Разбитото око

63.

Тея вървеше във вечерните тълпи, за да прочисти главата си от умората, натрупана в следобедната тренировка с Черната гвардия. Кип пак не беше дошъл. Случваше се все по-често, но все пак той не изоставаше. Карис Гайл го обучаваше всеки ден, а когато идваше на тренировките, го наглеждаше лично Трепери-юмрук, пък и другите в групата не пропускаха нито един случай да му подскажат нещо. Кип вече бе заслужил мястото си в група Алеф. И не само с ума си.

Добре де, преди всичко с ума си.

Хората все се блъскаха в Тея. Нямаше кесия на колана си и не изостряше бдителността си до краен предел, но си беше досадно. Понякога имаше полза, че е дребничка, но ако трябваше да се провира в навалица и искаше да не тъпче на място, трябваше да е пъргава във всеки миг, да заобикаля и да използва пролуките, което отдавна ѝ бе станало навик. Това обаче изобщо не помагаше на спокойния размисъл, към който се стремеше в момента. В командир Железни никой не се блъскаше, поне случайно.

Тея си спомни как една млада жена му се изпречи така, че да я събори. Командирът беше толкова чевръст, че успя да я хване във въздуха. Тя замърка и се отпусна в ръцете му. Черногвардейците наоколо се разкикотиха.

Командирът обаче не виждаше в това нищо забавно. Както винаги отиваше да върши важна работа. Вдигна жената пред себе си, а не е лесно да изглеждаш съблазнително, когато мъж те държи под мишниците. Впери поглед в очите ѝ така, че тя едва не се подмокри. После я остави да стъпи, без да продума.

Жената повече не опита да му се натрапва, но случката сякаш послужи за вдъхновение на други като нея.

Тея се засмя на спомена и най-после се измъкна от пазара. Дори не знаеше къде е попаднала, но пък човек не можеше да се залута задълго на Големи Яспис. Пъхна ръце в джобовете си. Много ѝ харесваше, че панталоните на черногвардейците имат джобове.

В единия джоб напипа плик.

Извади го и сякаш дупка се отвори в стомаха ѝ. Разбира се, държеше прекрасно изработена огнена хартия. Ако просто опиташе да отвори плика, тя щеше да изгори мигновено. Зачуди се дали Карис лично ѝ е пробутала поредната заповед, или някой друг го е направил вместо нея.

Откъсна долното дясно ъгълче и разкъса с пръст наляво, както я бяха научили. Най-после можеше да прочете бележката.

Почеркът на Карис.

Тея се задъха. Пристанището… Можеше да мине през сегашния сборен пункт на групата на път за там. Хукна.

След две-три минути се добра до сборния пункт. Потропа припряно с уговорения сигнал и отвори. Завари само Круксър, който слагаше нов кремък в ударника на пистолет. Изви глава към нея и се намръщи, щом видя изражението ѝ.

— Какво става?

— Кип! Ще убият Кип! Трябва да му помогнем!

— Какво?! Какви ги плещиш?

— Не се помайвай, Крукс!