Тайната на замъка Тройенфелз

Двадесет и девета глава

Баронеса Далхайм най-сърдечно прие Гризелдис и Гилда. Граф Харо отиде в „Св. Мария“ и оттам се върна с много сърдечни поздрави за своята годеница.

На 20 септември Гризелдис Фон Ронах се венча без излишен шум за граф Харо Тройенфелз. Гости бяха само фамилията Сарнов, барон Далхайм и майка му, леля Агнес и майка Анна. Обсипаха ги със сърдечни пожелания и много приятели. Тези, които по-рано се бяха отрекли от него, сега се надпреварваха да засвидетелстват радостта си от пълното му оневиняване. Сякаш всички се бяха наговорили да се явят в срок от една седмица, за да се извинят, задето не бяха идвали при него, докато невинността му бе под съмнение. Всички вестници писаха какво се бе случило в замъка Тройенфелз. Гризелдис и граф Харо бяха неизразимо щастливи.

Сутринта преди венчавката Гризелдис, Гилда и баронеса Далхайм дойдоха в замъка Тройенфелз. По молба на граф Харо баронеса Далхайм се погрижи за булчиния чеиз, който бе изложен на показ. Чеизът бе достоен за една графиня Тройенфелз. Гризелдис с трепет приемаше всичко, което идваше от графа. Преди да сложи сватбената рокля, миртовия венец и булчинското було, тя отиде, в залата на прадедите с хубав букет. Застана тихо пред портрета на графиня Алис и остави цветята. От рамката я гледаше изящно женско лице, в което художникът бе въплътил капризната прелест на характера й.

„Намери ли вече покой твоят дух, Алис? Благодаря за благосклонността ти към мен, за това, че ме задължи да докажа невинността на граф Харо. Ще се постарая да бъда вярна и добра майка на твоето дете; ще науча Гилда с любов да си спомня за теб. Своя грях ти изкупи с ранната си смърт. Навярно искаше да поправиш прегрешенията си, та за това ми се яви на сън. Бог да успокои духа ти!“

Така говореше тя на портрета. И преди да отдаде още един поклон на покойната, ярък лъч от септемврийското слънце падна върху лицето на Алис. На Гризелдис се стори, че графинята й се усмихна.

С олекнало сърце напусна залата на прадедите и отиде да я облекат. Когато след малко, под ръка, годениците се показаха пред гостите, от младата двойка се излъчваше такова щастие, че всички затаиха дъх.

Граф Харо и неговата млада съпруга заживяха в тишина и разбирателство.

— Понякога ме обхваща страх… толкова много щастие — каза му веднъж Гризелдис.

Той я привлече към себе си, погледна я в грейналите очи.

— Може би трябва да принеса някакъв голям дар, за да омилостивя боговете.

Но съдбата пожела друго.

Още не бе отминала и година, откакто Гризелдис и граф Харо се бяха оженили, когато избухна война. Тя въвлече повечето европейски страни в едно общо страдание. Като запасен офицер граф Харо трябваше веднага да се нареди под знамената. Гризелдис копнееше по него, държеше се мъжествено и очакваше завръщането му. Небето възнагради нейното търпение. Граф Харо премина през всички опасности и ужаси на пожара. Когато му се удаваше възможност, той си идваше в отпуск, за да види своята Гризелдис и малката си дъщеря. За Коледа на 1915 година се завърна в отпуск, изпълнен с трескаво нетърпение и копнеж. Насреща му идваше неговата млада жена. Тя беше малко бледа, но безкрайно мила и нежна. В ръцете си държеше бебе, завито в бели дантели. Това беше наследникът, невръстният граф Ханс Харо фон Тройенфелз.

Малката Гилда ликуваща скачаше около баща си.

— Татко, татко, аз си имам малко братче. Искаш ли да го видиш? Графът прегърна своето голямо щастие с двете си ръце: младата си жена и двете си деца. После той разказваше:

— Колко се страхувах за теб, мила. Когато Ханс се е раждал, аз се озовах под дъжд от куршуми. Нямах време да мисля за теб. Когато се върнах в траншеите с уморените до смърт войници, дадоха ми телеграмата от Гролман:

Графиня Гризелдис се сдоби със здраво момченце.

От радост изкрещях толкова високо, че всички ме изгледаха уплашени. Смеех се и крещях като обезумял под оръдейните залпове: „Хей, сине мой, поздравявам те!“

След като изтикахме неприятеля от страшния участък, аз поисках отпуск. И ето ме при вас, поел щастието в ръцете си. Моят син се роди в съдбоносно тежко време, моя мила Гризелдис. Толкова тревоги и страдания изпитах, че не можех да бъда при теб в критични часове. Но знаех, че леля Агнес и Тили са край теб. На Тили нося много сърдечни поздрави от съпруга й, който засега е здрав и вън от опасност.

— Слава богу!

Тя отпусна глава на гърдите му.

— Кога ще настъпи мир? Няма ли да свърши това ужасно шествие на смъртта?

— Само Бог знае… Чакат ни още тежки битки, но те ще минат. Все някой ден ще сложим ножовете си в ножниците и ще се приберем при семействата си. И отново ще бъдем спокойни и доволни.

Граф Харо взе своя син на ръце и го вдигна високо.

— Ще пораснеш истински мъж, сине мой. Оръдията пяха твоята приспивна песен!

— Искам да израсне щастлив човек, мили мой — каза Гризелдис.

Отпускарят въздъхна:

— Толкова щастлив, колкото е и баща му окрилен от твоята необикновена любов, моя скъпа Гризелдис.