Тайната на замъка Тройенфелз

Осемнадесета глава

Гризелдис не знаеше колко време е вървяла, когато неочаквано бе стигнала широк коларски път, който не познаваше. Погледна часовника си — беше време да се връща. В този миг чу тропот от кола и конски копита. Тя погледна към пътя и видя кабриолет, каран от дама. Зад нея седеше млад колар с отпуснати на колене ръце. Тя искаше вече да се върне, но нещо я накара да се взре в дамата.

— Зелдис! Ти ли си или някоя горска фея.

Гризелдис ахна:

— Боже мой, Тили! Как попадна тук?

Тили фон Сарнов хвърли на кочияша поводите и скочи на земята. Спусна се и запрегръща Гризелдис.

— Ами ти какво правиш тук? Не съм и помисляла, че ще те срещна в Далхаймските гори. Седмици насам се мъча да открия местопребиваването ти. Последните новини от теб бяха от „Св. Мария“. Съобщаваше ми, че имаш намерение да започнеш работа и тогава ще ми пишеш къде си и що си. Оттогава не съм чула нищо за теб — каза Тили и бавно тръгна заедно с Гризелдис по тесния горист път.

— Изпратих ти подробно писмо, Тили. Преди четири седмици. Чудех се защо не ми отговаряш.

— На какъв адрес изпрати писмото?

— На вашия.

— С мама бях няколко месеца на езерото Гарда и още не съм се върнала в къщи. Мама и аз веднага дойдохме тук, тъй като получихме покана от баронеса Далхайм, с която бяхме заедно в Гарда.

— Значи сте отседнали в замъка Далхайм?

— Да, мила. Мога да ти доверя нещо важно: сгодих се за младия барон Фон Далхайм. Свекърва ми пожела да се запозная с бъдещия ми дом. Разбира се, мама трябваше да дойде заедно с мен. Татко и Рут пристигат утре. Те ще прекарат тук няколко дни и ще отпразнуваме нашия годеж. Точно сега отивам да посрещна моя годеник. Той обикаля на кон нивите. Е, сега ми кажи какъв вятър те е довял на Далхаймска земя?

Мислех, че още се намирам в горите на Тройенфелз. Твоят разсеян баща навярно ще ти връчи моето писмо, от което ще научиш всичко за мен. Пожелавам ти щастие и само щастие, ти го заслужаваш.

— О, ако щастието се раздава по заслуги, то моето не би било твърде голямо.

— Тили, познавам те по-добре. А що се отнася до мен, през март приех мястото за възпитателка. Оттогава се намирам в замъка Тройенфелз. Възпитавам малката контеса.

Тили фон Сарнов хвана ръцете на приятелката си.

— При граф Харо Тройенфелз? Същия, когото обвиниха, че е отровил жена си, но бе освободен по липса на доказателства?

— Да, Тили, при него.

Тили широко разтвори очи.

— Света мъченице! Ти винаги си била страшно смела. Някога спаси моята сестричка от удавяне, но да дойдеш на това място е направо безумие. Аз бих се страхувала до смърт. Ами ако ми се случи същото, както на графиня Тройенфелз! Може да ти се яви духът й?

— Не се боя.

— А не се ли боиш от граф Тройенфелз?

Лицето на Гризелдис болезнено се сви: добре че графът не можеше да чуе тези думи.

— Не, Тили… Още преди да дойда в Тройенфелз, аз знаех, че той е невинен.

— А имаш ли доказателства?

— Не са ми потребни доказателства. Игуменката на „Света Мария“ е роднина на графа. Тя го познава от дете и ми вдъхна тази вяра. Ако видиш лицето му, ще се увериш, че той не е способен на подобна постъпка.

Тили я изгледа недоверчиво.

— Невинността му не е доказана. Кой ли може да надникне в човешката душа.

— Тили, ако някой ти каже, че аз съм извършила убийство ще повярваш ли?

— В никакъв случай.

