Тайната принцеса

33

Таня не очакваше, че на другия ден, когато параходът хвърли котва, именно Стефан ще дойде да я вземе. Беше се надявала и затова се беше облякла добре, но не беше го очаквала.

Можеше да избира от куп хубави дрехи и трудно реши какво да сложи, за да му направи впечатление. Най-сетне се спря на тъмно-смарагдена пола и подходящ жакет с висока талия, закопчан до врата. Подаваше се само нежната бяла дантела на яката на блузата. Саша я беше снабдил и с две връхни дрехи. Дълга дебела светлосива пелерина, обточена с малко по-тъмна кожа и с качулка, поръбена със същата кожа лежеше в куфара до черно кадифено палто с мъжка кройка, поръбено с норка, с богата пухкава яка. Палтото й стигаше до глезените. Мъжете носеха подобни, но по-къси, само до коленете. Изглежда, на Саша му се е сторило забавно да й поръча палто от същия плат и в същите цветове като онова, което носеше този ден Стефан. Слава Богу, че тя се беше спряла на пелерината.

Стефан беше подчертано сдържан. Лекият поклон, с който я поздрави, беше формален и тя не можа да прочете нищо по лицето му, въпреки че очите му бяха този ден по-скоро кехлибарени, отколкото кафяви. Не беше сторила нищо, с което да го разгневи. Пламъчетата трябва да бяха подхранени от нещо друго, но тя не беше в състояние да отгатне какво.

— Надявам се, че пътуването не е било прекалено уморително за вас.

Наистина беше подчертано сдържан, а тя не знаеше как да го изтълкува. Означаваше ли това нежелание да си има отново вземане даване с нея? Или… Господ да й е на помощ! Да не би онези тримата да са му казали, въпреки нейната забрана, всичко, което беше споделила вчера с тях? Но ако е така, той ще поиска да го чуе от нейната уста. Освен това ще е бесен. А в момента Стефан беше само, по дяволите, не можеше дори да кажа какво беше. Хм, от разказите на приятелите му беше разбрала, че той е човек много по-сложен, отколкото бе предполагала.

Реши да се придържа и занапред към плана си. Ще се държи непринудено, леко предизвикателно, доста мило, може би дори малко дръзко — според ситуацията. Ще го изкарва от равновесие, докато разбере как стоят работите. Пълното му равнодушие по време на пътуването беше твърде показателно. Щом можа да я избягва в тясното пространство на един параход, щеше ли изобщо да го вижда след сватбата, когато ще има цялата си страна на разположение? Ако изобщо има сватба. Стефан ще намери, може би, някаква вратичка, за да развали годежа. Крал е все пак. Усмивката, която му подари, не беше толкова прелъстителна, колкото би желала. Успя само да му отговори приятелски:

— Пътуването беше доста приятно, но иначе и не би могло с толкова очарователни спътници.

Той очевидно не разбра саркастична ли е забележката, или не. Защото помълча, преди да отговори:

— За моите приятели могат да се кажат много лоши неща, но да бъдат наречени очарователни?…

— О, те са очарователни, когато пожелаят. За своя голяма изненада открих, че Лазар и Серж биха могли и да ми харесат. Що се отнася до Саша, мисля, че вече го обичам.

— Не казахте нищо за Васили.

— Да речем, че свикнах да търпя вашия братовчед. Въпреки неуморните му усилия да се държи неприятно. Освен това едва наскоро проумях, че имам отвратителен характер. Пък и не съм разбирала, че искреното приятелство на Васили към вас е допринесло много за отношението му към мен.

Тя се усмихна, вече по-доволна, защото изразът, който се появи на лицето му, беше неповторима смесица от объркване, раздразнение и гняв. Вече не знаеше какво да мисли за нея. В момента целеше тъкмо този ефект.

— Изненадан сте, че съм го разбрала толкова късно? — продължи тя. — Но как бих могла, след като Васили едва вчера ми откри причините за отношението си. В момента мога да обещая, че за в бъдеще ще се опитам да го толерирам, Ваше Величество.

Като чу титлата, Стефан свъси вежди. Най-сетне нещо, за което можеше да попита направо:

— Показали са ви документите?

— О, не е това причината, защото реших, че са фалшиви.

— Какво тогава ви накара да повярвате?

— Откровено казано, Саша. Той притежава великолепната способност, без да полага каквито и да било усилия, да представя нещата ясно. Той просто ми говореше, говореше ми за вас, за Кардиния, за мен, за сватбата. — Тя го погледна право в лицето, а гневните пламъчета в очите й трябваше да го предупредят за онова, което последва: — Защо, по дяволите, трябваше да ме лъжете, че Васили е кралят?

Той тръгна към вратата, уж за да я отвори пред нея, но всъщност причината беше, че въпросът й го зашемети и не можеше да издържи по-дълго погледа й.

