Тайната принцеса

2

НАТЧЕЗ, МИСИСИПИ

— Таня, повлекано проклета, къде ми е закуската?

Момичето, което вървеше с тежката табла по тесния коридор, се стресна от крясъка и уплашено спря. Уилбърт Добс имаше глас, от който човек можеше да се вкамени, нещо добре известно преди всичко на съседите, до които крясъците му достигаха през отворения прозорец. Някои съседи се хилеха злобно, когато срещаха Таня на улицата. Още по-лошо ставаше, когато почваха да имитират гласа на Добс. От такива хора не можеше да очаква разбиране или съчувствие, задето я ругаят от сутрин до вечер. След толкова години непрекъснати унижения, тя сякаш бе престанала да се срамува, претръпнала беше.

Не беше вече и толкова ужасно, колкото в началото, особено откакто болестта направи Добс зависим от нея. При тази мисъл Таня изведнъж се усмихна и лицето й се проясни. Искрици, каквито се появяваха рядко, заблестяха в зелените й очи. Отсега нататък Добс можеше да я заплашва само с ругатни. Беше прикован към леглото и не можеше да я бие. От първия ден на болестта му Таня изгори бастуна, неизменния му спътник през толкова години — вече не помнеше колко бяха.

Щом се сети за бастуна, пак се усмихна. Сега беше по-добре, отколкото се бе надявала и в най-смелите си мечти, но двайсет години мъчения не можеха да се загърбят така лесно.

Внесе най-сетне таблата в стаята му и я стовари на масата до леглото, без да се притеснява от вдигнатия шум.

— Къде, по дяволите, се забави толкова, малката?

— Докараха бирата по-рано.

Той само измърмори нещо, което означаваше, че приема извинението. Истината беше всъщност по-друга. Таня си беше позволила най-сетне да закуси и тя веднъж, преди да му качи таблата.

— Колко бяха парите снощи?

— Още не съм ги броила.

— Искам да видя сметката…

— Първо да се оправя след снощи.

Отговорът го накара да пламне. Но и тя се поизчерви от собствената си смелост. Допреди шест месеца за нищо на света не би си позволила да разговаря така с Добс, знаеха го и двамата. Преди щеше да зареже шетнята и да дотича със закуската, не би си позволила също да го прекъсва посред думата.

— Прощавай — каза тя по стар навик, — но сега освен моята работа, върша и твоята, денят не ми стига. Налага се да наемем още един човек…

— Ами, ами, чудесно се справяш. И без това плащаме на трима. Не мога да отделям повече от печалбата.

Можеше да спори с него на тази тема, но знаеше от опит, че е безполезно. Кръчмата „Харема“ носеше добър доход, но на Таня й беше забранено да харчи нещо за себе си и дори за кръчмата, която прехранваше и двамата. За какво, по дяволите, си пестеше парите? Бяха му чукнали шестдесетте, а щеше и скоро да умре — факт, който нямаше да наскърби нито нея, нито когото и да било.

До десетгодишна възраст Таня беше смятала Добс и жена му за свои родители, а когато разбра, че не е тяхно дете, изпита не мъка, а радост. Кои бяха истинските й родители, тя не знаеше. Единственото, което Айрис Добс можа да й разкаже, беше една тъжна кратка история отпреди двайсет години. Тя взела Таня още като бебе от една жена, която отначало твърдяла, че е нейна майка, но после признала, че не е дори роднина на това дете. Изглежда треската, от която страдала горката жена, й отнела разсъдъка.

Айрис почина преди осем години. Само тя бранеше Таня от Добс и често поемаше ударите, предназначени за момичето. Уби я всъщност един от тези удари. Но Добс лесно се отърва, защото Айрис беше негова жена и хората се задоволиха с обясненията му, повярваха, че е било нещастен случай.

Таня предпочиташе да не мисли за всичко онова, което един мъж можеше да стори безнаказано на жена си. Тогава тя не за пръв път се закле да не допусне мъж да я превърне в своя робиня. Знаеше, че най-сигурният начин да го предотврати, беше просто да не се омъжва. От съжителството с Добс беше научила поне едно — малкото права, които имаше, бяха наистина скъпоценни и за нищо на света нямаше да се откаже от тях. Съжаляваше само, че не беше го проумяла по-рано, не беше разбрала, че може просто да си отиде когато пожелае, без страх, че рано или късно ще я намерят и ще я върнат като избягала робиня. Едно от момичетата в бара й го обясни, когато видя Добс да я налага с бастуна. Момичето попита тогава Таня, защо търпи, ами не избяга.

След време Таня наистина го заплаши, че ще се махне. Беше на осемнайсет и лесно можеше да си намери работа в друга кръчма. Вече знаеше всичко за кръчмарския занаят. Тогава Добс за пръв път я помами с „Харема“. Мъглявото обещание да й остави заведението беше всичко, с което Таня разполагаше преди заболяването му. Но сега тя се възползва от положението и го принуди да направи писмено завещание. Пазеше скъпоценния къс хартия под една дъска на дюшемето в стаята си.

Вече можеше да се разпорежда в кръчмата както си ще. Заведението изцеждаше силиците й, караше я да страда от непрекъснато главоболие, но то беше за нея, или поне скоро щеше да стане, въплъщение на независимостта, спокойствието и безграничната власт. Никога не беше притежавала всичко това, а страстно го желаеше. За да го постигне, трябваше да продължи да се грижи за Добс малкото дни, които му оставаха, но нали го беше правила цял живот.

Таня побърза да се залови за работа, защото не преувеличаваше, денят никога не й стигаше, за да свърши всичко, което чакаше на нея. За чистенето не разчиташе на никого. Добс не желаеше да плаща извънредни часове на тримата си наемници, а Таня му работеше без пари. Затвореха ли кръчмата, те се прибираха по домовете си, дори когато тук беше като след ураган.

