Тайната на замъка Тройенфелз

Осма глава

След час Гризелдис бе представена на всички дами в приюта. С удоволствие се ръкува с тези възрастни жени, някои от които не бяха лишени от претенции за оригиналност. Тя изказа своята благодарност за добрия прием.

Нейната естественост, хубост и сърдечност трогнаха дамите.

Гризелдис внесе много светлина в неуютната сива постройка. Старите госпожици си припомниха своята собствена младост, когато с опънати платна и изпълнени с надежди са се впускали в морето на живота.

Сега почувстваха, че в този приют живеят достойно и човешки.

Гризелдис разгледа стария манастир от зимника до тавана и откри прелести, които възрастните обитателки дори не подозираха.

С нейните очи видяха своя дом. От момичето узнаха какви красиви гледки се откриват от прозорците на техните стаи.

А обилното ядене! Закуската с прясно масло и чист мед, добре опеченият бял хляб, обядът, вечерята, всичко бе осигурено. Старата колонада, където при дъжд можеха да се разхождат на чист въздух, паркът, тишината, животът на сестрите под покровителството на майка Анна — това бяха прекрасни придобивки, които трябваше да се ценят.

До вчера жените живееха, примирени или недоволни от своето положение, смятаха се достойни за съжаление. Днес бяха удивени, когато Гризелдис им каза, че човек може да завиди на хубавия им живот.

За кратко време ги научи как по-забавно да прекарват времето си, осъвремени облеклото им, показа им красиви и евтини ръкоделия.

Накратко — нейното идване в приюта беше истински дар небесен за старите госпожици.

Майка Анна беше доволна — това младо момиче внесе радост и утеха в нейното малко стадо. Един ден тя разказа на Гризелдис за трагедията в Тройенфелз.

Гризелдис се запозна задочно с обитателите на замък: бивши и сегашни: граф Харо, жена му, дъщеря му, майка му. Само от контеса Беата нямаше никаква фотография. Снимката на граф Харо беше от дните, когато беше годеник. Очите му издаваха горд и нежен характер; гледаха ясно и открито; бяха очи на добър човек.

Тя взе присърце драмата на графа. Не, той не можеше да бъде убиец. И тя с интерес следеше развоя на делото във вестниците.

Някак неусетно стоте дни в приюта изминаха. Обитателките му се обезпокоиха: добро място за момичето, въпреки всички старания, още не бе намерено. Имаше някои предложения, които тя би приела, но самите дами се противопоставяха. Не, Гризелдис заслужава много хубаво място, което ще й гарантира сигурност. Всички се грижеха за нея като майки. Искаха дори да подновят поканите си, но Гризелдис възрази.

— Не, мили госпожи, вие така ме глезите, че ще стана негодна да се боря с живота. Никога не съм живяла толкова приятно, както тук. Ще приема първото предложение за работа, което получа! Ако не ми хареса, ще ви пиша писмо пълно с оплаквания, за да изпрося спасение от моите тридесет нови майки. Тържествено ви обещавам! Но първо трябва да се опитам да летя сама. С бодър дух и добра воля мога да отида малко по-далеч.

След два дни дойде писмото на граф Харо. Той искаше възпитателка немкиня. Майка Анна се замисли: случайност ли бе това или предопределение на съдбата? Истинската възпитателка за дъщерята на Харо бе намерена. По-добра от Гризелдис човек не би могъл да открие.

Ръката й натисна звънеца. Влезе прислужницата.

— Берта, повикай младата госпожица Фон Ронах.

След няколко минути Гризелдис застана на прага.

— Вие ли ме викате, майко Анна? Ето ме.

— Да, дете, имам нещо важно да ти кажа. Мисля, че намерих подходящо място за теб. Ако, разбира се, приемеш.

Гризелдис се приближи.

— Разбира се, майко Анна. Вече казах, че ще приема без колебание първото място, което ми предложат.

