Тайната принцеса

16

Щом Стефан излезе, Таня веднага се втурна към вратата, да провери, дали не е забравил случайно да заключи. Когато чу изщракването на ключалката, прилепи, разочарована, ухо към вратата и чу смеха му от другата страна.

Проклет дявол! Променливите му настроения щяха да я побъркат. В момента хуморът му й харесваше точно толкова, колкото и неговият темперамент. Да танцува за тях! Как не! Виж, на неговия гроб — може.

Таня се заразхожда из каютата. Усети се като за затворничка и я обзе отчаяние. Какво ще стане, ако не я пуснат да излезе, преди да са пристигнали в Ню Орлиънс? Тогава нямаше да има вече никакви шансове за бягство. Това беше истината.

Проклети да са тези четирима мъже! Но тя нямаше да се предаде толкова лесно, на карта беше поставена нейната свобода, мечтата й да бъде независима. Все трябва да има нещо, което още може да се направи… В края на краищата… Не, толкова далеч нямаше да стигне. Освен това, дори да преспи със Стефан, това не значи, че той ще почне да й се доверява, или ще й даде възможност да избяга. По-добре да се преструва, че се е примирила със съдбата си. Трябва да накара тези мъже да повярват — не, не и четиримата, само Стефан. Очевидно е, че той решава всичко, свързано с нея. Значи, трябва да спечели доверието му, да го убеди, че може да я пуска да излиза от кабината. Въпросът е само как да го постигне.

Погледът й падна върху куфарите, облегнати на стената. Неговите, навярно. Все ще е някакво начало ако приеме да носи дрехите му. Поне ще си избере чиста риза. Освен това не бива да се заяжда непрекъснато с него. Не бива да избухва при всяко споменаване на крале и брачни договори. Няма да е лошо освен това, ако той повярва, че Таня не знае да плува. Можеше да реши, че вече не го заплашва нищо повече от още една сцена за назидание на екипажа и пътниците.

Приближи с нежелание към куфарите. Имаше някаква интимност в това да облече нещо, принадлежащо на Стефан, нещо, което е докосвало тялото му. Би предпочела да не го прави, но днес не се изпълни нито едно нейно желание. Освен това собствената й риза беше неприятно мокра по вина на Стефан.

Неочаквано се изчерви при сломена за онова, което за малко не се случи в тази кабина. Щеше да е доволна, ако можеше да твърди, че е било най-ужасното преживяване през целия й живот, но нямаше да е вярно. Което си е право, уплаши се от гнева му, но истината беше, че никак не я заболя, когато легна върху нея. Друга работа, ако не беше спрял навреме. Но той не можеше да го знае. Беше убеден, че е курва, а за курвите това не е нещо необичайно.

Предпочиташе да забрави боя, който й дръпна Стефан, след като се отказа от първоначалното си намерение. Макар че от това детско наказание почти не я заболя. Няколко дена съответните места ще са по-чувствителни и ще избягва да седи, но нали можеше да е по-зле. Можеше да я напердаши с колана, или да я наложи с юмруци. На всичкото отгоре щеше да е напълно прав, защото беше нарушила обещанието си.

Нещо, което не разбра, беше държането му след побоя. Ако не се лъже, той искрено съжалява, че е бил толкова суров с нея. Опита се да се извини, опита се дори да я утешава — докато не разбра, че тя няма нужда от утешения.

Таня отвори с гримаса един от куфарите. Не беше много мило от негова страна, че я хвърли след наказанието направо на пода. Ех, не беше много мило и от нейна страна, да го блъсне в реката. Засмя се и съжали, че не може да види лицето му в мига, в който се е озовал във водата.

Взе да рови из куфара и откри куп любопитни неща, сред тях и някакви малки кутийки, които с голямо удоволствие би отворила, ако не би се почувствала като крадец. Затова издърпа първата риза, която й попадна, и затвори куфара. Ризата беше от бяла батиста и прекалено тънка, за да прикрие тялото й, дори ако падне на многобройни гънки. Разбра го, още щом я облече вместо мократа си риза. Пъпките на гърдите й прозираха през тънкия плат и понеже не носеше бельо, не можеше да използува ризата му като единствена дреха. Не беше носила батиста. Дебелият плат на нейните ризи прикриваше достатъчно добре гърдите. Необходимо й беше бельо, но не можеше да очаква да го намери в куфара на Стефан, нали?

