Разбитото око

70.

След като Карис го накара да се почувства противен глупак. Кип слезе в тренировъчната зала на Призмата. Надяваше се и Тея да е там. Нямаше желание да споменава пред нея, но тренировките им заедно бяха по-приятни. Стигаше му само да я види, за да си оправи настроението.

Не я завари в залата.

Препятствията бяха подредени наново тази седмица и той потъна в благословения унес на справянето със затрудненията едно по едно и едно след друго. Как да мине по въжетата, да прескочи ямата и да изкатери стената, без да се бави? Медитацията на боеца. Разбира се, прости се тутакси с безметежното спокойствие, щом разгада съвършеното съчетание. Трябваше да се прехвърля по въжетата, като виси ту на лявата, ту на дясната ръка, да натрупа инерция и да се засили така, че тялото му да е успоредно на пода — така щеше да прелети над ямата и над стената с едно движение. Опита два пъти и нямаше как да не се примири, че не му стига силата да изтласка напред туловището си по единствения правилен начин.

Мозъкът му се справяше по-добре от тялото. Отново.

Накрая пак застана пред тежкия чувал със стърготини и продължи опитите си да го разпори. Юмруците му ставаха все по-корави и издръжливи, мазолите по кокалчетата и пръстите се втвърдяваха, но той все още обвиваше ръцете си в луксин, за да предпази китките. И както обикновено след усиленото загряване се съсредоточи върху бъхтенето на онзи разхлабен шев. Не личеше да се е поддал на усилията му за половин година.

Тъкмо привършваше поредица от бесни удари по тази страна на чувала, когато някой се прокашля. Кип насмалко да се подмокри.

Командир Железни слагаше цял наръч книги на маса до стената. Книги ли? Тук? За Кип обаче беше по-важен погледът на командира, в който не откри одобрение. Железни доближи чувала и огледа безмълвно разшитото място.

— Нужни са само две-три минути да бъде зашито както трябва — отбеляза след малко.

Кип понечи да каже нещо, но се отказа смутен.

— О, това ли било? — Командирът поклати глава. — Намислил си да унищожиш чужда собственост.

— Не, сър! Тоест… май така излиза, сър. — Кип се начумери. — Не бях погледнал на нещата от тази страна.

— Сещаш ли се за поне една основателна причина да ти разреша тази приумица?

„Причини? Много. Основателна? Нито една.“

— Сър, вие правили ли сте същото някога?

— Събирането на боклука след това е много досадно. По-добре да бъде зашито или закърпено.

— Значи сте го направили!

Железни само изсумтя.

— И какво почувствахте, сър?

Само ъгълчето на устата му помръдна, но усмивката тъй и не се появи.

— Гайл, ще поправя този чувал.

Кип посърна.

— Да, сър.

— След половин година, Гайл.

Защо ще чака половин… Охо!

— Благодаря ви, сър!

Ново сумтене. Командирът се върна при масата.

— Сър? Не трябва ли да поговорим за…

Кип не можа да изрече имената на Литос и Бъскин.

— Клетвопрестъпниците и предателите заслужават само необходимите действия за унищожаването им. Нищо повече.

Кип долови, че Железни преживява измяната твърде зле, оскърбен и като водач, и като приятел.

— Карис нали ви каза за думите на Литос?

— Това не променя нищо.

Командирът взе книга, за да е ясно, че повече няма да говорят за това.

Кип не разбираше напълно чувствата си, но намираше някаква утеха в последните думи на Литос, макар че умиращият не успя да му каже кой е подстрекателят. Не се съмняваше обаче, че чу „луксиат“. Да, много лошо, че някой от луксиатите искаше смъртта му, но ако Андрос пак бе намислил да го убие… Не се залъгваше — вече щеше да бъде труп.

Командирът четеше. Пак ли? Кип знаеше колко затрупан е със задължения Железни. Странно… Примъкна се полека към масата с надежда да види по-добре книгата.

И се натъкна на безизразен поглед. Командир Железни вдигна ръка и изпружи три от дългите си пръсти.

— Аз… ъ-ъ, ще тръгвам — веднага каза Кип. Пред вратата се обърна. — Приятен ден, сър.

Погледът не се промени. Командирът сви единия пръст. Оставаха два.

Кип се затрудни с отварянето, ръкавиците от луксин го правеха несръчен. Засмя се смутено.

— Ръкавиците — обясни, докато разпръсваше луксина.

