Тайната принцеса

26

Те влязоха незабелязано и застанаха зад Стефан, тъй че той не подозираше за присъствието им в салона. Това хареса на Таня, тя не бързаше да го изправи пред факта, че е до него. Предвкусваше радостта от срещата, още повече, че Лазар и Серж бяха сигурни — Стефан никак нямаше да се зарадва на присъствието им.

Бяха толкова сигурни, че не поискаха да дойдат и сега я придружаваше само Васили. Ако не беше се съгласил, щяха да я отпратят веднага след вечеря в кабината й. Призна пряко воля, че му дължи благодарност, въпреки че й беше крайно неприятно да му бъде признателна за каквото и да било, дори за възможност да си отмъсти на Стефан.

Не беше достатъчно, разбира се, само да ядоса Стефан, но още не знаеше какво друго може да направи. Изведнъж забеляза, че играчът, седнал срещу Стефан, отделя повече внимание на нея, отколкото на картите в ръката си. Реши какво да прави.

Беше едър мъж със широки гърди. Доколкото можеше да съди, по мускулите му нямаше грам тлъстина. Не изглеждаше зле, сигурно беше с няколко години по-възрастен от Стефан, имаше тъмнокестенява коса и още по-тъмни вежди. Както още един мъж край масата, и той си беше свалил сакото и беше навил ръкавите на ризата — навярно за да не може никой да го упрекне, че шмекерува. Личеше, че поне до този миг, беше играл най-сериозно.

На масата лежаха много пари. Залогът трябва да беше висок. Най-голяма беше купчината пред кестенявия играч, пред другите двама сумата беше много по-скромна. Стефан хвърли последните си две банкноти на масата, за да предизвика противника да разкрие картите си. После играта продължи и двамата отново теглиха карти. Наложи се да напомнят на едрия играч, че е негов ред да залага, защото очите му бяха приковани не в картите, а в Таня.

— Продължавате ли играта, господин Барани?

Таня трепна от учудване, когато разбра, че мъжът, седнал вдясно от Стефан, пита именно него. За пръв път чуваше фамилното му име, а не беше и помисляла да попита за него. Всъщност единствен Лазар й се беше представил според правилата. Не беше изключено между тях да има и някой Томас, или Джонсън, способен да докаже, че не са никакви чужденци и още по-малко аристократи. Стефан бръкна в джоба си, да извади още пари. Още? Този човек наистина не притежаваше чувство за мярка, Таня вече имаше, горчив опит в това отношение. Ето и сега, не спираше да играе и губеше все повече пари. Толкова ли му беше безразлично? Един поглед към Васили я увери, че и той не е особено разтревожен. Впрочем, той пак явно изобщо не си представяше какво значи да имаш грижи, или да изпитваш друго освен отегчение и презрение.

Видя как Стефан пак сложи пари на масата, за да продължи играта. Мъжът от лявата му страна захвърли пешкира. Едрият мъж отвори карти на масата и всички видяха, че между тях има три петици. Докато чакаше да чуе, ще качи ли някой, очите му отново се впериха в Таня.

Струваше й известно усилие, но съумя да отговори на усмивката му, без да издава обида или яд. Не напразно беше наблюдавала години наред момичетата в кръчмата и знаеше как дават едва забележимо знак, как движат тяло, когато някой мъж ги интересуваше и биха искали и той да им обърне внимание. Не беше сигурна, че ги е имитирала успешно, но всеки случай той пак й се усмихна. С хубава, широка усмивка, която го подмладяваше и потвърждаваше недвусмислено, че тя му харесва.

От страх да не е прекалила, сведе поглед и успя да зърне за миг трите попа, които Стефан захлупи върху масата. Безмълвният му жест означаваше, че не може да излезе насреща на трите петици. По-точно не вижда смисъл. Таня не познаваше всички тънкости на играта, но беше сигурна, че три попа могат да надвият на три петици. Стефан не разбира ли, че държи по-силни карти? Дощя й се да му го каже, но се въздържа. Не влизаше в плановете й да му помага, Погледът й се върна към едрия играч, който беше станал, за да си прибере печалбата.

— Ще ме извините, господа — каза той, — но съм принуден да пропусна няколко раздавания.

— Не е много умно да спираш, когато ти върви, Корбел — обади се мъжът от дясната му страна.

— Зная, зная — засмя се Корбел. — Но реших да си опитам късмета и в малко по-друга посока.

Мъжът отдясно проследи погледа му и също се засмя. Този път Стефан най-сетне забеляза интермедията. Таня се вцепени в очакване той да се обърне. Но не се обърна. Стана и препречи пътя на Корбел, който се оказа с цяла глава по-висок от него й много, много по-широк в раменете.

— Боя се, че грешите, господин Корбел — заяви спокойно Стефан. — Тя не е на разположение.

Таня въздъхна. Стефан изобщо не погледна към нея, но знаеше, че тя стои зад него и добре разбра тънкия намек на Корбел.

