Трупът на Гедеон

60.

В Тукумкари спря да налее бензин. Беше един следобед, дотук се движеше чудесно. Изпитваше известно облекчение. Беше успял да се измъкне и караше автомобил, който не беше познат на правозащитните служби. Имаше още около двадесет и три часа път. Парите на Алида сигурно нямаше да му стигнат, но ако се наложеше, щеше да обере някой касов апарат.

Напълни резервоара и влезе в бензиностанцията, дегизиран като г-н Докачливия-на-средна-възраст-тръгнал-да-преоткрива-себе-си. Взе телешка пастърма, царевични пръчици, еклери и бисквити с пълнеж, както и кашонче кока-кола и кутийка кофеинови хапчета. Видя пластмасова болнична подлога и след кратко колебание я добави в кошницата. Можеше да му спести време по пътя. Занесе всичко на касата, плати и понесе обемистата торба към колата. Влезе и тъкмо да запали, нещо студено се опря в тила му.

— Да не си мръднал — чу се тих глас.

Гедеон замръзна. Погледът му се стрелна към жабката, където бе оставил револвера.

— Вече го прибрах — каза гласът.

Едва сега Гедеон разбра, че това е Фордайс. Невероятно. Как се беше стигнало дотук? Това бе катастрофа. Пълна катастрофа.

— Слушай внимателно, Гедеон. Вече знам, че си невинен. Знам, че са те натопили. И също така знам, че е замесен шефът на сигурността Новак.

Гедеон не вярваше на ушите си. Това някакъв номер ли беше? Какво беше намислил Фордайс?

— Разследването се е забатачило сериозно. Трябваш ми. Трябва да работим като партньори, също като преди, и да довършим работата. Гедеон, ти си лукав кучи син и не зная дали не ти се доверявам повече, отколкото би трябвало, но се кълна, че ние сме единствените, които могат да попречат на взривяването на бомбата.

Това вече беше по-убедително.

— Как ме намери? — попита Гедеон.

— Пуснах рутинно издирване по номера на джипа, разбрах, че си тръгнал на изток по магистралата, карах като луд и те настигнах тук. — Последва кратко мълчание. — Виж, знам, че е трудно да ми повярваш. Бях подлъган, подобно на всички останали. Мислех те за виновен. Но сега знам, че не е така. Не зная накъде си тръгнал и каква диря следваш, но съм адски сигурен, че ще ти потрябва помощ.

Гедеон го погледна в огледалото.

— Как научи номера на колата?

— Ами… реших, че щом бягаш с Алида Блейн, по всяка вероятност ще караш някоя от семейните им коли.

Гедеон не каза нищо. Значи колата все пак не беше непозната на закона.

— Ето ти револвера. — Фордайс му го подаде и Гедеон видя, че още е зареден. — В знак на добра воля.

Гедеон отново погледна в огледалото. В очите на Фордайс се четеше искреност. Този човек не лъжеше.

— Да вървим. Надпреварваме се с времето. — Гедеон запали двигателя.

— Чакай. Можем да вземем служебната ми кола. Имам сирена и всичко останало.

— Не си ли се самоотлъчил от разследването?

— Пратиха ме в отпуска. Принудителна.

— Тази кола е сравнително по-безопасна. Може първо да потърсят теб.

— Прав си.

Гедеон излезе на междущатската магистрала.

— Докато пътуваме, ще ти разкажа какво научих — каза той. — И ти ще ми разкажеш какво знаеш. Освен това отзад имам един лаптоп, който трябва да се хакне. Ти спомена, че си работил в Отдела по криптология на ФБР. Мислиш ли, че ще се справиш?

— Ще пробвам.

Гедеон нагласи регулатора на скоростта на 127 км/ч и докато колата се носеше по магистралата, започна да разказва поред.