Тайната принцеса

38

Към края на вечерята Стефан се поуспокои. Заслугата беше на огромното количество вино, което погълна заедно със съвсем малко от превъзходните ястия. Беше си помислил, че в дадена ситуация една американка се оправя, може би, по свой начин. Това предположение помогна голяма част от гнева му да се изпари. Таня често губеше търпение с него или с приятелите му, но не си спомняше да е загубвала самообладание в присъствието на чужди хора. А за нея Алиция беше чужда. Знаеше също, че във взаимоотношенията си жените се придържат към известни правила. Две жени могат да са смъртни врагове и насаме да се хващат за гушите, но пред обществото да се представят за най-добри приятелки.

В хода на мислите си намираше все повече обяснения за привидното равнодушие на Таня в дадената ситуация. Може да са й направили силни впечатление светските обноски и елегантността на Алиция. Възпитанието на Таня нямаше нищо общо с придворния етикет. Тя дори не се беше преоблякла за вечерята и носеше дрехите, с които пристигна, за разлика от Алиция, която беше положила изключителни грижи за тоалета си. Бялата й копринена рокля беше нова, а бижутата пребогати, Алиция беше наистина добра актриса.

Беше присъствал и преди на нейни „представления“ и това не го дразнеше, нито начинът й да демонстрира пред други жени бижутата си, сякаш са трофеи, които цял свят трябва да види. Днес това бяха три дълги реда перли около врата й, диаманти в ушите и не един, а четири пръстена по ръцете. Пръстени, всеки от които струваше малко състояние. Алиция не изпусна възможността да парадира с тях и пред Таня.

Да, но тази вечер навиците й дразнеха Стефан. Не толкова присъщото й високомерие, колкото фактът, че любовницата му притежава подарени от него бижута, а бъдещата му съпруга не носеше дори някое евтино украшение. Представяше си колко ядосана е Таня, въпреки че грижливо прикрива завистта си.

Ех, това поне с нещо поправимо и той ще има грижата още преди да са напуснали града, да, още тази вечер, защото щяха да потеглят на другата заран много рано. Не го смущаваше, че ще трябва да измъкне някой бижутер от леглото му, не можеше да допусне при пристигането й в Кардиния годеницата му да изглежда по-зле от последната придворна.

Когато тръгна към стаята си със Серж и с няколко бутилки водка за разтуха, на Стефан и през ум не му мина, че е отложил нещо важно. Просто отлагаше да взема прибързано решение спрямо Алиция, избягваше и да остава насаме с нея. По едно време му стана ясно, че това е страх и го досрамя. После видя отново нещата в по-различна светлина. Всеки случаи още същата вечер намери бижутер и на връщане в каретата до него вече лежеше малко, обсипано със скъпоценни камъни ковчеже. Времето, изгубено за бижутера, стана още един предлог да поотложи сблъсъка с Алиция. В още една причина имаше повече логика, отколкото във всички останали — беше толкова пиян, че не можеше да взема този ден каквито и да било решения.

Стефан заключи, че е по-добре да изчака до сутринта и да говори най-напред с Таня и то насаме. Ако тя превръща заради Алиция живота му в ад, с леко сърце ще отпрати любовницата си. Ако Таня не спомене за Алиция, значи оправданията, които все още й намира, съществуват само във въображението му. Ако не каже нищо, значи й е абсолютно все едно какво прави той.

След тези разсъждения Стефан предпочете да си легне да спи, но не беше предвидил, че неговата любовница твърдо е решила да си възвърне предишните права. Когато влезе с несигурна крачка в спалнята, която Саша му беше приготвил, там го очакваше изненада. Беше поискал отделна стая, за да не дели, както преди да тръгне за Америка, спалнята си с Алиция. Но ето че я завари да го чака, свита в неговото легло.

— Нямаше смисъл да сменяш стаята, само за да пазиш благоприличие — закачи го тя нежно. — На твоята малка принцеса й е все едно къде ще спиш.

За момента това не беше възможно най-умната забележка. Разбра го, когато Стефан сложи на масата ковчежето с бижутата. Алиция впери в него пламтящ поглед. Бързо схвана, че Стефан не е трезвен. Това поне можеше да й е от полза. Но и в това се усъмни, когато чу ледения му тон.

— Не помня да съм те канил тук, Алиция.

— Не беше и необходимо, мили — измъкна се тя с усмивка. — От две години спим в едно легло. Откога ми е необходима покана?

Имаше право, разбира се. Но така го принуждаваше да вземе решението си веднага и без подготовка. Само че в момента беше неспособен да мисли. Впрочем, налагаше ли се да се колебае? Той не само желаеше Таня, с нея го свързваха вече всичките му мисли и чувства. Що се отнася до Алиция, би искал само да не я обиди. След толкова продължителна близост, все още изпитваше симпатии към нея.

— Алиция…

— Хайде, Стефане, дай да те съблека — прекъсна го тя, преди да успее да я отпрати. — Виждам, че тази вечер си препил. Едва ли ще имаш нужда от мене, но нека поне малко да ти помогна.

Той се приближи към леглото, а тя веднага отметна завивките, за да може да си легне. Стефан видя, че под тях Алиция беше гола. Е да, тя добре знаеше, че в нея най-силно го привлича тялото й. Но за нея не беше тайна и друго: както повечето увлечени мъже, той е убеден, че е влюбен и готов да я обича независимо от това дали харесва тялото й или не. Що се отнася до нея, не й беше особено приятно да му се отдава, когато е превъзбуден, но тази нощ трябваше да направи изключение, от това зависеше бъдещето й.

