Последната миля

69

Около масата в конферентната зала в полевия офис на ФБР във Вашингтон седяха шестима души: Декър, Марс, Богарт, Милиган, Джеймисън и Оливър.

— Както знаете — започна Богарт, — работата по случая беше прекратена, а усилията ни — пренасочени към други… задачи. Ние обаче не сме се отказали да открием Лиза Девънпорт. Работих непрекъснато по това.

— Някакви следи? — попита Джеймисън.

— Една-две — отвърна Милиган, — но не доведоха до нищо. Никой не е искал откуп. Никой не се е свързвал с нас. Странна работа.

Марс погледна Оливър и попита:

— Как вървят съдебните процедури в Тексас?

— Има и добри, и лоши новини — отвърна тя. — Добрата новина е, че властите в Тексас няма да се опитват да те върнат в затвора.

— Това е чудесна новина! — възкликна Джеймисън.

— Лошата новина е, че ще оспорват със зъби и нокти съдебния иск, който заведох.

— Не съм изненадан — отбеляза Декър. — Мъчат се да ограничат щетите.

— Декър ни съобщи за срещата между Мелвин и Рой, както и че той не му е баща — каза Богарт. — Макар да смятам, че има връзка между тъй наречените Трима мускетари и случилото се, включително изчезването на Девънпорт, ако нямам неопровержими доказателства, ръцете ми са вързани.

Декър се приведе напред.

— Рой потвърди в известна степен теорията ни по случая. Избягал е след конфликт с расистките си приятелчета. Но той разполага с доказателства срещу тях. Държал ги е в банковия сейф. Тези доказателства ще уличат изключително влиятелни мъже в престъпления, извършени преди петдесет години.

— Каза ли кои са тези мъже? — попита Оливър. — Ти спомена само шефа на полицията.

— Да, каза. Задачата ни е да открием Рой и да получим доказателствата.

— Декър, нали точно това се опитваме да направим — отбеляза раздразнено Джеймисън.

— Знам, Алекс. Просто смятам, че сега шансовете ни са по-добри.

— Защо?

— Може би имаме асо в ръкава.

— Можеш ли да ни обясниш? — попита Милиган.

— Двамата с Мелвин проверихме една догадка. И открихме нещо, което може да ни помогне да разрешим случая.

— Не ни дръж в напрежение, Декър! — възкликна Джеймисън.

— То доказва, че е извършена подмяна.

— Подмяна? — попита Милиган.

— Точно така.

— Какво означава това?

— Означава, че в случая един човек е бил подменен с друг. — Декър извади нещо от джоба си. — Ето го доказателството — каза той и обърна снимката така, че всички да я видят.

Възцарилата се тишина бе нарушена от прекатурване на стол и тропот на крака към вратата.

Заключената врата.

Мери Оливър се обърна и погледна останалите. Лицето й бе разкривено в грозна гримаса.

— Кучи син! — изкрещя тя на Декър.

После се хвърли към него, но Богарт я хвана за ръката и опря гърба й в стената.

Милиган и Джеймисън наблюдаваха объркани тази сцена.

— Какво става? — попита агентът.

Декър погледна снимката, която бе извадил.

— Това е снимка на Роджър Маклелън, началника на полицията в Кейн. — Замълча за секунда и добави: — В компанията на Мери Оливър.

Богарт изправи съборения стол и нареди:

— Седни!

Оливър отвърна рязко:

— Не можеш да ми заповядваш! Искам веднага да изляза! Нямате право да ме задържате!

— Но това на снимката си ти. Заедно с Маклелън — каза Джеймисън.

— И какво? Има ли закон срещу правенето на снимки? — Тя се извърна към Богарт. — Ако не ме пуснете да си тръгна веднага, ще заведа такова дело срещу ФБР, че ще се озовеш пред бюрото за безработни.

— Съмнявам се — отвърна Декър. — Както обясних предварително на агент Богарт, ти ще бъдеш арестувана и обвинена в отвличането на Лиза Девънпорт.

— Девънпорт? Ти луд ли си? Нямаш никакви доказателства, които да ме свържат с това престъпление!

— Тя би отворила вратата си късно вечер само на човек, когото познава. Местопрестъплението е било манипулирано с цел да се създаде впечатление, че е оказала съпротива. Това не е било така.

— И защо не ми кажеш какъв е бил мотивът ми да я отвлека?

— Смяна на местата. След като Девънпорт изчезна, ти сама предложи да ни помагаш. Изигра отлично ролята на съкрушена приятелка, не пропусна дори да отправиш обвинения към самата себе си. В отсъствието на Девънпорт ти се озова в центъра на разследването. Съобщавала си резултатите от нашите усилия на Маклелън, който вероятно е разполагал със свои хора в Тексас. Когато тръгвахме към дома на Мелвин, ти извади телефона си. Каза, че трябва да отговориш на съобщение от твоя приятелка в Тексас във връзка с иска на Мелвин. Аз седях до теб и не чух телефонът ти да звъни или да писука, или да вибрира… Излъга ни, за да предупредиш своите хора къде отиваме, така че да могат да ни изпреварят и да претърсят къщата. Не се съмнявам, че по-късно си им изпратила ново съобщение, за да им кажеш за скривалището в гаража, за което Мелвин си спомни. Затова то вече беше претърсено, когато пристигнахме там.

