Свещеният меч

40

След като разтовариха труповете от пикапа, Бен пребърка и четиримата за документи, но не откри нищо. В това време Рабие отми с маркуч кръвта от каросерията и отиде до близката барака. След малко се чу рев на дизелов двигател и отвътре се появи неголяма фадрома. Двамата нахвърляха труповете в кофата, Бен се качи при Рабие в кабината и французинът подкара машината към края на двора. Там имаше огромна купчина оборски тор, на места над три метра висока. Рабие дръпна един лост и труповете паднаха на земята като чували с боклук. После фадромата започна да дълбае голяма дупка по средата на вонящата купчина.

Десет минути по-късно дупката беше заровена и от убитите мъже не се виждаше и следа.

— След няколко сезона от тях ще стане чудесен тор за нивите ми — извика Рабие през грохота на двигателя, докато откарваше машината обратно към бараката.

Когато двамата се върнаха в къщата, Джуд бе привършил с миенето и се бе преоблякъл в джинси и яркожълто горнище на анцуг от раницата си. Миришеше на антисептичен лосион, а върху раната на шията му бе залепен лейкопласт. Пребледнял, той седна тихо в кухнята. Домакинът стовари три малки чаши върху масата и извади от бюфета бутилка без етикет, съдържаща някаква прозрачна течност, която според Бен определено не беше вода. Рабие измъкна тапата със зъби и напълни чашите до ръба.

Бен отпи предпазливо и течността изгори езика му. Преглътна и усети как алкохолът преминава като разтопен метал по хранопровода му. Още една глътка толкова скоро след първата можеше да се окаже фатална. Питието му напомняше домашния бърбън, който бе опитвал навремето в Монтана, само че беше поне два пъти по-силно.

— Ти ли го правиш? — попита той Рабие, когато отново бе в състояние да говори.

Французинът вдигна рамене. След като бе помогнал на Бен да убие и погребе четирима мъже в присъствието на Джуд, едва ли имаше какво да крие.

— Това ми е бизнесът. Е, не е напълно легален, naturellement. Но е много популярен сред клиентелата, когато баровете официално са затворили и фашистите спят в леглата си.

Бен отпи още една глътка и реши, че може да му хареса.

— Да поговорим за Фабрис. Добре ли го познаваше?

— Беше най-добрият ми приятел — отвърна Рабие. — Израснахме заедно. Бяхме много близки. Достатъчно, за да знам, че не е педофил. Обичаше децата, но по съвсем нормален начин. Всеки, който твърди друго, е долен лъжец!

— Преди да бъде убит, той е звънял по телефона на един колега в Англия, мой близък приятел и баща на Джуд. Оставил му е съобщение, че го следят.

Рабие кимна.

— Така е. Следяха го. И понеже е изпаднал в паника, е дошъл тук, във фермата. Надявал се е, че ще се скрие от преследвачите си.

Бен се изненада от увереността на Рабие.

— Ти видя ли го?

— Ако го бях видял, щеше да е още жив. Но не съм бил вкъщи. — Рабие бръкна в джоба си, извади сребърно кръстче със скъсана верижка и го сложи внимателно на масата. — Беше на Фабрис. Подарък от майка му, когато е бил на девет години. Никога не го сваляше от врата си. Искаше да го погребат с него. — Той замълча, втренчен в миниатюрния кръст. — Въпросната вечер доставях стока на някои от местните кръчми. За да не ги надуши полицията, клиентите ми държат това да става по тъмно. Ето защо се прибрах доста късно. Още с пристигането си забелязах нещо необичайно. Елате, ще ви покажа.

Излязоха навън и Рабие ги поведе през двора към големия дървен хамбар зад къщата.

— Ето — посочи той. — Тук намерих отпечатъци от гуми на кола. В калта имаше стъпки от няколко мъже, както и следи от обувки, които са били влачени по земята. Изглежда, човекът се е съпротивлявал, докато са го отвеждали нанякъде. Стъпките тръгваха от там.