Само че на този мъж като канара забележката на Стефан изобщо не му направи впечатление. Гигантът беше сигурен, че малко мъже биха се осмелили да му излязат насреща.

— Струва ми се, че тя не е на същото мнение — възрази Корбел. — Тъй че най-добре ще е да се дръпнете от пътя ми.

Стефан не помръдна.

— Какво желае или не желае тя, няма никакво значение — заяви той и добави, без да се обръща: — Васили, върни я в кабината, докато убедя господин Корбел, че се е лъгал.

— Момент, моля.

Корбел успя да каже само толкова, преди до ушите на присъстващите да стигне познат звук: на кокалчета, удрящи в месо. Таня можа само да чуе какво става. Васили я повлече толкова бързо подире си, че не успя да хвърли дори поглед през рамо. После я тласнаха грубо в обятията на Серж, който чакаше е Лазар пред вратата на залата. Не размениха нито дума. Васили и Лазар влязоха в салона, а Серж не й остави друг избор, освен да се прибере в кабината.

— Колко бели направихте този път, ваше височество?

— Този път ли? — Таня се опита да спре, за да продължи с още въпроси, но Серж не престана да я дърпа след себе си.

— Какво ви дава основание да твърдите, че имам вина в цялата тази работа? — попита тя гърба му.

— Дори за мен не е тайна, че пожелахте да влезете в салона, само и само да ни създадете нови трудности.

Не беше далеч от истината, но как можеше да го знае именно той? И после, щом го знаеше Серж, знаеха го и останалите. На Стефан не му е било нужно много време, за да разбере. Е и какво от това? Изведнъж й стана ясно, че няма нищо против да бъде отведена в кабината.

Реши, че сигурно ще е най-добре да си легне и да се престори на заспала. Но ако е изкарала Стефан от релси, той няма да се колебае и ще я събуди, за да я накаже. Затова предпочете да се разхожда из кабината и да мисли как ще отблъсне обвиненията, с които ще я обсипе. Наистина ли се е почувствал дълбоко засегнат? Този Корбел е привлекателен мъжага. Но тя не искаше да се стига толкова далеч. Целта й беше поне малко да си отмъсти за всичко онова, което Стефан й бе причинил.

Вратата се отвори по-бързо, отколкото очакваше. Затаи дъх и се обърна. Но Стефан направи само това, което се повтаряше всяка вечер: заключи вратата. Краткият поглед, който й хвърли, не издаваше нито гняв, нито каквото и да било друго. За да разбере дали му е направила впечатление, преобразена от новата рокля, в какво настроение е и дали е обиден, трябваше и тя да го погледне, но спокойно, без гневът да замъглява погледа й.

Господ да й е на помощ! Той продължаваше да я привлича, дори по-силно отпреди. Пулсът й се ускори, а напрежението, което изпитваше допреди малко, отстъпи място на нещо друго. Не, не е честно! След всичко, което й причини, той не бива да има никакво влияние върху нея. Главозамайващото, парещо чувство дълбоко в нея си имаше име, това беше влечение, желание, но то не й носеше нито капчица радост. Не, не, не беше възможно да изпитва влечение към този човек.

— Позабавлявахте ли се?

С тази буря в душата, не можа да схване достатъчно бързо, че има предвид случката в салона. Трябваше да се стегне, защото равнодушният му тон можеше да я изкара от равновесие.

— Ранен ли сте?

Той сви рамене, свали връхната си дреха и я захвърли върху куфарите.

— Няколко синини не са причина за тревога.

— Не се тревожа, учуди ме само защо не му заявихте чисто и просто, че съм ви жена. Още повече, че го правите отдавна. Това би променило нещата и за него.

— Нямах желание.

Тонът му беше подчертано равнодушен и възмущението й растеше.

— Не сте имали желание? Желание, значи! — избухна тя. — За сметка на това имахте желание да се оставите да ви набият.

— Не се наложи да ме носят дотук.

— Да разбирам ли, че сте го надвили? — опита се тя да прикрие изненадата си.

— Естествено.

— О, естествено. Как можах да се усъмня. Но онзи мъж е като канара.

— Не те бива в сарказма, Таня. Вярно, че е огромен, но и твърде безпомощен. Както повечето едри мъже.

— И вие сте едър — не се въздържа тя.

— Не чак толкова, пък и изключенията само потвърждават правилата.

— А по какви правила играхте, захвърляйки печелившите карти? — Стефан навъси чело, а тя обясни въпроса си: — Видях вашите три попа, Стефане.

Той само пренебрежително махна с ръка, по после се засмя и обясни:

— Малка хитрост от моя страна. Смятам за непочтено да оставям кралете да печелят вместо мен.

Това пък какво значи? Не проумяваше и защо не й се сърди. За сметка на това й беше пределно ясно защо е дълбоко разочарована от факта, че Стефан не е бесен.

— В такъв случай очарована съм, че сте се забавлявали — намръщи се Таня. — Друго не можеше и да се очаква. Карти и побоища — любимите два начина за всеки мъж, решил да си прекарва добре времето.