Таня реши да потърси връхна дреха. Намери една от коприна и кадифе, в черно и сребърно. Беше навярно най-скъпата дреха, която беше виждала през живота си. Щеше да е по-добре да не я взема, беше прекалено разкошна за момиче като нея. Но нали Стефан й позволи. Ако се разсърди — негова си работа. Думите му, преди да излезе от кабината, бяха повече от недвусмислени. Щяла да му хареса повече само по риза, или направо гола.

Замисли се за странния хумор на Стефан и онова, което каза за нейния танц. Лошото й чувство към Стефан се възвърна и когато той влезе след няколко секунди в кабината, завари я нацупена. Погледът, който й хвърли, досипа сол в раната. В златистите му очи прочете, че той чудесно се забавлява. Добре, че не беше сам, иначе заричането да не се заяжда щеше да иде по дяволите, изместено от желанието да си отреагира. Но той беше със Саша, а ги следваше и върволица моряци, понесли кофи с вода.

Още няколко моряка довлякоха в кабината цинкова вана. Таня стисна зъби. Всичките й замисли и планове се оказаха излишни, пътният лист към свободата беше вече в ръцете й. Стефан е пожелал да се изкъпе в кабината, а това значи, че тя трябва да излезе. С придружител, естествено, но това не беше пречка. Трябва само да се добере до парапета и да намеря сгода да скочи във водата.

Докато приготвяха ваната, Стефан се приближи към нея и се залови да закопчава камизолата, която беше облякла. Тя отблъсна решително ръцете му и се закопча сама. Но си напомни, че е време да подхване хитроумните си маневри.

Нервираше я, че Стефан стои толкова близо до нея, но каза само:

— В куфара има толкова много дрехи, не е възможно всичките да са ваши. На вас ли да благодаря за тези, които взех, или на някой от останалите трима?

— Налага се да призная, че съм суетен, но и двата куфари са мои. Тъй че трябва да благодарите единствено на мен.

— Значи във втория куфар имате още дрехи? — изгледа го учудено Таня.

— Разбира се. Само че няма да ги нося в Америка. Тук много ще бият на очи. Вторият куфар трябваше да остане на кораба, който ни чака в Ню Орлиънс, но Саша живее с абсурдната мисъл, че всичко, което сме взели, трябва да ми е на разположение през цялото пътуване.

Ще бият на очи? Не посмя да попита за кораба в Ню Орлиънс, за да не избухне отново.

— Бих носил тези дрехи само в Европа, където благородниците не са нещо необичайно.

Само това липсваше! И Стефан ли е високомерен като Васили?

— Разбирам, не, нищо не разбирам — каза тя. — Значи, твърдите, че сте аристократ и имате благородническа титла?

— В Кардиния кралят избира за личната си гвардия представители на аристокрацията. За него е щастие, когато мъжете, удостоени с тази чест, са приятелите, с които е израснал.

— Значи вие и четиримата сте с благороднически титли? Каква е вашата, да речем?

— Ще постави ли титлата граф на прекалено голямо изпитание нежеланието ви да ми вярвате?

Всяка негова дума поставяше доверието й на сурово изпитание, но тя само сви рамене и каза:

— Любопитна съм да науча какво има във втория куфар.

— О-о, женското любопитство! — засмя се той — Добра причина да останете с нас.

Тази перспектива предизвика отново съпротивата на цялото й същество. Да се откаже от свободата, за да задоволи любопитството си? Той подиграва ли се? Но изглеждаше в добро настроение, а тя не искаше да го разваля. Беше изслушала брътвежа за благородническите титли, без да вдига поглед към него. Нейният трик успя и моментът беше добър за решителния удар.

— Не може да се каже, че ми давате право да избирам дали да остана с вас или не, но щеше да е по-поносимо, ако пътувахме по суша.

— Не мога да си представя…

— Мразя корабите — прекъсна го с престорен ужас Таня. — Навярно както повечето хора, които не умеят да плуват.