Погледът на Негова величава заядливост сякаш се опитваше да го прободе. Остана един изпружен пръст.

— Слушам! Сър! — избълва Кип с бледа усмивка и излезе.

Реши да отиде в обществените бани. Преди да го приемат като новобранец в Черната гвардия, нямаше никакво желание да слиза тук. Въобразяваше си, че щом вече е в Черната гвардия, ще се отърве от тези притеснения. Черногвардейците имаха собствени бани.

Защо ли си въобразяваше, че да се къпе сред атлети със съвършени тела е по-поносимо, отколкото да е сред съвсем обикновени непознати? Стигнаха и една-две добродушни шеги, че е пълничък, за да се махне. Разбираше, че грубият хумор е жизненоважен, та бойците да съхранят разсъдъка си. Но Андрос беше прав, че очевидната за всички мишена може да бъде поразена и когато е много старателно отбранявана. Кип отвърна със смях на закачките и на свой ред не спести хапливите шеги… и повече не стъпи в баните на черногвардейците.

Големите бани бяха разделени на мъжки и женски — не че нямаше промъкване и от едната, и от другата страна понякога — и някои хора обличаха тънки хавлии, но повечето се къпеха голи. За Кип дори хавлията не беше достатъчна да прикрие тялото му. Намокреше ли се, започваше да лепне, да откроява всяка смехотворна тлъстина.

Имаше обаче и достатъчно просторни части на баните, където да намери уединение. Някои бяха запазени за благородниците, в други можеше да влезе всеки срещу скромна такса. Лордовете влизаха без пари, получаваха безплатен сапун и кърпи, можеха да избират в колко гореща или студена вана да се потопят и ги обслужваше роб, който да им носи освежаващи питиета или още кърпи. Кип бе чувал, че в други бани из града или из сатрапиите робът или робинята често проституират, но в Хромария такива волности бяха недопустими. Тук робите бяха от същия пол като къпещите се и личеше, че не ги подбират по хубост.

— Има ли свободни горещи вани днес? — попита Кип старшия роб в мъжката баня и поиска да го запишат в книгата за благородниците.

Поне тази привилегия използваше без угризения.

Един възрастен роб го поведе по дълъг коридор, наситен с толкова влага, че по стените се стичаха капки, а парата пречеше да се вижда дори наблизо. Не беше сигурно, че няма да се натъкне на някого: дори в малките басейни понякога се събираха петима-шестима преди религиозни празници или Бала на лукслордовете. Но в повечето дни беше сам или наоколо се мяркаха само още един-двама.

Робът провери дали Кип има всичко необходимо, сложи дрехите и вещите му в кош и го остави на спокойствие с хавлия, сапун и звънче за повикване. Малцина избираха късната сутрин да се къпят и Кип без опасения окачи хавлията на една от дървените куки, за да е суха, когато реши да излезе. Спомни си, че повечето дисципули в Хромария сега трябва да са в класните стаи.

Хъм, уроци… Откога не се бе тревожил, че може да пропусне някой?

Потопи се припряно, макар че беше сам, а водата пареше. Горещината вършеше полека вълшебствата си със схванатите му мускули, започна да се отпуска и умът му. Защо го бе прихванало да се лепне така за Карис? Време беше да порасне. Можеше да се смята за сирак и трябваше вече да приеме положението си. Някой му предлага приятелство, а той веднага се замечтава за семейство. „Оролам да ти е на помощ, Кип, но ти се натрапваш на хората около теб. Отвратително. Да не говорим, че това самосъжаление изобщо не ти помага. Няма ли да се отървеш най-после от този навик?“

Разтърка лицето си с длани. Въздъхна, скрил се от света зад спуснатите си клепачи, оставил водата да го умиротворява. Когато отвори очи, не беше сам в басейна.

— Не ти липсва дързост, а? — каза му Тизис Маларгос. — Какво правиш в женската баня?

Стори му се, че го раздруса мълния. Едва не побягна, но наведе глава да се погледне и си напомни, че е гол. Дебел, гол, в капан. Преглътна насила и се огледа за символа, обозначаващ мъжката баня, но в отделните помещения ги нямаше по стените. Онзи старец да не беше слабоумен да го доведе тук?

— Н-не може… не може да съм в женската баня.

— Опасявам се, че си.

Тизис явно се забавляваше. Гледаше го как се присвива смутен. Кип се вторачи във вратата, чудеше се дали да не хукне натам.