— Бяхте толкова упорита. Смятах, че ако ви представим него за годеник, то лесно ще приемете всичко.

О-о, не! Стефан се надяваше лесно да се отърве.

— Но защо? — попита тя упорито.

— Защото жените подлудяват по него, преди още да си е направил труда да ги ухажва. Ако беше се опитал да ви печели, отдавна да сте негова.

— Уверявам ви, много се лъжете — изсумтя презрително Таня.

Той най-сетне я погледна и очите му говореха красноречиво — според него се лъжеше тя.

— Твърдите, че лоялността на Васили към мен е повлияла на отношението му към вас, но да ви е минало през ума, че държането му зависи и от друго. От стремежа му овреме да ви отблъсне от себе си. Отначало аз много настоявах да дойдете доброволно с нас. Но Васили предвиди последицата от лъжата. Той не искаше да се влюбите в него, щом ще ви се наложи да се омъжите за мен.

— Колко мило от негова страна — изпъшка тя. — Изглежда и двамата сте надценили значението на външността му. По някаква причина сте склонни да смятате, че една жена не се интересува от нищо друго. За жени без мозък може и да е вярно. Но повечето жени не са чак толкова глупави, та да се влюбват в мъжете само заради външността им. Васили наистина изглежда чудесно, спор няма. Но той е и най-арогантният, най-високомерният мъж, който някога се е раждал. Та не ме убеждавайте, че се е преструвал пред мен, но не е чак толкова отвратителен.

На Стефан чутото явно не му хареса, може би защото знаеше, че е бил не по-малко арогантен и високомерен. Но беше по-добър от Васили. Таня се надяваше, че той и не подозира каква разлика прави тя между тях двамата. Сега най-важното беше Стефан да повярва, че тя не е от онези глупави жени, които така остро беше нападнала. Не ставаше дума за любов. Боже Господи, вярваше, че толкова глупава никога няма да бъде. Но си даваше сметка, че се е поддала на чисто физическо привличане. Толкова непреодолимо, че желаеше този мъж дори в мигове, когато би предпочела в гнева си да го убие. Времето се оказа безсилно срещу това привличане. Тя го желаеше, достатъчно силно, за да се омъжи за него, да затвори очи за всичките му недостатъци. Но трябваше и той да я желае… Да я обича, независимо от това дали тя го обича или не. Само при това условие може да остави съдбата си в ръцете на този мъж. Вече не й оставаше много време, за да разбере дали изобщо е възможно.

Без да му остави време да се замисли над думите й попита:

— Когато разбрахте, че не се поддавам на лъжите ви, защо не ми казахте истината, защо не признахте, че вие сте новият крал на Кардиния?

— Но вие се съмнявахте във всичко. Не беше най-подходящият момент да признаем, че сме ви лъгали. Щеше да ви е добре дошло и да оправдае непоклатимата ви скептичност.

— Разбирам накъде биете — каза тя и сви замислено вежди. — Изглежда, изобщо не сте благоволили да се опитате да разберете най-съкровеното ми желание. Беше ми все едно кого сте ми предложили за съпруг аз просто не исках да се омъжвам.

Той дори не забеляза, че Таня използува минало време и отговори с безпощадна категоричност:

— И вие като мен, просто нямате избор.

— Сигурно е така. Помните ли какво казахте веднъж, когато Васили призна, че не би искал да се ожени за мен? Казахте, че кралят ще ме вземе за жена, независимо от това дали го желае или не, защото му го повелява дългът. Но вижте какво, Стефане, аз се замислих върху това положение на нещата, особено след като ми обяснихте, че сте всесилен в страната си, толкова всемогъщ, че можете да се ожените за мен въпреки волята ми. Но щом разполагате с такава власт, как ще ви накарат да вървите против желанието си? Можете просто да развалите годежа…

— Да, само че по една случайност, аз почитам баща си — прекъсна я той рязко и в очите му пламна истински гняв. — Сандор желае да ви види на трона и вие ще седнете на този трон, та ако ще дяволите да ви вземат. И не се опитвайте втори път да ме увещавате да пренебрегна задълженията си… Аз ще се оженя за вас, Таня, и нищо не е в състояние да ми попречи. Разбирате ли? Нищо.

Смайващо наистина, тя не се издаде, но след това обещание се почувства направо чудесно. Изкопчи желания отговор. Нямаше да направи нищо, за да развали годежа… Чудесно. Стефан не подозира, разбира се, истинските й чувства и тя ще се погрижи поне още известно време да не ги разбере. Нека си блъска главата над нови гатанки. Сега поне знае какво мисли той, а още дълго преди да пристигнат в Кардиния, ще го примами и в леглото си. Беше неизбежно, тя просто не можеше по-дълго да чака.