Трупът на Гедеон

33.

Конят скочи от ръба и се понесе надолу по стръмния мек склон в нещо, което по-скоро приличаше на контролирано падане. Гедеон отчаяно се вкопчи в лъка на седлото. Когато стигна дъното, животното се плъзна по пясъка, двамата ездачи залитнаха напред и едва не паднаха. Благодарение на вещата ръка на Алида конят запази равновесие и спря, плувнал в пот и треперещ.

— Трябва да продължим — каза Гедеон.

Без да му обръща внимание, Алида потупа шията на Сиера, наведе се напред и промърмори успокояващо в ухото му. Гедеон чуваше приближаващите коли, които се носеха по прерията над ръба на дерето.

Алида се изправи.

— Ще те предам.

— Ще застрелят и двама ни.

— Не и ако ме видят с бяло знаме.

Тя сграбчи ризата си и с едно рязко движение я свали, късайки копчета.

— Ох, леле! — ахна Гедеон.

— Майната ти. — Тя вдигна ризата и я размаха като знаме. Гедеон се опита да я спре, но Алида се изправи в стремената и той не успя да я достигне.

Гедеон погледна през рамо. Колите приближаваха ръба на дерето, мощните двигатели ревяха сърдито. Чуха се викове, затръшване на врати и над ръба на около триста метра от тях се появи глава.

— Предаваме се! — извика Алида и пак размаха ризата. — Не стреляйте!

Проехтя изстрел и куршумът се заби в пясъка пред тях.

— По дяволите! — Алида заразмахва ризата още по-енергично. — Да не сте слепи? Предаваме се!

— Не схващат — рече Гедеон. — По-добре да се махаме оттук.

Около тях се забиха още куршуми и конят започна да се паникьосва. „Слава богу, че стрелят с пистолети“, помисли си Гедеон.

— Тръгвай, за бога!

— Мамка му — изруга Алида и смуши коня. Сиера моментално реагира. На ръба се показаха още глави. Двамата препуснаха по сухото корито на потока като на състезание, а изстрелите продължаваха да ехтят над главите им.

— Дръж се. — Тя подкара коня на зигзаг, за да са по-трудни мишени. Куршумите свистяха около тях и Гедеон се приведе, очакваше всеки момент да бъде улучен.

Но по някакво чудо успяха да се отдалечат и да останат невредими. Алида премина в лек галоп, облече си ризата и продължиха по сухото корито. То се стесняваше между два стръмни склона, които със сигурност щяха да се окажат непреодолима пречка за колите на агентите.

Алида премина в тръс.

— Трябва да поддържаме темпото — каза Гедеон.

— Нямам намерение да убивам коня си заради теб, задник такъв.

— Стреляха на месо, ако случайно не си забелязала.

— Разбира се, че забелязах! Какво си направил, мътните да те вземат?

— Явно са си наумили, че съм един от терористите. От онези с атомната бомба.

— От тях ли си?

— Да не си луда? Цялото разследване беше прецакано от самото начало.

— Те обаче изглеждаха доста убедени.

— Ти самата каза, че са тъпаци.

— Казах, че ти си тъпак.

— Не си.

— Да, но си го помислих. А ти не преставаш да го потвърждаваш.

Дерето започна да се изкачва стръмно в подножието на Хемес и по дъното все по-често започнаха да се появяват черни канари. Конят внимателно си проправяше път през неравния терен.

— Виж, не съм терорист — каза Гедеон.

— Страшно ме успокои.

Продължиха да яздят мълчаливо. Дерето все така се изкачваше, теренът ставаше още по-тежък, пиниите и хвойните започнаха да се сменят с високи борове пондероза. Коритото започна да се разделя на притоци и скоро се озоваха в лабиринт от малки дерета, заобиколени от покрити с гъста гора склонове.

— Добре, ето какво ще направим — каза Алида. — Сега ще ме пуснеш. Аз се връщам, а ти се оправяй сам.

— Не мога. Закопчани сме, забрави ли?

— Можеш да скъсаш веригата. Поблъскай я с камък.

След кратко мълчание Гедеон каза:

— Точно сега не мога да те пусна. Нуждая се от помощта ти.

— Искаш да кажеш, нуждаеш се от заложник.

— Трябва да докажа невинността си.

— Аз пък с нетърпение очаквам да те предам.

Продължиха в гневно мълчание. Слънцето вече беше почти над главите им.

— Трябва да намерим вода — кисело рече Алида. — За коня.

След пладне изкачиха висок хребет, от който се откриваше изглед към долината зад тях.

— Чакай малко — каза Гедеон. — Искам да видя какво става долу.

Тя спря коня и Гедеон се обърна.

Огромен димен облак все още се издигаше от руините на снимачната площадка, пожарни заливаха останките с бели струи вода. Погледът му проследи коритото на потока. В началото на стръмните хълмове имаше паркирани автомобили и хора, които вървяха нагоре, като се разгръщаха. До ушите му достигаше слаб кучешки лай. От един камион разтоварваха коне.

— Сериозен лов са организирали — отбеляза Алида. — А чуй и това. Хеликоптери.

И наистина, Гедеон чу трясъка на витла. В синьото небе се появиха три черни петънца.

— Еха, май здравата си загазил — каза тя.

— Алида, не знам как мога да те накарам да ми повярваш, но съм абсолютно и напълно невинен. Това е някаква абсурдна грешка.

Тя го изгледа и поклати глава.

— Онези там долу не са на същото мнение.

Спуснаха се от хребета, прекосиха още едно дере и се закатериха по отсрещния стръмен склон. Огромни канари и изпопадали дървета им препречваха пътя.

— Трябва да пуснем коня — каза Гедеон.

— Няма начин.

— Той оставя много ясни следи, а кучетата ще следват неговата миризма. Ако го пуснем, той ще ги отклони от нас. Освен това нататък теренът става прекалено тежък за кон.

— Забрави.

— Ако не пуснем Сиера, ще си намери вода по-бързо. В тази част на планината няма вода. Особено в края на юни.

Алида мълчеше.

— Изтощен е. Носи двама. Не може да продължи. Виж го само.

Алида отново не отговори. Конят наистина беше изтощен, целият плувнал в пот, под седлото и нагръдника му беше избила пяна.

— Ако ни настигнат, може първо да стрелят и после да питат. Видя какво стана долу. Онези типове така изгарят от желание да ми видят сметката, че изобщо няма да им пука за другите жертви.

Изкачваха се по тясно дере, което свърши пред огромен назъбен склон.

Алида спря коня и каза грубо:

— Слизай.

Закопчани един за друг, двамата тромаво слязоха. Тя развърза дисагите и ги метна на Гедеон.

— Ти ще ги носиш.

Върза юздите на Сиера за седлото, за да не се оплитат в краката му, и го плесна по задника.

— Хайде! Махай се оттук. Иди да си намериш вода.

Конят впери поглед в нея и наостри уши.

— Чу ме. Бягай! — Плесна го още веднъж и той препусна, но отново спря и я погледна озадачено. Алида взе една пръчка и я размаха. — Бягай казах!

Конят се обърна и бавно заслиза надолу по дерето.

Алида се изплю и се обърна към Гедеон.

— Е сега вече наистина те мразя.