Трупът на Гедеон

11.

Тялото на Чокър лежеше на порцеланова маса, затворена в голям стъклен куб, подобно на жертвоприношение на някакъв високотехнологичен бог. Трупът беше подложен на аутопсия и бе отворен — червена бърканица на фона на сива стомана, стъкло и хром, органите бяха подредени около него — сърце, черен дроб, стомах и други части, които Гедеон не разпозна и не искаше да разпознава. Имаше нещо особено обезпокоително да видиш вътрешностите на човек, когото си познавал лично — не беше като поредната картина от вечерните новини.

Личните вещи на Чокър бяха подредени на друга маса до тялото — дрехи, портфейл, ключове, колан, кредитни карти, документи, дребни пари, билети, салфетки и разни други неща. Всички си имаха етикети. И всички несъмнено бяха радиоактивни.

На една конзола лекарският екип и техници управляваха осем роботизирани ръце в стъкления куб: всяка завършваше с различен набор зловещи на вид режещи инструменти — секачи на кости, ножици, чукове, форцепси, ножове, трошачи на черепи, разтварящи скоби и други инструменти за изследване на трупове. Въпреки че тялото беше доста изкормено, работата продължаваше.

— Късмет — каза Фордайс и прибра бележника си. — Не изпуснахме напълно аутопсията.

— Странно, аз пък си помислих обратното — рече Гедеон.

Фордайс го погледна и завъртя очи.

Гедеон чу някакво бръмчене. Механична ръка, завършваща с режещ диск, се задвижи и острието се завъртя с пронизителен вой. Техниците замърмориха нещо в микрофоните си и инструментът се спусна към черепа на Чокър.

— Торквемада би се влюбил в тези джаджи — отбеляза Гедеон.

— Май дойдохме точно навреме за ваденето на мозъка — каза Фордайс, извади бележника си, наплюнчи пръст и го прелисти, за да намери празна страница.

Трионът потъна в челото на Чокър и воят стана приглушен. В канала по ръба на масата потече черна течност. Гедеон се извърна и се престори, че разглежда някакви книжа в куфарчето си. „Поне не мирише“, помисли си.

— Агент Фордайс? Доктор Крю?

Техник с големи очила, вързана на опашка коса и бележник в ръце ги гледаше очакващо.

— Доктор Дарт ви очаква в кабинета си.

Гедеон с облекчение тръгна след него към някаква кабинка в отсрещния край на високотехнологичното помещение. Фордайс го следваше и мърмореше, че го били лишили от възможност да наблюдава аутопсията.

Влязоха в спартанско помещение с размери три на три и половина. Дарт седеше зад малко бюро, на което имаше купчини дебели тежки папки. Стана и протегна ръка, първо на Фордайс и после на Гедеон.

— Заповядайте, седнете.

Настаниха се на сгъваемите столове пред бюрото. Дарт посвети момент в опити да подреди и без това подредените документи. Лицето му почти не скриваше костите на черепа под кожата; искрящите му очи бяха толкова хлътнали, че сякаш блестяха от дъното на две тъмни ями. В Лос Аламос той беше нещо като легенда, доста лишен от чувство за хумор физик чудак с докторат от Калифорнийския технологичен институт, който най-изненадващо се оказа и изтъкнат войник (крайно необичайна комбинация), награден с две Сребърни звезди и Пурпурно сърце за участието си в „Пустинна буря“.

Приключи с подреждането и вдигна глава.

— С доста необичайна задача са ви натоварили. Фордайс кимна.

— Като началник на ПЕЯБ — продължи Дарт, — вече подробно запознах ФБР с положението. Виждам обаче, че те искат да научите нещо повече.

Гедеон не каза нищо. Нямаше намерение да поема нещата в свои ръце. Това беше работата на Фордайс — да води разговорите, да поема жегата и при нужда да подложи задника си за ритник. Самият Гедеон смяташе да се спотайва.

Погледът на Дарт се насочи към него.

— Казаха ми, че сте нает от частен контрактор, чието име се пази в тайна.

Гедеон кимна.

— Струва ми се, че ви познавам. Работехме заедно в Лос Аламос. Как стана така, че се озовахте оттам тук?

— Дълга история. Излязох в продължителна отпуска.

— Бяхте в Екипа по управление на запасите, доколкото си спомням. Също като Чокър.

Дребен факт, но може би важен. На Гедеон му бе трудно да прецени какво точно знае Дарт и какво си мисли за всичко това.

— Присъствали сте на инцидента.