— И тогава се опитаха да ни убият! — възкликна гневно Милиган.

— Ти си побъркан! Не познавам никакъв Маклелън. Снимката е направена на някое светско събитие, предполагам.

Марс я погледна и каза:

— Всички тези въпроси за семейството ми, за баща ми или поне за онова, което мисля за него… Опитваше се да измъкнеш информация, преди да ме екзекутират. Опитваше се да разбереш дали знам нещо за съдържанието на банковия сейф.

— Скъсах си задника от работа заради теб!

— След като Декър ми показа снимката — обади се Богарт, — направих известни проучвания. Юридическата работа, която си свършила, е, меко казано, формална и повърхностна. Чиста проба имитация на дейност. Когато Мелвин беше арестуван, Декър го отърва в съда, не ти. Проверих и така наречения „съдебен иск“, който уж си завела от името на Мелвин срещу щата Тексас. Няма такъв.

— Предполагам, че като протеже на расист от ранга на Маклелън не би могла да нарушиш принципите си и да помогнеш на чернокож — отбеляза Декър. — Но няма значение. Арестувана си за отвличане. Това означава двайсет години или до живот във федерален затвор. А ако Девънпорт е мъртва, може да получиш и смъртна присъда.

— Нямате никакви доказателства! А съдебният иск в Тексас? При все че не съм видяла и един цент от този човек! — добави Оливър и посочи Марс. — Сигурно е станала техническа грешка. Не се съмнявай, че ще я оправя — каза с презрителна усмивка тя.

Декър погледна към Богарт и каза:

— Явно се нуждае от допълнителни аргументи.

— Извадихме съдебна заповед и проверихме телефона и електронната ти поща.

— На какво основание? — изкрещя Оливър.

— На основание на факта, че си близка довереница на основен заподозрян в нашето разследване. Подобни съвпадения просто не съществуват. Съдията, издал заповедта, се съгласи с нас.

— Открихме четири много подробни имейла от теб до Маклелън — каза Богарт. — В тях описваш всички детайли около разследването. Това се нарича възпрепятстване на правосъдието. Попаднахме и на съобщение, в което използваш инициалите ЛД и питаш какво е състоянието й. — Декър се приведе напред и поясни: — Ако все още смяташ, че нямаме доказателства срещу теб, можеш да станеш и да си тръгнеш.

— Искам адвокат!

— За момента не са ти повдигнати обвинения — отвърна Богарт. — Затова нямаш право на адвокат.

Оливър огледа останалите, преди да седне на стола си и да впери поглед в Декър.

— Какво, по дяволите, искаш?

— Искам Лиза Девънпорт да се върне жива и здрава. Помогнеш ли ни това да стане, съдействаш ли ни да пипнем Маклелън и приятелите му, Министерството на правосъдието ще ти предложи добра сделка.

Оливър не каза нито дума.

Декър се наведе още по-напред.

— Жива ли е Лиза?

Оливър продължи да мълчи.

Декър се изправи рязко.

— Добре, агент Богарт, предлагам да я арестуваме и да й повдигнем обвинения. Ще пипнем Мускетарите без нейна помощ и всички ще получат доживотни или смъртни присъди. Включително Оливър.

— Съгласен — отвърна Богарт и кимна на Милиган.

Милиган хвана Оливър за ръката.

— Ставай!

Когато тя не реагира, той я дръпна рязко и я изправи на крака.

— Мери Оливър, арестувана си за…

— Чакайте, чакайте — изрече тя, останала без дъх.

Всички я погледнаха с очакване.

— Аз… аз не знам дали е още жива.

— В такъв случай ти предлагам да разбереш — отвърна Богарт. — И после да ни кажеш къде я държат.

— Нямам… нямам представа къде са я отвели. Не ми казаха.

— Струва ми се, че не полагаш достатъчно усилия — отбеляза Декър. — Ако искаш сделка, ще трябва да я заслужиш. И да разбереш къде държат Лиза.

— А ние ще наблюдаваме всяка твоя стъпка — добави Богарт. — Така че хубаво си помисли, ако ти хрумне да предупредиш приятелите си, че си разкрита. Ще открия достатъчно доказателства, че да не излезеш на свобода до края на дните си.

Оливър захлипа тихо.

— Нямаме време за това — заяви пренебрежително Декър. — Ако още не са убили Девънпорт, не означава, че няма да го направят скоро. Така че трябва да действаме. И то веднага.

— Но как да разбера? — изхленчи Оливър.

— Аз ще ти кажа какво да направиш — отвърна Декър.