Тайната принцеса

36

Да стои и да гледа как годеникът й целува друга жена — това имаше за Таня и добра страна. Това я отклони от чутата току-що зловеща история за нейното семейство. Сцената я накара да пламне от гняв, с червенина, която нямаше нищо общо с цвета на косите на тази пачавра.

За чест на Стефан, трябваше да признае, че той отвърна на целувката без особен ентусиазъм. Предпочиташе сякаш да сложи край, но, според Таня, не го направи достатъчно бързо. Не се съмняваше, че единствено нейното присъствие на тази вълнуваща среща, му попречи да отвърне на целувката. Но тя беше тук и той го знаеше. Какво му оставаше, освен да се опита пряко воля да се отскубне от прегръдките на червенокосата.

Когато успя най-сетне да се освободи — жената направо се беше вкопчила в него — Стефан чу обяснение за твърде невъздържаното й държане, което трябваше, очевидно, да му достави огромно удоволствие.

— Как можа да отсъстваш толкова време, Стефане? Ужасно ми липсваше. Толкова се тревожехме за тебе. Баща ти прати човек, който веднага ще потегли за Кардиния, да му занесе хубавата вест. Този пъзльо ни влудяваше със страховете си, но предполагам, че и Сандор е бил обезпокоен от забавянето ти. Не е искал да чака ден повече, за да разбере, че си се завърнал.

— Значи баща ми е жив?

— Не съм чула някой да го е опровергал — отговори тя с лъчезарна усмивка.

Таня се вцепени, защото жената пак се приближи към Стефан нескритото намерение отново да демонстрира възторга си от неговото завръщане. Таня усети непреодолимо желание да посегне към ножа, пристегнат, макар вече и без всякакъв смисъл, към бедрото й. Беше ножче за плодове, откраднато на парахода. Наложи се да му намери и ново скривалище, защото Саша изхвърли ботушите й. Просто й беше трудно да се откаже от старите си навици. Знаеше, че поне един от четиримата яки, изпитани в битки мъже, винаги е наблизо, но предпочиташе все пак да разчита на себе си.

Сега ножът би изглеждал чудесно, опрян в гърлото на червенокосата на която би предложила час по-скоро да се омита. После щеше да се оправя със Стефан. Знаеше, че той няма да е във възторг от подобна демонстрация на ревност. Защото как иначе да нарече чувството си, след като жената, целуваща Стефан, направо я влудяваше и беше готова да й издере очите.

Но как да обясни на Стефан? Щеше да повярва толкова, колкото и на саркастичната й забележка, че е още девствена. И защо да й вярва? При последната им среща, малко преди „Карпатия“ да вдигне котва, тя го беше отблъснала толкова категорично. Можеше да се опита, разбира се, да му каже истината. Беше най-доброто, което й хрумна в момента. Да му обясни, че вече е приела мисълта за предстоящата женитба и си е втълпила, че той вече й принадлежи. И още, че получи ли го веднъж, няма да го отстъпи на никоя друга.

Не, не можеше да му го каже без да се изложи като последна глупачка, защото той не изпитва същото, което изпитва тя. Стефан призна, че я желае, но в същия миг добави, че се мрази заради това. Само една нощ — повече не искаше от нея. Сега настоява само защото тя го отблъсна, а е свикнал да му се покоряват безпрекословно. Но знае, че желанието му е мимолетно и може да не му обръща сериозно внимание. Чудесно се е подредила, няма що.

Още по-красноречиво е нежеланието му да се ожени за нея. Заяви ясно, че ще го стори против волята си. Само защото е негов дълг.

Васили й беше разказал за любовницата на Стефан. Но Таня не допускаше, че ще й се наложи да срещне тази жена. Нито че Стефан няма и да помисли да крие любовницата си. Пък и защо ли? Задължен беше да ожени за Таня, но пред нея стоеше жената, към която изпитваше непринудено влечение. Слава богу, че Стефан не позволи на жената да му обеси повторно на врата, защото Таня и при най-добро желание не можеше да предвиди какво би направа, ако се повтореше сцената с целувката. Вместо това Стефан сложи ръка на талията на жената и я обърна към Таня. В мига, в който зелените очи срещнаха нейните, Таня разбра, че тази малка демонстрация привързаност е била заради нея. Любовницата на Стефан беше съзряла в нея съперничката, така ли? Смешно!