— Заведоха ме, за да се опитам да говоря с него… но не се получи. — Гедеон усети, че се изчервява.

Дарт като че ли усети неудобството му и махна с ръка.

— Съжалявам. Сигурно е било тежко. Казаха ми, че сте спасили двете деца.

Гедеон не отговори. Лицето му гореше.

— Добре, да продължим нататък.

Дарт отвори някаква папка. Фордайс държеше бележника си в готовност. Гедеон също реши да си води бележки: още в гимназията беше открил, че воденето на бележки му помага да си изгради пълна картина.

Дарт говореше бързо, като поглеждаше от време на време книжата пред себе си.

— Аутопсията и анализът на личните вещи на Чокър още не са приключили, но разполагаме с някои предварителни резултати.

Фордайс започна да записва.

— Ядрената спектроскопия на натривките от ръцете на Чокър и тестовете за неутронно активиране показват категорично, че по дланите и пръстите му има следи от силно обогатен уран двеста тридесет и пет. Държал е материала през последните двадесет и четири часа. Дрехите му са замърсени с абсорбирани и адсорбирани радиоактивни изотопи, сред които церий сто четиридесет и четири, барий сто и четиридесет, йод сто тридесет и едно и цезий сто тридесет и седем. Това са класическите продукти при разпада на уран двеста тридесет и пет. Периодът на полуразпад на йод сто тридесет и едно е осем дни, а открихме голямо количество от него, така че знаем, че инцидентът е станал преди не повече от двадесет и четири часа.

Погледна Фордайс и добави:

— Агент Фордайс, ако нещо от казаното дотук не ви е ясно, доктор Крю ще ви го обясни по-късно.

— Съдържанието на джобовете му е описано — продължи Дарт. — Сред вещите му има и билет от миналия петък за Смитсъновия музей за авиация и космонавтика.

Фордайс задраска по-бързо. Гедеон го побутна с лакът.

— Намали, че ще разтегнеш някое сухожилие.

— Има също и еднопосочен билет за влак от Юниън Стейшън във Вашингтон до Гранд Сентръл в Ню Йорк от вчера следобед. Намерена е и бележка с адрес на уебсайт и няколко телефонни номера. Номерата в момента се проверяват.

Фордайс вдигна очи.

— Какъв е уеб адресът?

— Не съм оторизиран да разкривам тази информация.

Настъпи мълчание.

— Извинете — каза Фордайс, — но си мислех, че сме оторизирани да получим цялата информация.

Дарт го погледна с искрящите си очи.

— В разследване като това трябва да има определено разделяне на работата. Всеки следовател получава онова, което му е нужно да знае, и нищо повече. Всички трябва да работим в рамките на определени параметри. — Погледът му се премести към Гедеон.

— Например на мен ми беше отказана информация за частния контрактор, за когото работите. Така стоят нещата. — Усмихна се и продължи със сухия си глас:

— Съдържанието на стомаха на Чокър показва, че за последно се е хранил около полунощ. Супа от раци, хляб, шунка, маруля, домати, руски сос и пържени картофи.

— Ама че гадост — обади се Гедеон. — Нищо чудно, че е радиоактивен.

Отново зашумоляха листа.

— Открихме също две кредитни карти, шофьорска книжка, идентификационна карта от Лос Аламос и различни други неща в портфейла му. Вещите се анализират в момента.

— А резултатите от аутопсията? — попита Фордайс.

— Предварителните резултати показват поражения на щитовидната жлеза, характерни за излагането на йод сто тридесет и едно. Това — той погледна Фордайс — е основен продукт от разпадането на уран двеста тридесет и пет и показва, че Чокър е бил изложен на слаба радиоактивност известно време преди критичния инцидент.

— Имате ли представа колко време? — попита Гедеон.

— Некрозата на клетките показва, че е за повече от единадесет дни. — Шумолене. — Има също и данни за масивно излагане на йонизираща радиация при критичния инцидент, с облъчване от порядъка на осем хиляди рада. Кожата и всички вътрешни органи говорят за наличието на остър радиационен синдром, бета– и гама-изгаряния. Облъчването е било отпред, като най-силно е по ръцете. Следите от обогатен уран по дланите предполагат, че е държал материала, когато той е достигнал критично състояние.

— Без ръкавици? — попита Гедеон.

Дарт го погледна.

— Да. Това е нещо, което смущава и нас — защо не е носил предпазни ръкавици. Разбира се, освен ако… не е очаквал да живее още дълго. — Последва кратко мълчание, след което Дарт затвори папката. — Това е всичко, с което разполагаме засега.