— Не забравяй — каза Тизис, — че баните са близо до преходника.

— До какво?

— Коридорите и съблекалните са част от острова, а баните — от Хромария и се въртят заедно с всички сгради над тях. В тази част от денонощието трябва да внимаваш, иначе може да нахълташ право в голямата женска баня.

Кип мигаше. Значи затова се беше залутвал и преди тук! Хромарият се въртеше, за да следва движението на слънцето в небето, и според различния час коридорът можеше да води към съвсем друга част от баните. Пак се загледа във водата. Достатъчно мътна беше от сапуна, нали? Седна по-спокойно.

— Да смятам ли това за отмъщение? — попита той.

Тя сви вежди недоумяващо, после се усмихна.

— О, не. Нямах представа, че си толкова свенлив. Оролам ми е свидетел, че това не важи за другите мъже във вашия род. Признавам, че исках да те стресна, но очаквах да се развеселиш. Пък и не за пръв път ме виждаш гола.

Кип не знаеше какво да каже. Знаеше обаче, че тя не го лъже. Ако искаше да го посрами, нямаше да влезе в банята. Щеше да си седи отвън облечена.

Умът му се вкопчи в думите на Андрос, че ако си изиграел картите умело, Тизис щяла да легне с него. А сега тя седеше гола само на две крачки от него. Кип облиза устните си, чудодейно пресъхнали въпреки парата и горещата вода.

„Ох. Олеле…“

— Ти… хъм, ти ли плати на роба да ме доведе тук?

Водата, почти загубила прозрачността си, я покриваше чак до раменете, а той все отместваше поглед. Но не можеше да не я поглежда.

— Исках да говоря с тебе насаме — призна Тизис.

Да говори. Нищо лошо нямаше да се случи, ако поговорят. Нали?

Тизис се плъзна по каменната пейка под водата и седна до него. Толкова отблизо му идваше в повече да се взира в лешниковокафявите ѝ очи, цветът допълнен чудесно от тънкото зелено пръстенче около ириса. Вторачи се надолу… и се усети, че все едно опитва да зяпа щръкналите ѝ гърди през мътната вода. След миг призна, че догадката ѝ ще е съвсем вярна, защото опитваше да прави точно това.

Впери поглед право напред. Тизис прикри смеха си с кашлица.

Стори му се, че тази прищявка не ѝ подхожда. Странно — защо да не му се присмее откровено, щом има повод? Да не си мислеше, че той ще изскочи от банята, ако тя прекали съвсем малко? Или все пак беше желание да се държи любезно? Стрелна я с поглед.

— Извинявай, Кип — каза Тизис. — От седмици си блъскам главата как да поприказвам с тебе и през цялото време се подготвях за разговор с Гайл, но забравях, че си на шестнайсет години.

„Такъв съм си аз — все разочаровам.“ Жегна го споменът как заяви на дядо си, че обича да го подценяват. В момента не беше вярно.

— Тизис, какво искаш?

Тя вдигна ръце в присмехулен жест на помирение. Седна поизправено и се подаде опасно над водата.

— Кип, с тебе си имаме предостатъчно причини да се мразим. Е, аз съм склонна да вярвам, че моите причини са още повече от твоите. Знам какво си втълпи за първото изпитание, но нямаше никакъв заговор за провалянето ти. Винаги се опитваме да сплашим кандидатите. А когато изхвърли въжето от дупката, аз наистина смятах, че това е забранено. И го върнах. Грешка от незнание. От друга страна, ти уби баща ми.

„Щом ще си говорим за това…“

— Каквото и да представляваше онази твар, отдавна не беше баща ти.

— Щях да съм по-доволна, ако можех да преценя сама, вместо да разчитам на твърденията на мъжа, който го е убил. Да не споменавам, че баща ти и чичо ти са унищожили половината свят, а аз…

— А твоят род е сбъркал в избора си на чия страна да участва в опустошението! — прекъсна я Кип.

„Мъж ли каза тя?“

— Грешка, която поправихме. — Тизис вирна брадичка.

— Значи сте се опълчили на Дазен? Кога? След смъртта му при Разцепената скала ли? Каква смелост…

— Кип, не мислех, че тъкмо ти ще подхващаш пръв обвиненията към някого за направеното от рода му, когато е бил малък. Тогава ти още не си бил роден, а аз съм била на две години. Трябва ли и аз да те обвиня за грешките на твоята майка? Защото вече чух разни истории… от хора, които пък са ги чули от тебе. Може би е по-добре да мислим какви сме днес, без да ровим в стари раздори, в които изобщо не сме участвали.

