Тайната на замъка Тройенфелз

Втора глава

Граф Харо се преоблече и слезе долу в трапезарията. При влизането му към него се обърна една висока женска фигура, подобна на Юнона, цялата в черно. Тя бе застанала до прозореца и се вслушваше в бушуващата буря.

Това бе контеса Беата.

Лицето й беше бледо и сурово. Не бе грозно, но чертите й бяха твърди, почти мъжки поради големия орлов нос и стиснатите устни. На черните й коси подхождаха тъмните очи, които отправиха горещ поглед към граф Харо. Този поглед странно противоречеше на неподвижното лице: той издаваше, че моминската й душа таи необуздана страст.

Контеса Беата бе прехвърлила тридесет години и понеже беше бедна, никой не бе я пожелал за съпруга. При своята страстна природа тя беше много горда, за да си прости каквото и да било унижение, и до идването в къщата на своя братовчед не бе изпитвала към никой мъж нещо повече от обикновено харесване. Но когато отново видя граф Харо — тя го бе виждала само веднъж в къщата на родителите си, — в нея нещо пламна и раздвижи душата й. Влюби се в него с цялата страст на затвореното си сърце.

Напразно се опитваше да си внуши, че все пак той е съпруг на друга жена. Тази любов още по-силно се разгаряше от самотата й. Смяташе, че никой не може да я заподозре в това чувство, най-малко граф Харо. Тя затаи любовта си дълбоко в сърцето си и вътрешно изгаряше.

Ако граф Харо беше щастлив в женитбата, тя не би хранила никакви надежди. Но когато се увери, че съпрузите все повече и повече се отдалечават един от друг, тя се опита да бъде нещо за него. Даваше му да разбере, че му съчувства и го разбира. Той не забелязваше вниманието й, защото не изпитваше никакви симпатии към нея. Хранеше само едно обикновено състрадание и я прие след смъртта на баща й в дома си, защото не допускаше една контеса Тройенфелз да печели насъщния си със слугуване у чужди хора.

Контеса Беата тайно го обожаваше и ненавиждаше жената, която го измъчваше. Мразеше я, защото притежаваше всичко, което желаеше; мразеше я, защото графинята често й намекваше, че я търпят по милост; мразеше я най-после, защото беше руса и хубава и граф Харо спеше с нея. Беата никога с нищо не издаде нито омразата, нито любовта си. Тя умееше да се владее и показваше към всички смирена признателност.

За нея бе достатъчно да вижда графа и когато той, добродушно усмихнат, съчувствено я питаше за здравето, сърцето й почваше да бие лудо и тя едва не се хвърляше на колене пред него, за да изпроси малко любов.

Но графиня Алис вече бе мъртва — все едно по какъв начин — и граф Харо се върна. Знаеше, че хората от висшето общество ще го избягват, защото да бъдеш освободен по липса на доказателства не е много по-добро от това да те осъдят.

Сега той ще живее самотен в Тройенфелз. Само тя ще му бъде предана и вярна. Сега той вече не е толкова недостижим. Горделивецът е унизен, богатството няма да му помогне. Ако е разумна и търпелива, самотата може да го приближи до нея, да го хвърли в ръцете й.

И в нейните обятия той щеше да забрави всичко. За тези неща мислеше тя, когато мълком наблюдаваше бурята.

Сега двамата стояха очи срещу очи и за момент й се стори, че той се снижава пред нея. Тънките й стиснати устни едва забележимо потръпнаха.

Граф Харо развълнуван погледна контесата. Стори му се, че тя се е променила през неговото отсъствие. Приличаше на човек, прекарал тежко боледуване.

— Добър вечер, Беата! Гролман ми каза, че ще те намеря тук. Мислех, че вече си напуснала Тройенфелз, за да не живееш под един покрив с белязан човек.

Тя се приближи до сложената маса, на която имаше два прибора. Масата ги делеше.

— Как можа да го помислиш, Харо? Как мога да се отплатя с такава неблагодарност за твоята доброта?

Той горчиво се засмя.

— Значи благодарността те е задържала?! Само за това не си струва да живееш в тази прокълната къща. Освобождавам те на драго сърце от това задължение и по друг начин ще се погрижа за твоя живот. Ако искаш да напуснеш Тройенфелз, не мога да те задържа. Всички, които живеят с мен, ще чувстват тежестта на проклятието. Ти знаеш, че ме оправдаха поради липса на доказателства. Тя пребледня още по-силно.

— Знам това, Харо.