Не забеляза как Стефан бавно се приближи към нея. Беше вече достатъчно близко, за да хване ръката й и той го направи. После я привлече към гърдите си. Тя се опита да се дръпне, но Стефан просто не го забеляза. Прегърна я с две ръце, сякаш я хвана в плен. Почака да вдигне към него глава и каза:

— Забрави за онова прекарване на времето, което допада на тебе, малка курвичке. Но курвичка, както навярно знаеш, означава красива девственица, а не онова, което си мислиш.

— Хайде де, и двамата влагаме едно и също съдържание — изсмя се тя. Погълната всъщност единствено от въпроса дали отново я е пожелал. Господи, вече не я интересуваше нищо друго! — Стефане!

— Ако имате нужда от мъж, трябва направо да си кажете — обясни й той най-приятелски, — а не да се опитвате да се предлагате на чужд човек.

— Не съм се предлагала.

Лъжата й не го ядоса, направи се, че не я е чул.

— Добре зная в кой момент го насърчихте, Таня. Можеше да се прочете по лицето му. Но ви извинявам, понеже вие отдавна… защото е минало доста време, откакто… — Изглежда, че и второто обяснение не го задоволи. Беше затруднен и предпочете да не продължава. — Другото обяснение би било, че сте искали тази вечер да ни създадете нови неприятности. Предпочитам да мисля, че щом изпитвате толкова насъщна нужда от мъж, готова сте да приемете дори мен.

Дори? Не знаеше ли, че е единственият мъж, когото би приела? Господи, разбира се, че не знаеше нищо. Беше убеден, че държането й е било продиктувано от неудържимото желание да притежава мъж който и да е мъж. Причината — бяха я принудили да се лиши за твърде дълго време от обичайните й, според тях, любими занимания.

Таня не знаеше дали да се остави на изблика на гняв, или да се разсмее. Строго погледнато, не можеше да стори нито едното, нито другото. В момента Стефан е убеден, че държането й е било продиктувано от желание да им създава неприятности. Освен това беше изпитал, изглежда, удоволствие от сбиването и това беше поуталожило яда му, поне дотолкова, че не я хвърли върху коленете си и не я напердаши. Но тя няма да му позволи да я люби, та ако ще и с риска той да я набие. Нямаше да му позволи, докато си въобразява, че по този начин ще достави удоволствие на една курва. Ще му позволи само, ако тоя я пожелае до болка, до отчаяние. Копнееше да изпита отново вълнуващата страст, която бе пробудил в нея през онази нощ край реката, но не й трябваше това неприсъщо за него равнодушие. Разбираше, че иска твърде много от него, защото беше, ако не друго, то поне реалистка.

— Изненадах ли ви? — попита той предпазливо.

— Изглеждам ли изненадана? Всъщност би трябвало да съм, като се има предвид вашата реакция на измитото ми лице. Какво става? Да не съм се изпоцапала, та сте готов да ме приемете отново?

Тонът й беше достатъчно злобен, за да го накара да я пусне.

— Добре знаете, че сте изключително красива тази нощ.

Хм, та той изобщо не я беше загледал. Даже Васили не скри, че й се любува, а всички мъже, които я видяха тази вечер, хвърляха поне прикрито поглед към оскъдно прикритите й гърди. Стефан я гледаше само в лицето, сякаш се боеше да сведе очи по-надолу. Комплиментът му прозвуча безцветно, сякаш ставаше дума за времето. Така ли трябваше да я убеди, че я желае?

— Вие изобщо не ме желаете, Стефане — изказа тя мислите си на висш глас.

Той дори не се опита да възрази. Заяви с подчертано отчужден глас:

— На хубост като вашата мога да посветя една нощ… никакви чувства… само удоволствие.

Двете думички — „никакви чувства“ — я пронизаха с пареща болка и отключиха яростния й гняв.

— Да си представим, че една нощ не ми е достатъчна. Ще трябва ли да посетя утре заран Лазар, а после и Серж?

Иронията й сякаш го сепна. Вече не изглеждаше толкова безчувствен.

— Забравихте да споменете Васили — каза потиснато.

— Не съм го забравила. Просто не бих допуснала до себе си този високомерен фукльо, колкото и силно да е желанието ми. Но ще имате възможност да се убедите, че вече не съм застрашена. Когато ти съчувстват, преставаш да се притесняваш.

— Съчувстват?

— Не се преструвайте, че не разбирате за какво говоря, — прекъсна го тя. — Но не се тревожете, ако изпитам отново нужда от мъж, ще зная към кого да се обърна.

Таня нарочно млъкна, за да го изправи пред загадка, преди да му обърне гръб. Пъхна се в леглото, както винаги, напълно облечена. А Стефан излезе от кабината и тръшна вратата подире си. Чудесно — помисли си тя, — сега е наистина бесен, хъм, изглежда все пак не е достатъчно…