В командния център на Дванадесета улица Дарт бавно остави телефонната слушалка. Погледна през мъничкия импровизиран прозорец. Оттам го гледаше черен правоъгълник нощ. Вдигна отново слушалката и започна да набира номер. Ръцете му леко трепереха от изтощение и ярост. Беше четири сутринта, но това нямаше значение.
Отговориха на първото позвъняване.
— Главен специален агент Милард.
— Милард? Дарт се обажда.
— Доктор Дарт. — Гласът на Милард се напрегна.
— Какво е положението с издирването на Крю?
— Ами, сър, макар личният състав все още да претърсва района, сме все по-сигурни, че той и спътницата му са се удавили в…
Дарт усети как гневът надделява над обичайния му самоконтрол.
— Разбира се, че ще сте все по-сигурни. Той точно това иска да си помислите. Не само че не сте го заловили, но и му позволявате да проникне през охраната на Лос Аламос, да направи куп поразии и да се измъкне безнаказано.
— Сър, не се е случило точно това, а и по онова време аз не бях…
— Искате ли да знаете на какво приравнявам това, агент Милард? Все едно търсен престъпник да влезе в централата на полицията, да си набави оръжие и муниции, да перне началника по тила и да си излезе.
Този път от другата страна последва мълчание. Дарт осъзнаваше, че си е изпуснал нервите, но не му пукаше.
В проточилото се мълчание Майлс Кънингам, личният асистент на Дарт, влезе в кабинката, остави на бюрото кафе и излезе. Дарт му беше наредил да зареже увещанията за почивка, а вместо това всеки час да му носи кафе.
Отпи глътка, опари се, намръщи се и продължи:
— Разберете, агент Милард. Не ви държа изцяло отговорен. Както сам започнахте да обяснявате, отскоро сте начело на операцията в Ню Мексико. Обаче ще ви държа отговорен за всичко, което ще се случи оттук нататък.
— Да, сър.
— А-Ден е вдругиден. Всеки час, всяка минута, в която терористът Гедеон Крю продължава да е на свобода, увеличава опасността за всички ни. Силно се съмнявам, че се е удавил в Рио Гранде. Някъде в планините е. Искам да ги претърсите.
— Претърсването е в ход, сър, хората дават всичко от себе си. Но районът, за който говорим, представлява над шестнайсет хиляди квадратни километра пустош и теренът е силно пресечен.
— Гедеон Крю е сам, без храна и вода. Вие имате стотици хора и високотехнологично оборудване за милиони долари. Не ме интересуват никакви извинения. Интересуват ме резултати.
— Да, сър. Всички са на крак. Освен кучетата и наземните екипи сме мобилизирали голям арсенал дистанционни датчици и монитори. Също така и хеликоптери с инфрачервени сензори и компютърни системи за разпознаване. Безпилотни самолети с най-новите радари, способни да търсят под листната маса. Но с риск да ви обидя трябва да ви кажа, че не намериха нищо и че данните наистина предполагат, че Крю и жената са се удавили.
— Открихте ли телата, агент Милард?
— Не, сър.
— Докато не ги откриете, не искам да чувам за удавяне.
— Разбрано, сър.
Дарт отпи още глътка кафе.
— Има и друг проблем, за който искам да поговорим. Агент Фордайс. Този човек показа некомпетентност, неспособност да изпълнява заповеди и склонност да действа самостоятелно. Научих, че е разпитвал на своя глава най-високопоставения служител по сигурността на Лос Аламос, без да има разрешение и без задължителното присъствие на партньор. Дори не си е направил труда да запише разговора. Знаете ли какво означава това?
— Мисля, че да, сър.
— Означава, че каквото и да е научил, информацията му е без стойност в съда и не е от полза на следствието. Ако Новак е бил замесен по някакъв начин, това напълно подронва шансовете ни да го преследваме.
— Вече отстраних Фордайс от активна теренна работа и го прехвърлих към Пи Ей.
— Искам да го отстраните от работа. Да го извадите от разследването. За мен лично е ясно, че този човек преживява някакъв срив.
— Да, сър.
— Искам да го направите по такъв начин, че да не вдигнете на крак вътрешния отдел на ФБР. И без това си имаме достатъчно неприятности. Изпратете го в отпуска — платена, разбира се. Да излезе в почивка, без определен срок.
— Разбрано, сър.
— Намерете Крю. И жената. И, за бога, доведете ми ги живи.
Дарт затвори, отпи от кафето и се загледа през черния прозорец.