— Добре тогава, направи своя избор. Не ти подавам ръка, защото сигурно се отвращаваш.

Тя заобиколи масата и му подаде своята ръка.

— Добре дошъл, мой мили Харо. Ако позволиш, ще остана в Тройенфелз завинаги.

Той с колебание пое ръката й.

— По моите ръце няма кръв, Беата.

Тя горещо стисна десницата му.

— Аз вярвам в теб, Харо. Цял свят да се обяви против тебе, аз неизменно ще стоя до теб. Дори да те осъдеха, не, дори да би ми признал, че наистина си виновен, аз не бих те изоставила.

Той се отпусна на стола с въздишка, подпря главата си на ръка.

— Благодаря ти, Беата. Ако си готова занапред да споделяш съдбата ми, ще ти бъда признателен от сърце. Но трябва да знаеш, че отсега нататък ще живеем тук в заточение. В Тройенфелз ще настъпи тих, сериозен и безрадостен живот. Дойдох си сломен, унизен. Нито ти, нито който и да било друг може да прецени колко съм изстрадал през тези месеци. Идеше ми да разбия главата си в тъмничните стени, когато уликите против мен растяха. Каква мъка е да стоиш с вързани ръце пред обвиненията. Да можех, бих пронизал черепа си с куршум. Мислех за детето си, пък и толкова искам да разгадая тайната около смъртта на жена ми.

Контесата също седна на един стол до масата.

— Ако можеше да се разгадае, съдиите биха го направили — каза тя хладно.

— Трябва да се опитам да разкрия истината. Друго не желая.

Беата го погледна странно.

— А детето?

— Моята малка Гилда? Права си, Беата, преди всичко трябва да живея за нея. Тя има нужда от мен. Нашите съдби са свързани и аз трябва така да я възпитам, че да бъде достатъчно твърда, за да издържи, когато влезе в обществото. Ще й напомнят, че е дъщеря на опозорен баща. Първата ми работа тази вечер бе да отстраня госпожица Пердюноар. Тя скръцна със зъби от ужас, когато минах покрай нея, и ме погледна сякаш щях да я убия. На такава жена не мога да поверя детето си. И без това до сега я търпях по принуда. Тя никога не е била достойна за възпитателка. Гувернантка на Гилда ще бъде немкиня. Беата вдигна глава.

— Мога само да одобря решението ти. Мадмоазел е лекомислена глупачка и в твое отсъствие трябваше зорко да я наблюдавам.

Той се взря в бледото й лице.

— През това време на теб се падна тежкото задължение да се грижиш за реда в Тройенфелз. Изглеждаш измъчена, Беата. Уплаших се, като те видях. Да не си лежала болна?

Тя се изчерви.

— Не, здрава съм, но можеш да си представиш колко страдах, как се страхувах заради тебе. Всеки ден ми носеше нова мъка. Но какво значение има това! Аз бързо ще се съвзема.

Той й подаде ръка през масата.

— Благодаря ти. Не знаех, че си толкова привързана към нас. Срамувам се, че малко съм мислил за теб.

— Това е лесно обяснимо. Ти трябваше да мислиш за толкова много неща.

— Да, и толкова нерадостни. Беата, ти как си обясняваш внезапната смърт на жена ми? Не може да не си мислила върху това.

Контесата рязко се изправи.

— Моето дълбоко убеждение е, че Алис се е самоубила.

— Но защо го е сторила?

Беата се поколеба, после каза:

— Алис беше много раздразнителна, капризна и повърхностна. Сигурно е била много разстроена, здравият разум й е изневерил. Онази нощ не е съзнавала какво върши. Да, и как би могъл да простиш? Ти прояви за първи път такава голяма строгост към нея. Може би е искала да те уплаши или пък не е вярвала в действието на отровата.

— Но как е намерила отровата?

— Взела я е тайно от теб.

— Но тя не знаеше къде стои.

— Може би те е издебнала някога, когато си отварял тайното чекмедже. Нали знаеше, че там я криеш?

Той се изправи.

— Това е възможно, но не мога да допусна, че тя го е направила доброволно.

— Защо не? Жените са любопитни… Особено Алис.

Граф Харо поглади челото си.

— Да не бях показал проклетото шише!

Очите на Беата горяха.

— Е, това би било най-доброто.

Той въздъхна.

— Никога няма да мога да докажа невинността си. Мъртъвците мълчат. Е, хайде да не говорим повече за това. Благодаря ти, задето си се погрижила Гилда да не узнае нищо. Тя вярва, че съм пътувал. Гролман ми каза, че ти си забранила да се говори за това пред детето.

