Тайната принцеса

9

Таня реши да изчака пет минутки и да се върне долу. Мъжете сигурно нямаше да са вече там. Нали знаеха не по-зле от нея, че не притежава необичайни белези върху задните си части. И — край на комедията — надяваше се тя. Ако ли откриеше белег, то щеше да значи само, че са я шпионирали през прозореца. Но с каква цел?

Изведнъж се досети за възможен мотив и пребледня. Беше чувала за момичета, откраднати в един град — продадени в публични домове в друг град, възможно по-надалеч. Така крадците имат достатъчно време да скрият момичетата и да ги върнат, ако те по някаква случайност намерят начин да избягат. Но домовете е охранявали толкова строго, че било почти невъзможно да се отскубнеш. Безскрупулни мъже се прехранвали, доставяйки такива момичета. Но можеше ли а заподозре мъжете долу в нещо подобно?

Вече ти се привиждат призраци, момиче! Нали до вчера този Стефан беше за тебе самият дявол! И не забравяй — кой ще те пожелае, като си толкова грозна?

Но ето че този дявол я беше пожелал. Затова е решил, че и други мъже могат да я харесат. Но понеже за неговите приятели тя е грозотия, повлиял се е от тях. Освен това другите не знаеха, че тя е танцьорката, която гледаха снощи на естрадата. Проклетият танц! Стефан знаеше, че тя е танцьорката, а момиче, което танцува, е чисто злато за всеки бордей. Сега трябваше само да я доставят на някой публичен дом, а за да си спестят трудностите, са измислили хитрост. Надяват се, че Таня ще пожелае да тръгне с тях Господ да й е на помощ.

Изведнъж някой блъсна рязко вратата на стаичката и Таня скочи ужасена. През цялото време беше седяла на леглото и си беше внушавала страх с фантазиите си. Щом видя мрачния пламък в очите на Стефан, застанал решително до вратата, в миг се убеди, че страховете й са реални. Събра сили, за да овладее паниката си. Не биваше да изпада в истерия, пък и още се надяваше, че греши. Нали не винаги предвиждаше вярно реакцията на тези мъже. Все пак последното й подозрение беше далеч по-сериозно от досегашните грозни, но безобидни кавги.

— Както виждам, не сте надникнали дори от просто любопитство.

Какво? А да, белегът. Значи още не са се отказали от този блъф? „Може пък наистина да носи такъв белег“ — помисли си тя мрачно. Тези мъже предполагаха, че открие ли белега, ще си събере бохчата и покорно ще тръгне с тях.

— Според вас за колко време може да провери човек дали има такова петънце? — попита Таня. — Погледнах — няма нищо. Не слязох, за да ви писне да чакате и да се изпарите. Както виждам, очаквала съм твърде много от вас.

— Точно така — отвърна Стефан и гневът в очите му с цвят на златно шери подсказваше, че спокойният му глас лъже. — Беше глупаво да ви покажем колко важна е за нас самоличността ви. Но ви обяснихме и кой е единственият начин това да се изясни.

— Установих, че не съм онази, която търсите.

— Боя се, че трябва да се усъмня в думите ви, госпожице.

— Жалко…

— Жалко за вас. Защото се налага ние да направим проверката.

— Проверка ли? О, не!

Преди да е чула последните му думи, тя вече държеше ножа в ръка. Стефан въздъхна, но той и не беше очаквал друго от нея.

— Госпожице, с този нож можете да нараните само себе си. Оставете ножа и се покорете на неизбежното. Ще се опитам да не ви причиня излишни неприятности.

— Мислите, че ще ви се оставя? Признавам, имате здрави нерви. Но ще видим кой ще е раненият.

Стефан се усмихна едва доловимо с крайчеца на устните.

— Възхищавам се от смелостта ти, малката, но нека ти предложа един вариант.

— Нали казахте, че за мен няма алтернатива? — изгледа го Таня, присвила подозрително очи.

— Има една-единствена — да се любим.

Всеблаги Боже! Дали начинът, по който го каза, или погледът му я накараха да усети как думите му я замайват сладостно като благовонен дим. Събра сили и се опита да отпъдя това чувство, но не успя. Господ да й е на помощ — този мъж беше отключил в нея нещо, останало досега недокоснато. Таня разбираше какво значи това — той я беше накарал да предвкуси за пръв път през живота си прелестите на сладострастието. Да се люби с него? Сега? Божичко, той наистина беше същински дявол!

— Охо! — възкликна той. — Не беше я изпускал нито за миг от очи. — Както виждам, в момента за това изобщо не може да става дума, нали?

— Нито сега, нито когато и да било — увери го тя рязко.

Ядните пламъчета лумнаха отново във виненозлатистите му очи — доказателство, че думите й бяха засегнали нерв.

— Лъжете се, госпожице. Преди да е свършило пътуването ни, аз ще ви притежавам. Каквото и да ми струва това.

Този човек очевидно упорито не желаеше да изостави ролята си в цялото това смешно представление. Налагаше се да му напомни, че не вярва в техните измишльотини.

