Прах

37

Минава шест и е тъмно като в безлунна нощ, когато започвам да си събирам нещата.

Свърших всичко, което обаче е доста малко, като се има предвид съсипаната биология и кошмарната воня на приключилия живот. Знам какво е убило хората в „Дабъл Ес“ и съм изправена пред много по-голям проблем, който не може да бъде разрешен от скенери и аутопсии. Жертвите ми казаха всичко възможно, а сега съм по следите на убиеца им и човека от ФБР, който го защитава.

Свалям гащеризона, терлиците и ръкавиците и ги натъпквам в яркочервения чувал за биологични отпадъци на пода до входа, където Бентън ме чака. Лицето му изразява ледената му решителност относно онова, което възнамеряваме да направим. Важно е да потърся оръжието, което е било използвано. Не вярвам, че убиецът го е намерил в кухнята или в тази сграда, и сериозно се съмнявам, че го е донесъл със себе си, когато е пристигнал в „Дабъл Ес“ и е убил трима души тази сутрин.

Труповете и свързаните с тях улики са под моя юрисдикция, която определено включва и използваното оръжие. Това е доводът ми, но е далеч от цялата истина защо отказвам да напусна местопрестъплението, макар да се каня да създам впечатлението, че съм го направила. Докато упражнявам властта си като главен съдебен лекар, се чувствам като натрапник или шпионин, който планира, заговорничи и се промъква незабелязано. Гранби и агентите му никога няма да ме допуснат в къщата на Доминик Ломбарди, независимо колко ожесточено споря с тях, но все пак тръгвам натам.

Бентън ще ме заведе там и ще наруши категорична заповед, защото не е мотивиран от нечестност, кариеризъм или политически решения. При него никога няма такива неща, а сега е допълнително раздразнен от положението, в което се намира. То не е съвсем ново, но е толкова по-лошо, че е чак шокиращо. Професионалното му уважение към мен и удовлетворяването на молбата ми ще доведат до уволнението му, ако въобще все още има работа, откъдето да бъде уволнен. Гранби го лиши от властта и достойнството му и го направи пред всички. Дори имаше наглостта да каже, че тук не са нужни кристални ясновидски топки. Нареди ни да пийнем по няколко и ни пожела весела Коледа и честита Нова година. Но Гранби ще бъде съсипан още преди празниците. Ще положа всички усилия за това.

Ще видя всичко, което трябва да се види, преди някой да подправи уликите. Ще направя снимки, за да запазя истината, преди Гранби да продължи да я изкривява и манипулира, за да прикрие лъжите, които вече е надрънкал, и престъпленията, които е извършил. Няма да се отърве безнаказано. Няма да му позволим. Важно е обаче как ще го осъществим. Не можем да направим нищо, което впоследствие да бъде разтълкувано погрешно. Бентън и аз обсъдихме стратегията си, докато стояхме отвън преди малко. Гласовете ни бяха тихи, почти беззвучни на фона на ръмженето на мотора на белия ми ван, паркиран отпред.

Споразумяхме се, че ако ни заловят дори в една лъжа или ни обвинят, че сме изфабрикували нещо, това ще дискредитира всичко друго. Затова ще документираме всяко действие и ще защитим каквото можем с доказателства. На Бентън няма да се наложи да каже и една дума, която не трябва да споделя с любовницата или жена си. Тук съм, защото имам право да бъда. В съда ще ме питат за оръжието и ще очакват отговор от мен. Що се отнася до поверителната информация, която Луси изпраща на Бентън, може случайно да видя съобщенията на телефона му.

Той не трябва да споделя с мен поверителна информация за руската или израелската мафия, за пране на пари или други сериозни престъпления, които вероятно включват и поръчкови убийства. Бих могла обаче сама да чуя или видя нещо, което може да обясни защо Гранби продължава да защитава жесток убиец, напълно излязъл от контрол. Вече почти си го представям. Бледа кожа и тъмна коса, стегната фигура и осми размер ръкавици за крака. Няма съмнение, че това бе човекът зад оградата ми тази сутрин. Виждам го в дъждовната нощ в зелено яке и с гола глава, пренебрегнал студа и влагата.