В края на деня в кръчмата цареше невероятно безредие — халбите си стояха по масите сред локвички бира, столовете бяха преобърнати, някои дори счупени, по оплютия дъсчен под се търкаляха фасове. Обикновено Таня оправяше всичко преди да си легне, но миналата вечер беше станало сбиване заради Аги, момичето от бара. Счепкаха се синът на местен плантатор и един моряк от кораба „Лорелай“, пуснал предишния ден котва в пристанището. Досега Добс прекратяваше сбиванията с бастуна в едната ръка и пистолет в другата. Сега Таня трябваше да разчита на бармана Джереми. За огромния Джереми не беше никак трудно да озапти двама пияни, но той предпочиташе да не се меси.

Откакто командваше в кръчмата, Таня често разтърваваше такива бойни петли. Не беше рядкост да си спечели някоя и друга синина, преди кавгаджиите изобщо да разберат, че се е намесила. Миналата нощ беше по-различно, защото беше капнала от умора и дълго се колеба дали изобщо да се намесва.

За себе си Таня изобщо не мислеше, отдавна беше свикнала да придава на нежните черти на лицето си израз на закоравяло безразличие. Но понеже дори силното изтощение не правеше лицето й достатъчно изпито и мършаво, помагаше си с малко театрален грим.

Хората вече я свързваха трайно с кръчмата — тя или сервираше, докато Ейприл танцуваше, а пък Аги не успяваше да смогне, или заставаше зад тезгяха, ако Джереми пак не беше дошъл на работа. Беше наистина вездесъща, винаги там, където не достигаха ръце, а дори й там, където трябваше да се прекрати сбиване. Момиче не по-високо от метър и петдесет, гладко вчесана и с вързана на тила коса, в права черна пола от груб плат и без каквото и да било украшение, с посивяла от времето вехта риза на Добс, която й стигаше до коленете. Откакто Добс не можеше да става, тя носеше над ризата колан със затъкнат в него остър нож. Втори нож, малко по-къс, носеше, откакто се помнеше, в кончова на десния си ботуш.

Миналата нощ се наложи да развърти и двата ножа. Кръжащите им остриета успяха да разделят двамата скандалджии. Не се наложи да произнесе нито дума. Синът на плантатора беше редовен клиент и добре знаеше, че Таня посяга към оръжието си само когато е готова да го използва. Той се извини за случилото се и си седна на мястото. Морякът, влязъл тази вечер за пръв път в „Харема“, беше толкова изненадан, че не се опита да продължи кавгата. Джереми, който се появи с известно закъснение на сцената, все пак свърши работа, като го изпроводи през вратата.

Въпреки привидната лекота, с която бе ликвидирала скандала, нервите й останаха изопнати до края на вечерта. Затова, щом заключи вратата зад последния гост, веднага отиде да си легне.

Таня се справяше по-лесно с насилието, когато беше негова жертва, а не когато нападаше. Ролята на жертва й беше присъща, откакто се помнеше. Противно й беше тя да вдигне ръка, но станеше ли нужда, правеше го без колебание, а през шестте месеца, откакто Добс беше на легло, от време на време й се налагаше.

Въпреки усилията, които полагаше, за да се направи непривлекателна за посетителите на „Харема“, случваше се някой клиент да е толкова пиян, че да не придиря. Фустата беше достатъчна, за да реши мъжът, че е намерил сговорчива партньорка за леглото. Някои се опитваха да я опипат, или да я ощипят, но тя бързо ги слагаше на място. С пиперлива дума, или с добре премерена плесница Таня прекратяваше опитите за сближаване. Ако мъжът беше толкова пиян, че я виждаше като в мъгла, справяше се лесно. По-трудно й беше с не чак толкова пияни мъже, които се опитваха да я настигат извън кръчмата. Случваше се да я дебнат в килера, в кухнята, или на двора, когато отиваше към оборите зад къщата, веднъж един я беше проследил чак до стаята й. Тези мъже познаваха Таня от доста време и очевидно се съмняваха в толкова подчертано демонстрираната й грозота. Откакто Добс легна болен, решиха на всичкото отгоре, че Таня е лесна плячка.

Докато Добс беше здрав и силен, поне едно беше добре — той беше непреодолимо препятствие за всеки, който посегнеше към нея. Веднъж за малко не преби свой приятел, който се опита да я целуне. А подобни новини се разпространяваха с бързината на мълния. Не че го беше грижа за целомъдрието на Таня, но мразеше разврата и не го търпеше под покрива си. Аги и Ейприл, които нямаха нищо против да обслужват клиентите и с прелестите си, трябваше да си правят срещите другаде. Но откакто Добс се разболя, в часовете, когато нямаше много работа, те вече спокойно използваха конюшните.

Добс — пазител на морала! Звучеше наистина невероятно, но Айрис обясни на Таня причината за странното му поведение и то започна дори да я забавлява. Добс вече не го биваше в леглото и това обясняваше всичко. Типично за него — да не позволява на другите онова, което той самият вече не го може.

Таня хвърли с кратка въздишка поглед на кръчмата и се залови за работа. Трябваше да поръча да докарат още бира, да сготви обеда и вечерята, да купи свещи. За тях се налагаше да изтича през три преки, покрай игрални домове, бордеи и кръчми, още по-мизерни от нейната и които пускаха клиенти и през деня. „Харема“ се намираше в един от най-бедните квартали на Натчез. Малко преди да стане време да отвори, дотича братчето на Ейприл да й каже, че главната атракция на „Харема“ си е навехнала крака и няма да дойде нито днес, нито в близко време. Само това й липсваше и то няколко минути преди да се появят първите клиенти. Веднага я заболя глава.