— Но нали, доколкото разбрах, трябва да се омъжа за вашия приятел? — попита тя саркастично.

— О, Васили положително няма да има нищо против. Нали още не сте омъжена за него. И понеже, така или иначе, отдавна не сте девствена, той няма да ви придиря за един мъж повече или по-малко преди сватбата. Щом взема жена, дарила толкова мъже с благоволението си.

Ако Стефан бе решил с последната обида да я превърне в бясна фурия, ефектът от думите му се оказа по-силен, отколкото можеше да очаква. Тя налетя на него с вдигнат нож, насочен към сърцето му. Но гневът я беше заслепил и тя не видя ръката, вдигната да я възпре. Стефан сключи китката й в силните си пръсти и дълго я държа така, за да й покаже колко смешни са опитите й да му надвие. После бавно свали ръката й надолу. Таня вдигна свободната си ръка, за да го удари в лицето, но той мълниеносно хвана и нея. Въпреки отчаяната й съпротива, само след секунди се чу как вече безопасният нож издрънча на пода.

— А сега да се върнем към полите ви, госпожице. Жалко, че не можахме да уредим всичко по най-приятен начин.

— Сатана! — изсъска му тя в лицето. — Не можете да ми сторите това — вече изкрещя Таня, докато той я влачеше към леглото.

— Разбира се, че мога — отговори й той със спокойна самоувереност и направи необходимото, за да го докаже.

Таня се озова избутана към тясното легло, а после хвърлена върху него по корем. Още преди да почне да крещи във възглавниците, той вече беше коленичил над нея. Сега стискаше само дясната й ръка, защото с лявата тя и без туй нищо не можеше да му стори.

— Да знаеш, ще те убия! — закле се тя, преди да усети ръката си притисната към тила. Това беше, изглежда, отговорът му на подобни закани.

Сякаш силен вятър я шибна по краката, когато Стефан й запретна полите. После долови едва чуто пръхтене и в същия миг усети как роклята й покри краката.

— Лазаре? — процеди Стефан през зъби.

Чак сега Таня разбра, че Стефан не е сам. Извърна глава към вратата и лицето й пламна, защото сега Лазар вече заемаше мястото, на което допреди малко се намираше Стефан. О, Господи! Нима всички щяха да се изредят да се насладят на унижението й?

— Откри ли го? — попита Лазар, вперил в Стефан настойчив поглед.

— Още не, остави ни сами.

— Мислех, че ти трябва свидетел.

Стефан наистина беше споменал, че иска да има свидетел, но тогава смяташе, че ще достатъчно да оголи пред Лазар само мъничкото петънце. Предполагаше, че приятелят му ще види, сред волани и дантели, само късче кожа. Но момичето не носеше нито бельо, нито поне една фуста.

— Свидетел нямаше да е излишен — каза Стефан, — но тя е ужасяващо гола под полата. Тъй че, надявам се, ще се задоволиш с честната ми дума.

— Да, естествено — отговори Лазар, но се изсмя още щом се озова зад вратата.

Последва потискаща тишина, в която Таня се бореше, унизена, със сълзите си. Освен това трудно си поемаше дъх под тежестта на тялото му. И през ум не й минаваше, че е сама в стаята си и то на леглото, и то с мъж, който преди няколко минути най-сериозно й беше предложил, да се любят.

За разлика от нея, Стефан не беше го забравил и, за да отпъди подобни мисли, каза подигравателно:

— Както виждам, правите всичко възможно, за да не си губите времето, госпожице. Многобройната ви клиентела сигурно е очарована от тази липса на каквото и да било бельо…

— Върви по дяволите! — кипна Таня. Беше решила да мълчи, но изведнъж се заоправдава. — Щях да нося бельо, ако имах пари да си купя. Е, това не е ваша работа.

— Много скоро ще установим, че за в бъдеще всичко, което ви засяга, ще бъде именно моя работа.

Стефан се поотмести и заяви, че сега ще се занимае отново с полата й. Таня нямаше възможност да го възпре, освен ако…

— Моля ви… — Тя едва не се задави с тази дума. — Моля ви, недейте.

Той се поколеба за миг — поне това успя да постигне, — но въпреки това вдигна полата й, наистина този път много внимателно. Таня стисна зъби — добре, че поне не виждаше лицето й. Той я подлагаше на мъчително унижение. И защо? Заради една налудничава хитрост, с която по-лесно да я отвлекат, въпреки нежеланието и съпротивата й. Според нея заключението можеше да е само, че мъжът над нея намира сатанинско удоволствие да я мъчи по този начин.

Стефан не изпитваше вече отвращение към момичето. По-скоро обратното. Беше далеч и от мисълта да я мъчи. Забрави за миг дори за белега, който трябваше да търси, оголвайки сантиметър по сантиметър кожата й. Досега тя не беше му направила особено впечатление, но в момента гледката беше всъщност рядка за един мъж, особено като се имаше предвид, че той не се любеше с жената. Нищо чудно, че видяното го разпали. Дори и разголен прасец може да накара един мъж да пламне, а той виждаше много повече. Вдигнатата дреха откри най-напред тесни бедра, после се плъзна и по-нагоре.