— Ето виждаш ли, така и аз за графа… От три месеца живея в Тройенфелз, виждам всеки ден графа, виждам го в най-различни настроения, познавам възгледите му. Наблюдавам го как се отнася с детето си, с братовчедка си, която се грижи за домакинството в замъка, как се отнася към мен самата, с прислугата. Знаеш ли, той е много нещастен, толкова тежко понася тая незаслужена участ. Не, не е способен на престъпление! Бих стъпила в огъня, ако е виновен.

Очите на Тили помръкнаха:

— Мила Зелдис, хубаво е, че се застъпваш за графа. Аз се интересувам за него или по-право интересувам се от неговата съдба. В Далхайм впрочем често говорят за него. Между моята свекърва и годеника ми по този въпрос има разногласие, но във всичко останало напълно си схождат по разбирания. Свекърва ми твърди, че е изключено графът да е извърши в това злодеяние, но понеже невинността му още не е доказана смята, че трябва да се избягва общуването с графа. Загрижена е да не би моят годеник, искрен приятел на граф Тройенфелз, да дружи с него. Той не допуска, че графът е виновен и желае напук на всички да продължава приятелството си с него. Но майка му го е заклела да се въздържа. Под нейно влияние той е отбягнал графа, когато го е срещнал след ареста му. Е, моят Фриц е мил и разбран, не би желал никого да обиди. Графът според него е беззащитен и невинен. Това го измъчва и той упреква майка си, че го отдалечава от приятеля му. Ала няма кураж да потърси граф Тройенфелз и да му поиска извинение. Вчера ми каза: „Знаеш ли, Тили, когато си помисля, че графът страда невинен, хваща ме срам.“

— Някога ти искаше от мен да изкажа някакво свое желание, което да изпълниш. За себе си нищо не искам. Но сега бих те помолила за една услуга.

— Зелдис, какво бих могла да направя за теб?

— Убеди Фриц да потърси граф Тройенфелз и да му подаде ръка. Да му каже: „Приятелю, аз вярвам в твоята невинност, защото те познавам по-добре от твоите съдии.“ Граф Тройенфелз сподели, че барон Далхайм го е изоставил. Не знаеш колко много го измъчва това. Безсилието да опровергае унизителното подозрение го прави толкова нещастен. Ти можеш да направиш едно добро дело, Тили! Искам да повярваш, че той е невинен.

— Какво е за теб този човек, Зелдис, та се застъпваш така за него?

— Познаваш ме, Тили. Не мога да търпя някой да страда. Смееше ми се още в училище, че се застъпвам за разни нещастници. Граф Тройенфелз е баща на моята възпитаница. Аз от сърце обичам детето и храня безгранична почит към графа, който никога не ми натяква, че съм зависима. Толкова ми е добре в неговия дом. Ако твоят Фриц го удостои с внимание, това ще бъде светъл лъч в живота му.

Тили я прегърна. Смътно се догаждаше, че Гризелдис изпитва към графа горещо, нежно чувство. А този, когото Гризелдис обичаше, не може да бъде лош човек и престъпник.

— Ще изпълня желанието ти, Зелдис, давам ти честна дума.

Гризелдис разцъфтя от радост.

— Ех, да би могла!

Двете жени бяха стигнали коларския път, когато срещу тях се зададе конник. Тили му замаха с ръце.

— Фриц, Фриц, моля те, слез от коня — и като се обърна към Гризелдис, добави: — Ще бъдеш свидетел как пристъпвам към изпълнение на обещанието. Ще ти представя моя годеник.

Барон Далхайм бе слязъл вече от коня си и крачеше към тях. Той беше строен хубавец, влюбен страстно в Тили.

— Излязла си да ме посрещнеш, Тили? — попита той и я целуна.

— Фриц, добре че излязох… Най-неочаквано срещнах най-добрата си приятелка. Това е Гризелдис Фон Ронах, спасителката на нашата Рут. Мама и аз сме ти говорили за нея.

Барон Далхайм се поклони на Гризелдис.

— Милостива госпожице, беше време, когато, без да ви познавам, ревнувах своята годеница. Тя така възторжено ми разказваше за вас, а аз желаех този възторг да се отнася само до мен. Е, радвам се, че ми се удава случай да се запознаем.

