Трупът на Гедеон

50.

Слънцето беше залязло, лунният сърп беше ниско на запад. Предстоеше много тъмна нощ. Гедеон отклони джипа на Блейн от горския път при Юта Крийк, насочи се към дъбовете и го вкара бавно в някакви гъсталаци.

Слезе. Беше взел назаем дрехи от Блейн — малко широки и къси, но вършеха работа. Беше облечен изцяло в черно, лицето му също бе почернено с въглен. В едната си ръка държеше гаден „Питон 357 Магнум“ с десетсантиметрова цев (по негово мнение това беше най-плашещият револвер, създаван някога), а в джоба си бе прибрал старомоден бръснач. Нямаше намерение да убива никого — поне плановете му не включваха подобно нещо, — но за онова, което трябваше да направи, външният вид бе всичко.

Първо обаче трябваше да се погрижи за нещо. Извади от каросерията на джипа лопата и кирка и избра мек терен в гората. Започна да копае и да изхвърля пръстта, като се стараеше очертанията на ямата да са ясни. За по-малко от час изкопа плитък гроб.

Прибра инструментите в джипа, изплакна ръцете си с вода от манерката, взе палка, пластмасови свински опашки и още някои неща от седалката, напъха ги в джобовете си и тръгна през тъмната борова гора.

Ранчо Юта Крийк се намираше на 2400 метра надморска височина и въпреки че бе лято въздухът беше хладен, почти мразовит. Спираше често и се вслушваше в звуците на гората — далечния крясък на койоти, глухия бас на бухал.

След около осемстотин метра стигна до телената ограда около ранчото. През дърветата се виждаше жълтата светлина на прозорците. Спря и се заслуша напрегнато, но от лагера не се чуваше нито звук. Точно на това се беше надявал — бяха на „ранчов режим“: лягаха си по залез-слънце и ставаха по зазоряване.

Внимателният оглед показа, че покрай оградата няма сложни сигнални инсталации и сензори. Гедеон извади секачи и започна да реже телта, след което я издърпа настрани. Изпълзя през отвора и предпазливо се прокрадна в тъмното до задната част на основната сграда. Всичко беше притихнало. От прозорците на долния етаж се лееше приглушена жълта светлина, но — тъй като захранването идваше от слънчевите батерии и акумулатори — нямаше ярки прожектори или силно външно осветление.

Беше сигурен, че има нощни патрули — тези хора бяха параноици и несъмнено оставяха стража. Като се движеше много предпазливо, стигна до сградата и надникна през един прозорец. В един люлеещ се стол седеше каубоят с четвъртитата брада и четеше книга. На дивана до него беше подпряна карабина M16.

Гедеон бе сигурен, че Уилис е в някоя от стаите на горния етаж. Там несъмнено се намираха най-комфортните помещения в ранчото. Едната от стаите му служеше за кабинет, а през отворената врата на съседната беше забелязал плюшени стени като на публичен дом и легло с балдахин. Това сигурно бе спалнята на Уилис.

Значи трябваше да се погрижи за мъжа долу.

Остана да го наблюдава известно време. Мъжът не изглеждаше сънен, не пиеше и — което бе най-изнервящо — четеше „Одисеи“ на Джеймс Джойс. Значи не беше някакъв тъпоумен каубой. Костюмът беше само за представление. На стража бе изтънчен и интелигентен човек, който нямаше да се хване лесно на номер.

Гедеон беше очаквал да се сблъска с проблеми и осъзна, че това вече е факт. Трябваше на всяка цена да попречи на мъжа да вдигне тревога. Не можеше просто да влезе и да го цапардоса по главата. Само щеше да вдигне шум и вероятно щеше да се стигне до врява и неприятности. Освен това Одисей имаше щурмова карабина.

Започна да съставя план. Рискът беше голям, но не можеше да се сети нещо по-добро.

