Тайната принцеса

39

Тази нощ Таня нямаше да спи добре. След толкова седмици по море вече й липсваше полюшкването на кораба, но това не беше единствената причина. Цяла вечер с мъка сдържаше гнева си и още не бе имала възможност да го поуталожи. Нищо чудно, че се будеше при най-слабия шум, нито че отвори широко очи, когато някой натисна дръжката на вратата й.

За нещастие, не разбра веднага какво означава този шум, а от огъня, който горя цяла вечер в камината, за да стопли спалнята й, беше останала само пепел и беше тъмно като в рог. В пълния мрак наоколо не можа да види как вратата бавно се отвори. Добре смазаните панти не я предупредиха поне с леко изскърцване, че някой влиза.

Няколко минути се ослушва, без да чуе нищо, после пак се отпусна върху възглавницата и се опита да заспи. Но сега чу едва доловимо скърцане. Беше дъска и то дяволски близко до леглото й.

Отвори широко очи. Шумовете, които я бяха събуждали досега, се оказваха безобидни, но този път се уплаши. Посегна към ножа под възглавницата, навик от годините в кръчмата, който не изостави даже на парахода. Пръстите й тъкмо напипаха острието, когато някой издърпа възглавницата изпод главата й, а после я стовари върху лицето й.

Един дълъг и ужасен миг и Таня вече беше сигурна, че някой иска да я удуши. Скоро се убеди напълно, че наистина е така. Някой не желаеше тя повече да диша и затова притискаше с все сили възглавницата към лицето й.

Шокът при мисълта, че някой се опитва да я убие я скова за близо минута, въпреки че държеше в ръката си нож. Силната болка в гърдите я накара да се съпротивлява. Почти не можеше да се движи, защото тялото й беше увито в дебелите одеяла. Ръката с ножа беше заклещена под възглавницата, притиснала лицето.

Свободната и ръка напипа нечия ръка, която не помръдна, когато я задърпа. Онзи, комуто принадлежеше, натискаше с все сила възглавницата. Опита се да се вкопчи във възглавницата, но пак без успех. Последната й надежда беше в ножа. Трябваше да го хване със свободната ръка и, слава Богу, че острието се подаваше малко от възглавницата. Но ръката със стиснатия в нея нож продължаваше да остава затисната и Таня не можеше да разгъне пръсти. Със заклещената си ръка можеше само да стиска дръжката на ножа. Животът постепенно я напускаше. Безкрайна слабост се разля по жилите й. Тялото й се отпусна безпомощно, защото болката в гърдите стана непоносима.

Не й оставаше друго освен да извърши нещо, на което при други обстоятелства не би се решила. Успя да замахне с острието към ръката, притискаща възглавницата. Мах нагоре, после мах надолу. Изглежда, че в това усилие си счупи ноктите, но не усети болка в тях, защото силните болки в цялото тяло заглушаваха всичко останало. Беше почти припаднала, когато възглавницата поддаде откъм едната страна. В дробовете й проникна достатъчно въздух, за да не изгуби съзнание. Освободи ръката, стиснала ножа. Направи слаб опит да го забие в нападателя. Ръката й увисна, но тя побърза да си открадне още глътка въздух, преди той да се опита да я затисне отново с възглавницата. По опит не последва. Нападателят беше разбрал, че Таня държи остър предмет и се беше отдръпнал на безопасно разстояние, за да не го нарани повторно.

Щом разбра, че нападателят е пуснал възглавницата, Таня дори не се опита да я свали от лицето си, а побърза да се изтърколи от леглото, преди да я заколят или застрелят в него, след като не успяха с по-примитивния опит да я задушат. При вдишване я пронизваше болка и тя още се задъхваше, когато се озова на пода заедно с разхвърляните одеяла. Едва ли щеше да е в състояние, ако се наложеше, отново да се бори.

Никога през живота си не беше крещяла, освен, може би, като дете и само от гняв. Но сега не се поколеба да крещи, защото беше време да го стори, та тя не знаеше какво прави нападателят в този миг. В тъмното не можеше да го види, а още беше уплашена до смърт. Не искаше този кучи син да се измъкне безнаказано. А тя не беше в състояние да го преследва. Оказа се, че не е толкова лесно да изкрещи, след като за малко не я удушиха. При третия опит от гърлото й най-сетне се изтръгна звук, достатъчно висок, за да й бъде от полза.