Представям си ококорените му очи и разширени зеници, мозъка му, пламтящ като ада, докато гледа как лампата в спалнята ми светва няколко минути след четири сутринта. После светва и лампата в банята ми, рисуваното стъкло над стълбището се осветява, а той става свидетел на реакцията ми на злото, което е извършил.

Представям си вълнението му, докато ме наблюдава как излизам през задната врата и ме чува да говоря с нервното си старо куче. Лекарката, готвеща се да отиде на местопрестъплението, нагласено от луд, който се смята за по-силен и по-голям професионалист от всички нас. Виждам го като откачено жестоко чудовище. А и може би е вярно, че се е побъркал напълно след клането в Кънектикът. Може да е започнал да изпитва любопитство към мен. Чудя се как ли се е чувствал, когато отворих вратата и му се развиках като заядлива съседка.

Съмнявам се, че се е уплашил. Може да се е развеселил или възбудил още повече. Виждам го как тича обратно към университетското градче на МИТ, за да ме види как ще се появя с Марино, да гледа как Луси ще приземи хеликоптера си и как Бентън ще слезе от него. Какви почести и фанфари за садистичен нарцисист. Сигурна съм, че ме е наблюдавал в продължение на дни, докато е обмислял убийството на Гейл Шиптън, събирал е данни за нея, следил я е, фантазирал си е какъв супергерой ще бъде, ако предизвика още повече страх и ужас, а в процеса е елиминирал онова, което е било проблем за „Дабъл Ес“.

Не е трябвало да бъде молен да очисти Гейл Шиптън, нито пък е бил молен. Бентън повтори това няколко пъти през последните часове. Съвсем самостоятелно този жесток откачен тип се е погрижил за човек, който според него е бил трън в крака на Ломбарди. И когато този луд се появил или бил извикан в „Дабъл Ес“ тази сутрин, възможно е да е очаквал похвали и награди, докато е унищожавал кексчетата в звукоизолираната вила. Но не е станало така, реши Бентън малко преди Гранби да го прегърне през рамо и да му нареди снизходително да се прибере у дома и да се наслаждава на останалата част от живота си.

Убиецът се срива бързо. Вероятно е откачил напълно, както обясни Бентън, докато прибираха труповете в черни чували и ги товареха във вана ми. Ломбарди е бил определената мишена, но убийството му не е било планирано. Помощничката му, Каминска, е била лично отмъщение. А третата жертва, която, вярваме, е Хейли Суонсън, просто се е озовала на погрешното място в погрешното време.

Суонсън взел влака до Конкорд, за да се види с Ломбарди, защото внезапно се е появил служебен проблем. Бентън направи всичко възможно да обясни това на колегите си от ФБР. Убиецът е човек, когото Ломбарди е познавал, но убийството на Гейл Шиптън не е влизало в плановете и интересите на „Дабъл Ес“. Не е било необходимо и само е привлякло нежелано внимание. А типовете от организираната престъпност се стремят да избягват подобни неща. Всъщност Ломбарди може да е побеснял, когато е узнал за случилото се.

Според Бентън рано тази сутрин вероятно е имало разговор за ограничаване на щетите. Убиецът е бил сгълчан и порицан за откачените си действия. Бентън смята, че този тип е подкарал към къщи унизен и вбесен и после се е върнал пеша, за да заколи Ломбарди и всеки друг в сградата. Но Гранби не слушаше и не защото не му пукаше. Пука му, разбира се, защото няма начин да разкрие убийствата честно.

Знае адски добре онова, което предполага, че ние не знаем. Фалшифицираното ДНК, подправянето на данни в КОДИС. Наясно е, че ДНК, взета при убийствата тук в Масачузетс или на някое друго място, няма да ни насочи към Мартин Лагос, който не оставя биологични улики никъде. Той е просто редица цифри в база данни, петно, което не може да е било оставено от него върху памучните бикини на Сали Карсън.

— Кръвният й картон от аутопсията във Вирджиния трябва да бъде анализиран отново, но не можем да споделим това с никого в момента. Ще се наложи да изчака, докато положението стане безопасно — казвам на Бентън и оглеждам местопрестъплението за последен път.