Рабие кимна към хамбара. После отиде до голямата врата и я отвори със скърцане. Пресегна се, запали лампата и даде знак на Бен и Джуд да го последват.

Когато влязоха в хамбара, той посочи купчината слама на пода.

— Следи от борба имаше и тук. — Рабие се наведе и вдигна дървения капак на пода. — А вътре намерих верижката с кръстчето на Фабрис.

Бен пристъпи до отвора и огледа пространството под него.

— Прекарал съм целия си живот в тази ферма — каза Рабие. — Като деца двамата с Фабрис се криехме в подземието с часове. Като младежи слизахме долу, за да пушим и да се целуваме с момичета. — Лицето му се разтегна в характерната крива усмивка, но после отново стана сериозно. — Фабрис се е върнал тук след много години, за да избяга от враговете си, но те са го намерили и са го отвлекли. Кръстчето се беше закачило от вътрешната страна на капака. Все едно ми е оставил знак.

Рабие се изправи и спусна капака.

Бен започна да обяснява на Джуд:

— Каза, че тук е открил…

— Схванах смисъла — прекъсна го Джуд. — А защо не е повикал полиция?

Рабие разбра последната дума от въпроса му.

— Те не могат да помогнат — отвърна на френски той. — Щом тези хора са в състояние да убият приятеля ми и да го нагласят да прилича на самоубийство, какво ли биха направили с мен? Освен това не искам ченгетата да си навират носа наоколо. Ами ако открият казаните ми? Старият Жак ще отиде право в затвора.

— В дома на Фабрис имало ли е проникване с взлом същата нощ? — попита Бен, докато се връщаха към къщата.

— Дори да е имало, не са оставили следи — заяви Рабие. — Мислиш си за порнографските снимки, нали? Как са ги качили на компютъра му?

— Убийците на Фабрис държат не просто да премахнат жертвите си, а и да ги опозорят — обясни Бен. — Отнемеш ли живота на някого, започват въпроси. Опетниш ли доброто му име, всичко бързо утихва. Колкото по-голям е скандалът, толкова по-плътна е димната завеса.

— Putain de salauds — промърмори с отвращение Рабие. — Мръсни копелета. Но какво се е случило всъщност? В какво се е забъркал бедният Фабрис?

— Фабрис е бил член на международен екип, оперирал във Франция, Англия, Америка и вероятно Израел. Работели са заедно по някакъв изследователски проект, заради който са отишли в израелската пустиня.

— Знаех, че Фабрис е пътувал до Израел — отвърна Рабие. — Беше там две седмици, но така и не спомена защо. После ходи до Америка. И в двата случая държеше да запази причините в тайна.

Бен си спомни как Микаела му бе разказала, че Саймън на два пъти е посещавал Щатите, за да се срещне с някакъв „експерт“. Той се зачуди дали не е ставало дума за въпросния Уес.

— Фабрис обясни ли в коя част на Щатите е бил?

— Не, отговаряше уклончиво. Отначало си помислих, че е странно да крие подобни неща от мен. По принцип той признаваше единствено тайната на изповедта.

— Проектът, по който са работели, е бил свързан с някакъв меч — заяви Бен. — Свещен меч. Споменавал ли е за него?

— Une épée sacrée — повтори Рабие и поклати замислено глава. — Не, не съм чувал нищо такова.

— А останалите членове на екипа? — попита Бен. — Саймън Аръндел в Англия? Американец на име Уес, жена на име Марта, някакъв израелец, който ги е придружавал в пустинята?

Рабие отново поклати глава.

— Никога не е говорил за тях. Този Саймън в Англия… ти каза, че е твой приятел?

— Саймън е мъртъв — отвърна Бен. — Убиха и него, и жена му. Затова съм тук. — Той посочи Джуд, който седеше наблизо, вперил празен поглед в пространството. — Момчето е техен син.

