Трупът на Гедеон

28.

Западното летище на Санта Фе дремеше под кристалночистото небе. Докато Фордайс спираше на паркинга, Гедеон видя само един хангар, към който някой се беше сетил в последния момент да прикрепи тухлена сграда.

— Къде е пистата? — попита той, като се оглеждаше.

Фордайс посочи неопределено покрай хангара към голата земя.

— Имаш предвид оттатък този пущинак ли?

— Не, имам предвид самия пущинак.

За Гедеон в най-добрия случай можеше да се каже, че не си пада по летенето. Ако се намираше в удобната първокласна седалка на просторен пътнически самолет, с приглушени светлини, пуснат до дупка айпод, който да заглушава шума, и със стюардеса, която да му носи питиета, можеше да се справи горе-долу, тоест да се преструва, че не се намира в някаква крехка метална тръба, фучаща във въздуха на километри от земята. Погледна с безпокойство малките самолети, паркирани на отъпканата земя. В подобни неща за преструвки нямаше място.

Фордайс взе куфарчето си от задната седалка и слезе.

— Ще отида в центъра да проверя за самолета, за който ти казах. Късметлии сме, падна ни се „Чесна 64ТЕ“.

— Късметлии — нещастно повтори Гедеон.

Фордайс тръгна.

Гедеон остана в колата. Досега все някак беше успявал да избягва малките самолети. Нещата никак не вървяха на добре. Надяваше се да не изпадне в паника и да се изложи пред Фордайс. Жалко, че агентът имаше разрешително за пилот. „Успокой се, идиот такъв — помисли си. — Фордайс ще се справи. Няма от какво да се безпокоиш“.

След пет минути Фордайс излезе от подобната на кутия сграда и му махна. Гедеон преглътна с мъка, слезе от колата, опита се да си надене непукистка физиономия и тръгна след агента покрай хангара и редицата паркирани самолети до една боядисана в жълто и бяло машина с двигатели на крилата. Приличаше на тенекиена буболечка.

— Това ли е? — попита Гедеон.

Фордайс кимна.

— Сигурен ли си, че можеш да го управляваш?

— Ако не мога, ти пръв ще разбереш.

Гедеон му отправи най-широката усмивка, която успя да докара.

— Знаеш ли какво, Фордайс? Като си помисля, всъщност не съм ти нужен. Защо да не остана в Санта Фе и да поровя по останалите следи, които набелязахме? Съпругата например…

— Никакви такива. Ние сме партньори. Освен това не знам какви може да ги забъркаш.

Фордайс отвори вратата на пилота, качи се в кабината, забърника разни копчета и лостове, после слезе и тръгна да обикаля самолета, като оглеждаше и опипваше тук-там.

— Само не ми казвай, че си и механик.

— Наричат го оглед преди полета. — Фордайс провери елероните и опашката, после отвори някаква малка вратичка и извади някаква метална пръчка.

— Ако обичаш, измий и прозорците покрай другото — обади се Гедеон.

Без да му обръща внимание, Фордайс се пъхна под едното крило и извади от джоба си нещо, приличащо на голяма спринцовка със сламка. Отвори малка капачка и пъхна устройството в крилото. Спринцовката се напълни със синкава течност и Фордайс я вдигна към светлината.

— Сега пък какво правиш? — попита Гедеон.

— Проверявам горивото за вода. — Фордайс продължи да се взира в светлосинята течност. Накрая изсумтя и изля горивото обратно.

— Приключи, нали?

— Още не. Във всяко крило има резервоар, по пет прегледа на крило.

Гедеон отчаяно седна в тревата.

Когато — най-сетне! — Фордайс му направи знак да се качва и да си сложи слушалките, Гедеон изпита огромно облекчение. Последваха обаче още по-продължителни проверки — двигател, рулиране, проверка преди излитането. Фордайс правеше всичко с удоволствие, а Гедеон се преструваше на заинтересуван. Мина половин час преди двигателите да заработят и да заемат позиция за излитане. Настанен в малката кабина, Гедеон започна да усеща надигаща се клаустрофобия.

— Господи — рече той. — Досега да сме стигнали пеша до Санта Круз.