Взимам пликовете и контейнерите, на които съм поставила етикети, следи от трима свирепо убити, чиито гърла са били прерязани като маркуч на прахосмукачка.

— Така ще разобличим подправянето и ще покажем, че профилът на Сали Карсън е бил подменен с този на Мартин Лагос — обяснявам. — Можем да изясним всичко това, но времето е изключително важно, а в момента не знаем на кого можем да се доверим. Със сигурност не и на шефката на лабораторията ви в Куонтико. Притеснявам се, че тя е гъста с Гранби.

— Със сигурност — потвърждава Бентън.

— Може би така си е уредила работата. Стъпката от директор на лабораторията във Вирджиния до директор на националната е сериозна. Поела е поста миналото лято, горе-долу по същото време, когато Гранби застана начело на отдела в Бостън. А няколко месеца и две убийства по-късно ДНК профил в КОДИС е подправен. Трябва да е бил човек с достъп, който знае как да фалшифицира данните.

— Бюрото ще хвърли вината върху компютърна грешка или замърсяване в лабораторията — казва Бентън, застанал до предната врата, приковал очи в мен. — Но няма да съобщи нищо на обществеността. Проблемът ще изчезне без отзвук.

— Ще видим.

Продължавам да проверявам уликите. Искам да се уверя, че всичко събрано си е на мястото, преди да потеглим.

— Подозирам, че през април шефът ти е знаел кой е убил Клара Хъмбри. Знаел е, че убиецът й е близък с „Дабъл Ес“ и затова Гранби се е озовал тук. Искал е да е в задния двор на Ломбарди.

— Клара Хъмбри е ключът към разплитането на престъпленията. В нейния случай може да е имало мотив — казва Бентън. — Но очевидно извършването на нещо драстично като фалшифицирането на данни в КОДИС не се е наложило чак до убийствата на Сал и Карсън и Джулиен Гуле.

— Защото те не е трябвало да бъдат убити — казвам ядосано. — Защото извършителят става все по-лош. Той е зараза, която е на път да се превърне в епидемия. Изненадана съм, че никой не го е очистил досега.

— Може да е било прекалено късно за това. Подозирам, че онова, пред което сме изправени, има доста дълбоки корени.

— Да, изключително дълбоки — съгласявам се и не мога да прикрия възмущението си.

— Няма да е лошо да облечеш това.

Бентън ми поднася палтото и усещам любовта му към мен. Виждам я в очите му, както виждам и сянката на възмущение и негодувание. Със същия успех Гранби можеше да го срита в слабините. Станах свидетел на случилото се и Бентън се притеснява от това. Тревожи се, че може да го помисля за мухльо, а това само ме вбесява още повече.

— Имам нужда от свеж въздух.

Искам да дишам чист въздух, който ухае хубаво, и да помисля трезво.

— Студът ще ми дойде добре — добавям и не си обличам палтото.

Адреналинът прогони умората и глада ми. Изпращам съобщение на Брайс. Казвам му, че доктор Адамс трябва да се върне незабавно в КЦК, за да потвърди самоличността на убитите.

— Вече е на път — отговаря ми той, преди да приключа с думите, че ще се забавя още малко. — Гавин се обади около десет милиона пъти — съобщава ми той.

Става дума за репортера от „Бостън Глоуб“, който е негов близък приятел и следователно получава преференциално отношение. Вече не споря по въпроса.

Гавин Конърс е добър журналист, който ходи по концерти и мачове с Брайс и Итън. Готвят засукани манджи заедно, а когато се налага, той се грижи и за Шоу, котката на Брайс. Ще имам страхотна история за Гавин, но ще се наложи да почака, докато съм сигурна каква точно е и съм готова да я предам по начин, който няма да доведе обратно до мен. Не се съмнявам, че Барбара Феърбанкс ще я разпространи навсякъде след това. Новината ще е прекалено сензационна и правителството няма да може да я погребе. Съобщавам на Брайс, че ще се разправяме с медиите, когато се върна в службата. Добавям, че искам да чуя всичко за интервюто с потенциалния заместник на Марино.

— Смених датата на интервюто. Изненадана ли си?