— Това звучи… впечатляващо разумно — призна Кип.

Съсредоточаваше се по-лесно, когато се стремеше само да вникне в доводите ѝ, но тя се изви към него разгорещена и изпъчена.

— Би ли седнала… — прегракнало помоли той и ѝ показа с ръка да се смъкне надолу.

Тизис видя, че зърната на гърдите ѝ се показват над водата, която не беше чак толкова размътена.

— О!… — Червенината изби веднага по бледата кожа. — Благодаря.

Нещо докосна голото му бедро и той за малко не подскочи над басейна като изхвърлен от гейзер. Тизис се разкикоти.

— Стига де, Кип, нали уж и двамата бяхме наясно, че вече си ме виждал гола. Няма какво да те изненада.

„Не мисля, че предишният път се брои, когато седиш до мен…“

— Първия път те видях гола по време на изпитанието, а ти ме гледаше строго в очите и ме увещаваше колко важно е самообладанието. Питах се дали няма да ми откъснеш главата, ако посмея да… А втория път! С дядо ми?!

Устните ѝ се изкривиха.

— Повярвай ми, искрено съм ти задължена, че ни прекъсна, преди да стигнем до нещо повече.

Кип я изгледа и двамата прихнаха едновременно. Смехът ѝ не съблазняваше, а веселеше. Гърлен, лесно различим сред хилядна тълпа, измъкващ се рядко от клетката си и способен да опожари половината град, защото бездруго скоро пак ще го напъхат зад решетката. А после тя изпръхтя като кобилка.

Разсмяха се още по-неудържимо, тя се изчерви, но кикотенето продължи, докато на очите ѝ избиха сълзи. Последвалото мълчание беше на хора, които се понасят добре. Тизис си избърса очите, реши и да изтрие с малка кърпа размазания по лицето ѝ грим. Без него не изглеждаше на двайсет и пет. Не изглеждаше и на своите деветнайсет години. Имаше вид на седемнайсетгодишно момиче и Кип разбра защо винаги се гримира.

Твърде млада също като него. И двамата бяха самотници в Хромария.

— Кип, ще ти призная нещо — нашият род е в голямо затруднение. Войната на Лъжепризмата изтреби другите разклонения на рода, но този обрат на съдбата само ни направи по-силни, колкото и извратено да изглежда. Цялото богатство и земите се съсредоточиха в ръцете на чичо ми и така станахме един от най-видните родове. Предложихме да се омъжа за Гавин, за да сключим съюз, и дядо ти като че ли беше склонен да се съгласи. А Гавин се ожени за Карис. Това беше звучна плесница за нас. Не дочакахме нито обяснение, нито извинение.

„Имала е намерение да се омъжи за Гавин? А вместо това е стигнала до постелята на дядо ми? Как се завърта Колелото на съдбата…“

Кип обаче я слушаше с учтива сдържаност. Понякога се налагаше да забрави ролята на Устатия.

— Не знам защо — продължи Тизис, — но се боя, че Андрос е намислил да чака бездейно, докато бъдем унищожени. Най-плодородните ни земи са онези, до които армията на Цветния принц стигна най-близо. Опасяваме се, че промахосът ще позволи на Цветния принц да ни отнеме и земите, и богатството, за да го спре чак когато ни е стъпкал в земята. Кип, не можеш да си представиш какво ми струва да призная това, особено пред един Гайл, но нашият род е тласнат до ръба. Майка ми почина преди две години. Баща ми е мъртъв. И сякаш нарочно в Ейрени се е събрал целият ум на рода, в мен — цялата хубост, а обаянието, от което щях да имам огромна полза, е само в моя по-малък братовчед Антониус. Ейрени ще се насили да продължи рода, ако няма никакъв друг изход, но за нея това ще е като ад приживе. Не искам да ѝ го причиня, така че дано измисля някакво решение.

— Защо? — учуди се Кип.

Отдавна бе научил, че някои жени не искат да се занимават с отглеждането на деца, но богатите семейства си имат робини за това, нали?

Тизис се намръщи.

— Все забравям, че още не си приобщен към клюкарите тук. Нейното желание да легне с мъж не е по-силно от твоето желание да се сношаваш с дядо си.

