Тайната на замъка Тройенфелз

Девета глава

Граф Харо, малката му дъщеря Гилда и контеса Беата закусваха, когато Хенрих донесе пощата. Първо отвори писмото от майка Анна. Когато свърши да чете, той вдигна очи.

— Бях помолил графиня Салиц-Халм да ми намери възпитателка за Гилда. Пише ми, че веднага може да удовлетвори молбата ми. Великолепно. Гилда няма да бъде повече без възпитателка, и аз ще мога да се занимавам с моите си дела.

Контеса Беата съзнаваше, че няма нито дарба, нито нерви да бъде гувернантка и на драго сърце прие предложението.

— Надявам се, че графинята е направила добър избор.

— Не може да става дума за избор, тъй като само една млада жена й е била на разположение. Ето какво пише графинята.

Беата слушаше внимателно. Стана й много неприятно, когато чу, че Гризелдис Фон Ронах била хубава млада жена с голям чар. Такава личност не би трябвало да стои близо до братовчед й. Това би попречило на плановете й да стане втора жена на граф Харо.

— Момичето е само на двадесет и две години, Харо. Твърде младо е за толкова отговорно място.

Граф Харо още държеше писмото. Прел очите му стоеше името Гризелдис, което много му хареса. Гризелдис!

Той вдигна очи към Беата. Лицето й му се стори неособено приятно. Колко хубаво би било, ако пред себе си гледаше едно младо и красиво лице.

Кой знае защо, той си представи едно нежно, одухотворено лице, което го накара да се усмихне.

— За Гилда трябва млада, жизнелюбива възпитателка. Ако не беше достойна за този пост, майка Анна не би я препоръчала.

Контеса Беата прехапа устни.

— Бих предпочела по-опитна жена. Ако угажда на Гилда, какъв авторитет ще има?

— О, истинският авторитет не се нуждае от строго лице. Необходим е авторитетът на истинската обич. Това искам аз за моята Гилда. Във всеки случай ще бъда нащрек, преди да й предоставя напълно детето си. Успокой се аз вярвам в преценката на графинята.

Беата сведе очи, за да скрие неспокойните искри в тях. Обзе я дива неприязън срещу тази Гризелдис, която още не познаваше.

— Добре би било да я видиш, преди да я ангажираш. Ако си възпрепятстван аз с удоволствие бих отскочила до ордена „Св. Мария“.

Граф Харо енергично поклати глава.

— Не, Беата, това не е необходимо. Графинята е достатъчно умна и разбрана жена.

Беата направи последен опит:

— Може би ще ми се скараш, Харо, но едно предчувствие ме подтиква да те разубедя. Вземи по-добре някоя буржоазка, без претенциите, които би имала херцогиня Фон Ронах.

Граф Харо я изгледа учуден.

— Но, Беата, не мога да те разбера. Възпитателката не е слугиня. За мен е от значение нейното поведение и благородство.

Контеса Беата отстъпи.

— Тогава опасенията ми са неоснователни. Начинът, по който постъпи мадмоазел Пердюноар, ми даде право за тия забележки.

Граф Харо тръсна рамене и се обърна към дъщеря си:

— Чу ли, Гилда? Ще имаш нова възпитателка.

Гилда откъсна очи от шоколада, който я занимаваше, и погледна баща си.

— Необходимо ли е, татко?

— Да, дете мое.

— Колко хубаво е без възпитателка! Не искам.

— Все пак, Гилда, ти трябва да се възпитаваш и учиш.

— Защо не ме възпитаваш ти?

— Нямам толкова време.

— О, за това не е нужно време! Кажи ми само: направи това или онова и готово.

Той с усмивка погали златните й коси.

— Не е толкова просто, Гилда. Госпожица Гризелдис ще бъде много мила с теб.

— Госпожица Гризелдис? Какво смешно име. Тук, в село, никой не се нарича така.

— Не, това име е рядко, но хубаво.

При тези думи контеса Беата мрачно прехапа устни.

— Ще ми се кара ли госпожица Гризелдис, както мадмоазел Пердюноар? Аз не мирувах, когато тя четеше страшни книги.

— Надявам се, че госпожица Гризелдис не чете такива книги и се кара само на непослушните.

— Татко, големите хора намират много неща за неприлични. Аз никога няма да допусна лоши работи.

Контеса Беата прегърна детето в изблик на нежност и го целуна.

— Ох, лельо Беата, заболя ме от твоята прегръдка. И не ми казвай „моя бедна малка“.

Въпреки това Беата още веднъж я целуна.

— Мило сладко създание! Не искам друга да те прегръща!

Граф Харо, без да подозира някакъв особен смисъл в тези думи, сърдечно поблагодари за засвидетелстваната любов.

— Тя е твоя дъщеря, Харо — рече Беата, но забелязала недоволството му, добави: — толкова желая да ти се отплатя за многото добрини.

Граф Харо се упрекна мълком за студенината, с която посрещна признанието на Беата.

След закуска той предприе дълга разходка с Гилда и се върна освежен и весел. Лицето му отново прие онзи здрав цвят, който бе изгубило в затвора; снагата му се изпъна. Ала гордостта го караше грижливо да потиска страданието си. Заради рожбата си не биваше да унива.

Графът се уедини в кабинета си и написа две писма. Едно благодарствено до майка Анна, друго — до Гризелдис.