Контеса Беата бавно вдигна тежките си мигли.

— Повече не мисли за преживените страдания. Тук е тихо и спокойно. Аз неизменно ще бъда на твоя страна, ще ти помагам от сърце.

— Беата, докато намеря възпитателка за Гилда, би ли желала да я възпитаваш? Аз ще я държа по възможност повече около себе си, но детето се нуждае преди всичко от майчини грижи. Аз не мога да бъда всичко за нея.

— Ще се грижа за нея като майка. Но сигурно си много гладен.

И заповяда на влезлия слуга да донесе вечерята.

Когато слугата се върна с таблата, бурята отвън нахлу в стаята, един прозорец се отвори, покривката на масата се вдигна и перна по лицето Беата.

Тя извика от уплаха. Граф Харо скочи и затвори прозореца.

А вън ветровете сякаш бяха побеснели. Народът казва, че в такива часове духовете на умрелите се разхождат наоколо.

Но тази буря предвещаваше и близка пролет.

— Ти се уплаши, Беата?

— В такова време ставам нервна.

Вечеряха мълчаливо. После граф Харо стана и се поклони.

— Е, време е за почивка. Лека нощ!

Въпреки голямата привързаност, която му засвидетелства Беата, нейната компания не му беше приятна. Той се упрекваше за това, но какво можеше да стори: Беата не му беше симпатична.

Тя гледаше с пламнали очи как се отдалечава. Наподобяваше статуя, на която само очите издаваха живот. Взираше се в една точка, сякаш виждаше нещо ужасяващо. Изведнъж тя протегна двете си ръце нагоре, сякаш да прогони нещо.

Бурята вън отново зави, като че ли хиляди вещици играха своя дяволски вихрен танц. Вятърът запищя през камината и прозорците, вратата с трясък се отвори, сякаш тласната от невидима ръка.

Контеса Беата се озърна, смъртно побледняла. Слугата влезе и затвори вратата. Тя бързо се съвзе.

— Вдигни масата, Хенрих, и после прегледай прозорците и вратите. Такава страшна буря вилнее вън.

— Да, милостива контесо, чак страх ме хваща.

Контесата се засмя.

— Само бабите се плашат, Хенрих.

И тя пристъпи, гордо изправена, към вратата. Слугата я проследи с учуден поглед. Контесата не беше обичана от никого в тоя замък.

— Каква мъжкарана! Има мустачки като младши офицер. Този род жени не се страхуват нито от смъртта, нито от дявола — промълви той.

В стаята до кухнята се бе събрала цялата прислуга. Готвачката бе сварила чай, наляла бе и ром в него, приготвила бе сладки. Трябваше да се отбележи завръщането на господаря. Всички бяха добре разположени и признаваха, че в Тройенфелз са обезпечени. Нима са толкова глупави да се откажат от такова добро и сигурно място?

Какво ги интересува слугите, че господарят им е виновен или има гузна съвест? Ако мъртвата графиня се разхожда из замъка, защото не може да намери покой, докато не бъде отмъстена, тя ще грози виновника, няма да прости никому каквато си беше и приживе.

Наистина, те слугите, бяха по-добре, далеч по-добре от господаря, който неспокойно се разхождаше из стаите.

След като се сбогува с Беата, граф Харо повторно се качи в стаята на дъщеря си и седна до креватчето й. Нежно се взираше в русата детска главица, осветена от трептящата слаба светлина.

За пръв път от няколко месеца насам той се почувства спокоен и забрави, макар и за малко, онова, което го мъчеше. Най-после стана и повика бавачката да стои до детето.

Стаята на дъщеря му се намираше между неговите стаи и тези, в които живееше жена му.

Утре сутринта ще отиде в гората, в своята гора. Там ще прочисти дробовете си след престоя в душната тъмница. Разхождаше се от стая в стая. Влезе в кабинета си и погледна портрета на Алис, който още стоеше на писалищната му маса. Един художник миналата зима в столицата искаше да я нарисува за фамилната галерия. Тя не хареса костюма и за проба си поръча много снимки. Само няколко пъти позира на художника. Сега, след смъртта й, графът трябва да попита художника дали би могъл да дорисува портрета, за да заеме той своето място в галерията.

Дълго наблюдава образа в скъпата рамка. Някога той бе обичал тази прелестна жена; вярваше, че хубавото тяло крие и хубава душа. Той се възхищаваше от нейната жизнерадост и пластичност. Тази лекокрила пищна пеперуда събуди неговата страст.