— Уф… — сепна се гнусливо Кип и чак тогава прозря. — О…

— Братовчед ми Антониус пътувал насам, за да ми предаде заповедите на Ейрени. Корабът му бил превзет от пирати. Не са поискали откуп досега, а щяха да го направят, ако беше жив. — В очите ѝ зееше празнота, гласът ѝ зазвуча кухо. Кип не се съмняваше, че тя обича братовчед си. — И така оставам само аз. Кип, нашите южни плантации и гори могат да бъдат защитени. Но ако не бъдат… хората там са моят народ. Повече от петдесет хиляди. Израснах в онези земи. Аз бях банкона в техните празнични шествия. В онези градчета научих как се отглеждат растения, какви грижи са нужни за животните, как се добива дървесина. Играех си с момичетата и момчетата там. Много от онези момичета вече имат свои деца. В стопанствата животът минава по-забързано. Ще направя всичко, за да спася народа си.

„Ще вирнеш и крака за моя дядо.“

— Да — тихо потвърди тя, отгатнала какво си мисли. — Дори това. Моята девственост срещу техния живот? Ще я разменя, без да ми мигне окото.

Кип се засрами ужасно, без още да знае какво го потиска. Презря Тизис, защото виждаше само млада жена, търсеща вниманието на най-могъщия мъж наоколо и готова да преглътне дори погнусата си от Андрос Гайл. Като обикновена курва.

Някои благородници живееха на Големи Яспис толкова отдавна, че губеха всякаква връзка с владенията си. Може би господарят или господарката отделяше време за едно пътуване годишно, за да провери как икономите си вършат работата, но техните деца мислеха само за съперничеството си с други благородни отрочета: кой ще подготви най-разточителното пиршество, кой е над всички в комарджийството, танците или ездата, увличаха се в клюките кой с коя е легнал, променящи се неусетно в гадаене кой за коя ще се ожени, а после в нови клюки с коя е изневерил. Или се възползваха от нищожна дарба, за да се вмъкнат в Хромария и да правят почти същото, но примесено с малко уроци. Кип не бе припарвал до тях въпреки произхода си — ученето и тренировките запълваха цялото му време.

Знаеше, че това не е грешка. Гавин несъмнено бе предвидил, че ако Кип се появи в Хромария като копелето от Тирея и бъде хвърлеи сред онези вълци, те ще го схрускат. Затова му беше толкова необходимо обучението в Черната гвардия. А и още тогава Гавин знаеше, че войната е неизбежна и че Кип ще се нуждае от колкото се може по-добра подготовка за нея.

Досега си представяше, че и Тизис е в онази тълпа. Нали беше богата, извънредно надарена в притеглянето на зелено и красива. Как да не е дребнава и досадна клюкарка, за да има равновесие?

Това го подтикна да си зададе въпроса как хората съдят за Гавин Гайл, който олицетворяваше дразнещо превъзходството във всичко. Беше немислимо да не го мразят тайно. Впрочем какво ли си мислеха за самия него, изтърсил се от нищото и наметнал плаща на най-влиятелния в Седемте сатрапии?

Неочаквано видя Черната гвардия като топличко одеяло, изпод което нямаше никакво желание да подава глава. Там почти всички го преценяваха какъвто е. Някои дори бяха настроени дружелюбно към него. Откакто стана новобранец, никой не му напомни враждебно, че е тиреец. В неговата група държаха само на приноса му за успеха им. На Кип му беше омразно да го оплюват несправедливо, но дори не си бе направил труда да забележи, когато това престана да му се случва.

Сега слушаше Тизис, готова да продаде тялото си, за да спаси своите хора, а до днес охотно би я нарекъл курва.

— Милостиви Оролам… — промърмори към водата. — Тизис, много съжалявам за… за всичко. За отношението си към тебе. И за думите си в онази спалня. Говорих много злобно.

Тя замига и се извърна.

— Знаеш ли, опитах пак да отида при него тогава. След като ти излезе. Не ме искаше. Изгони ме от покоите си като…

— Той не е… мил човек.

Нова буйна омраза се разгоря в него. Едно беше Андрос да унижава него и после да му натрива носа с унижението и да го осмива. Съвсем друго беше да го насъсква да постъпи така с друг човек.

