Тайната принцеса

37

Тази вечеря се оказа ужасен повод да бъдат поставени на мъчително изпитание най-противоречиви чувства. Поне за Стефан беше така. Не успя да размени с Алиция поне няколко думи насаме. Всъщност не си представяше и какво ще й каже. От една страна по-приятна любовница не бе имал и отпъждаше мисълта да се откаже от нея. Но от друга страна тъкмо сега нямаше никаква нужда от компанията й.

Всичко ще си дойде на мястото, щом престане да се измъчва заради Таня. Но Алиция не е жена, която ще се отдръпне и ще го гледа как търпи адски мъки заради друга. И няма да е честно от негова страна да я изостави след уверенията, че това никога няма да се случи. Нерешителността не само му тежеше, тя просто му беше неприсъща.

Неприятно му беше да установи, че е неспокоен и нервно крачи напред-назад, докато Алиция води Таня към горния етаж, да й покаже нейната спалня. Място не можеше да си намери при мисълта, че двете са сами. Едната има навик да крие ножове и слава Богу, че поне в момента няма нож, а другата е свикнала да отстоява онова, което смята за своя собственост. Не се съмняваше, че Алиция продължава да е убедена, че той й принадлежи. Кой знае какво може да се случи. За щастие, когато слязоха пак долу, нито едната, нито другата казаха нещо. Интересно — и това го ядоса, дори повече от съзнанието, че се тревожи заради Таня.

Сега Стефан беснееше и за това, че човекът на Сандор не се вестяваше никакъв, въпреки уверенията на Алиция, че момчето ще дотича да чуе заповедите му. Беше приготвил и писмо за баща си. По всяка вероятност слугата беше поел за Кардиния още щом го е зърнал и без да се осведомява за принцесата. Глупак, та нали Сандор ще иска да научи повечко и за нея. Но какво ли можеше да каже на баща си? Истината? Или само половината истина?

Сандор щеше да обвини себе си за жалкото възпитание, което бе получила. Как е могъл да отпрати детето само с една придружителка, без да помисли, че не е изключено да й се случи нещо. Не, не може да каже на баща си цялата истина. Сандор ще бъде достатъчно силно огорчен от факта, че Таня не е била отгледана според ранга си. Излишно е да научи колко несъобразно с произхода си е живяла досега. Но Стефан никога не беше лъгал баща си. Мисълта, че трябва да почне лъжа и то заради една жена, му беше непоносима.

Даваше си сметка, че е в такова настроение, при което и дреболия може да го изкара от релси. Нищо чудно, след дългите седмици по море трябваше да изпусне малко пара. Сега му се струваше, че все пак виновна за всичко е Таня. Най-напред странното й поведение в кабината, после и в каретата. Неговите спътници му обясниха, че тя вече не се съмнява, че е принцеса, нито че той е крал и беше очаквал промяна в държането й. Вместо това — глупави приказки, непредвидими смени в настроението. Ако иска да го дразни, целта е постигната и надмината. Стефан не се съмняваше, че са само маневри, а необходимостта да ги разгадава беше за него крайно унизителна.

Какво, по дяволите, се върти в главата на Васили, та се усуква край Алиция, сякаш е негова любовници, а не на Стефан? Дали го прави заради Таня? Но откога Васили се е загрижил за чувствата на Таня? Всеки случай Алиция се поддаваше неохотно на изкусните му ухажвания. Но какво да мисли сега за Таня? Тя не е глупава и добре разбира какво означава целувката, с която го посрещна Алиция. Най-ужасното за него днес беше, че тя прояви пълно безразличие. Сякаш не я засягаше, че седи на една маса с любовницата му. Никоя друга жена не би го допуснала, но бъдещата му съпруга просто не обърна внимание.

Наблюдаваше я как седи между Лазар и Серж, разговаря с тях и от време на време се смее. Не я беше виждал такава: отпусната, примирена и с Бога и със света, спокойна. Може би не трябваше да страни толкова дълго от нея? Не, просто все още му е невъзможно да е близо до нея и да не я пожелае. Но защо се чуди? Нали Таня му обясни, че вече е приела Лазар и Серж. Което съвсем не означава, че е променила отношението си към него. Ето, тази сутрин се разбъбри, но през цялата вечер не му продума. Разговаряше с всички, освен с него. Но често го поглеждаше и се смееше. А той всеки път стискаше зъби и се питаше защо и на какво.

Стефан не знаеше, но пламъкът в очите му бе лумнал много силно. А Таня го беше забелязала и това беше единствената причина да се държи така, сякаш всичко й е наред, въпреки че с най-голямо удоволствие би строшила всички чинии по масата в Стефановата глава. Наистина имаше право да реши, че се преструва по-добре от Алиция, която й бе предложила приятелството си с нескрита омраза в очите.