— Трябва добре да обмислиш. Ще влезеш в дома на човек, върху когото цял живот ще тежи едно, макар и несправедливо съмнение.

Гризелдис седна.

— Майко Анна, граф Тройенфелз ли имате предвид?

Старата жена кимна.

— Да, Гризелдис. Граф Харо търси възпитателка за дъщеря си. Жена, която би била в състояние да замести майката на умното му дете. Моли ме да му препоръчам някоя достойна жена. Бих могла да изложа приемливи за вас условия, ако се съгласите.

В стаята настъпи пълна тишина. Гризелдис притисна ръце една до друга и се загледа пред себе си. Дали не се колебаеше? В този миг тя чувстваше, че нещо неотменимо и необяснимо я привличаше към човека, чиято тежка участ я трогна. Но някакъв вътрешен глас я възпираше: не тръгвай към опасност, която все още можеш да избегнеш.

Друга, неосъзната вътрешна сила я подтикваше да приеме.

— Разбирам, мило дете, трябва добре да обмислиш. В никакъв случай няма да те насилвам. Ако искаш, прочети писмото на граф Харо. В него няма тайни. Твоите сили трябва да бъдат използвани за благородна работа. Тежка, но красива. Ти си достойна за нея. Това осиротяло дете трябва да бъде възпитано така, че някога спокойно да понесе своята съдба. Ти можеш да му прелееш малко от своята храброст и жизнерадост. За Тройенфелз можеш да бъдеш истинска благодат. Няма какво да ти кажа повече. Ето ти писмото, прочети го внимателно. По-късно ще ми съобщиш решението си.

Гризелдис взе писмото и целуна ръка на майка Анна.

— Не мислете, че се колебая, защото се съмнявам в невинността на графа. Искам първо да преценя силите си.

Гризелдис се върна развълнувана в стаята си. Докато четеше писмото, ръката й трепереше. Струваше й се, че е настъпил решителният час. За зло или за добро? Странно, тя никога не се бе страхувала толкова много за себе си, колкото в този миг.

Разгледа изискания почерк на писмото. Започна да го чете бавно и съсредоточено. Когато дочете и последния ред повече колебания не я измъчваха. Облада я силна воля, въодушеви я красив порив. Искаше да бъде в Тройенфелз и поеме от този нещастен мъж поне грижите за дъщеря му. Намираше, че е достатъчно издръжлива, за да се справи с тази задача. Ще възпитава малката контеса така, че след време да застане до него, да му бъде опора в изпитанията. Баща й бе доверил в предсмъртния си час:

— Ако ти не беше до мен, мое мило дете, бих се отчаял от този мизерен живот. Ти го направи поносим. Благодаря ти.

Така трябваше да се обърне някога и граф Тройенфелз към своята дъщеря. Майка Анна беше права. Тази задача е благородна.

Със светнал поглед влезе момичето в стаята на майка Анна; игуменката я очакваше.

— Ако смятате, че съм достойна, майко Анна, ще отида в Тройенфелз.

— Браво, Гризелдис. Бог да възнагради твоята готовност да се притечеш на помощ. Не допускам, че случайността те доведе тук. Това е върховна повеля. Сега ще повикам твоята леля да уговорим всичко и после ще пиша на граф Харо.

Леля Агнес дотича веднага.

Стресна я предложението, бе готова да разубеждава Гризелдис, но времето минаваше и нейната мила племенница трябваше да се настани на работа.

Даде съгласието си. На обяд съобщиха и на другите дами в приюта. Те не желаеха да се разделят с нея — през тези сто дни жените почувстваха нещо, което спи в сърцето на всяка жена — майчинска нежност. Майка Анна убеди старите жени, че такава била волята Божия; Гризелдис била изпратена от съдбата. Дамите благословиха най-сетне избора на момичето.

Майка Анна седна и написа до графа следното писмо:

Писмото бе проводено с Кристиан. Майка Анна беше уверена, че е извършила едно добро дело.