— Ако наистина е така, нямаме много време — каза Гедеон.

— Това пък защо?

— Струва ми се, че е сглобявал бомбата.

— Откъде знаеш? — попита Фордайс и се обърна към него.

— Най-простата атомна бомба — такава, каквато биха направили терористи — е от артилерийски тип. Две парчета уран двеста тридесет и пет се изстрелват в тръба едно към друго, за да достигнат критична маса. При такава бомба двете половини трябва да се държат екранирани и да не се доближават, докато не настъпи моментът на самото сглобяване. Парчетата се вкарват в бомбата в последния момент, точно преди да бъде взривена, когато всичко друго е готово. Защото ако се доближат едно до друго без съответната защита, ще обменят неутрони, ще достигнат критично състояние и ще излъчат гама-лъчение точно като онова, което е поразило Чокър.

— Да не искаш да кажеш, че Чокър е сглобявал бомбата и е оплескал нещата? — попита Фордайс.

— Точно това искам да кажа.

— Значи оръжието е отишло на кино?

— Ни най-малко — отвърна Гедеон. — Може да е малко горещо, но един атентатор самоубиец едва ли би се тревожил от подобно нещо. Това, че уранът е достигнал критично състояние, може да е довело до физически промени в ядрото, което, за съжаление, ще увеличи капацитета му. Така бомбата ще стане по-мощна.

— Мамка му!

— Много добре, доктор Крю — рече Дарт. — Нашият екип по оценка на ситуацията стигна горе-долу до същото заключение.

— Ами съдържанието на лаптопа му? — попита Фордайс. — Чух, че са намерили компютър в апартамента му.

— Съдържанието е криптирано. Досега не успяхме да извлечем никаква информация.

— В такъв случай можете да ми го дадете да го погледна. Наскоро завърших шестмесечен курс в Отдела по криптология на ФБР.

— Благодаря, агент Фордайс, но нашият екип специалисти работи по него и лично аз смятам, че вашите таланти ще се проявят по-добре в други области.

Последва кратко мълчание, след което Фордайс заговори отново:

— Някакви данни за евентуалната мишена?

Дарт го изгледа спокойно.

— Засега не.

Фордайс пое дълбоко дъх и каза:

— Трябва ни достъп до апартамента на Чокър.

— Естествено, ще го получите. Но ПЕЯБ е на опашката преди вас. — Дарт направи справка с календара си. — Боя се, че ще стане след две седмици. Имаме дълъг списък на правителствени агенции, които са преди вас.

Гедеон очакваше Фордайс да възрази и се разочарова, когато агентът не каза нищо. Двамата станаха.

— Можем ли да поговорим насаме, специален агент Фордайс? — попита Дарт.

Гедеон го погледна изненадано.

— Съжалявам, доктор Крю, разговорът е личен — каза Дарт.

Фордайс гледаше след отдалечаващия се Крю. Не беше сигурен каква е играта на Дарт — изглеждаше откровен, но пък всички, дори най-добрите, играеха една или друга игра. Неизменната стратегия на Фордайс бе да крие собствената си игра, докато се опитва да разбере играта на останалите. Този подход години наред го прекарваше успешно през минните полета на ФБР.

След като вратата се затвори, Дарт скръсти ръце и го погледна в очите.

— Бих искал това да си остане между нас. Малко съм загрижен, защото, честно казано, намирам това ваше назначаване за доста странно.

Фордайс кимна.

— Познавах за кратко доктор Крю от Лос Аламос — продължи Дарт. — Той е много повече от умен. Имам високо мнение за способностите му. Но в Лос Аламос има славата на независим играч, който смята, че правилата са за другите, но не и за него. Качествата, които го правят блестящ и находчив учен, може да не послужат добре в криминално разследване като това. Искам от вас да го държите под око и да се погрижите да не направи нещо… неподготвено. Това е.

Фордайс запази абсолютно безизразна физиономия. Вярно беше, че около Гедеон витаеше някаква безразсъдна и надута атмосфера, която никак не му харесваше. Разбираше защо Дарт смята, че има особен манталитет — защото наистина беше така. Но Крю му беше партньор и макар да не бе сигурен, че може да му има доверие и дори да го харесва, верността към партньора беше на първо място.

— Добре, доктор Дарт.

Дарт му протегна ръка.

— Благодаря и късмет.

Фордайс стисна ръката му.