— Мили Фриц, трябва да направиш нещо за мен — Тили хвана едно от копчетата на куртката му и разказа това, което бе говорила с Гризелдис.

Барон Далхайм слушаше видимо развълнуван. Когато Тили свърши, той замислено погледна Гризелдис.

— Уважаема госпожице, сърцето ме подтиква отдавна да потърся граф Тройенфелз, но все още имам някои съображения.

Гризелдис пое дъх и в очите й трепна тревога.

— Господин барон, вие от дете познавате графа. Отрасли сте заедно, познавате характера му. Минавало ли ви е някога през ума, че той е способен на такава ужасна постъпка? Не сте ли уверен, че ако е извършил нещо лошо, открито и честно би го признал? Да предположим, че е имал основания да се кара с жена си, да приемем дори, че е бил в състояние под влияние на гнева да я убие, но допускате ли, че би извършил това толкова подло? Ако беше виновен, той признал вината си, би се осъдил сам. Това е моето дълбоко убеждение.

— Уважаема госпожице, срамувам се, че навремето не се застъпих и аз по същия начин, както вие сега, за него. Да си призная срам ме е, че скоро го избегнах, отказах му поздрава си. Боже мой аз винаги съм знаел какво искам, а тогава се разколебах! Сто пъти вече съм решавал да го посетя, но срамът ме е спирал.

— Той ще ви приеме, господин барон — каза уверено Гризелдис.

— Фриц, трябва да потърсиш графа. От сърце те моля да го сториш! И за Гризелдис, и за себе си трябва да го направиш. По-добре е да подадеш ръка на един виновен, отколкото да избягваш един невинен. Вината на един човек не ще те опетни, но ще ти тежи, ако обидиш един невинен. Не можаха да осъдят граф Тройенфелз, че е извършил това престъпление, и го освободиха.

— Ти имаш право, Тили. Поддадох се на моментно внушение. Госпожице Фон Ронах, имате моята дума. Утре ще дойда в Тройенфелз.

Очите на Гризелдис блеснаха. Баронът учуден забеляза, че тя е хубава.

— Много ви благодаря, господин барон. И на теб, Тили. Повярвайте ми, ще извършите едно добро и благородно дело.

Барон Далхайм се усмихна.

— Вашата заслуга, милостива госпожице, е много по-голяма от моята.

Ще кажа на граф Тройенфелз колко смело се застъпихте за него.

Гризелдис уплашена вдигна ръце.

— О, не моля ви! Ще го сметне за неуместна намеса от моя страна. В такъв случай вашето идване ще загуби половината от значението си. Моля, оставете му увереността, че сам сте намерили пътя към него, като сте послушали гласа на сърцето си. Това много повече би го зарадвало.

Далхайм се поклони.

— Както обичате, милостива госпожице. И така, аз ще премълча за днешната ни среща. Но в случай, че се срещнем в негово присъствие, как ще обясним познанството си?

Лека хитра усмивка заигра по устните на момичето.

— С радост иде се запозная утре с вас в Тройенфелз. А може би и няма да се срещнем. Затова сега още веднъж сърдечно ви благодаря.

— Няма нужда от никакви благодарности. Моля, не ме засрамвайте.

— Кога ще те видя пак, Зелдис? — попита Тили.

— Не знам. Тили. Може би ще дойда да те видя в Далхайм при благоприятно стечение на обстоятелствата.

— Ще те чакам.

— Искам да видя твоите родители и Рут, Тили, но удобно ли е, когато и ти самата си гостенка на Далхайм?

— О, госпожице, Тили е на път да стане господарка и на моята къща, след като е станала господарка на сърцето ми — рече баронът. — Аз също се надявам в най-скоро време да ви поздравя в Далхайм.

Годениците се сбогуваха с Гризелдис. Беше вече много късно и тя трябваше да се прибира. Забърза към замъка — краката й бяха така леки, както и сърцето й. Тя беше доволна, че тихо и тайно успя да направи една добрина за любимия човек. Радваше се на предстоящото посещение на барона, както дете се радва на Коледа.