Тази констатация би могла да й донесе всъщност известно задоволство, но то изчезна, щом погледна Стефан. На лицето му беше изписано, че се радва да види любовницата си, не се и помъчи да го скрие. Таня не помисли, че безмерната му радост може да се дължи на новината, че баща му е жив.

— Принцесо Татяна, позволете да ви представя лейди Алиция Хусцар. Тя настояваше да ви бъде представена първа от придворните, защото много би желала да е в състава на личната ви свита, когато станете кралица на Кардиния.

Само през трупа ми, малката. Не, не, през моя, а през твоя труп — поправи се Таня, готова да умре, но да не издаде чувствата си, както тези двамата преди малко. Стефан нямаше да разбере, че е прежълтяла от ревност. Затова предпочете да не произнася нито дума и да приключи представянето с леко кимване.

Стефан беше назовал титлата на Таня и Алиция се почувства задължена да направи лек реверанс. Предоставяха я на принцеса от кралско потекло, нямаше как. Пролича, че дори този малък жест й струва известно усилие, но от това на Таня не й стана по-леко.

— Моля да ме извините, ваше височество — престори се на изненадана Алиция. — Аз просто не ви видях.

Лъжкиня. От прозореца беше видяла много добре как Стефан и Таня слизат от каретата. Премълча си, разбира се, защото още не намираше достатъчно смелост да каже нещо на червенокосата. Вместо това погледна към Стефан и вдигна тънките си вежди, за да подчертае израза на нескрито съмнение.

Таня остана с впечатлението, че Стефан е разчел посланието й, защото изгледа навъсено Алиция и се дръпна от нея. Проумял беше все пак, че го целуна само за добре дошъл, но и за да си позволи малка демонстрация. Пред очите на годеницата.

Трябваше да бъде справедлива към Стефан и да признае, че той очевидно би предпочел дискретност, поне докато сватбата им стане свършен факт. От друга страна, не криеше характера на отношенията си с Алиция. Наистина ли вярва, че Таня ще я търпи в свитата си? Само това липсва — неговата любовница! Ако подобни неща се разрешават в Кардиния, предпочиташе да си остане в Данциг.

Стефан беше не по-малко смутен, отколкото Таня разгневена. Беше оставил Алиция тук с обещанието, че никоя жена няма да я измести. Тогава не мислеше да се отказва от нея заради момичето, което беше принуден да вземе за съпруга. Да, ще се ожени, но само на хартия.

Не можеше да предвиди какво ще изпита към една невзрачна Татяна, нито колко ще се зарадва, когато разбере, че тя не е това, за което се представя. Можеше ли да предвиди колко силно ще го заболи, когато научи, че е проститутка. А би трябвало да е доволен, че може да доведе на баща си това момиче и да заяви с подигравателен тон:

— Ето я принцесата, с която настояваш да ме свържеш. Но те предупреждавам, че никой от нас никога няма да е сигурен децата й потомци на крале ли са, или копелета. — Вместо това изпитваше дива радост, че тя ще му принадлежи. От пръв поглед я пожела, а когато разбра, че е хубава, беше вече късно. Чувствата, му бяха поели по свой път и той й принадлежеше изцяло.

Сега знаеше какво иска и непоносимо го измъчваше мисълта, че тя никога няма да бъде истински негова. А Таня сякаш нарочно непрекъснато му го напомняше. Едва ли го правеше от жестокост, защото не подозираше за чувствата му. Въпреки това не само се дразнеше, но и страдаше, когато я чуваше да говори така фриволно на тази тема. Трябваше ли да й каже, че не може да живее без нея, че я обича до полуда? Та нали откакто я срещна, за пръв път намери малко спокойствие на парахода, защото там можеше да я избягва. Приближеше ли се към нея, всичко в него се възпламеняваше с предишната сила и ту кипеше от ярост, ту от изпепеляваше желание да я притежава. Онова, което изпитваше към тази жена, не му беше подвластно. Гняв, страст, ревност, любов, всичко се сливаше в едно, само като си помислеше за Таня.

Любов? Лудост беше подходящата дума. О, Господи, не е ли същински глупак!