Таня още не разбираше как може тази жена да си позволява подобна наглост. Щом престъпиха след обеда прага на Танината спалня, червенокосата веднага я попита:

— Стефан обясни ли ви, че вашият брак ще бъде само на хартия?

— Не, предполагам, че е пропуснал да го спомене.

— Ах, горкото момиче — проточи с престорено съчувствие Алиция. — Сигурно ужасно сте се страхували от… Толкова се радвам, че поне в това отношение ще съм ви от помощ. При това без да става нужда да ми благодарите. Представям си колко сте била разочарована, когато е идвал да предявява правата си. Тези негови белези… Необходимо е време, за да се свикне с тях.

— Какви белези? — попита Таня и със задоволство забеляза как Алиция млъкна и забрави за престорената си усмивка.

— Не е никак смешно, принцесо.

— И не би трябвало да е.

— Искате да кажете, че белезите не ви смущават?

Таня се обърна с гръб към Алиция и отиде да погледне през прозореца. Не каза нищо и чу зад гърба си презрителното сумтене на Алиция.

— Така си и мислех — изрече подигравателно червенокосата, но само след миг предпочете отново тона на добросърдечно желание за приятелство. — Искам само да ви кажа, че не бива да се тревожите, ако реши изведнъж да си играе на съпруг. Поне докато съм наблизо. Не бива да се боите и от самотата. На Стефан му е все едно колко любовника ще имате, стига да не стават скандали. Бъдете спокойна, ще ви помогна в това отношение.

— Знаете какво значи дискретност, нали?

— Естествено.

Ако наистина се боеше от предстоящата женитба — помисли си Таня, — би трябвало да е благодарна на Алиция. Но разбираше, че нейните обещания нямат нищо общо с желание да й помогне, тъкмо обратното. Ако се беше влюбила в Стефан, сега надеждите й щяха да угаснат, ако не беше наясно с чувствата си, би трябвало да е отчаяна, защото наученото днес трябваше да й подскаже, че той е обвързан. И все пак, нали знае колко ревнив е Стефан към предполагаемите й бивши любовници, той положително няма да приеме с безразличие Таня да има и нови. Имаше чувството, че Алиция бърза да подготви всичко, което тепърва ще трови живота й на кралица. Обърна се към червенокосата, но сега тя стоеше с гръб към прозореца и не видя гнева, пламнал в очите на принцесата. А Таня само процеди с леден тон:

— Аз също имам представа от дискретност и ще ви го докажа, като се въздържа да ви излагам мнението си за помощта, която ми предлагате.

Алиция присви очи и този път свали маската.

— Разумно ще е от ваша страна, принцесо, да се съобразявате с мен. Една моя дума на Стефан и ще трябва да ме молите за прошка.

— Наистина ли? Смятате, че имате толкова силно влияние върху краля?

— Сигурна съм — беше самоувереният отговор.

— По една случайност кралят още няма никакво влияние върху мен, още не. Тъй че не се надявайте да ви се извинявам за каквото и да било. Нито да се крия зад гърба му, както правите вие. Аз водя битките си сама. Ще бъде добре да не го забравяте.

Алиция вирна глава и изхвърча, жестоко обидена от стаята. Таня се обърна пак към прозореца, преброи до петдесет, после до сто и обратно до едно. Когато се успокои достатъчно, за да разтвори стиснатите си юмруци и да размисли трезво, реши да не убива все пак тази жена. Ще бъде толерантна и към Стефан. Може би е наредил на жената да го чака, но не се е надявал да я свари. Или е искал да има на първо време любовницата си на разположение, а Таня не биваше да се чувства засегната от нещо, което не знаеше. Така е разсъждавал навярно той. Що се отнася до Таня тя вече знаеше как стоят нещата. Беше достатъчно интелигентна и не желаеше да се заблуждава. Целувката, с която бе посрещнат Стефан, не оставяше никакво съмнение. Затова Таня реши да му предостави останалата част от следобеда, за да се оправя с червенокосата.

За съжаление той не успя да го направи и когато Таня слезе в трапезарията, Алиция вече беше там и то не на приемливо разстояние от Стефан, а плътно до него.

Червенокосата така се беше издокарала, че изглеждаше почти хубава. Тя тъкмо се смееше на някаква забележка на Васили, седнал от другата й страна. Щом зърна Таня, присви устни в самодоволна усмивчица. Таня беше дала шанс на Стефан, но той го проигра, сякаш за да покаже, че изобщо не го засяга какво мисли Таня, или как би реагирала. Затова реши наистина да не реагира. При дадените обстоятелства това беше единствената възможност да спаси гордостта си. Небето й е свидетел, никога не й е било по-трудно. Кипеше от ярост, но не биваше да се издава. Поолекна й, когато в края на краищата се убеди, че по необясними причини тъкмо равнодушието й така ядоса Стефан, че очите му пламнаха като жарава.