Тайната принцеса

48

Едва в деня преди сватбата Таня си даде най-сетне сметка, че през цялата седмица почти не беше виждала Стефан, беше се мяркал нарядко и за кратко. Ушиването на венчалната рокля се оказа ужасно важно и се наложи да пробва с часове. Имаше проби и за другите дрехи, които й шиеха. Всеки ден носеха нова рокля, предназначена за определен случай. Освен това я представиха на двора и я запознаха с най-видните благородници на страната. Друг ден тя прие чуждестранните посланици, които щяха да присъстват на сватбата й.

На Максимилиян и хората от службата за сигурност трябваше да отговаря на десетки въпроси, за да познават и най-малките подробности, свързани с посегателствата върху живота й. Наложи се дори да им изиграе първото нападение до мига, в който се отърколи от леглото. Чак тогава мъжете си отидоха доволни, признавайки, че Таня няма какво повече да разкаже. Сериозността, с която я разпитваха, й подсказа, че е все още в опасност. Ужасно чувство — да знаеш, че някой твърдо е решил да те убие.

Но най-много време й отнемаха всеки ден частните учители. Господи, наистина й идваше множко. Какво ли не трябваше да учи: история на Кардиния, история на собствения й род, външна политика, дипломация, езици. Едва сега си даде сметка какво щастие е за нея, че английският е между официалните езици, изучавани при двора през последните четиридесет години. Идваше и една жена, която трябваше просто да си бъбри с принцесата. Таня имаше впечатлението, че дамата иска да я посвети в най-новите придворни клюки и скандали, та да не сбърка и да се държи любезно с човек, който в момента е в немилост.

Още първата седмица започна съставянето на личната й свита. Трябваше да си избира камериерки, придворни дами, които щяха да я придружават навсякъде, щом станеше кралица. Това почетно звание беше си пожелала, като нещо напълно естествено, и лейди Алиция. Сега на Таня й помагаше лелята на Стефан, възрастна дама, която, слава Богу, не беше арогантна като сина си Васили. Впрочем, напоследък Таня изпитваше и към него известна симпатия. За щастие още не правеше окончателен избор. Увериха я, че ще има достатъчно време и през идните седмици.

В тази суматоха нямаше време да се усети, че Стефан й липсва, че не знае къде е и какво прави. Но в навечерието на сватбата, толкова естествен повод за самовглъбяване и съмнения, изведнъж разбра, че в Кардиния двамата със Стефан установиха твърде приятелски отношения, но не решиха нито един от нейните проблеми.

Знаеше, че го желае, увери се, че и той няма да страни от нея, но можеше ли все пак да се омъжи за него, без да е напълно сигурна в неговите чувства? Не й беше достатъчен фактът, че с удоволствие я приема в леглото си. Нали външността й не му допада, нали заяви, че те двамата изобщо не са един за друг. Ще продължи ли да я обсипва с обиди всеки път, щом се сети за нейното минало? Ще трябва ли и занапред непрекъснато да воюва с всичко това?

Та този мъж не знаеше дори, че тя го обича. А би трябвало да се досети, та нали тя му прощаваше всичко. Но да не го обвинява, та той никога не го беше чувал от устата й. Още преди да знае какво ще го попита и какво ще му каже, Таня вече вървеше по коридора към неговите покои. Личните й телохранители маршируваха след нея. Дванадесет души трябваше да я пазят, докато заловят нападателя. Мъжете дежуреха на три смени пред вратата й, следваха я навсякъде. Щом излезеше от стаята си, подире й тръгваха четирима мъже. В покоите й не се допускаше човек, който нямаше работа там.

Но тя не стигна до стаите на Стефан. По коридора се зададе Максимилиян Данев, придружен от секретаря си.

— Няма да е зле да поотпочинете, ваше височество — спряха я те.

— Да, зная, но…

— Ако търсите Стефан, той ще е тази вечер при баща си. Откакто се е върнал, е толкова зает, че не са имали време да си поприказват.

Таня знаеше колко е зает, а нямаше намерение и да прекъсва разговора между баща и син, но на лицето й се изписа такова разочарование, че Максимилиян попита:

— Не мога ли с нещо да съм ви полезен?

— Не, аз… Впрочем защо не, може и да ми помогнете.

Тя хвърли многозначителен поглед към секретаря и Макс го освободи. Нейните телохранители се отдръпнаха дискретно. На пръсти се брояха хората, заради които биха го сторили, за щастие министър-председателят беше един от тях.

— Какво мога да сторя за вас?

— Знаете ли защо Стефан не харесва външността ми? — попита го тя без заобикалки.

— Външността ви?

— Аз му допадах повече, докато беше сигурен, че съм грозновата. Никога не съм могла да го разбера.

— По всяка вероятност по същата причина, поради която не е искал да ви довежда тук — усмихна се Максимилиян.

— Просто защото не е искал да се жени?

