Тайната принцеса

31

До вчера на Таня й се струваше, че белезите на Стефан изобщо не я интересуват, но това беше първото, за което попита Лазар и Серж на другата сутрин, когато тримата се събраха в кабината й на закуска.

— Белезите на Стефан ли? Много деликатна тема, принцесо — подхвана Лазар.

— На Стефан няма и му хареса, че сме говорили за тях — добави Серж и хвърли на Лазар предупреждаващ поглед.

— Опазил ви Господ да направите нещо против волята му — изрече подигравателно Таня, та дано ги предизвика да говорят.

Но Лазар разбра маневрата й.

— Тази тактика няма да ви помогне — заяви той с усмивка. — Нямате представа колко лош може да бъде Стефан, ако се ядоса…

Серж не намираше нищо смешно в подхванатия разговор и побърза да се сопне на приятеля си.

— Таня много добре знае — намеси се той, — но нали е жена, безразлично й е с какви средства ще постигне целта си.

— Не е вярно — възрази Таня. — Опитваше се да изглежда докачена, но явно не успя и само сви рамене. — Не се притеснявайте, сигурно мога да задам на Стефан толкова незначителен въпрос.

— От една тактика към друга… — заявиха сърдито мъжете в един глас.

— Жените винаги си служат с мръсни трикове…

— Наистина можете да вбесите човек — прекъсна ги Таня. — Сякаш става дума за ужасна тайна, способна да разлюлее цялата ви страна. Или има нещо, от което Стефан се срамува? — подхвърли предизвикателно накрая.

— Да се срамува ли? — Лазар скочи и начинът, по които се протегна през масата към нея, не оставяше съмнение в безпределното му възмущение. — Стефан рискува живота си, за да спаси човек. Това положително не е срамно, ваше височество.

— Тогава защо не ми го казахте веднага? — парира Таня. Вече съжаляваше, че е настоявала толкова упорито. — Сега пък излиза, че е герой.

— Кажи й, Серж — реши Лазар и седна. — Може би ще има достатъчно ум в главата и няма да зададе въпроса си на Стефан.

Серж заговори без желание, но скоро разказът го увлече:

— Постъпката му е геройска, или, ако щете, дръзка, зависи от гледната точка. Но той беше тогава едва на двайсет и една и още необременен от тежките си задължения. Нямаше други грижи освен да учи, а това му се отдавате много по-лесно, отколкото на който и да било от нас. Като добавим и това, че всяко негово желание се изпълняваше…

— Въздържай се от коментари — обади се Лазар. — Не е необходимо тя да знае колко хубав беше животът му до този ден, за разлика от нейния по същото време.

Таня примигна учудено. Серж пламна от яд, но си спомни изведнъж думите на Стефан за съчувствието му към трудната й съдба. Беше възнегодувал, че съдбата я е накарала да страда, когато е трябвало всъщност да израсне в приятелско обкръжение и да има цяло състояние на разположение. Беше ядосан не на нея, а заради нея, но тогава тя не го проумя. Нима тези тук смятат, че е озлобена, задето не е имала удобния живот, който е трябвало да й гарантира нейният произход?

Досега не се беше замисляла над това, но защо да съжаляваш за нещо, което дори не си очаквал? Най-силно я вбесяваше лекотата, с която всички приемаха, че е минала през много ръце. И то само защото е израснала в кръчма. Беше просто смешно, като си помислеше, че една от най-големите й грижи всеки божи ден през последните осем години беше да не се озове в някое мъжко легло.

— Съжалявам, ваше височество — изрече Серж с подобаваща сериозност.

Според нея този мъж нямаше причина да й се извинява. Но щеше да презре сама себе си, ако се унижи да му обяснява.

— Но това е абсурдно — каза Таня, — тъкмо сега Стефан никак не прилича на човек с изключителни привилегии. За какво да му завиждам? За това, че не му е позволено дори да си избере жена?

— Той не може да се ожени за друга, освен за вас — потвърди Серж и добави: — Поне вече не.