— Не забравяй, идеята беше твоя. — Фордайс погледна ветрения конус, за да определи посоката на вятъра, после вдигна оборотите и бавно завъртя самолета.

— Ами ако… — започна Гедеон.

— Затвори си устата за малко — прекъсна го Фордайс. — Имаме къс терен за излитане и трябва да се съсредоточа.

Гедеон млъкна.

— Кула — заговори Фордайс в микрофона. — Чесна едно-четири-девет-шест-девет, излизам на писта три-четири за излитане.

Нагласи слушалките, провери за последен път колана на седалката си и вратата, отпусна ръчната спирачка и се понесе напред.

— Кула, Чесна едно-четири-девет-шест-девет, излитам от писта три-четири, посока северозапад.

Носеха се в прахта, бавно набирайки скорост. Гедеон се беше вкопчил с всички сили в дръжките на седалката.

— Сто двайсет и пет възела приборна скорост — каза Фордайс. — Дотук добре.

Гедеон стисна зъби. „Наистина му е забавно на тоя кучи син!“

Внезапно друсането престана и се озоваха във въздуха. Прерията остана някъде под тях и синьото небе изпълни прозорците. Изведнъж самолетът престана да изглежда така тесен. Гедеон имаше чувството, че се вози в лунапарк, и въпреки страха си изпита лека възторжена тръпка.

— Изкачване на Ви екс — каза Фордайс. — Едно-седем-пет възела.

— Какво е Ви екс? — попита Гедеон.

— Не говоря на теб, а докладвам. Мълчи.

Издигаха се равномерно, двата двигателя се трудеха здравата. Когато стигнаха хиляда и двеста метра, Фордайс вдигна задкрилките и малкият самолет започна да се изравнява.

— Добре — каза агентът. — Капитанът изключва надписа „не говорете“.

Двигателите забръмчаха равномерно и Гедеон почти повярва, че може да изпита известна наслада.

— Ще прелетим ли над нещо интересно?

Самолетът внезапно подскочи и се разтресе. Обхванат от ужас, Гедеон се вкопчи в дръжките на седалката. Падаха! Самолетът се разлюля отново, после се килна и той видя как земята се люшка под тях.

— Има известна турбуленция на тази височина — нехайно рече Фордайс. — Няма да е зле да се издигнем на още хиляда и двеста метра. — Погледна към Гедеон. — Добре ли си?

— Добре съм — отвърна Гедеон с пресилена усмивка, като се мъчеше да отпусне вкочанените си пръсти. — Нищо ми няма.

— Та на въпроса ти. Ще прелетим над Вкаменената гора, Големия каньон и Долината на смъртта. Ще заредим в Бейкърсфийлд, за всеки случай.

— Трябваше да си взема фотоапарата.

Самолетът се изравни на новата височина, на която за радост на Гедеон нямаше турбуленция.

Фордайс извади авиационни карти и ги разгъна на коленете си. Погледна Гедеон и попита:

— Някакви идеи какво да търсим в нашето малко пътешествие?

— Чокър е искал да стане писател. Фактът, че е ходил на онзи семинар след като е станал набожен, показва, че това е един от малкото му интереси, запазили се след приемането на исляма. Може да е искал да пише точно за обръщането си във вярата — нали семинарът е за писането на автобиографии. Ако е дал копие на ръкописа на някого за преглед — или ако някой си спомни какво е чел на семинара, — това може да се окаже интересно.

— Интересно? Ще е истинска бомба. Но ако такова писание съществува, вероятно негово копие има и в лаптопа, което означава, че в момента хиляди хора го четат във Вашингтон.

— Може би. Но не всички писатели използват компютри, а ако в труда му е имало нещо уличаващо, спокойно може да го е изтрил. Пък и дори да го има в компютъра му, мислиш ли, че някога ще го видим?

— Прав си — изсумтя Фордайс.

Гедеон, поуспокоен, загледа разсеяно зелените и кафяви петна под тях. След бавния старт разследването им най-сетне набираше скорост — съпругата, джамията, Блейн, а сега и това. Имаше смътното чувство, че някоя от тези следи в крайна сметка ще ги отведе до гърнето със златото.