И не подозираше колко неприветлива, студена и капризна е всъщност. В началото обичаше дори нейните капризи. Алис стана негова жена, преди да я опознае; когато я опозна, беше вече късно.

Той си спомни всичките конфликти и огорчения. Колко скоро угасна страстта му и колко рано узна той своето заблуждение!

И онази нощ, когато я завари в прегръдките на принца! Като луд се нахвърли върху принца, преби го. И веднага замина с жена си, да бъде по-далеч от мястото на позора. От гняв и болка не беше тогава в състояние да определи своето ново отношение към Алис. Само знаеше: така не може да продължава. Не бе взел още решение, когато след безсънната нощ го повикаха при смъртното легло на жена му.

Капризно усмихнат стоеше пред него сега портретът, очите й таяха коварство.

— Сама ли го направи, Алис? Нима беше по-виновна, отколкото допусках, та се самонаказа? Или не подозираше колко сериозен е флиртът с отровата? И как намери стъкленицата?

Портретът мълчеше. Наведе се над писалищната маса и се опита да отвори тайното чекмедже; извърна се рязко към вратата, за да разбере възможно ли е някой да го е издебнал. Да, можеше да се види. Но как не е усетил, когато го е наблюдавала? Изведнъж графът отстъпи назад. В съседната стая на голямото огледало видя своето изображение и писмената маса. Да, ето как са могли да открият неговата тайна.

Колко значително беше това откритие, след като съдът се бе произнесъл. Дори и празната стъкленица с отровата му бе върната, понеже беше много ценна. Само заради тази красива стъкленица бе купил той отровата и я пазеше като нещо необикновено. Химиците бяха на мнение, че с нейното съдържание биха могли да се отровят дванадесет души. Само няколко капки били достатъчни, за да умъртвят човек?

Граф Харо знаеше, че отровата е силна. Преди няколко години с две капки бе ускорил смъртта на едно болно ловджийско куче. Тя действаше мигновено и безболезнено. Колкото и грижливо да пазеше опасната и красива стъкленица, тя не закъсня да донесе нещастие.

Но ако Алис е отляла от отровата, къде е успяла да я скрие? В стаята й не е било намерено никакво шишенце. Дали следователят добре е прегледал? Може би нейде из вещите на жена му ще се намери нещо скрито, което ще послужи като безспорно доказателство за самоубийството.

Той си припомни деня, в който бе показал стъкленицата на жена си, на барон Далхайм и на Беата. Преди това им бе разказвал впечатленията си от Индия. Всички бяха възхитени от формата на стъкленицата, Алис дори го помоли да я опразни, за да й я подари. Той й отказа под предлог, че стъкленицата и празна може да бъде опасна. Барон Далхайм се изсмя:

— Това е вода, вода с малко опиум. Продавачът е искал да те заинтригува със съдържанието, за да я купиш.

Жена му беше на същото мнение и се намуси поради отказа. Само Беата мълчеше. Тя беше наблизо, когато той отрови кучето.

Граф Харо си спомни ясно: след като показа стъкленицата, веднага я занесе в кабинета си да я заключи.

Когато се върна, Алис, сърдита, седеше на едно кресло, баронът се сбогува и си отиде, а Беата бе излязла по работа.

Алис му устрои бурна сцена: той бе отказал да й подари стъкленицата. Графът гледаше портрета.

Колко млада и хубава си отиде тя! Смъртта й заличи гнева и омразата в душата му. Бе готов да забрави всички неприятности, които му причини. Тя изкупи грешките си, сега да спи спокойно своя вечен сън.

Ала не спря да се разхожда, заинтригуван от начина, по който бе умряла жена му. Нямаше съмнение, че се е самоубила. В такъв случай как ще докаже невинността си? Мъртвите не говорят. Само ако някой друг я бе отровил и това се докаже, невинността му ще бъде призната. Иначе докато е жив ще му тежи тази смърт.

И дъщеря му ще бъде дете на престъпник.

Той скри лице в ръцете си и тежко простена. Но може би ще намери в стаята на жена си някакво доказателство, че се е само отровила. Всичко ще провери с най-зорко око. Съдиите търсеха следи от убийство, той ще търси доказателства за невинност. И без туй не го лови сън, ще порови малко в стаите на Алис. Стаите на жена му бяха заключени. Граф Харо позвъни на слугата.

— Гролман, иди при контеса Беата. Помоли я да ти даде ключовете от стаите на жена ми — каза той.