Трупът на Гедеон

45.

Небето се напълни с хеликоптери. Трясъкът на роторите отекваше от каменните стени, съпровождан от звука на малки самолети и вероятно безпилотни апарати. Прожектори пронизваха прашния въздух, колони светлина шареха навсякъде. Тесните каньони обаче бяха покрити с храсталаци, имаха много корнизи и ниши и засега двамата бегълци успяваха да намират скривалища.

Напредването им беше бавно, често трябваше да се долепват до скалите или да се свират под някой храст, докато прожекторите минат покрай тях. Нощта беше топла; макар да бе много след полунощ, камъните все още задържаха топлината на горещото слънце, но температурата на въздуха падаше бързо. Гедеон знаеше, че със захлаждането ще станат по-различими за инфрачервените сензори, които преследвачите им със сигурност използваха.

Продължаваха бавно да слизат надолу към реката.

Внезапно един хеликоптер мина ниско над главите им, вятърът от роторите зашиба храстите и вдигна облак прах. Докато лъчът на прожектора пълзеше към тях, Гедеон блъсна Алида към стената на каньона. Ослепителната светлина ги подмина, поколеба се и се върна, а хеликоптерът рязко зави. Светлината спря право върху тях.

— Ох, мамка му! — изпъшка Гедеон.

„Вече няма смисъл да се крием“. Задърпа Алида и двамата се втурнаха надолу по каньона, а хеликоптерът увисна във въздуха и започна да ги следи с прожектора. Прескачаха нападали камъни, пързаляха се по чакълести сипеи. Каньонът беше сух и трудно можеше да се каже колко остава до реката.

Появиха се още хеликоптери и заеха позиции в небето.

— Спрете! — прогърмя глас над трясъка на роторите. — Вдигнете ръце!

Гедеон се плъзна по една канара и помогна на Алида да слезе. Нататък каньонът продължаваше още по-стръмно надолу.

— Спрете или ще стреляме!

Гедеон позна гласа на Фордайс. Беше ужасно ядосан — за него въпросът бе личен.

Стигнаха до отвесен ръб. На три метра под тях имаше кална локва.

— Последно предупреждение!

Скочиха точно когато проехтя автоматичен залп, полетяха надолу и се стовариха тежко в калта. Бързо излязоха на сухо и се хвърлиха в някакъв гъсталак, куршумите разкъсваха клоните около тях и рикошираха от каменните стени от двете им страни. Прожекторите временно ги изгубиха и зашариха трескаво.

Стигнаха до още един ръб. Под тях имаше само мрак. Прожекторите ги откриха.

— Скачай! — извика Гедеон.

— Не виждам нищо…

— Или това, или куршум. Скачай!

Скочиха — отвратителен, ужасяващ полет в мрака — и изведнъж се озоваха в ледена вода. Гедеон усети как се премята презглава във въртопа, течението го повлече неудържимо. Бяха стигнали бързеите на Рио Гранде, която с рев се спускаше по каньона Уайт Рок.

— Алида! — извика той, като пляскаше яростно с ръце. За миг зърна бяло лице от лявата си страна. — Алида! — Опита да плува, но силното течение ги влачеше в ревящите прагове.

— Гедеон! — чу вика й. Пресегна се и успя да я сграбчи за ръката. Не им оставаше друго освен да се оставят на течението.

Прожекторите шареха трескаво по реката.

Двамата се носеха безпомощно с ужасяваща скорост, вкопчени един в друг. Гедеон едва успяваше да задържа лицето си над кипналата вода. Видя напред разпенени бързеи с грамадни вълни покрай бреговете. Прелетяха през тях, запремятаха се и едва не се изпуснаха. Гедеон някак успя да изплува и да поеме въздух, но мощното течение отново го повлече надолу. Вече бяха изцяло под водата, уловени като есенни листа в огромните водовъртежи. Гедеон се блъсна в някакъв подводен камък и изпусна Алида.

Напрегна всички сили да излезе на повърхността, кашляше и плюеше. Опита се да извика, но глътна вода и започна да се дави. Мъчеше се да остане на повърхността, да се ориентира в течението. Тук то бе малко по-бавно, но скоростта му продължаваше да е ужасяваща. Гедеон успя да изкара главата си над водата, напълни дробовете си с въздух и извика:

— Алида!

Нямаше отговор. Огледа се, но видя единствено разпенената вода и тъмните стени на каньона. Хеликоптерите се приближаваха, прожекторите им шареха по бурната река. Когато първият стигна до него, Гедеон пое дъх и се гмурна с отворени очи. Синьото сияние го подмина; той се издигна, отново пое дъх и се гмурна, докато и вторият лъч не отмина.

Отново изплува.

— Алида!

Отново нямаше отговор. А отпред се чуваше друг грохот, който се засилваше, докато не заглуши хеликоптерите; Гедеон осъзна, че предстои нещо много по-лошо от всичко, през което бяха минали.

А от Алида нямаше и следа.