеймисън. Натисна няколко бутона на телефона си, изчака и прегледа резултатите. — Първо искам да се уверя, че това е същият Дани Истланд. — Тя въведе няколко команди и резултатите се появиха бързо на екрана. Прегледа ги и възкликна: — По дяволите!

— Какво има? — попита Декър.

— Дани Истланд е преуспяващ магнат. Основател и директор на компания, която изпълнява държавни поръчки в областта на отбраната. Първоначално е произвеждал оръжия, но преди няколко години се ориентирал към събирането на разузнавателна информация, което се оказало умен ход от негова страна. Приходите на компанията за миналата година надхвърлят пет милиарда долара, повече от които са дошли от Пентагона. Централата е в Джорджия, но имат представителства в куп градове, включително в Джаксън, Мисисипи. Според статията, която чета в момента, личното му състояние се оценява на повече от един милиард долара. Живее предимно в Атланта…

— А третият мускетар? — попита Богарт.

Джеймисън потърси в интернет информация и за Роджър Маклелън.

— Мили боже! — възкликна тя, когато прочете резултатите.

Тримата мъже я погледнаха.

— Е? — попита Богарт.

Тя обясни:

— Роджър Маклелън е началникът на полицейското управление в Кейн, Мисисипи.

— Каква ирония на съдбата! — възкликна Декър. — Та той е замесен в терористично нападение срещу църква в същия този град!

— Добре, трябва да действаме много внимателно — каза Богарт. — Местните вече знаят, че задаваме въпроси за двамата Хюи. Обзалагам се, че Пиърс от полицейското управление вече е докладвала на шефа си всичко около срещата ни с нея.

— А той вероятно се е свързал с Хюи и Истланд — отбеляза Джеймисън.

— Не се и съмнявам — съгласи се Богарт. — Затова ще подходим по-предпазливо. Последното нещо, от което имаме нужда, е да ни отнемат случая, защото ядосаният Хюи е позвънил на директора на ФБР.

— При разследване на убийство няма давност — изтъкна Декър.

— Така е, но Търман Хюи е сред най-влиятелните политици във Вашингтон.

— Чакайте малко — каза Джеймисън. — Мислите ли, че това са хората, отвлекли Девънпорт? Това престъпление е съвсем скорошно.

Богарт поклати глава.

— Не ми се вярва, че Търман Хюи може да се е забъркал в нещо подобно.

— Ако Рой Марс разполага с доказателства, които уличават Хюи в съучастие при взривяването на църквата и тези доказателства излязат на бял свят, Хюи ще се прости не само с кариерата си, но и ще влезе в затвора до края на живота си. Мисля, че е способен на всичко предвид обстоятелствата.

— С какви ли доказателства разполага баща ми? — зачуди се Марс.

— С онези, които са били в сейфа — отвърна Декър.

— Смяташ ли, че той също е бил замесен? — попита Марс с разтреперан глас.

— Нямам представа, Мелвин. Не знам как, но е успял да се забърка в история, която може да съсипе няколко много влиятелни хора. Нищо чудно, че е хукнал да бяга и е сменил името си.

Марс се опита да каже нещо, но явно не бе в състояние да произнесе нито дума. Накрая само поклати глава.

Декър отиде да върне годишника на рафта, докато останалите се запътиха към вратата.

Изведнъж му хрумна нещо, отвори годишника на една определена страница, прегледа я набързо, откъсна я и я прибра в джоба си. Направи същото с още една страница.

Накрая постави годишника на мястото му и настигна останалите при колата.

Качиха се в нея и Богарт запали двигателя.

— Добре — каза той, — очаква ни много работа. Но както вече казах, трябва да действаме внимателно. Има подробности, които местната полиция не бива да узнае.

— О, мамка му! — възкликна Джеймисън, която се бе извърнала и гледаше през задното стъкло. — Мисля, че е прекалено късно.

Всички се обърнаха.

Зад тях спря полицейски патрул.