Трупът на Гедеон

69.

Стоун Фордайс първо чу хеликоптера, а го видя чак после — UH-60 „Блекхоук“, приближаваше се ниско и бързо от изток. Беше се скрил зад един военен джип на трупчета в края на паркинга при портала на автопарка. Хеликоптерът забави скорост и кацна на празния паркинг. Фордайс изчака. Роторите забавиха скорост, вратите се отвориха и от машината скочиха шестима бойци от специалните части в пълно бойно снаряжение. След тях се появи цивилен и Фордайс се изненада, като видя, че е лично Дарт. Още едно доказателство, че беше постъпил правилно, като се беше обадил.

Загледа ги как се отдалечават от хеликоптера и тръгват към сградата.

Изправи се и излезе от прикритието си зад колата. Дарт го видя и му махна да се приближи.

Фордайс изтича до групата войници, които вече се бяха разпръснали в полукръг — лейтенант, подофицер и четирима бойци.

— Още ли са вътре? — попита Дарт.

Фордайс кимна.

— А Крю? Къде е Крю?

— Още е долу на четвърто ниво, доколкото знам. Както наредихте, не му се обадих.

— Някакви признаци на суматоха? Конфронтация?

— Не.

— Да се е включила някаква друга охрана? Аларми, сигнал за тревога?

— Не, доколкото мога да кажа. Тихо е като в гробница.

— Добре. — Дарт си погледна часовника. — По моя преценка са вътре от почти петнадесет минути. — Намръщи се. — Вижте, агент Фордайс. Представихте се великолепно. Но работата ви приключи и не искам никакви, ама наистина никакви неприятности. Ще оставим професионалистите да поемат нещата оттук нататък. — Протегна ръка. — Оръжието ви, ако обичате.

Фордайс извади пистолета си от кобура и го подаде на Дарт с дръжката напред. Но още докато го правеше, попита изненадано.

— За какво ви е?

Дарт взе оръжието, огледа го, вкара патрон в цевта, вдигна ръка и го насочи в гърдите на Фордайс.

— За да те застрелям.

В очите на Фордайс избухна бяла светлина и той отлетя назад — куршумът го улучи право в гръдната кост и го просна на асфалта. Никога не се бе чувствал така изненадан. Взираше се с широко отворени очи в невъзможно синьото лятно небе, без да е в състояние да проумее какво му се е случило, докато последните искрици живот го напускаха и синьото се превръщаше в черно.