Трупът на Гедеон

74.

Вмъкнаха се в подобната на пещера кабина — механикът пръв, Гедеон след него с пистолет в ръка.

— Дай ми оръжието си — нареди Гедеон.

Механикът разкопча кобура и му подаде пистолета си.

— И ключовете.

Механикът му даде и тях. Гедеон пъхна дългия ключ в запалването и го завъртя. Страйкърът моментално оживя и дизеловият двигател замърка. Все така насочил пистолет към механика, Гедеон бързо огледа уредите за управление. Изглеждаха прости — волан, скоростен лост, педали за газ и спирачки, също като при камион. Имаше обаче и куп електроника и множество екрани с неизвестно предназначение.

— Можеш ли да управляваш това нещо? — попита Гедеон.

— Що не си го начукаш? — отвърна войникът. Вече се беше окопитил и Гедеон виждаше комбинацията от страх, гняв и растящо негодувание в изражението му. Беше кльощав младеж с рошава коса, на не повече от двайсет. На етикета на дрехата му пишеше ДЖАКМАН и носеше нашивките на специалист. Но най-важната информация бе изписана на лицето му — той бе лоялен войник, който нямаше да се огъне пред дулото на пистолет.

Гедеон с усилие си заповяда да намали темпото и да пропъди мисълта, че с всяка минута Блейн и едрата шарка се отдалечават. Нуждаеше се от помощта на този човек — и нямаше право на грешка.

— Специалист Джакман, съжалявам, че насочвам оръжие към теб — каза той. — Намираме се в извънредна ситуация. Хората, които се опитаха да отлетят с хеликоптера, откраднаха смъртоносен вирус от лабораторията. Те са терористи. И смятат да го използват.

— Бяха войници — дръзко отвърна Джакман.

— Облечени като войници.

— Така твърдиш ти.

— Виж, аз съм от ПЕЯБ — каза Гедеон. Посегна да извади служебната си карта, но откри, че я е изгубил някъде в отчаяната гоненица. Господи, трябваше бърза. — Видя ли трупа на асфалта?

Джакман кимна.

— Той ми беше партньор. Специален агент Стоун Фордайс. Онези мръсници го убиха. Откраднаха епруветка с едра шарка и ще я използват, за да започнат война.

— Не се връзвам на такива глупости — заяви младежът.

— Трябва да ми повярваш.

— Няма начин. Хайде, стреляй. Няма да ти помогна.

Гедеон се отчая. Какво да направи? От друга страна, това си беше обикновена ситуация по уговаряне, не по-различна от всяка друга. Просто този път рисковете бяха безкрайно по-големи. Всичко опираше до това да намери начин да убеди човека срещу себе си. При това за секунди. Погледна уплашеното, но абсолютно категорично лице и каза:

— Не, ти стреляй. — Подаде му пистолета си с дръжката напред. — Ако мислиш, че съм от добрите, помогни ми. Ако смяташ, че съм от лошите, виж ми сметката. Решението е твое, не мое.

Джакман взе пистолета. В погледа му се появи неувереност, явно се бореше с чувството си за дълг. Огледа бързо пистолета, извади пълнителя и изсумтя:

— Лъжец! Няма патрони.

И захвърли оръжието настрана.

„Мамка му!“

Гедеон присви очи, намръщи се и върна на механика собственото му оръжие.

— Лъжец ли? Опри го в главата ми!

С бързо движение Джакман хвана в ключ главата на Гедеон и опря пистолета в слепоочието му.

— Давай. Застреляй ме. Защото ти казвам — ако се измъкнат, не искам да доживея да видя резултата.

Пръстът на Джакман се напрегна около спусъка. Последва мъчително мълчание.

— Не ме ли чу? Те се измъкват. Трябва да решиш — с мен ли си, или против мен?

— Ами…

— Погледни ме, прецени и вземи решение, мамка му!

Впериха погледи един в друг. Още малко колебание — и лицето на Джакман се отпусна. Беше взел решение. Прибра пистолета си в кобура и отсече:

— Добре. С теб съм.

Гедеон погледна през перископа на водача, избута скоростния лост напред и освободи ръчната спирачка. Машината рязко пое назад, блъсна се в едно хъмви и го отхвърли на цели няколко метра.

— Не, не, скоростта работи наопаки! — извика Джакман.

Гедеон дръпна лоста обратно и машината пое напред. Той натисна газта до дупка, но страйкърът се затътри тежко — набираше бавно скорост заради огромната си тежест.

— Това проклето нещо не може ли да се движи по-бързо?

— Няма начин да ги настигнем — каза Джакман. — Не можем да вдигнем повече от деветдесет и пет. Хъмвитата вдигат сто и трийсет, че и сто и четирийсет.

За момент Гедеон се вцепени от отчаяние. Противниците имаха прекалено голяма преднина — беше безсмислено. И изведнъж си спомни нещо.

Извади от джоба си картата, която беше получил на портала, и я тикна в ръцете на Джакман.

— Виж това. Шосето обикаля цялата база. Можем да им пресечем пътя, ако тръгнем право към портала.

— Но към портала няма път — възрази Джакман.

— За чий ти е път с такова чудовище? Просто ме насочвай. Ще караме напряко. И като стигнем, бъди готов да поемеш оръжията.