Не беше глупава и вече знаеше, че за него нещата са се променили. Един поглед към тази проклета принцеса й стигаше, за да разбере, че Стефан няма нищо против да се ожени за това непохватно същество и ще се радва да я има в леглото си. Но как може толкова красиво създание да го желае? Той не го ли разбира?

Ако не го е проумял, Алиция ще се погрижи да му отвори очите. В края на краищата тя е любовница на крал. Цели две години беше свикнала със Стефан и търпеливо беше чакала Сандор да умре, или да абдикира в полза на сина си, все едно. Сега една от алтернативите се бе осъществила и тя нямаше намерение да губи позициите си, само защото Стефан трябва да се ожени.

Но когато видя как стои и я гледа, без да има и най-малкото намерение да седне до нея, Алиция изпадна в паника. Какво да каже, какво да направи, за да промени нещо още сега? Ако той се е влюбил в момичето…

Ужасната мисъл я накара да скочи, а миг по-късно да коленичи пред него.

— Глупаво момче — каза му нацупено, протегна ръце да съблече връхната му дреха. — Не можеше ли да избереш подходящо време, за да се напиеш? Може би тази нощ ти не ме желаеш, но след дългата раздяла не мога да кажа същото и за себе си. Готова съм да чакам, ако се налага. Не мога и да те упреквам, след като видях как се държи с тебе тази жена. Способна е всекиго да накара да се напие.

Стефан не си направи труда да разсее заблуждението й. Не беше толкова пиян, та да легне върху нея и да я люби. След смехотворно дългото въздържание нощта нямаше да му стигне, за да се насити. Но понеже не беше нито желаното легло, нито желаната жена, Стефан премълча. Не можа да отмине само забележката й за Таня.

— За какво държане говориш?

— За начина, по който те пренебрегваше цялата вечер. Не я интересуваше ни най-малко, че отношенията й с Лазар могат да се изтълкуват като повече от приятелски.

Намекът го рязна като с бръснач. Мястото не почна да кърви само защото беше сигурен в лоялността на Лазар. Но болката от „приятелствата“ на Таня с други мъже не бе изчезнала и той не беше благодарен на Алиция, че му ги напомни.

— Мисля, че държането й тази вечер може да се обясни с това, че стана свидетелка на глупавата демонстрация на привързаност, с която ти ме поздрави при пристигането ни. Не беше много умно да демонстрираш коя беше — каза той потиснато.

Ядът го накара да изтрезнее, а тя се уплаши от това „беше“.

— Но аз изобщо не я забелязах — излъга Алиция с надеждата да го успокои и да се оправдае. — Бях толкова щастлива да те видя, че не можах да се сдържа. Зная, че бях непредпазлива и това няма да се повтори. Но на нея изобщо не й направи впечатление, Стефане, убедена съм.

— Откъде знаеш?

Алиция сведе поглед, сякаш й е трудно да говори. Успя даже да съблече ризата му, докато той чакаше отговор. Беше толкова напрегнат, че не забелязваше какво прави Алиция.

— Откъде знаеш? — повтори припряно въпроса си.

Тя още не се решаваше да го погледне, но разкопча сръчно цепката на панталона му.

— Съжалявам, Стефане, но след обеда разговарях с нея надълго и нашироко. — С мълчанието си тя хитро го принуди да попита:

— Е и?

— Каза, че с голямо облекчение е разбрала, че си имаш любовница, която ще ти пречи да й досаждаш в известно отношение.

Той отстъпи крачка назад и не беше трудно да се разбере, че гневът му е нараснал стократно.

— По дяволите, наистина ли го каза?

— Нещо повече — продължи Алиция и отново приклекна. Искаше да му събуе панталона, преди да е почнал да мери стаята. Не че обичаше Стефан, но той беше фантастичен любовник. Ако не друго, това й беше липсвало, докато го нямаше.

— Какво именно ти каза? — приближи я той с един скок.

— Стефане, сигурна съм, че няма да си очарован… — По мрачния му поглед разбра, че не бива да налива повече масло в огъня. — Ех, призна си, че но може да понася твоето… Внушаваш й отвращение…

Тя замълча, но веднага погледна лявата му буза. Белезите по нея трепереха, после изведнъж изчезнаха толкова потъмняло беше лицето му от яд. Алиция го гледаше смаяна. Господи, та той е наистина хубав мъж, ако човек не вижда белезите му. Жалко, че толкова силно я отвращават. Но ако не бяха белезите, нямаше да спечели Стефан, знаеше го добре. Беше достатъчно умна и да не показва никога отвращението си.

Беше постигнала целта си и вече можеше да си позволи да критикува принцесата.

— Но тя е празноглава, Стефане. Знае, че е хубавичка и може да има всеки мъж. Какво друго да се очаква от такава жена?

— Млъкни!

Стефан още не си даваше сметка колко дълбоко са го ранили тези думи. Потвърждаваха се най-големите му страхове. Обезобразеното му лице отблъсква Таня. Трябваше да се досети, че лъже, когато му каза, че заради очите не вижда белезите. Противоречеше си е упоритостта, с която го отблъскваше. Ако понякога отговаря на целувките му, това потвърждава само първоначалните му съмнения — тя е курва не само с тялото, но и с душата си. Твърдението, че е суетна е, разбира се, зла измислица на Алиция. Не познаваше човек по-малко суетен или високомерен от Таня. Единственото достойнство, което беше готов в този миг да й признае.

Не забеляза как Алиция се приближи към него, но усети най-напред хладната й гръд, притисната към голия му гръб, а после ръцете й го прегърнаха.

— Ще ти помогна да я забравиш — измърка тя. — Зная, че мога.

И той го знаеше. В този миг изпитваше болезнена нужда от жена, а тази тук беше природно надарена курва и знаеше как да доставя удоволствие на мъжа.