Извади от джоба си лист и надраска кратка бележка. Пое дълбоко дъх и почука по прозореца. Мъжът вдигна глава, видя надничащото черно лице на Гедеон, рязко се изправи и грабна пушката.

Гедеон бързо постави пръст на устните си и му направи знак да излезе. Вместо това мъжът тръгна към стълбите. Гедеон почука отново, този път по-силно, и заклати глава, като отново постави пръст на устните си. После вдигна бележката.

Мъжът се поколеба. Не можеше да го разпознае заради въглена и Гедеон се надяваше, че ще си помисли, че е някой от жителите на ранчото. Кой друг би чукал така по прозорците?

Гедеон отново закима и му направи знак да излезе.

Мъжът метна оръжието през рамо и тръгна към вратата.

Гедеон се дръпна до дърветата. Мъжът се появи на ъгъла и се огледа. Гедеон светна с фенерчето си и онзи се приближи и прошепна:

— Кой си?

— Ш-ш-ш — прошепна и Гедеон. — Ако събудиш Уилис, здравата ще загазим. Важно е — много важно.

Мъжът се намръщи подозрително.

— За какво става въпрос? — И свали пушката от рамото си. — Кой си и защо си си боядисал лицето, по дяволите?

Гедеон отстъпи малко назад, угаси фенерчето и бързо и безшумно се плъзна настрани.

Мъжът спря.

— Лейн, ти ли си? — Оглеждаше се, като продължаваше да държи пушката насочена към мястото, където беше стоял Гедеон. — Какво искаш? Излез.

Гедеон се хвърли напред и го халоса по главата с палката. Мъжът изстена и се строполи на земята. За щастие карабината не гръмна.

Гедеон го хвана под мишниците, извлече го навътре в гората, върза го за едно дърво, върза и очите му, запуши му устата и накрая — с известно колебание — го цапардоса отново.

Взе карабината и се върна при къщата, промъкна се вътре и внимателно подпря оръжието на канапето. Бързо написа втора бележка, ако случайно се появи някой, и я остави на люлеещия се стол:

Това едва ли щеше да заблуди някого за дълго, но поне щеше да забави нещата. Гедеон винаги се бе изумявал как основната реакция на повечето хора е да се подчиняват дори заповедта да е нелогична или глупава. Неведнъж беше разчитал на тази реакция — и винаги с успех.

Промъкна се нагоре. Сега пред него изникна нов проблем — ами ако Уилис беше с жена в леглото? Нито за миг не беше повярвал, че водачът на комуната се е отдал на целомъдрие.

Бавно пристъпи в тъмния празен кабинет. Вратата на спалнята беше заключена. Гедеон коленичи, извади инструментите си и — с безкрайна предпазливост и мъчително бавно — се справи с ключалката.

Нощната лампа светеше — чудесно — и за свое огромно облекчение Гедеон откри, че Уилис е сам.

Тихо отиде до леглото с ролка тиксо в ръка. Наведе се над Уилис, който спеше по гръб, и с едно плавно движение опря коляно в гърдите му и го прикова за леглото, като в същото време опря бръснача в гърлото му.

— Ако мръднеш или издадеш звук, ще ти прережа гръкляна — прошепна дрезгаво в ухото му.

Беше притъпил предварително бръснача, но Уилис не знаеше това. Благодарение на острието на гърлото борба нямаше. Уилис лежеше неподвижно, бялото на очите му блестеше в мрака. Опули се още повече, когато позна Гедеон.

Без да маха бръснача, Гедеон му каза:

— Отвори си устата. Широко.

Уилис отвори уста. Гедеон пъхна дулото на револвера в нея и прибра бръснача.

— Ще правиш каквото ти кажа, нали? Мигни за „да“.

След кратък момент Уилис мигна.

— Стани бавно и послушно. И захапи дулото хубаво.

Надигна се от Уилис и онзи се изправи точно както му бе заповядано.

— Ръцете на гърба.

