Тайната принцеса

25

След половин час Васили наистина се появи, за да я заведе на вечеря. Таня се беше постарала да се оправи сама с роклята, въпреки че за малко не получи мускулна треска в раменете, докато закопчаваше с огромни усилия копчетата на гърба. Нямаше намерение да се оплаква, но тези мъже можеха да изберат и рокли с по-лесно закопчаване. Тя самата беше така смаяна от вида си, че се ухили възглупаво, когато Васили я зяпна с нескрито учудване.

Ставаха й и двете рокли, между които трябваше да избира. Едната беше от бежово вълнено каре, другата от лъскав жълт атлаз и с буфан-ръкави. Обувките бяха два чифта и в тон с роклите. Наистина, леко я стягаха, а що се отнася до роклите, проблеми възникваха с гръдната обиколка. Мъжете бяха купили явно конфекция с мерки, подходящи за жена с гърди по-малки от тези, с които я беше надарила природата.

Според господстващата мода деколтетата и на двете рокли бяха твърде смели, те оставяха съвсем свободни раменете, тила и се спускаха надолу, за да спрат малко над гърдите. Всъщност съвсем малко. Дантелата на комбинезон би могла да прикрие тези няколко сантиметра, но Стефан заяви, че е забравил да й купи бельо. Може да беше забравил, може да беше и нарочно, но освен роклите Таня не откри в куфарчето нищо друго.

При нормални обстоятелства трудно би се решила да облече такава рокля. Винаги беше крила гърдите си под грубия плат на ризите, за да не бият на очи. Сега оголваше, тъй да се каже, всичко, или поне горната закръгленост на гърдите. Не стигаше това, ами впитият корсаж силно ги притискаше и ги повдигаше нагоре. Е да, но обстоятелствата съвсем не бяха нормални. Докато се оглеждаше в голямото огледало в кабината, Таня мислеше за едно, за това, че Стефан ще я види такава и ще бъде ужасно недоволен. Тази мисъл я подтикна да облече роклята въпреки тесния корсаж.

Избра лимоненожълтата рокля, защото яркият й цвят беше толкова различен от промитите цветове, които беше носила досега. Освен това роклята стоеше чудесно на тъмната й коса. Дори костюмът за танц не подчертаваше така добре фигурата й, при това без помощта на корсет. Таня беше доволна, повече от доволна. През ум не й беше минавало, че може да изглежда така.

Косата си можеше само да върже на тила, но тя го направи с широката дантелена лента, украсяваща роклята. Ех, можеше, разбира се, да позапълни с лентата деколтето и да придаде на роклята по-благоприличен вид, но понеже я занимаваше преди всичко реакцията на Стефан, подобна алтернатива тутакси отпадна.

Когато Васили се зазяпа неприлично дълго в бюста й, Таня отново изпадна в нерешителност. Но когато той подложи на подробен оглед и всичко останало, преодоля окончателно съмненията си.

— Изглеждате ослепително, принцесо.

— Комплимент от вас? Добре ли се чувствате, Васили? — попита тя.

— Трябва да призная, че сте твърде забавна — засмя се той. — Освен това не бива да сте толкова строга към мен, след като преодолях заради вас невероятни трудности. — И той протегна длан, на която лежеше близо дузина най-различни фиби. — Поне две жени на парахода са сигурни, че ги харесвам, макар това, за съжаление, да не е вярно. Не си представяте какви усложнения могат да последват тази вечер.

— Питам се защо не мога да изпитам към вас поне капчица симпатия? — прекъсна го Таня.

Той се засмя така младежки, че за миг беше склонна да разбере защо жените го смятат за неотразим.

— Как тъй да не забележа досега колко хаплива можете да бъдете, принцесо. Беше егоистично от страна на Стефан да ви пази през целия път само за себе си.

— Той ли ви поръча да ми доставите това? — пое тя фибите от ръката му.

— Стефан предупреди, че някой от нас трябва на всяка цена да намери фиби, ако не искаме тази вечер да изглеждате като повлекана. Натовариха, естествено, мен.

Колко разсеяно й хвърли в лицето тази втора ръка обида. Таня не се издаде, но беше дълбоко засегната. Питаше се колко ли презрителни забележки се правят по неин адрес, когато не може да ги чуе. Стигналите до ушите й бяха предостатъчно и излизаше, че тези четирима мъже никога не са казвали нищо мило по неин адрес. Впрочем, и тя не би казала за тях нищо приятно.

Тя посегна към лентата, с която беше вързала косата:

— Бихте ли почакали само миг… — обърна се към Васили.

— Не я пипайте — прекъсна я той, а когато срещна въпросителния й поглед, добави: — Така е чудесно.

— Но след всички трудности, които сте преодолели, за да ви услужат с тези фиби…

— Ще ги използвате утре, когато пристигнем в Ню Орлиънс — сви рамене Васили.

Утре? Това ли е причината да й позволят да излезе тази вечер от кабината? Изглежда, Стефан е решил, че вече не е опасно тя да се срещне с пътниците, след като ще е за пръв и последен път. Сигурен е, че за толкова кратко време тя няма да успее да им създаде трудности. Хм, Таня се надяваше, че ще намери все пак начин да им покаже колко погрешно е това предположение. Повлекана, значи? Не би искала да изглежда като повлекана, но дали ще й е много трудно да се държи като такава?

— Значи, можем да вървим?