След по-малко от минута някой блъсна вратата и този път не беше отдалечаващият се нападател. Стефан пръв й се притече на помощ и нахлу като ураган. След него се появи Серж с лампа в ръка. Двамата застанаха като вцепенени, когато видяха само главата й да се подава от другата страна — на леглото. Но Таня не им обърна внимание, а използува светлината, за да огледа стаята и дори надникна под леглото, но там нямаше никой.

— Щом паднете от леглото и почвате да викате, така ли?

Гласът беше толкова отегчен, че Таня се слиса. Стефан това ли си помисли, — че е паднала от леглото?

— Крещя, за да не бъда убита — отговори му саркастично. Сега вниманието й беше привлечено от Серж, който беше оставил лампата и палеше втора. — Ако побързате, може би ще успеете да откриете човека, който се опита да ме убие, преди да е напуснал къщата.

Таня, седнала невъзмутимо на пода, с глава стърчаща над ръба на леглото и сипеща саркастични забележки — това беше прекалено, дори за Серж, затова нищо чудно, че я попита недоверчиво:

— Сериозно ли говорите, принцесо?

Таня още не дишаше нормално и нейното „съвсем“ прозвуча като силна въздишка. Щом чуха отговора й, двамата мъже тутакси минаха към действия.

Само след секунди отново беше сама, но успя да види пламъка в очите на Стефан, преди той да изхвърчи от стаята. Попари я мисълта, че е бесен, задето го принуждава да търси нападател, в чието съществуване явно се съмнява. Ако не открият следа, гневът му ще се насочи срещу нея. Но можеше ли това да я интересува в този момент?

Още веднъж високо въздъхна, този път с известно облекчение, и се заизмъква от одеялата. Остави ги разхвърляни по пода и седна на ръба на леглото. Сложи ножа върху нощното шкафче и се залови да разтрива пръстите си. За нейно учудване нямаше счупен, но всички бяха сериозно пострадали. Ножът се беше впил най-силно в малкото пръстче, китката й беше навехната. От процедурата с възглавницата я болеше и носът. Имаше чувството, че гърдите й са спукани и само временно залепени. Сигурно още дълго щеше да я боли. Но това не беше проблем. Сега най-важното е да се разбере кой толкова я мрази, че е готов да я убие.

Естествено беше да помисли най-напред за семейство Стамболови, но нали я увериха, че нито един негов член не е останал жив. Отстрани това предположение. Спътниците й също бяха извън подозрение. Ако някой от тях искаше да я премахне, нямаше да чака толкова дълго. Много по-лесно щеше да е да я измъкне, изгубила съзнание, от кабината и да я хвърли в морето. Останалите щяха да повярват, че се е хвърлила сама, както го беше правила вече веднъж.

Но тук не познаваше никого, а хората, които знаеха за нейното съществуване, бяха в Кардиния. Дали е дошъл от там да я пресрещне? Нали и човекът на Сандор е живял тук, само за да занесе веднага новини за Стефан. Значи не е изключено и друг да я е причаквал.

Беше логично, но какъв можеше да е мотивът? Изведнъж си помисли: някой не иска тя да се омъжи за Стефан. Негов враг? Но защо враг ще се интересува от женитбата на Стефан? Изглежда всички знаеха, че той не иска да се жени за нея. Значи, само ще му помогнат, ако я убият… Не, не, просто не можеше да заподозре Стефан. Дори да го смятат способен на убийство, някакво вътрешно чувство й подсказваше, че не е така и трябва да изключи подобна възможност. Освен това женитбата беше негово задължение, а той поставяше дълга си над всичко.

Но ако не беше враг на Стефан и ако тя нямаше врагове… Значи, може би, друга жена, за която Стефан драговолно би се оженил, ако Таня не стоеше на пътя му.

Щом допусна, че може да е жена, веднага разбра кой е нападателят. Значи имаше враг, но враждата беше толкова скорошна, че Таня не помисли за нея. Алиция. Тя нарочно целуна Стефан пред очите на годеницата му и така показа, че се чувства застрашена от Таня. Не беше ли използвала още първия случай, за да й разкаже, че е любовница на Стефан — да не би целувката да е била недостатъчна. Алиция се боеше, че Стефан може да се раздели с нея заради Таня и се беше опитала да се отърве от съперничката си. За малко да успее.