— Добра идея. Не искам посетители в КЦК в момента. Никой да не влиза без мое разрешение, включително и ФБР.

Усещам напрежението на Бентън, който проверява телефона си, докато ме чака, преглежда съобщения и имейли и си пише с Луси.

Тя разполага с много ограничено време, но вярвам, че след няколко часа ще е свалила всеки байт информация. Когато ФБР пристигне в КЦК и изиска компютъра, по него няма да има и следа, че въобще е бил включван. Ще се оправдая, че лабораториите ми са претрупани със случаи и не сме имали време да се захванем с компютъра. Типове като Гранби ни принуждават да лъжем по този начин. Да работим срещу ФБР, срещу собствените си хора, защото вече не знаем кои са нашите.

Камбанката известява за следващото съобщение на Брайс. Пиша му, че всичките ни случаи трябва да се обработят тази вечер.

— Искаш ли да ти запазим един? — пита той, сякаш аутопсията е парче торта.

— Не. Но искам Люк да извърши аутопсията на жертвата, идентифицирана като Хейли Суонсън.

— Разбрано. Ърни има резултати. Тръгна си, но можеш да му звъннеш у дома. Никога не си ляга рано.

Както винаги, Брайс е в настроение за бъбрене.

— Благодаря — казвам и затварям, после се завъртам, когато чувам стъпки.

Агент на ФБР в тениска с якичка и бежов панталон с безброй джобове минава покрай нас. Обут е във военни обувки, на колана му е закачен глок, а в ръка носи карабина М4. Късото й дуло е насочено надолу, а черният найлонов ремък виси до хълбока му.

Той спира и ни поглежда с усмивка, която проблясва ярко без следа от топлина, после отваря стоманената врата и я затваря след себе си. Връща се в стаите, където другите са заети от часове с преглеждането на документи.

— Няма да е лошо да потегляме — казва Бентън, загледан в задните офиси.

Докато преглеждах трупа на Каминска, отпусната на окървавеното си бюро, дочух да споменават отдела за евроазиатска престъпност. Той се занимава основно с престъпници с връзки с бившия Съветски съюз и Централна Европа. Наясно съм, че цялото имение сега е местопрестъпление, превзето от ФБР.

Входът към частния път е барикадиран и охраняван. Скоро няма да е възможно да се ходи никъде, без да се натъкнеш на агенти с пушки и карабини. Бентън и аз ще бъдем забелязани от някого, преди да свършим. Но аз имам основателни причини. Необичайното оръжие и правото ми да го търся.

— Ами ключове? — питам.

Видях Марино да подава комплект ключове на агента, който тъкмо мина покрай нас. Това стана, след като двамата с Бентън се върнаха от претърсването на имението без позволение и без да съобщят на някого. Агентът взе ключовете от него с любопитен поглед. Явно се чудеше как се е сдобил с тях и откъде. Спомням си, че ги видях в локва кръв на бюрото на Ломбарди. Бяха частично скрити от почти обезглавеното му тяло, а после вече ги нямаше. Бентън не сподели това с младия си колега от ФБР, а Марино изчезна в нощта с кучето си, като говореше високо, че ще научи Куинси да се сприятелява с конете, без да бъде ритан и настъпван.

Наблегна на думите „ритан и настъпван“ и тогава разбрах, че осъзнава какво става. Без да му мигне окото, опитите му да избута Бентън внезапно го бяха превърнали в най-големия му съюзник.

— Нямаме нужда от ключове — отговаря Бентън.

Не го питам как смята да се върне в заключените помещения, които двамата с Марино бяха оглеждали — тайните стаи на Ломбарди, масивния му гараж. Ще видя лично какво се крие там в краткия промеждутък от време, който ни остава. Ние с Бентън трябва да свършим за час. Не искаме да рискуваме повече.

— Всичко ще е наред — казвам, като вадя от куфарчето ръкавици и малък фотоапарат и ги прибирам в джоба си. — Може да се предприемат определени стъпки и ние ще го направим.