Тя изстена измъчено и той си спомни целта, която преследваше. Но все още не бързаше. Нямаше скрупули, които биха го възпрели да плъзга ръка по двата твърди, прекрасни хълма.

Стоновете й се усилиха, издавайки кипваща ярост. Стефан изсумтя недоволно и се залови за онова, което го бе довело тук. Вдигна внимателно към себе си лявото й полукълбо, за да вижда долната част на хълмчето. Както очакваше, полумесецът беше там. Това, което не беше предвидил, беше собствената му реакция на безспорното доказателство.

Стефан се отмести, но не си даде труд да свали полата. После хвана лявата й ръка, притисна я силно към дюшека, наведе се над нея и прошепна в ухото й:

— Да, то е тук, неоспоримото доказателство, което ни беше необходимо, за да ви подчиним изцяло на нашата воля и власт.

Таня вдигна глава да го изругае, но можа да каже само: „Копе…!“ Не успя да завърши, защото той я повали, а устните му се впиха толкова настървено в нейните, сякаш искаха да й вземат душата. Не очакваше такова нападение. И друг път мъже се бяха опитвали да си откраднат целувка и тя друг вид целувка не познаваше. Тази беше съвсем различна. На нея не можеше да устои. Тя събуди в нея желание да му се отдаде. Изтекоха няколко дълги мига, докато се отърси от страстния импулс. После го ухапа силно, усети вкуса на кръв, чу висока ругатня, а лицето й се озова притиснато от две силни ръце.

Този път я уплашиха не пламтящите му сатанински очи, нито горчивината, с която я гледаше. Боеше се че когато свали ръце от лицето и, всичкият й грим, цялото това произведение на изкуството, ще бъде напълно унищожено. За да отдалечи катастрофата, дори не се опита да го отблъсне. Не беше сигурна и дали ще може да освободи двете си ръце, за да си прикрие лицето.

— Обикновено проститутките не са чак толкова придирчиви — измърмори той високомерно. — Защо подбирате толкова?

Беше й дошло до гуша непрекъснато да я наричат курва, но едва ли имаше смисъл да възразява. Какъвто беше луд на тема доказателства, сигурно щеше да поиска доказателство и за това. Не беше трудно и да си представи как би си го набавил. С горчивина, която може и да не изпитваше, заяви саркастично:

— Никога не приемам мъже, които при първа възможност бих убила.

Стефан избухна във висок смях, в който този път нямаше и следа от насмешка. Беше му наистина забавно. Таня трябваше да признае, че сега, когато чертите на лицето му се смекчиха, а очите му весело искряха от смях, този мъж беше дяволски привлекателен.

Гръмогласният му смях постепенно се сниши до мека усмивка.

— Забележката ви е достойна за бъдещата кралица на Кардиния. Правите ми наистина силно впечатление, Татяна.

— Ще трябва да си намерите друг слушател за приказките, господине. Вече ви казах, че не им вярвам.

— Но сега е безспорно доказано, че вие сте Татяна Яначек.

— Доказано е само, че някой от вас го бива да се катери по дърветата и да наднича през прозорците.

Усмивката му стана още по-широка.

— Любопитна хипотеза — каза той — но, за съжаление, невярна. Та докъде бяхме стигнали?

Тя задиша тежко, проследила погледа му, отново вторачен в нейните устни.

— Да не сте посмели отново да ме целунете — предупреди го тя.

— О-о, жено! — съжалението му не беше престорено. — Надявам се, че ще свикнете постепенно да не ми предявявате нелепи изисквания.

Този път се опита да го ухапе още щом устните му докоснаха нейните. Но той близо минута успяваше да избегне зъбите й. А когато съпротивата й отслабна, отново се засмя. Този дявол очевидно превъзходно се забавляваше.

— Ще ме извините, Татяна, но трябва да признаете, че вината е не само моя. Отсъствието на някои части от тоалета събуди любовните ми чувства. Държа да забележа, че съвсем не се оплаквам, тъкмо обратното. Като ви купим бельо, ще се постарая изобщо да не го забелязвам.

Изведнъж й щукна смехотворната мисъл, че той просто я дразни и изобщо няма намерение да я унижава. Но като си спомни какво бе успял да види, пак пламна.

— Защо не сложите край на комедията? — попита тя със слаб и потиснат глас. — Нали зная, че не съм вашата измислена Татяна. Зная също, че няма да ми купите нови дрехи. И съм абсолютно сигурна, че няма да ме омъжите за този неописуемо красив мъж. Пък и никога не бих приела от вас нито дрехи, нито каквото и да било. И аз няма, повтарям ви го, няма да тръгна с вас. За никъде. И не ме наричайте с това проклето име…

— Млъкни!