Последната миля

8

Декър обходи с поглед стаята и регистрира всяка подробност като радар, чийто лъч отскача от твърди обекти.

Вътре завариха двама души.

Лиза Девънпорт седеше вдясно от вратата. Беше на трийсет и няколко, с късо подстригана светлоруса коса, привлекателно слабо лице, чувствени устни и искрящи сини очи. Тялото й бе издължено и атлетично.

Тя се усмихна, когато срещна погледа на Декър.

Тод Милиган седеше срещу нея. Беше над един и осемдесет и тежеше към осемдесет килограма. Подобно на Богарт, той също изглеждаше в отлична форма, като маратонец, който може да пробяга цялото разстояние, без да се запъхти. Черната му коса бе подстригана съвсем късо, челото му бе набраздено от бръчки, кестенявите му очи се взираха напрегнато, а гърбът му бе прав като райетата на вратовръзката му. Не изглеждаше приветлив.

Пред всеки от двамата бе оставена дебела папка. Декър забеляза множеството бележки, които стърчаха от страниците. Явно и Девънпорт, и Милиган бяха дошли подготвени.

Богарт представи членовете на екипа и всички заеха местата си.

На стената бе монтиран голям екран, който хармонично допълваше интериора. Богарт включи лаптопа си и натисна няколко клавиша. Екранът оживя и всички впериха погледи в него.

— Подбрали сме двайсет случая — каза Богарт. — Можем да съсредоточим усилията си само върху един от тях. Предпочитам качеството пред количеството. Двайсетте случая, с които се запознахте, са подбрани от много по-голяма извадка, която е пресята с помощта на различни вътрешни филтри.

Милиган заяви с ясен и категоричен тон:

— Смятам, че случаят „Морило“ има най-голям потенциал. Мисля, че можем да подходим от няколко различни посоки и да постигнем успех.

— Радвам се да го чуя — отвърна Богарт, — но предпочитам да изслушаме кратко резюме на всеки случай, за да тръгнем от една и съща отправна точка.

Милиган се напрегна леко. Декър забеляза недоволството му — явно агентът възприе тези думи като упрек, макар че те звучаха напълно разумно.

Богарт описа накратко всеки случай, като изтъкваше най-важните моменти в него.

Декър забеляза, че останалите следят информацията в папките. Видя Милиган да го поглежда изненадан, тъй като той не си направи труда дори да отвори своята папка. Вероятно Богарт не им беше казал за абсолютната му памет. Декър следеше внимателно случаите и отгръщаше мислено страниците в главата си в синхрон с информацията, която се появяваше на екрана.

Когато приключи, Богарт ги огледа и попита:

— Някакви коментари?

— Продължавам да смятам, че трябва да се захванем със случая „Морило“ — каза Милиган. — Той крие най-големи шансове за успешен изход. Обвиненията не са достатъчно солидни и разследващите са пренебрегнали важно доказателство. На програмата ще се отрази благоприятно, ако започнем със силен старт.

Богарт огледа останалите и попита:

— Други мнения?

— Не мисля, че трябва да се занимаваме със случая „Морило“ — обади се Декър.

— Защо? — попита рязко Милиган.

— Защото най-вероятно е виновен.

Милиган се вторачи в него и масивният му врат се издължи като на кобра.

— На какво се основава това заключение?

— На несъответствия.

— Например?

— Морило е бил цивилен подизпълнител по проекти, възлагани му от военноморските сили. На втора страница от показанията си той съобщава на полицията, че е тръгнал за военноморската база „Крейн“ в окръг Мартин, Индиана, в девет сутринта. И е пристигнал там в осем и петнайсет.

— Това е, защото… — започна Милиган тържествуващо, но Декър продължи, без да му обърне внимание:

— Това е, защото на втори април две хиляди и шеста година окръг Мартин и военноморската база са преминали от източната към централната часова зона. С други думи, Морило е напуснал дома си в девет часа източно време, или в осем часа централно време.

— Правилно — призна неохотно Милиган. — Къде е несъответствието?

— Морило е имал мотив да убие жертвите. Но има един свидетел — Бахити Садат, — който дава показания в негова полза. Той твърди, че е видял Морило на улицата срещу магазина си в шест и петнайсет вечерта. Според съдебномедицинската експертиза и останалите доказателства убийствата са били извършени в шест и деветнайсет. И тъй като това се е случило на десет мили от магазина на Садат, а по това време Морило не е разполагал с автомобил, показанията на Садат му осигуряват желязно алиби.

— Полицията обаче не обръща внимание на думите на Садат, защото е мюсюлманин — намеси се Милиган. — Историята се развива в разгара на войните в Близкия изток, когато мнозина американци страдат от предразсъдъци. Показанията на Садат са непоклатими. Те осигуряват алиби на Морило, но съдебните заседатели не ги вземат под внимание. — Милиган замълча и впери поглед в Декър. — Надявам се, че не страдаш от подобни предразсъдъци?

