Последната миля

71

Девънпорт бе настанена в болница, където щеше да прекара нощта, за да й бъдат направени пълни изследвания.

По всичко изглеждаше, че ще се възстанови доста бързо, поне физически. Психическата и емоционалната част от процеса щяха да отнемат много повече време.

При нея бяха Джеймисън и Милиган, придружени от няколко федерални агенти. Бяха взели всички предпазни мерки, за да гарантират безопасността й.

Маклелън и съучастникът му бяха откарани в градската морга.

Убиецът се бе измъкнал. Декър бе предположил, че докато пристигнат подкрепления в този отдалечен район на Мисисипи, той вече ще е стигнал пеша до Тенеси.

Сега тримата с Богарт и Марс седяха край една маса в моргата и разсъждаваха върху загубата на основния си свидетел.

— Оливър не може да свърже Хюи и Истланд със случая — каза Богарт. — Никога не се е срещала с тях и никога не е установявала контакт по какъвто и да било начин. Всичко е минавало през Маклелън.

— Сигурен съм, че убийството му е предварително обмислено и планирано — обади се Декър. — Истланд и Хюи могат да загубят много. Но те са далеч по-умни и изобретателни от покойния началник на полицията. Използвали са го, когато са имали нужда от груба сила, нищо повече.

— Ще претърсим внимателно дома му, но твърдият диск на компютъра му е почти празен и очевидно не е записвал нищо. Каквато и комуникация да е осъществявал с другите двама мускетари, вероятно го е правил лице в лице.

— Пътят е дълъг и труден, осеян с безброй препятствия — отбеляза Декър. — Никак не е лесно да разкриеш престъпления, извършени преди близо петдесет години.

Марс кимна разсеяно, но не каза нито дума.

— Разбира се, че те са убили Маклелън и съучастника му — продължи Декър. — Трябва да са наблюдавали или него, или нас. Маклелън е излязъл от управлението и те са го проследили до тук. А може Истланд и Хюи да са знаели за това място. Маклелън го е получил в наследство от баща си. Нищо чудно да им е казал, че я държи тук.

— Аз го знам, ти го знаеш, но не можем да го докажем — каза Богарт. — Извадихме куршумите, но никога няма да открием оръжието, от което са изстреляни. Предполагам, че това е работа на Истланд, който има достатъчно пари и връзки с армията и военната индустрия. Сигурно той е наел професионалист, който е изчезнал отдавна и харчи парите си на някой остров. А ние нямаме достатъчно основания да проследим това плащане. Освен това Истланд вероятно знае всевъзможни счетоводни трикове. Все едно да търсим игла в копа сено.

— Но си върнахме Лиза — изтъкна Марс.

— И слава богу! — възкликна Богарт и погледна към Декър, който кимаше в знак на съгласие.

— Сега трябва да се погрижим всеки да си получи заслуженото.

— С най-голямо удоволствие — отвърна агентът, — но как? Маклелън е мъртъв. Без него не разполагаме с никакви доказателства срещу Хюи или Истланд.

— Всъщност има един начин — каза Декър.

— Какъв? — попита Богарт.

Отговори му Марс:

— Чрез Рой.

Декър кимна.

— Той има необходимите доказателства.

— Добре, Декър, дай ми адреса му и ще му отида на гости — отвърна саркастично Богарт.

— Може би трябва да го накараме той да дойде при нас.

— Как? Няма начин да се свържем с него.

— Разбира се, че има.

— Така ли? — погледна го учудено Марс.

— Отговори на онова съобщение, Мелвин, което Рой ти изпрати уж от мое име.

— По дяволите! Бях го забравил! — възкликна той и извади телефона си.

Богарт впери поглед в Декър.

— Добре, но каква е примамката?

— Винаги сме разполагали с нея. Просто не сме я използвали както трябва.

— Благодаря за разяснението — отвърна недоволно Богарт. — Би ли обяснил на нас, непросветените, какво точно имаш предвид?

— Жена му — каза Декър.

— Какво общо има майка ми с това? — попита подозрително Марс.

Вместо отговор Декър написа нещо на лист хартия и му го връчи.

— Изпрати това съобщение на Рой и виж какво ще се случи — каза той.

Богарт заобиколи масата, надникна през рамото на Марс и прочете написаното. Погледна към Декър и попита:

— Наистина ли смяташ, че това ще свърши работа?

— Ако то не свърши, не знам какво друго би могло.

Богарт потри нервно брадичка и кимна на Марс.

— Давай! Направи го. Както казва Декър, няма да загубим нищо, ако опитаме.

Марс въведе внимателно съобщението в телефона си и пръстът му надвисна над бутона за изпращане. Погледна първо Богарт, после Декър и каза:

— Много я обичаше. Толкова много, че я уби.

— Да, Мелвин. В интерес на истината, това е единственото, на което разчитам.

Марс натисна бутона за изпращане.

Богарт си пое дълбоко дъх.

— Да се надяваме, че идеята ще проработи. Защото не мисля, че имаме резервен вариант.