Тайната на замъка Тройенфелз

Двадесета глава

Гризелдис подаде ключовете с усмивка:

— Благодаря ви, господин граф, че ми позволихте да видя тези стаи.

— Е, и какво? Отговарят ли те на вашия сън?

— Почти. Учуди ме модерната мебелировка — каза възпитателката, за да отклони разговора. — Хубава и с вкус подбрана, но все пак другите стаи в замъка ми харесват повече; обичам старинната мебел с нейната художествена изработка. На тези стари и дебели стени, дълбоки прозорци и кафяв паркет модерна мебел не подхожда.

— Аз съм на същото мнение, но жена ми не хареса старите мебели и ги изхвърли. Аз наредих да ги запазят и ако Гилда някога пожелае, ще ги върне отново на местата им. Между тях има предмети с голяма художествена стойност.

— А кулата? — попита Беата. — Намира ли тя поне малко милост във вашите твърде критични очи?

— Изгледът от кулата е великолепен, а стаите са наредени с вкус.

— Искам ключовете, Харо. Трябва да ги сложа на мястото им — обърна се контесата към братовчед си.

— Утре сутринта ще почне ремонт на стълбището. Когато ремонтът бъде завършен, ще дам ключовете на госпожица Фон Ронах. Тя иска по-често да се радва на изгледа от кулата. Нека има свободен достъп до нея.

— Нали стаите трябва да се почистят и проветрят?

— До вечерта всичко може да бъде свършено.

— Толкова ти е неотложен този ремонт? — запита контесата хвърляйки враждебен поглед на Гризелдис.

— Да, бих искал да стане бързо. Нека махнат леглата, те нарушават общата хармония в стаите.

Контесата разбра — цялата тази наредба е, за да се задоволи желанието на Гризелдис. Разтърси я страшна неприязън, знаейки към кого е насочена тази изключителна благосклонност. Какво ще търси възпитателката на кулата? С какво право се разхожда из стаите на графинята? Това момиче вероятно си мисли, че всичко му е позволено. Глупавата й самоувереност граничи с безочливостта. В името на нейните желания графът прави това, което за другите едва ли би направил.

Контесата бе обезумяла от ревност. Ключовете не бива да попаднат в други ръце, не!

— Сигурно ще ми се присмеете, господин граф, но в моя сън видях в спалнята на графинята таен шкаф. Знаете ли вие нещо за него?

Той поклати глава.

— Изглежда, сънували сте цял роман. Трябва да ви разочаровам. В Тройенфелз няма тайни шкафове и особено в тази спалня. Нали видяхте, че дървените тапети покриват стените?

— А в другите стаи не би ли могло да съществуват?

— Изглежда, решили сте да изкарате Тройенфелз романтичен замък. За да се успокоите, прочетете нашата фамилна хроника. В нея всяка стая на замъка е точно описана, както и всичко, което е преживял и изстрадал нашия род. Тази хроника е една обемиста книга. Беата я знае наизуст.

— Сигурно е интересно четиво?

— Беата беше много доволна, когато я прочете.

— Мога ли да се запозная с тази хроника?

— Ще я намерите в първия шкаф на библиотеката, до вратата.