Последната миля

63

Декър седеше на края на леглото си. Навън беше тъмно и Марс се бе върнал в стаята си. Декър го посъветва да не споделя за случилото се с никого, поне за момента. Не беше сигурен защо каза това, но усещаше, че нещо не е наред.

Трябваше ли да отидат до Тъскалуса? При положение, че отговорът на загадката бе тук, в това нямаше съмнение.

Тримата мускетари.

Маклелън, Истланд, Хюи.

Декър имаше чувството, че знае истината. Трябваше само да открие начин да я потвърди. Нуждаеше се от доказателства.

Очевидно Рой Марс разполагаше с тях, при това в изобилие. Единственият проблем бе, че нямаше как да се свърже с него. А и дори да знаеше къде да го открие, как щеше да го убеди да му предостави доказателствата, които имаше? Не биваше да забравя и че той е убиец. Знаеше, че е убил Реджина Монтгомъри. И на практика бе признал пред Мелвин, че е замесен в бомбените атентати. Арестуваха ли го, щеше да остане зад решетките до края на дните си. Нищо чудно да получеше и смъртно наказание.

Рой Марс нямаше никакъв стимул да си сътрудничи с тях. Дори да му предложеха сделка, тя при всички случаи щеше да включва продължителен престой в затвора. На неговата възраст това бе равносилно на смъртна присъда. Декър не можеше да си представи, че умен и съобразителен човек като него ще приеме с радост подобна сделка.

И така, Тримата мускетари изведнъж се превърнаха в Тримата недосегаеми.

Декър не можеше да остави нещата така. Всеки човек трябваше да отговаря за делата си. За него нямаше никакво значение колко години са минали. Тримата мускетари бяха виновни за смъртта на много хора. Нещо повече, убийците бяха направили добри кариери, а в случая с Истланд дори се радваха на огромно богатство.

Декър продължи да размишлява.

Съдържанието на банковия сейф. Невъзможно бе Рой да го разнася със себе си. Така лесно би го изгубил, в случай че го заловят.

Не би го скрил и на мястото, където бе отседнал, поради същата причина.

От друга страна обаче, трябваше да има лесен достъп до него.

Това стесняваше малко обхвата на търсенето, но не достатъчно.

Възможните скривалища бяха твърде много.

Но домът на семейство Марс не беше сред тях. Да съхраняваш нещо там бе прекалено рисковано. Следяха го твърде много погледи. А после и пожарът…

Тогава къде?

Порови в паметта си. Върна лентата до собствената си среща с Рой. Припомни си всяка подробност, всяка дума. После анализира онова, което Рой бе казал на Мелвин, с надеждата да открие нещо полезно.

Не смяташе, че той съзнателно би подсказал къде се намира въпросното скривалище. Прекалено хитър бе, за да направи това. Но беше възможно да се е изпуснал неволно.

Съдържаха ли думите му някакъв намек, някакъв ключ?

Дори ключът да бе там, Декър не успяваше да го открие.

Нямаше никакви новини и от похитителите на Девънпорт. Защо ще отвличат някого ей така, безпричинно?

Никой не постъпваше по този начин. Следователно трябваше да има причина. И ако не ставаше въпрос за откуп или изнудване, то за какво?

Отново не успя да открие отговора.

Затова се върна на първоначалния въпрос: трябваше ли да отидат в Тъскалуса? Там щяха да видят мястото, на което се е намирал взривеният офис на Националната асоциация за напредък на цветнокожите. Знаеха, че Монтгомъри е бил там. И е бил измъкнат от ареста с помощта на някой съучастник или наемник на Тримата мускетари.

Нямаше обаче как да докажат това, тъй като архивите бяха унищожени отдавна.

Нямаше да открият нищо, което да могат да използват в съда. Нямаше да получат дори заповед за обиск. А дори да получеха, какво щяха да търсят?

Тримата виновни щяха да се измъкнат от справедливото възмездие.

Декър се отпусна на леглото, изпаднал в униние.

Телефонът иззвъня. Той погледна часовника, преди да вдигне. Шест часът и пет минути.

Беше Богарт. Гласът му звучеше напрегнато.

— Отзовават ме. Трябва да се върна във Вашингтон заедно с целия екип.

— Защо?

— ФБР се опитва да построи нова централа. Хувър Билдинг се разпада.

— И какво общо има това с теб?

— Очевидно от Капитолия е дошло запитване относно желанието на Бюрото да се премести в нова сграда в същия момент, когато ние, цитирам, „прахосваме парите на данъкоплатците за безсмислени разследвания“. В резултат на това нашето разследване е прекратено, а аз трябва да се явя пред Конгреса и да дам обяснения.

— Да позная ли пред кого? Пред бюджетната комисия?

— Търман Хюи действа по-коварно и незабележимо. Трябва да се явя пред една от безбройните им подкомисии. Той изобщо няма да вземе участие в работата й. Ръцете му ще останат чисти. Аз обаче съм длъжен да се върна.

— Разбирам.

— Трябва ли да знам нещо, преди да замина?

Декър се зачуди дали да му каже за срещата на Марс и Рой. Какво обаче можеше да направи Богарт? И бездруго трябваше да се върне във Вашингтон, за да спаси кариерата си. По-добре беше да концентрира усилията си в тази насока.

— Нищо. Успех!

— Мисля, че вие ще имате по-голяма нужда от късмет, Декър. Съжалявам, че се получи така. Явно ми е писано ту да зарязвам, ту да подновявам това разследване.

— Такава ти е работата.

Декър затвори и легна отново.

Тримата мускетари бяха започнали контраатака.

Търман Хюи бе отвърнал на удара.

Какво ли възнамеряваха да направят Маклелън и Истланд?

Планът му да ги подплаши се бе стоварил като бумеранг върху самия него.