— Защото е бил сигурен, че няма да се омъжите за него. Потегли за Америка с уверенията, че ще доведе оттам красавица. Когато сте му показали отначало дегизираната си външност, той е изпитал невероятно облекчение.

— И все пак, не разбирам.

— Не ви ли обясниха колко е чувствителен на тема белези? — свъси чело Максимилиян.

— Пак проклетите белези! — възкликна тя подигравателно. — Да, намекнаха ми. Но какво общо имат белезите с моята външност?

— О, твърде много. Откакто си спечели тези белези, Стефан престана да ухажва красиви жени. Беше сигурен, че те не са способни да видят зад белезите, неговата душа. Бил съм свидетел как на приеми някои дами се стараеха да го избегнат, с надеждата, че няма да ги забележи. Навярно личният му опит е много по-богат. Истината е, че не искаше да се ожени за вас, убеден, че и вас белезите ще отблъскват, както отблъскват всяка суетна жена.

Таня поклати глава. Беше объркана. Господи, сега разбира с какви трудности е излязла на глава. Значи поне половината от неприязънта на Стефан е породена от мисълта, че външността му ще отблъсне и нея. Алиция й бе подсказала същото. Неговите приятели също я подпитваха дали ще я смущават белезите му. Дори Стефан й беше задал въпроса, готова ли е да го приеме такъв, какъвто е, с белезите и всичко останало. Боже милостиви, какво ли му беше струвало да й зададе този въпрос. А тя дори не му отговори. Защо не се помъчи да разбере, че той смята външността си за непреодолимо отвратителна. Но нали за нея не беше. За нея Стефан беше толкова привлекателен, че в негово присъствие губеше душевното си равновесие. Но това не я извиняваше ни най-малко, защото трябваше сама и отдавна да се досети за причината.

— Аз непрекъснато повтарям на Стефан, че не съм глупава — измърмори Таня. — Но той отдавна си е направил много по-вярно заключение.

— Веднага ми стана ясно, че не сте като другите жени. Стефан трябва да е изпитал огромно облекчеше, когато го е разбрал — усмихна се Максимилиян.

— Стефан нищо не знае. Моля ви, оставете му бележка да се отбие при мене, преди да си легне. Аз всичко ще му обясня.

— Ако правилно съм ви разбрал, той продължава да мисли, че…

— Не зная какво мисли и тъкмо това искам да разбера.

Малко след десет на вратата на Таня се почука. Толкова тихо, че тя разбра — Стефан не иска да я буди, ако е вече заспала. Преди често нахлуваше при нея без да чука. Но през последните няколко дена нейният крал беше станал много по-сдържан.

Усмихна се, когато му каза да влезе. Той затвори вратата и я затърси с очи из огромната стая. После изведнъж трепна.

— Да не си ме поканила с цел да ме прелъстиш?

Таня се усмихна. Вече разбираше защо го казва и защо толкова сърдито. Беше се свила в едно кресло до камината, черната й коса падаше свободно по раменете, носеше бялото неглиже, което й бяха ушили за брачната нощ, но тя му беше намерила по-добро предназначение. Дрехата беше много тънка, почти прозрачна и с дълбоко деколте. Дългите ръкави също бяха прозрачни.

— Като си помисля, идеята не е чак толкова лоша. Но не те извиках за това. Налага се да поприказваме.

— Все още се колебаеш, така ли? — попита той, приближи се, но вместо да седне в креслото до нея, остана прав и свъси чело.

— Да се колебая?

— Дали да се омъжиш за мен.

Личеше, че е готов да избухне, а тя не разбираше защо.

— Вече съм сигурна, че искам, но настоявам все пак да ми дадеш един отговор. Ако не трябваше да изпълниш желанието на своя баща, ако не беше по задължение, щеше ли да се ожениш за мен?

— Да.

Беше смаяна от категоричността на отговора му.

— Но защо си толкова ядосан? — попита го, учудена.

— Защото годеница, която настоява да види годеника в навечерието на сватбата, го прави, за да развали всичко.

Нежна топлина изпълни погледа й.

— Изключено ли е просто да й трябва съвет?

— На тебе?

— Да, на мен, измъчват ме съмнения. По една случайност никога не си крил, че всъщност не би искал да се ожениш за мен. Казваш, че не си подхождаме…

— Един мъж не може ли да промени мнението си?

— Възпира те и обстоятелството, че… ех, според тебе поне, съм била хубава — продължи Таня, сякаш изобщо не я беше прекъснал и не й беше дал вече желания отговор. — Стефане, това просто не мога да го разбера.

— А какво си разбрала? — попита той хладно.

— Ще имаме ли нормален брак, ще спим ли заедно, ще правим ли заедно деца? — продължи тя, пренебрегвайки въпроса му.