Това обяснява всичко, дори странното обстоятелство, че щом оказа съпротива, нападателят избяга. Мъж не би постъпил така. Мъж би я върнал в леглото, от което успя да се изтърколи, мъж би имал сили да й отнеме ножа, след несполучилия първи опит мъж би намерил и друг начин да я убие. По-вероятно е жена да е разчитала само на изненадата. Ако нападателната беше Алиция, тя изгуби единственото си голямо предимство в момента, в който Таня се освободи от възглавницата, а заедно с него загуби и надеждата да спечели двубоя. Затова реши час по-скоро да изчезне, още повече, че стаята й беше в същия коридор, точно срещу спалнята на Таня. И никой нямаше да я заподозре, всички в къщата са били уверени, че по това време тя отдавна дълбоко спи.

— Тази никаквица! — разяри се Таня и забрави всичките си болки и болчици. Опитала се е да я убие, само и само да задържи още известно време любовника си. Но дали Стефан би се оженил за Алиция, ако беше свободен? Това би обяснило опита за убийство, но не би го оправдало. О не, тя няма да допусне Алиция да се измъкне така лесно.

Таня грабна ножа и изхвърча от спалнята. Неволно втренчи поглед в затворената врата на Алиция от другата страна на коридора. Беше почти до нея, когато Стефан застана на пътя й. Подпря ръка на рамката на вратата, а погледът му й каза, че няма намерение да си губи времето.

— В къщата нямаше чужд, принцесо и всички врати бяха затворени.

Не каза нищо за прозорците и тя не го попита. Разбира се, че не бяха открили никого. Но трябваше ли да разбере по тона му, че подозира някаква нейна игра? Този мъж не вярваше, че само преди минути е изживяла нещо ужасно, не й вярваше и сега, както не й беше вярвал и преди. Наистина ли мислеше, че е излъгала съзнателно?

— Закъде сте се запътила с този нож, ако смея да запитам? — процеди той през зъби, преди тя да каже нещо в своя защита.

Погледът му беше прикован към ножа. Пръстите и го стиснаха още по-здраво, но отговори спокойно:

— Ще се наложи лично да се занимая с дребната случка, щом вие явно нямате такова намерение.

Той също се опита гласът му да прозвучи равнодушно, но само избоботи:

— Оставете ножа и си признайте, че сте сънували кошмар.

— Не сънувам кошмари.

— Добре де, добре — кресна той, вбесен. — Да приемем, че някой е нахлул във вашата спалня и ви е нападнал. Да допуснем, че още е наблизо, въпреки че претърсихме всичко… всяка стая… в тази проклета къща.

— Положително не всяка.

— Вашата спалня е до стълбището. Ако някой е влязъл, могъл е да мине само от тук, защото в момента всички стаи на етажа са заети.

— Точно така.

Той присви очи, съобразявайки на какво намеква. Но не можа да разбере.

— Всичко свърши — каза той примирително. Но ще трябва да останете будна, докато пратя някого да сложи ключалка на вашата врата, за да сте спокойна. Или искате аз да остана при вас до края на нощта?

— Както желаете на пода има достатъчно място. Но преди това ще накълцам любовницата ви на парченца. Тъй че ще ме извините за няколко минути.

Таня направи крачка, но бе спряна от строга заповед:

— Стойте си на мястото! Добре ли ви разбрах? — възкликна Стефан. — Допускате, че Алиция се е опнала да ви стори нещо?

Дали си дава сметка, че с въпросите си призна, че Алиция е негова любовница? Усети болка, въпреки че всичко това й беше вече добре известно. Е, да, но нали се надяваше, че червенокосата вещица те е излъгала, така е малката, и се надяваше, че тя е вече бивша любовница.

С гнева дойде и болката. Съчетанието беше ужасно и тя с мъка се овладя.

— Не само подозирам, Стефан Барани, сигурна съм, че тя беше в спалнята ми, а когато изкрещях, вече се беше измъкнала. Тъй или иначе…

— Тъй или иначе е невъзможно, малка лъжкиньо! — прекъсна я рязко Стефан и очите му пламнаха. — По простата причина, че когато се развикахте, тя беше при мене.

Посред нощ? Ха, едва сега забеляза, че Стефан е полугол — без риза и с недозакопчан, сякаш набързо нахлузен панталон.

Би трябвало веднага да съобрази, че това поставя червенокосата извън всяко подозрение, че очевидно някой друг се е опитал да я убие. Но сега Таня мислеше само за едно, за това, че Стефан е спал с друга жена. Нищо чудно, че вдигна ръка и запокити ножа срещу него.