Декър не обърна внимание и на тези му думи и продължи:

— Садат е заявил, че току-що приключил вечерната си молитва. И точно тогава видял Морило. Спомнял си го съвсем ясно, защото вдигнал поглед от молитвеното килимче и забелязал Морило пред витрината на магазина си. Бил абсолютно сигурен, че е той.

— Именно — заяви Милиган, който започваше да губи търпение. — На практика излагаш моята теза.

— Молитвата, която Садат твърди, че бил приключил току-що, е била Магриб, четвъртата за деня.

— Именно. Ревностните мюсюлмани се молят пет пъти дневно. Всички знаем това — посочи Милиган.

— В интерес на истината, много хора не го знаят, а по онова време броят им е бил далеч по-голям — отвърна Декър. — Работата е там, че Магриб не може да започне преди залез-слънце. Религиозният канон е изричен. На тази дата слънцето в Индиана е залязло в седем часа и дванайсет минути, или почти час по-късно от момента, в който Садат твърди, че е вдигнал глава от килимчето и е видял Морило на улицата. Човешко е да се греши и ако ставаше въпрос за няколко минути, никой нямаше да обвини Садат в каквото и да било. Но по това време слънцето все още е греело ярко на небето. Нито един мюсюлманин няма да започне Магриб, или тъй наречената Молитва при залез, ако слънцето не е залязло. И нито един мюсюлманин няма да я приключи цял час преди то да залезе.

Милиган остана с отворена уста.

Богарт и Джеймисън се спогледаха.

— Освен това — продължи Декър — от скицата, която са направили полицаите и са приложи към делото, предната витрина на магазина на Садат гледа на запад, към улицата, по която Морило би трябвало да е вървял в този момент.

— А мюсюлманите у нас се молят с лице, обърнато на изток — намеси се Джеймисън. — Към Мека.

— Следователно Садат би трябвало да е стоял с гръб към Морило — каза Богарт. — С други думи, не би могъл да го види, когато е вдигнал поглед от килимчето. Изненадан съм, че никой не е обърнал внимание на това.

— Повечето американци не знаят почти нищо за мюсюлманските обичаи — каза Декър, — а по онова време са знаели още по-малко. Тогава не са били наясно дори с разликата между сунити и шиити. Мисля, че ако се разровите, ще откриете, че Морило и Садат са се познавали и са уточнили предварително алибито, макар да не се е получило. А това ни води към извода, че Морило наистина е виновен. И след като и бездруго е в затвора, където му е мястото, предлагам да не си губим времето с него.

Милиган се облегна на стола си, напълно смазан.

Декър погледна Богарт.

— Сега можем ли да обсъдим случая „Мелвин Марс“?

— Чакай малко — прекъсна го Милиган. — Доколкото разбрах, ти си пристигнал едва днес. Да не би предварително да си получил досиетата?

— Не, получи ги тази сутрин — отвърна Богарт. — Лично му връчих папката.

Милиган се обърна към Декър.

— И за няколко часа успя да извадиш толкова подробна информация от всеки случай?

— Нищо не съм вадил. Прочетох свидетелските показания и докладите на експертите. Всичко е в тях.

— А откъде знаеш толкова за молитвите в исляма? — продължи Милиган.

Декър сви рамене.

— Чета много.

— Ами точният час, в който слънцето залязва? — настоя агентът.

— Аз съм от тази част на страната. Всичко това е в главата ми.

— За конкретен ден от две и шеста година? — не повярва Милиган.

— Да — отвърна невъзмутимо Декър.

Милиган попита с обвинителен тон:

— А знаеше ли предварително, че се интересувам от случая „Морило“?

— До момента, в който влязох в тази стая, дори не подозирах за съществуването ти — отговори спокойно Декър. Погледна отново Богарт и каза: — Можем ли вече да обсъдим случая „Марс“? Защото не смятам, че останалите, които сте подбрали, могат да се сравняват с него. След като Садат лъже, Морило е виновен, а ние не сме се събрали тук, за да пускаме престъпници на свобода, така че предлагам да продължим напред.

Девънпорт покри устни с длан, за да скрие усмивката си, докато Милиган се опитваше да изпепели Декър с поглед.

Преди Богарт да каже каквото и да било, психоложката заяви:

— Гласувам да поемем случая „Марс“.

Декър я изгледа с любопитство.

— Но аз още не съм го изложил!

— След това, което направихте, господин Декър, аз съм готова да се доверя на преценката ви. Рос, можем ли да гласуваме?

Богарт погледна Джеймисън и Декър и отвърна:

— Добре. Който желае да поемем случая „Марс“, моля да вдигне ръка.

Вдигнаха се четири ръце. Единственият глас „против“ беше на Милиган.

Декър се приведе напред и попита:

— А сега мога ли да го изложа по същество?