Уилис сложи ръце на гърба си и Гедеон го закопча със свинска опашка. Извади дулото от устата му и я залепи с тиксото.

— Сега с теб ще се поразходим. Ще опра дулото на пистолета в тила ти и ще дръпна спусъка, ако се случи нещо. Ще излезем през вратата, ще слезем по стълбите и ще излезем навън. Повтарям: ако някой се намеси, ще ти пръсна главата. Така че се погрижи никой да не се намесва. Кимни, ако си съгласен.

Кимване.

— Някой друг спи ли тук горе?

Кимване.

— Посочи стаята.

Уилис посочи със закопчаните си ръце съседната стая, където Гедеон беше видял жената в леглото.

— Добре. Ако тя се събуди, умираш. А сега слез по стълбите и излез от страничната врата.

Уилис се подчиняваше безпрекословно. Изпълняваше точно всяка заповед. Минута по-късно бяха под дърветата. Гедеон включи светодиодно фенерче и преведе Уилис през дупката в оградата, след което продължиха към джипа.

Когато стигнаха, Уилис видя прясно изкопания гроб и се олюля от ужас. Гедеон трябваше да го задържи, за да не падне. Пленникът изстена приглушено през тиксото.

Гедеон се пресегна и махна лепенката от устата му. Уилис изпъшка и отново се олюля. Беше обезумял от страх.

— Лягай в гроба.

— Не. Господи! Не…

— Лягай в гроба!

— Защо? Защо в гроба…?

— Защото ще те убия и ще те закопая. Лягай.

Уилис падна на колене и запелтечи, по бузите му се стичаха сълзи.

— Не, моля ви. Недейте. Недейте… — Задави се. Разпадаше се буквално пред очите му.

Гедеон го бутна и той падна, подхлъзна се в ямата и моментално задрапа нагоре, обхванат от ужас. Гедеон пристъпи напред и вдигна револвера.

— Отвори си устата.

— Не. Моля ви, моля ви, недейте…

— В такъв случай просто ще те застрелям и ще те зария.

— Но защо, защо? Ще направя всичко, всичко, само ми кажете какво искате!

Гласът му премина в задавен плач, тялото му се разтресе, около чатала му се появи тъмно петно. После повърна — веднъж, два пъти, и продължи да се напъва и дави.

— Ще направя всичко… — успя да изквичи и от устата му потече лига.

Време беше.

— Кажи ми за атомната бомба — нареди Гедеон.

Мълчание, съпроводено с празен поглед.

— Атомната бомба — повтори Гедеон. — Кажи ми за плановете ви за нея. Бомбата, която смятате да взривите във Вашингтон. Кажи ми и ще те пусна.

— Атомна бомба? — Уилис го изгледа абсолютно неразбиращо. — Каква атомна бомба?

— Не ми се прави на глупак. Кажи ми и си свободен. Иначе… — И Гедеон посочи гроба с пистолета.

— Ка… какво говорите? Нищо не разбирам… — Уилис се блещеше към пистолета, молбите му се превърнаха в нечленоразделно бърборене.

Гедеон го погледна. Този човек не знаеше нищо. Може да беше лидер на култ, егоцентричен и параноик с мания за величие, но нямаше абсолютно нищо общо с ядрения тероризъм. Осъзна, че е направил огромна грешка.

— Съжалявам. — Наведе се, хвана Уилис и го изправи. — Съжалявам. Извинявам се.

Сряза свинската опашка и прибра револвера.

— Върви си.

Уилис го зяпаше неразбиращо.

— Чу ме. Разкарай се оттук. Махай се!

Онзи обаче не побягна. Просто стоеше и гледаше тъпо, замаян, зашеметен от страх. Отвратен от себе си, Гедеон изруга, отиде при джипа в храстите, качи се, запали двигателя и потегли, като натискаше газта до дупка в желанието си да се махне колкото се може по-бързо от това място.