— Да, не е — съгласи се тя със смях като хлипане. Избърса едното си око с пръст и се насили да овладее гласа си. — Наистина не е. Да си призная, изненада ме само с едно — не легна с мен въпреки всичко. И без това ми се гади от самата себе си… е, разбираш за какво говоря. Щях да се почувствам стократно по-зле, ако ме беше използвал и захвърлил. Щеше да му подхожда. Ние тъкмо бяхме започнали… извинявай, не е нужно да ти обяснявам. Може би се е уплашил да не забременея и да си има грижи с копеле.

„Не е било заради това. Подхванал е друга игра.“ Но Кип не се издаде. „Ха, тя не каза «още едно копеле»!“ Май беше достатъчно тактична.

Докато Тизис си връщаше спокойствието, Кип я зяпаше откровено. И без неизменния грим си оставаше обезсърчаващо красива, но естествената ѝ хубост беше някак по-мека и млада в сравнение с онова ледено съвършенство. Откриваше в себе си симпатия към нея.

„Какво става? Да не би да се сприятеляваме? Как може да се случи толкова набързо?“

Андрос Гайл не пропускаше да препикае всичко и бе предсказал, че Тизис ще се опита да го съблазни. Така ли му влизаше под кожата? Толкова хитроумно? Разиграваше ли го?

Не му се вярваше. Адове, ако Тизис се преструваше толкова великолепно, поначало беше по-добре да е на нейна страна, защото никой не би имал шанс срещу нея.

— Виж какво… цялата ми кожа вече се набръчка от водата — оплака се Кип. — Как да се измъкнем прилично оттук? Първо дамите? Нали не е неудобно, щом вече съм те виждал гола?

Тизис въздъхна и се потопи толкова, че от устата ѝ да излизат мехурчета.

— Така… — промърмори тя и трепна.

Кип чакаше. Нямаше продължение.

— Е, какво ще кажеш? — попита след малко.

Тя се понадигна и той се загледа през водата, но не вярваше Тизис да обърна внимание. Проклятие! А преди минута-две беше настроен толкова морално…

— Какво ще кажа ли… Не слязох тук само да се изкъпя. Споделих с тебе всичко важно за семейството си и положението, в което изпаднахме…

Тя да не очакваше същото и от него?

— Тизис, много приятно ми беше да си поговорим. Наистина, повярвай. Дори беше огромна изненада за мен, но след малко свършват занятията на толкова много класове, че в баните ще нахълтат десетки, ако не и стотици хора. Мисля, че нямаме време да ти разказвам живота си.

В далечен коридор се затръшна врата и двамата трудно се сдържаха да не изхвърчат от басейна.

— Така… — пак каза тя и си облиза устните. — Но се чувстваш сам тук, нали? Тоест и аз имам нужда от приятели, и ти. Някой, на когото да се опреш.

— О, да, това би било… добре. Но не знам дали е възможно. Рано или късно ще ме изритат от Черната гвардия или ще ми измислят учтиво някакво повишение на пост извън нея. Сама се убеди как ме мрази дядо ми: Сега имам пари да се издържам в Хромария, но ти си напълно права, че положението ми тук не е много… устойчиво.

Толкова усилено бе пропъждал тези мисли от главата си, че да ги чуе от собствената си уста беше като юмрук в лицето. А Тизис пак въздъхна тежко.

— Да, досещах се. Имам план и не искам отговор от тебе сега, но те моля да помислиш сериозно. Ела в баните след седмица по същото време. Онзи стар роб ще те доведе тук.

— Събуди любопитството ми — подметна Кип.

Тя се изчерви.

— Не бях намислила да се случи точно така…

Пое си дъх и издиша бавно, потопи се цялата във водата и се подаде над повърхността с изопнато от напрежение лице.

— Защо ли се чувствам неловко? — измърмори Кип.

— Кип, ожени се за мен.

Отнякъде се чу звук, сякаш някой стискаше за гърлото дребно животинче. О, бил от неговото гърло!

Лицето ѝ съвсем поаленя.

— Ще помислиш ли за това?

— Какво?!

Но тя вече тичаше грациозно по стъпалата. Грабна хавлията от закачалката и избяга на пръсти от банята. Кип онемя за малко от думите ѝ и голото ѝ тяло.

— Ей, чакай! — изкрещя накрая. — Не знам как да се измъкна оттук! И хавлията е само една!

И проумя, че в женската баня току-що се е разнесъл кънтящ мъжки глас. Идиот! Изскочи от водата и се втурна към вратата срещу онази, която Тизис бе затворила зад себе си. „Пазете се, идва гол мечок!“