— Няма защо да се боиш от водата, Таня. През цялото пътуване ще бдя над тебе и бъди сигурна, че ще те пазя дори с риск за живота си.

С други думи, ако скочи във водата, той ще се хвърли след нея, за да я спаси. Галантно, наистина. Но при дадените обстоятелства, галантността му беше крайно нежелателна. Значи, трябва да е сигурна, че няма да, е наблизо, когато реши да скочи през борда. След няколко минути например, докато той се къпе.

Не издаде мислите си, когато каза:

— Благодаря ви, но ми се струва… Ех, известна увереност е все по-добре от нищо.

— Наистина ли се боите от водата? — попита той съчувствено.

— Чувала съм, че на параходи като този чисто ставали експлозии, особено когато капитаните бързат да стигнат целта си. Но нашият не бърза чак толкова, нали?

— Ако се окаже, че бърза, ще го накарам да премени решението си. Сега спокойна ли сте? — Съмнението в погледа й го накара да се засмее. — Виждам, че не ми остава нищо друго, освен да ви отвлека от подобни мисли. Давате ли си сметка, че сте достойна за възхищение в тези мръсни одежди и с тази рошава коса, с ризата, провиснала като нощница и с окаяното личице? Защо гледате мрачно? Може би предпочитате да не изглеждате достойна за възхищение?

Този род приказки й бяха неприятни и тя му го показа, като вдигна колана си от пода и си го върза а кръста. Но с косата не можеше така лесно да се прави. Когато прокара през нея пръсти, откри само две фиби.

— Саша! — извика с победен глас Стефан. — Струва ми се, че нашата Таня има нужда от четка за коса.

После се обърна и почна да издърпва ризата си от панталона с явното намерение да я съблече. Междувременно бяха напълнили ваната и в кабината беше останал само слугата Саша.

Когато Стефан съблече ризата през глава, Таня впери омагьосан поглед в широкия мъжествен гръб. Кожата му беше с цвета на тъмен бронз, а под нея ясно се очертаваха мускулите. Саша, който й подаваме четката, трябваше да се изкашля, за да привлече вниманието й. Сякаш събудена от сън, Таня пое четата и обърна гръб на цялата сцена.

Да наблюдава Стефан, докато се съблича, това беше…

Последното, което видя, беше как разкопчаният колан пада на пода до ризата. Той се събличаше. Наистина се събличаше и, изглежда, изобщо не го интересуваше дали тя го гледа, или не.

— Не смятате ли, че трябва да изчакате да изляза от кабината, преди…

— Не.

И това е всичко? Чисто и просто „не“? Тя тръгна с бързи крачки към вратата. Но веднага бе спряна.

— Къде искате да отидете, Таня?

Нямаше желание да го вижда още веднъж съблечен.

— Просто ще изчакам вън, докато се изкъпете — предложи тя.

— И дума да не става. Не вярвам, че просто ще чакате.

— Виж ти, значи не мога никъде да отида? Параходът е в средата на проклетата река. И въпреки това не мога да изляза от тук? Защо не извикате някой от тримата да ме пази, щом смятате, че е необходимо. Аз просто не мога да остана тук, докато вие… докато вие… Не е прилично. Противоречи на морала, особено на вашия.

— Възможно — призна той. — Но сме принудени от обстоятелствата да направим изключение. И не ме убеждавайте, че видът на гол мъж ви притеснява кой знае колко. Какво е прилично и какво не — за това ще разсъждаваме в Европа, където тези неща имат значение.

Стефан обиждаше и страната й, и нея. Получи и категоричен отказ да напуска кабината. Но в момента вратата сигурно е отключена. Значи, може чисто и просто… Но кого се канеше да измами? Нали ще й вървят по петите. Дори да скочи във водата, Стефан ще е толкова наблизо, че планът й ще пропадне. Ще изгуби вече наистина единствения си шанс, защото след подобен опит няма да имат и капчица доверие в нея, каквото и да каже, или да направи. За нещастие той и сега не й вярва, иначе нямаше така категорично да й нареди да остане в кабината.