Бентън не отговаря. Продължава да гледа към офисите, където хората от ФБР се правят на заети, след като наредиха на полицаите от съвместната група да се разкарат от местопрестъплението, да се приберат у дома и да не се връщат на работа. Само един детектив от Конкорд остана с тях. Не вярвам да им е казал много. Просто се мотае там, а те го пренебрегват като дървен индианец пред магазин за тютюн. Само отстрани изглежда, че ФБР сътрудничи в съвместна операция. Доколкото въобще може да е съвместна с безскрупулно копеле като Ед Гранби начело.

— Добре сме. Пред тях сме, Бентън.

Той ме поглежда безизразно.

— Не би трябвало да сме.

— Няма значение дали трябва или не. Напред сме и ще останем напред.

Поглеждам към офисите, където Гранби и екипът му разследват „майката на всички убийства“, както се изрази Марино, след като двамата с Бентън бяха проверили всяка сграда и стая.

— Толкова са заети със заключеното в шкафовете, чекмеджетата и касите в онзи заден склад, че още не са се съсредоточили върху компютъра — добавям.

— Според мен въобще не знаят, че сървърът е изчезнал — казва Бентън. — Все още се чудят какво е станало със записващото устройство, ако въобще е имало такова.

— Няма да научат нищо от нас. Абсолютно нищо.

Затварям куфарчето си, благодарна, че Луси изчезна със сървъра, преди да се появят Гранби и агентите му.

Не споменах и дума за уликите, които са в лабораторията ми или на път натам, а ФБР не може просто да се появи и да изземе всичко. Има си определен ред и ще им се наложи да работят с полицаите от Конкорд и Кеймбридж. А ако вече разполагам със следа или ДНК, тогава ще им се наложи да работят с мен. Мога да направя процеса бавен и тежък благодарение на бюрокрацията. Няма разумна причина улики от моите случаи в Масачузетс да потеглят към националната лаборатория в Куонтико. Причината може да е само нередна, свързана с онова, което Ед Гранби реши да фалшифицира, унищожи или просто да скрие. Няма да му дам нищо, докато вече не ми е нужно.

Междувременно Луси е пред клавиатурите си, заобиколена от монитори, и търси истината. Вече е създала на Гранби повече неприятности, отколкото някога е имал в живота си. Напълно заслужени при това. Той може да върви по дяволите и наистина ще отиде там, когато свърша.

— Готова съм — казвам на Бентън.

Отнасям екипировката си до предната врата и на верандата. Радвам се, че Гранби не ме приема сериозно. Никога не ме е приемал сериозно, макар да се е преструвал, че го прави. Въпреки всички пъти, когато сме били заедно в неговия офис или в моя, на вечеря навън или у дома, той не ме познава. Нито пък познава Бентън добре.

Още нямам представа докъде Гранби е прекрачил, границата, но всеки, подправил улики, е способен на какво ли не. А и не мога да прогоня от мислите си траекторията на кариерата му. Видях пресизявлението, когато беше назначен за специален агент начело на отдела в Бостън. Чувала съм го да говори за всички важни неща, които е направил.

Когато бях главен съдебен лекар във Вирджиния, той беше помощник специален агент във Вашингтон, където разследваше корупция и жестоки престъпления, наред с други по-висши отговорности, включващи Белия дом. Дълго време след това Гранби бе бюрократ в главната квартира на ФБР, където ръководеше инспекциите в областните офиси и разследвания на националната сигурност. А миналото лято пристигна в Бостън.

Спомням си думите на Бентън, че Гранби поискал преместването, тъй като бил оттук, но сега съм убедена, че има и друга, доста по-нечиста причина. Прехвърлянето му стана миналото лято, малко след като Клара Хъмбри напусна Кеймбридж по средата на кошмарен развод. Тя се премести във Вашингтон, за да е близо до семейството си, защото не се чувстваше в безопасност. А Луси вече откри, че бившият й съпруг е имал сериозни делови връзки с „Дабъл Ес“.

Племенницата ми е намерила договори за покупко-продажба на скъпи недвижими имоти и доказателства за всякакви видове плащания и пари, размествани в различни банки и инвестиционни сметки. Тя изпраща сбити отчети на Бентън, а аз чувам как съобщенията й пристигат.

— Сигурна съм за това. Всичко ще е наред — казвам му с пресилен оптимизъм, който прикрива негодуванието и гнева ми.