Трупът на Гедеон

66.

Щом Гедеон изчезна по коридора, Стоун Фордайс извади мобилния си телефон и набра номера на Майрън Дарт. Наложи се да сплаши неколцина подчинени, преди да се свърже с началника.

Гласът на Дарт звучеше напрегнато.

— Фордайс? Какво става, по дяволите? Мислех си, че сте… ъ-ъ-ъ, във ваканция.

Фордайс пое дълбоко дъх. От известно време беше репетирал наум този разговор, за да намери най-добрия подход.

— В Мериленд съм… С Гедеон Крю.

Думите му бяха посрещнати с потресено мълчание.

— В Мериленд? С Крю? — Отново мълчание, този път ледено. — Чакам обяснение.

— Следвахме бомбената плетеница. Повтарям, плетеница. Трябва да ме изслушате.

Ново дълго мълчание, последвано от тих приглушен разговор. Фордайс се запита дали Дарт не се опитва да засече местоположението му по клетката. Той самият би направил точно това, ако беше на негово място.

Когато Дарт най-сетне заговори отново, гласът му бе като черен лед.

— Искам да знам къде точно се намирате и какво правите.

Фордайс продължи, сякаш не го беше чул:

— Разполагам с лаптоп, принадлежащ на определен човек. В него има документ, създаден преди шест години, който описва целия терористичен план, от началото до края. Това обяснява всичко.

Отново дълго мълчание.

— Името на въпросния човек?

— След малко ще стигна и дотам.

— Ще ми кажете веднага.

— Компютърът е у мен и ако ми дадете имейла си, ще ви изпратя документа.

— Вие сте недисциплиниран, Фордайс. Искам да задържите Крю и да дойдете тук веднага, с Крю в белезници и с вериги на краката, в противен случай ще ви арестувам за съучастничество.

— Дайте ми имейл адреса си и ще ви изпратя документа. — Стартът не беше добър. Господи, надяваше се Гедеон да не е бил прав за Дарт. Трябваше да го накара да види документа.

След дълго мъчително чакане Дарт най-сетне му даде адреса. Фордайс го въведе в компютъра и изпрати документа.

Не прекъсна връзката. Вече със сигурност бяха определили местоположението му. Това бе риск, който трябваше да поеме — каквото и да си мислеше Гедеон, това бе твърде голям залък само за тях двамата. Дарт или щеше да му повярва, или не.

Измина минута. Две минути.

— Получихте ли го?

— Момент — отвърна Дарт. Гласът му бе някак отнесен. Мина още една минута. Фордайс чуваше дишането от другата страна на линията.

— Къде намерихте това? — попита Дарт най-после. Гласът му се бе променил. Беше по-спокоен.

— В компютъра на Саймън Блейн, писателя.

— Но… в какъв контекст?

— Идея за трилър.

— Кой друг знае за него?

— Само Гедеон.

— Защо работите с Крю, по дяволите?

— Именно той разкри всичко.

— Това е явен фалшификат! — внезапно избухна Дарт. — Гедеон го е изфабрикувал, а вие сте се хванали на въдицата като истински шаран!

— Не, не, не. Невъзможно. Компютърът беше криптиран. Аз разбих защитата му.

— Как се е сдобил с компютъра, по дяволите?

— Дълга история. Важното е, че днес е А-Денят. Което означава, че днес ще откраднат едрата шарка.

Секунда мълчание.

— Наистина ли вярвате в това?

— Да. Нещо повече. Сигурен съм.

— И в момента сте във Форт Детрик?

— Знаете, че съм във Форт Детрик.

Отново напрегнато мълчание.

— Трябва да изпратите хора, сър. Веднага.

— Как бих могъл да повярвам на подобно нещо?

— Не можете да си позволите да не повярвате. Десет души са достатъчни да обезопасят това място. Дори да се окаже заблуда, определено можете да отделите хора — просто като застраховка.

— Да… да. Разбирам логиката ви. Но… Целият военен персонал е изкаран от Форт Детрик. В базата са останали съвсем малко хора, цивилни служители и неколцина учени. — Мълчание. — Останете на линия.

Фордайс остана на линия. След няколко минути Дарт се обади отново.

— Тук на покрива имаме екип за бързо реагиране на ПЕЯБ. В пълно снаряжение са и са готови за действие. Ще пристигнат след десет минути с хеликоптер. Къде точно се намирате?

— В лобито на сградата на медицинския институт.

— А Крю?

— Той слезе в лабораторията на четвърто ниво, за да устрои засада на Блейн… — Фордайс се поколеба.

— Вижте, той не знае, че ви се обаждам. Искаше да направи всичко сам. Нямаше смисъл да споря с него.

— Ох. Добре. Слушайте ме внимателно. Искам да излезете от сградата и да посрещнете екипа, когато пристигне. Ще кацнат на паркинга пред входа. Не казвайте на Крю. Нямам му доверие, освен това е непредсказуем в действията си. Изпращам ви опитни професионалисти. Те знаят как точно да се справят със ситуацията.

— Не съм сигурен, че е добра идея Крю да остава на тъмно.

— Вие самият ми се обадихте зад гърба му. Знаете, че на него не може да се разчита, че е неуправляем. Екипът ще има изрична заповед да го защити.

— Да, сър.

— Надявам се сведенията ви да са верни. Във ваш интерес е.

— Верни са, сър.

— Задачата ви е да посрещнете екипа и да се идентифицирате. След това излизате от играта. Те ще обезопасят сградата и четвърто ниво, ще намерят Крю и ще го изведат. Когато пристигне, Блейн ще бъде задържан и всичко ще приключи. Ако сведенията са истински.

— Не можете да рискувате и да приемете, че не са.

— Прав сте. Не мога. Ще действаме внимателно и професионално. Никакви стрелби, никакви драми. Ще приберем Блейн и хората му, преди изобщо да разберат какво става. От самото начало бях против размахването на оръжия. Разбрахте ли ме? Никаква стрелба.

— Да, сър, напълно споделям позицията ви. — Въпреки цялото си фучене Дарт в края на краищата бе застанал на негова страна. Предсказанията на Гедеон за него се оказваха неверни.

И точно в този момент видя двама души да влизат в лобито. Незабавно позна единия от снимките, които бе виждал по обложките на книгите.

— Ох, по дяволите — тихо каза той в телефона. — Блейн току-що пристигна. Заедно с някакъв военен. — Докато отстъпваше в сянката, успя да зърне двете нашивки на камуфлажната му униформа. — Армейски капитан.

— Господи, и ако това не е потвърждение… Стойте настрана. Не ги спирайте, не се издавайте с нищо. Просто изчакайте да отминат, излезте от сградата и чакайте на паркинга, без да ви виждат. Въоръжени ли са?

— Капитанът носи пистолет. Не зная за Блейн.

— Боже мой — промърмори Дарт.

— Ами Крю? Трябва да му се обадя и да му кажа, че Блейн е дошъл.

— Не, не, не. Да се придържаме към плана. Екипът ще излети всеки момент. Сега ще се кача да ги инструктирам. Оставете ги те да се оправят. Не можем да поемаме никакви рискове с едрата шарка.

Връзката прекъсна.