Само един риск

10

Амбра затаи дъх и изчака стъпките на Том да се отдалечат по коридора.

След това затвори очи, облегна глава на стената и простена възможно най-безшумно.

Дали това можеше да се нарече най-пълното унижение? Да бъдеш буквално единствената жена докъдето стига погледът. В град, в който се говори за недостиг на жени. Заедно с пиян необвързан мъж. Да му се предложиш съвсем открито.

И той да те отреже.

Амбра отвори очи, запрепъва се из стаята и започна да се съблича с разтреперани ръце. Главата й се въртеше, не беше свикнала да пие толкова много. Откопча първото копче на джинсите, но след това пръстите отказаха да я слушат. Вместо това си смъкна пуловера и се стовари на леглото. Щеше й се да беше още по-пияна. Сега нямаше надежда да забрави всичко на сутринта. Или когато и да било. Изскимтя тихо. Защо беше отказал? Тя никога не беше притежавала самоувереността на сестра си, нито външния й вид. Изобщо не беше експерт по мъжете. И не беше най-голямата секс бомба на света, ясно го съзнаваше. Но в извънредно малкото пъти, в които все пак беше избухвала, не я бяха отрязвали по такъв унизителен начин.

Щеше й се да можеше да си каже, че не знае какво я е прихванало. Но тя беше флиртувала, съвсем съзнателно, със сериозния Том. Някак по време на спонтанното им коледно пиршество настроението между тях се беше променило и беше започнала да го вижда по-малко като плещест мачо и повече като потенциален сексуален партньор. Опита да си събуе обувките, както лежеше по гръб напряко на широкото легло. Как си беше въобразила, че с Том са на една и съща страница? Отначало не й беше хрумнало. Но после забеляза как я изпива с очи. И след това все по-ясно и по-ясно виждаше как слуша какво му говори, внимателен е, допълва й чашата и прави безброй дребни жестове, които тя изтълкува като интерес. Може би не чак интерес. Но привличане, флирт, еднократно преживяване. Две самотни души в бар в Кируна. Мислеше си, че зарядът е налице. А и той изглеждаше някак раним. Това й повлия, насочи мислите й към леглото. Освен това се увери. Никакъв пръстен. Никаква следа от пръстен. Потърка лицето си. А и май беше споменал, че е сам? Или не? А и се целунаха.

Боже Господи, целунаха ce! Каква целувка само — цялото й тяло се разгорещи. Боже, беше толкова секси! И после той я заряза. Беше направо непоносимо.

Тя успя да си смъкне едната обувка, но не й останаха сили за нищо повече. Така си лежеше с разкопчани панталони и една обувка. Том не беше красив като фотомодел. Едър и суров, с твърде дълга коса и нещо средно между небръснат и брадат. И беше далеч от идеалния мъж в нейния свят. Нищо общо с типа, по който си падаше. Който, между другото, беше на интелектуални надменни мъже, които ръсят високопарни слова и бягат веднага щом стане сложно. Тъй че реално не беше лошо, че Том е различен. Но Том определено не беше от мъжете, които обикновено си падаха по нея.

Както стана очевидно и тази вечер.

Тя не знаеше къде да се дене от срам. Ако решеше да състави списък с най-неловките си преживявания като зряла жена, това несъмнено щеше да заеме едно от първите места. И естествено, нямаше как просто да спре да мисли за случилото се, а това би било твърде здравословно. Все така щеше да си преповтаря всяка изречена дума.

Сякаш бяха играли на пинг-понг. Той връщаше всички въпроси, които тя му изпращаше. Очевидно Том Лексингтън не обичаше да говори за себе си и я беше накарал да приказва много повече, отколкото беше свикнала. Но проблемът не беше толкова в казаното от нея (макар да й се искаше да беше премълчала, че винаги е сама на Коледа, ама че жалко звучеше!), колкото в стореното.

Амбра пак изстена. Не можеше да опише сама на себе си колко унизена се чувстваше. Беше прехапвала устна, беше си играла с косата и какво ли още не. Сложи ръката си до неговата. Натискаше му се, покани го в стаята си. И той отказа.

Закри с ръка очите си и изскимтя.

Ставаха такива работи. Вероятно постоянно. Мъжете не са длъжни на някоя жена само защото им е мигала с клепки. В никакъв случай.

Но все пак. По дяволите!

Не мислеше, че е възможно, но сега ненавиждаше Кируна още повече.

Остана да лежи така с ръка върху очите. Но й се зави свят, затова отвори очи и се загледа в тавана. От единия до другия ъгъл минаваше пукнатина. Все тези пукнатини в таваните на хотелските стаи.

Погледна часовника. Беше късно. Трябваше да легне да спи. Вместо това още малко се повайка заради глупавото си поведение. И после, изтощена от тежката работа и многото алкохол, заспа върху покривката на леглото, все още с джинси и една обувка. Последната й мисъл беше, че въпреки всичко, което се случи, това далеч не можеше да се нарече най-лошата Бъдни вечер в живота й.