Налагаше се да поизчака свободата си и момент, в който Стефан да не е до нея. Нощем шансовете й положително щяха да са по-големи, защото щеше да им е по-трудно да я уловят в тъмното във водата. Не бе изключено и да решат, че е потънала. В този случай единствената й грижа щеше да е дългият път до вкъщи.

Ако иска да се преструва, че най-сетне се е примирила, трябва да си направи оглушки за обидното предположение, че е свикнала да гледа голи мъже. Не й остава и друго, освен да приеме, че Стефан ще се изкъпе в нейно присъствие. Първото й се струваше по-лесно от второто.

Залови се да разчесва енергично косата си и спря чак когато до ушите й стигна звукът на разплисквана вода. Бузите й пак пламнаха, а това отново я вбеси. Защо ще й е криво, че тъкмо той седи гол във ваната?

— Ваше височество!

С крайчеца на окото зърна ръката на Саша, която й подаваше кожена ивичка, да си върже косата. Пое я и не поправи обръщението му, а стисна устни. Щом са научили и слугите да се преструват, значи твърдо са решили да не се отказват от театрото си. Отново се запита, дали някъде на борда на „Лорелай“ не са скрили още момичета. Момичета, които вярват, че са обещани на прекрасния Васили. Но с какво е заслужила щастието този дявол тук да върви по петите й, за да я пази? Навярно му поверяват най-непокорните, а тя от самото начало си беше показала рогата.

Отново я обзе гняв срещу съдбата, която я бе сполетяла без вина. Стоеше сега като последна глупачка насред кабината с гръб към Стефан. Добре де, край. Ако иска да я изкара от равновесие с голотата си, тя ще обърне листа. Да го видим каква ще я запее тогава.

Приближи се бавно към креслото, седна и се загледа неприкрито в Стефан, продължавайки да си разчесва косата. Той седеше във ваната, съвсем гол. Ех, голи мъжки гърди беше виждала. Една нощ в близкия бардак избухна пожар и момичетата избягаха на улицата заедно с клиентите, в доста оскъдно облекло. Гледката предизвика неописуемата радост на съседите. Но Стефан във ваната, в това нямаше нищо комично… Или, може би, съвсем мъничко. Ваната беше кръгла и малка, та му се налагаше да се сгъва като дюлгерски метър. За да се побере, беше вирнал колене до брадичката. В момента Саша изливаше от кофата вода върху измитата му коса, а Стефан още не беше разбрал, че тя се забавлява, като го гледа.

Дори гол си беше все същият тъмен дявол. Наистина, коленете му бяха много по-светли от гърдите, доказателство, че тенът му се дължеше и на слънцето. Тялото му беше слабо окосмено, като се изключи къдравото черно руно, образуващо на гърдите му едно „V“. Таня гледаше белезите по лицето му, почти неразличими от такова разстояние, и се опитваше да извика в себе си отново състраданието, което изпита, когато ги видя за пръв път. Но не успя. За времето от първата им среща досега този мъж беше проявил такава необузданост, че вече не можеше да събуди симпатиите й.

Саша му подаде пешкир да си избърше лицето. Миг по-късно Стефан се опита да открие Таня на мястото, на което беше стояла допреди малко. Необходима му беше част от секундата, за да обърне глава, и да я открие в креслото. Вдигна вежди, когато разбра, че тя го наблюдава. Засмя се, когато Таня издаде смущението си. Но тя запази сериозност. Стефан се изправи. Беше уверена, че ей сега ще припадне, но такова щастие не й беше отредено.

Всемилостиви Боже, та той беше олицетворение на мъжествеността, първична и дива. Тялото му беше толкова силно, беше наистина великолепно. Беше широк в раменете, тесен в ханша, с издължени бедра. А коренът на мъжката му сила… Тя затвори очи. Стефан отново се разсмя, със смях, който дълбоко я засегна. Беше си въобразила, че този път тя ще води играта, както тя реши и ще го обърка. Изглежда, и той си помисли нещо подобно, защото каза:

— Дойде ли вашият ред за баня, принцесо, аз няма да проявя свенливост.

По всяка вероятност тя нямаше скоро да се изкъпе…