— Merde — въздъхна Рабие. — Много съжалявам. Но всички тия хора също търсят меча, нали? Защо?

— Не знам защо. Знам единствено, че са добре организирани и не си поплюват. Известно им е например, че Саймън е държал при себе си повечето записки от изследванията. Следователно са подслушвали телефонните му разговори с Фабрис и други негови сътрудници. Веднага след като отстраниха Саймън, се опитаха да откраднат материалите от дома му.

Рабие помисли малко и каза:

— Ето защо не е имало обир в къщата на Фабрис.

— Поради същата причина убиха приятеля ми по този начин — допълни Бен. — Едно самоубийство, последвано незабавно от обир, би изглеждало подозрително. Вместо това инсценираха автомобилна катастрофа. Убеден съм, че щяха да постъпят така и с мен и Джуд, ако ни бяха хванали снощи. Тази вечер не беше първият им опит.

Рабие повдигна вежда.

— Рискуваш много, приятелю. Мъжете, които погребахме, бяха професионални убийци, нали?

Бен кимна.

— Поне единият беше бивш военен. Може би и останалите. Допускам, че са наети от частни лица.

— Наемници? Putain de merde! — Рабие погледна Бен с присвити очи. — И сега възнамеряваш да разкриеш кои са, нали? Явно не си страхливец. И ти ли си войник?

— Бях, някога.

— Личи си — каза Рабие. — Но сам срещу всички тези хора… Как ще подходиш?

— Най-уместно ще бъде да ги проследя чрез меча — отвърна Бен. — Ако знам какво представлява, къде се намира и защо е толкова важен, ще науча кой се интересува от него и е готов да пожертва човешки живот, за да го притежава. Така ще спечеля предимство пред тях.

— И тогава ще им отмъстиш, нали?

Бен не отговори.

— А момчето? — попита Рабие и посочи Джуд. — И него ли ще водиш със себе си?

Джуд разбра думата garçon и се наежи.

— Би ли му обяснил, че не съм момче? — заяви той и се изчерви.

— Нямам друг избор — продължи Бен, без да обръща внимание на Джуд. — Голям инат е. Като баща си на неговата възраст. Не мога да разчитам, че ще го заваря там, където съм го оставил.

— Защо не го оставиш при мен? Ще се погрижа нищо лошо да не му се случи.

— Благодарен съм ти за предложението — каза Бен. — И със сигурност ще се възползвам, поне тази нощ.

— Тази нощ ли?

Бен кимна.

— Щом убийците не са влезли в къщата на Фабрис, сигурно ще открия там нещо полезно. Смятам да се отбия за малко.

— Не забравяй мадам Ламон — предупреди го Рабие. — Тя е нащрек като овчарско куче, въпреки че е на седемдесет и две.

— Вече се запознахме с мадам Ламон — усмихна се Бен. — Има вид на енергична жена.

— Енергична? Тя е природна стихия. За двайсет години успя напълно да вземе страха на Фабрис. Старицата е истинско зло. Освен това внукът й работи в жандармерията.

— Притежава ли огнестрелно оръжие?

— Не бих го изключил. Трябва да подходиш много внимателно.

— Проникването в чужди къщи не е ново за мен — заяви Бен.

Рабие се ухили.

— Какъв си бил всъщност, войник или разбойник? Във всеки случай няма да ти се наложи да влизаш с взлом. Докато Фабрис беше в Израел, мадам Ламон посети болната си сестра в Перпинян. Тогава Фабрис ме помоли да храня котарака му Лафайет. Беше стар, после умря. Но ключът от задната врата още е у мен. — Той се приближи до скрина, бръкна в горното чекмедже и извади железен ключ. — Значи се разбрахме. Тази нощ отиваме там.

— Аз отивам — уточни Бен. — Ти не. Работя сам. От теб искам да ми начертаеш план на къщата.