— Серж! — възкликна Лазар. Той сякаш не вярваше на ушите си.

Предупредителният му възглас развесели Таня.

— Виж ти! — обади се тя. — Трябва ли да ме шокира мисълта, че е могъл да се ожени за друга? Той е на тридесет, или ги наближава, нали? Нямаше да е нормално да не е изпитал поне веднъж желанието да се ожени.

— Аз съм по-голям от него, но никога не съм изпитвал желание да се оженя — каза Лазар.

— Нито аз — добави Серж.

— Възможно, но той сигурно е искал и си представям какъв силен огън е подклаждало това желание под кралския му темперамент. Особено когато са му напомняли, че вече си има годеница. Предположенията ми са верни, нали?

Лазар кимна неохотно.

— Е да, но той скоро разбра, че без онази жена ще му е по-добре. Още повече, че тя не беше нищо повече от една…

Внезапното му изчервяване подсказа на Таня, че е излишно да пита каква е била жената.

— Разбирам, била е курва, нали? — процеди тя равнодушно и стана. — А сега вън и двамата! — добави ядосано.

— Но моля ви, принцесо, нима съм правил сравнение…

— Как не! А защо си прехапахте езика и защо пламнахте така, че кожата ви стана поне десет пъти по-червена. Глупаво беше да вярвам, че поне вие двамата ще се въздържате да ми демонстрирате презрението си.

— Ако тази дума ви е толкова противна, принцесо Татяна — отсече с подчертана безпощадност Васили, застанал до отворената врата, — трябвало е да намерите начин да си запазите добродетелта.

Таня го гледа известно време недоумяващо, преди да разбере какво има предвид. Беше ядосана, че се гневи, когато й напомнят факт, според тях абсолютно неоспорим. Имаше право. Докато не докаже противното, не бива да се обижда от намеците им. Саша вече й го каза. От гледна точка на мъжете прекомерната й докачливост изглеждаше като фалшива превземка.

Лошото беше, че трудно подчиняваше чувствата си на разсъжденията за логика и толерантност. Изглежда все още се надяваше, че мъжете ще почнат да съдят за нея според поведението й, а не по някакви си техни предположения. Забравяше каква беше още първата й среща с Васили. Тогава той я видя в скута на Стефан и Таня се съмняваше Стефан да си е дал труда да обясни на приятеля си как се е озовала там. Забравяше и всичко, което беше изприказвала тогава в гнева си, лъжите, с които искаше да се изплъзне от четиримата. А те са взели всичките й лъжи за чиста монета.

Каква полза, че го съзнава, че го разбира и дори се срамува от собствения си принос за цялата тази бъркотия. Е не, въпреки всичко не можеше да оправдае тези мъже, или поне не всички. Лазар я обиди просто от липса на такт, но Васили не изпускаше случай да го направи нарочно и колкото може по-болезнено.

— Не бих желала да ви виждам повече тук — обърна се тя към Васили. — Другите двама са добре дошли, но не и вие — завърши тя строго и седна.

Както и друг път, той сякаш изобщо не чу какво му говорят и се заразхожда из стаята.

— Имаме заповед да ви правим компания, да ви забавляваме и да разговаряме с вас. Що се отнася до нашите беседи, констатирам огромни успехи. Но се съмнявам, че току-що подхванатата от вас тема би допаднала на Стефан.

— Тя ни попита за белезите на Стефан — обади се притеснено Лазар. — Не бива да допускаме да го стори в негово присъствие.

— Нездравото любопитство не бива да се задоволява — отсече Васили и за пръв път не скри, че е бесен. Очите му с цвят на кехлибар пламнаха почти като тези на Стефан. — Бяхме дръзнали да се надяваме, че може и да не забележите някои малки недостатъци. Но вие, жените, сте един дол дренки. Интересува ви само външността. Просто сте неспособни да надникнете под повърхността и да видите истинската същност на един мъж. Прав съм, нали?

Тя го гледаше недоверчиво, неспособна да повярва, че я обвиняват в подобно нещо.