Този параход беше по-малък от „Лорелай“, но с две палуби. Трапезарията беше на долната, до обширен салон за игри. Докато го прекосяваха, Таня разбра, че са на един от онези параходи, които наричат плуващи игрални домове. Тук чести пътници са професионални играчи, жени със съмнителна репутация. За миг се запита дали това не е причината да я държат настрана от останалите пътници. Отхвърли предположението като неправдоподобно, защото четиримата мъже бяха убедени, че собствената й репутация не е по-добра.

До масата я чакаха Лазар и Серж. Щом я видяха, и двамата станаха, а после изчакаха с лек поклон Васили да й приближи стол. Уважението на мъжете й беше неприятно, но после си каза, че те просто се опитват да потвърдят истинността на своята приказка. Защо ли си правеха толкова труд?

— Стефан още ли продължава? — попита Васили още преди тя да беше седнала.

— Защо питаш, нали знаеш, че откакто сме на кораба, изобщо не е преставал — отговори Лазар.

— Защо не отидеш да му напомниш, че яденето е една от жизнените необходимости — предложи Серж. — Нали знаеш, че на нас изобщо не ни обръща внимание.

— Така е. Добре, ще опитам.

— Стефан реши малко да поиграе — обясни й Лазар, когато Васили се отдалечи.

Тя вече се беше досетила, тъй че попита без особено любопитство:

— Печели ли?

— Истината е, че вече загуби доста тлъста сума.

Запита се какво ли означава за тези мъже „доста тлъста сума“? Не че я интересуваше кой знае колко, пък и едва ли би пожелала на Стефан и приятелите му друго, освен сериозно безпаричие.

— Редно е човек да изучи правилата на играта, преди да опита — беше всичко, което каза.

— Стефан ги познава отлично, нещо повече, играта му обикновено е майсторска.

Начинът, по който Лазар я изгледа, трябваше ясно да подчертае, че вината за провала е нейна.

— Прекалявате, — ядоса се тя, — държите ме отговорна за нещо, на което даже не съм присъствала.

Нейното възмущение не го накара да млъкне:

— Потиснат е от вашето отчаяние. Аз също не ви разбирам. Възможно ли е да се тръшкате за някаква съборетина, когато ви предстои да живеете в палат.

Таня въздъхна нечуто. Тези хора, очевидно, си въобразяваха, че с упорството си ще я накарат да повярва в техните измислици. Беше й дошло до гуша да обяснява, че просто няма да се хване на тази въдица.

— Не бях отчаяна, Лазаре, а вбесена — уточни тя. — И вие ще реагирате по същия начин, ако се появи някой и преобърне целия ви живот.

— Не, няма, ако промяната е за добро — отвърна той. — Принудени бяхме да ви накараме да разберете, че с предишния ви живот е свършено. Ще бъдете щастлива в Кардиния, Таня, ще имате богатство и слава…

— И съпруг?

— Всяка жена иска да се омъжи.

— В това не съм сигурна. Наистина ли всяка без изключение? При това винаги съм смятала, че и аз съм жена…

Подчертаният й сарказъм го накара да трепне.

— Наистина ли не желаете да се омъжите?

— Не.

— Дори за Васили?

— Най-малко за Васили.

Две ръце легнаха върху голите й рамене и топъл дъх раздвижи леко косата й до ухото.

— Внимавайте, Таня, мога да ви повярвам, да се почувствам дълбоко засегнат и да използвам цялото си обаяние, за да променя решението ви.

Беше Васили, а не Стефан — позна гласа му. Сърцето й заби по-бавно.

Още преди да измисли отговор на невероятното предложение, чу Лазар да пита:

— Значи не успя да го откъснеш от играта?

— Каза, че ще се присъедини към нас по-късно. Може би.

Таня се сви като попарена. Стефан нямаше да дойде при тях. Беше толкова сигурно, колкото и фактът, че седи тук. Беше й заповядал да изглежда добре, но нямаше намерение да се любува на резултата, ако тя изпълни заповедта. Решил е да не й разваля удоволствието, че изглежда чудесно. Но и тя не би го допуснала, след всичко, което се случи.

— Ако Стефан не дойде след малко при нас — заяви тя смело, — ще трябва ние да се присъединим към него.

Предложението бе посрещнато с ледено мълчание прекъснато най-сетне от Лазар:

— Невъзможно, принцесо.

— Настоявам.

— На Стефан няма да му хареса…

— Нали я чу, Лазаре — намеси се Васили. — Тя настоява, а рангът й е по-висок от твоя.

— Наистина ли? — обърна се тя недоверчиво към Васили.

— Точно така, Лазар е само граф.

— Едва ли е най-подходящият момент да го подчертавате, Ваше Величество — процеди през зъби Лазар.

— Спокойно, спокойно, приятелю. Да оставим Стефан да се занимае със случая, ако има някакви възражения. Още повече, че му е необходимо нещо, което да промени сегашното му настроение.

В момента Таня се интересуваше само от едно:

— Значи ли това, че стоя по ранг и над Стефан?

— Божичко, колко отчаян вид имате — ухили се Васили. — Налага се да ви разочаровам. Какъвто и да е рангът на Стефан, той носи цялата отговорност за вас, докато се върнем в Кардиния. Затова трябва да му се подчинявате безпрекословно. Освен ако не пожелаете да му оспорвате това право… Но досега се разбирахте добре с него, нали? По-скоро на него му е трудно да се оправя с вас.

Таня успя да скрие разочарованието си. Би предпочела мъжете да не стигат толкова далече в желанието си да направят историята си по-правдоподобна.

— Значи така смятате? — каза равнодушно. — Не съм се замисляла. — Много би искала това да е истина, защото всяка възможност да затрудни Стефан я изпълваше с възторг.