Той я дръпна така рязко от креслото, че Таня изстена. Но единственото му намерение беше да я целуне. Направи го, както всякога, малко диво. Таня реши, че темата на разговора му е въздействала по-силно от нейното неглиже. Или искаше да я накара да млъкне, за да каже нещо и той. Досега тя не му беше дала никаква възможност. Целувката беше много продължителна, но той не каза нищо и след това и, въпреки че я пусна от обятията си.

— Ти изобщо не си даваш сметка колко силно ме привличаш, нали, Стефан Барани? — изпъшка Таня с глава, опряна в гърдите му. — Не зная дали ме привлича тъкмо външността ти, но се радвам, че не си грозен, та нали трябва да се омъжа за тебе. Привлича ме твоята личност, като се изключи твоя бяс. Ако трябва да съм откровена, и той не ме отблъсква, вече свикнах. Това е твоят начин да…

— Престани!

Тя не му позволи да се дръпне от нея, протегна ръце и прегърна лицето му.

— Не ми ли вярваш? Прости ми, не биваше да подхващам лекомислено тема, към която си толкова чувствителен. Но аз не разбирам защо темата, трябва да е толкова деликатна. Когато различих белезите ти, това, да си призная, не стана веднага, защото виждах само очите ти, когато ги забелязах, изпитах нещо като близост, почувствах, че нещо ни свързва, защото разбрах, че и ти като мен знаеш какво е болка.

Таня се усмихна нежно и прокара пръсти по белезите му, въпреки че той продължаваше да гледа мрачно.

— За мен те изчезват и единственото, което виждам е красивият дявол, който пръв ми разкри насладите на страстта. Никой мъж не е пробуждал в мен чувствата, които отприщи ти, Стефане. Мислиш ли, че щях да те желая толкова силно, ако белезите ти ме смущаваха? — попита тя, вече придобила кураж.

Той не отговори, а тя усещаше инстинктивно, че само след миг ще я обсипе с обиди за мръсното й минало. Ще й каже, че е готова да приеме всеки мъж, стига цената да е добра, та защо не и него, след като й предлага, ни повече, ни по-малко, цяло кралство?

Тя се дръпна от него, очите й хвърляха мълнии. Не биваше да се държи сега така, но този мъж беше непоправимо твърдоглав и тя не можа да се овладее.

— Нощта е подходящо време за признания — подхвана тя, — затова ще трябва да изслушаш сега поне най-важното. Когато пристигнахме в Данциг, бях още девствена. А понеже ти едва ли си спомняш онази нощ, налага се да изясним някои неща. Ти не ми отне невинността, аз ти я дадох. Но ако си въобразяваш, че отсега нататък ще ти го повтарям ден и нощ, докато най-сетне ми повярваш, жестоко се лъжеш.

— Твърдиш, че е било възможно да не го забележа? — попита недоверчиво Стефан. — Това, което намекваш, е невъзможно, Таня.

— Разбира се, че е възможно! — избухна тя. — Нали години наред съм била проститутка!

Това й докара силно разтърсване за раменете.

— Няма ли да престанеш с този твой сарказъм? Миналото ти изобщо не ме интересува. Да върви по дяволите всичко, което си била. Сега ми принадлежиш… и само това има значение.

Таня само го гледаше, онемяла от изненада. Интуицията й подсказваше, че само преди миг е бил готов да й се обясни в любов. Какво го бе въздържало досега? Проклетите белези? Продължаваше ли да се съмнява след всичко, което тя му каза? Разбира се, че се съмняваше и нямаше да престане, докато вярваше, че желанието й да го притежава не е безкористно. Беше, може би, смешно, но и безнадеждно! Гордостта й попречи да му покаже онзи чаршаф, тя не й позволи да помоли Серж да разкрие истината. Сега ще трябва отново и отново да му доказва, че желае него, само него. Дали щеше да е трудна задача, или същинско удоволствие?

Той не се интересувал отминалото й! Боже милостиви, нали тъкмо това искаше, то да няма за него никакво значение, да я желае независимо от това какво мисли за нея? И ето, че стана така. И, ако не се лъже, той я обича. Не може да не я обича, щом е готов да пренебрегне такова минало, а нали тъкмо това твърди.

Усмихна му се с безкрайна нежност и топлота й се хвърли в обятията му, притегли главата на Стефан и пое този път инициативата за целувките. За миг остана без дъх, толкова силно я беше притиснал до себе си, а устните му отново покориха нейните я и целуваха ненаситно. После той изведнъж спря да я целува и сега само я държеше в обятията си, притисната към него. Можеше да чуе ударите на сърцето му и да усеща възбудата, обхванала тялото му. Затова беше разочарована и изненадана, когато го чу да казва:

— Тази нощ няма да те любя, часовете до сутринта не биха ми стигнали, за да се наситя, а не искам в деня на сватбата ти да си уморена.

— Стефане!

Той повдигна брадичката й, допря нежно устните си до нейните, подари й чудесна заразяваща усмивка.

— На сутринта след сватбата ще проявят разбиране, ако спиш до късно.

Какво можеше да му възрази след такова обещание?