Трупът на Гедеон

57.

По зазоряване Гедеон стоеше с пулсираща глава до кожения диван и навличаше дрехите си. Алида спеше гола на мечата кожа пред камината, русата й коса се бе разпиляла, гладката й кожа блестеше на фона на грубата тъмна козина. Навън тъмни облаци замазваха половината небе, между боровете свистеше влажен вятър. Задаваше се буря.

Обърканите спомени от нощта се блъскаха в главата му — прекалено много питиета, невероятни сексуални изпълнения и бог знае колко необмислени обещания и думи. Чувстваше се отвратително. Какво беше направил? Бе постъпил като абсолютен задник. Да си позволи да се отдаде на това, след като подозираше баща й, че е терорист, и през цялото време мислеше как да го спре, как да го изобличи… Направо чудовищно.

Какво да прави? Може би трябваше да сподели с Алида? Не, нямаше да се получи — тя никога, никога нямаше да повярва, че баща й, Саймън Блейн, автор на бестселъри и бивш шпионин, е главатар или най-малкото участник в ядрен терористичен заговор. Кой би повярвал на подобно нещо? Трябваше да продължава да я лъже и трябваше да действа сам. Да замине за Мериленд, да открие Блейн и да го спре. При това не можеше да вземе самолет, не можеше да направи нищо, което изискваше показване на документи. Единственият начин да се върне на изток бе с кола — с джипа на Алида.

Изглеждаше невъзможно. Защо му беше на човек като Блейн да се забърква в подобен терористичен заговор? Но се беше забъркал. Гедеон бе сигурен в това. Просто нямаше друг отговор.

Докато мислеше за положението си, за пореден път изпита непоносимо отвращение към себе си. Но какъв избор имаше? Не ставаше въпрос само за изчистването на името му. Животът на безброй хора бе заложен на карта. Никой нямаше да му повярва — той беше издирван и затова бе принуден да действа сам. Нямаше как да се измъкне от това.

Нахлузи ризата си и погледът му отново се спря върху извивките на тялото на Алида, върху лицето й, върху блестящата й коса… Възможно ли бе наистина да се е влюбил в нея?

Разбира се, че да.

Не, трябваше да спре. Но докато се мъчеше да откъсне поглед от нея, Алида отвори очи. И изпъшка:

— Ох! Махмурлук.

Той се опита да се ухили.

— Аха. Същото положение.

Тя се надигна.

— Изглеждаш ужасно. Надявам се, че не съм те изцедила съвсем. — И се усмихна дяволито.

Той скри лицето си, като се наведе да си върже обувките.

— И къде си се разбързал толкова?

Гедеон се насили да я погледне.

— Към Юта Крийк. Отивам да се оправя с Уилис.

— Добре. Той е, сигурна съм. Ще дойда с теб.

— Не, не. Може да е опасно. Освен това присъствието ти може да попречи да изтръгна истината от него.

Тя се поколеба.

— Разбирам. Но въпреки това се тревожа. Пази се.

Гедеон се опита да надене що-годе нормална физиономия.

— Ще трябва да взема джипа.

— Няма проблем. Само гледай да караш по черните пътища.

Гедеон кимна.

Алида стана и преди той да успее да се измъкне, го прегърна, долепи устни до неговите и притисна голото си тяло в него. Последва дълга целувка, топлината на тялото й се усещаше през дрехите. Накрая го пусна и каза:

— Това беше за късмет.

Гедеон кимна тъпо. Алида отиде до чекмеджето, извади ключовете и му ги метна.

Той ги улови и измънка:

— Ъ-ъ-ъ… за всеки случай… бензин, такива неща… имаш ли пари?

— Разбира се. — Тя взе панталона си от пода, бръкна в задния джоб и извади портфейл. — Колко?

— Колкото можеш.

Тя извади куп двайсетачки и му ги подаде с лъчезарна усмивка, без да ги брои.

Гедеон се чувстваше като замръзнал. Не можеше да й го причини — не и на нея. Но ето че беше на път да го направи. Да открадне колата й, да вземе парите й, да я излъже, да тръгне след собствения й баща. Но какъв избор имаше, по дяволите? Положението му бе невъзможно. Ако останеше тук с Алида, безброй хора щяха да умрат, а той пак щеше да свърши в затвора. Ако тръгнеше…

— Може да се забавя — каза той. — Имам да свърша и някои други неща. Не ме чакай довечера.

Тя го погледна наистина загрижено.

— Добре. Само стой надалеч от хора — от всякакви хора. Баща ми спомена за блокади по някои от главните пътища от и към планината, Лос Аламос и Санта Фе. Пази се.

— Ще се пазя.

Напъха парите в джоба си, измъкна се от поредната целувка и се втурна към джипа. Скочи вътре, запали двигателя и потегли с мръсна газ. Опита се да не поглежда назад, но не се сдържа — и я видя да стои на прага, все още гола, с разпилени по раменете руси коси. Махаше му.

— Мамка му, мамка му, мамка му! — Заблъска по волана. Взе завоя и се озова до писателското ателие на Блейн, заобиколено от дървета и скрито от главната сграда. Съвсем импулсивно спря до постройката и слезе. Взе щангата от джипа, счупи прозореца, влезе вътре, взе лаптопа на Блейн, хвърли го заедно със зарядното на задната седалка и отново потегли.