— Този път наистина се лъжете — прекъсна го тя. — Когато става дума за вас, Васили, ме интересува само онова, което е на повърхността, понеже друго няма. — Тя не продължи, но му хвърли толкова унищожителен поглед, че нямаше начин той да не го изтълкува правилно.

Смехът му беше толкова нагъл, че й идеше да се пръсне.

— Желаете да кръстосаме саби, така ли, принцесо? Имайте предвид, че само за минута мога да ви разплача.

— Не се съмнявам. Да унизите човек, когото смятате достоен за височайшето ви презрение, това си е ваша специалност. Но аз не съм достойна дори за презрението ви, аз съм курва, на която това трябва непрекъснато да се напомня. Понеже съм глупава и все забравям. Бих искала да ми кажете само едно, Васили, питам ви просто от нездраво любопитство, разбира се: какво ще направите, ако се убедите, че сте се лъгали в мен? Че от най-млади години зная колко отвратителни могат да бъдат мъжете и затова винаги съм ги избягвала? Пренебрегвайки дори възможността да си подобря живота с някоя и друга пара?

— Това предположение ли е, принцесо, или просто искате да кажете, че не сте имали друг избор? Принудили са ви да водите такъв живот?

Не знаеше какво бе подтикнало Лазар да зададе този въпрос, дали чисто любопитство, или беше ужасен от думите на Васили. Би предпочела все пак той да беше се забавил с въпроса си, докато чуе отговора на Васили. Този надут паун я гледаше с презрително недоверие. Но как, по дяволите, бяха стигнали до това ново заключение? Та тя не беше казала нищо, което да ги наведе на подобна мисъл.

— Принудена, Лазаре? Да не мислите, че носех нож на кръста за украшение? — напомни му тя. — Всеки мъж, който се опиташе да ме принуди, трябваше да изпита острието му и губеше доста кръв в знак на благодарност за усилията си. — С изключение на Стефан — мина й през ума, — но той никога не довършва започнатото и затова няма да го слага в сметката. — Какво ще ми отговорите сега, Васили? — продължи тя. — Хайде, понапрегнете още веднъж фантазията си, представете си, че съм девствена както в деня на раждането си. Какво тогава?

Васили се въздържа да подхване играта.

— Боя се, че фантазията ми е недостатъчна…

— Добре, добре — прекъсна го тя. Вече губеше търпение и самообладание. — Зная какво бихте направили, ами нищо, или бихте намерили причина да ме прокълнете.

— Мнението ви за мене ужасно се е влошило, принцесо — каза той с известна изненада.

— Уверявам ви, нямаше накъде повече да се влошава.

На лицето му се изписа раздразнение.

— Добре, готов съм да изиграем глупавата игра. Ако наистина се окажете девствена, Стефан ще побеснее, че едва сега го споменавате за пръв път. Що се отнася до мен, готов съм за се извиня най-покорно, дори на колене, но Стефан няма да се задоволи с покаяние и ще настоява за по-тежко изкупление за всички нас. Тъй че не се съмнявам, аз ще бъда най-подходящата изкупителна жертва.

Той очевидно не говореше сериозно, затова го попита:

— Ще ви отрежат главата?

— Не, езика, който ще трябва драговолно да изплезя.

— Изпълнявате очевидно всичко, което той поиска от вас.

— Естествено.

— В такъв случай ви е позволено да се надявате, Васили, че той никога няма да ме попита. Готова съм, в замяна на това, да пожертвам девствеността си.

— По-добре се осланяйте на факта, че вече няма какво да пожертвате, принцесо. Когато ви казах, че Стефан ще побеснее, имах предвид, че гневът му ще се насочи срещу вас. Ако се превърнете по чудо в девственица за брачната нощ, бъдете сигурна, то няма да изненада Стефан.

Това предупреждение прозвуча толкова сериозно, че на Таня й настръхна косата. Но единственият й отговор беше:

— Виждам, че демонстрирате все пак достатъчно фантазия, Васили.