Трупът на Гедеон

43.

Като тръскаше глава, за да дойде на себе си, Гедеон се изправи на колене в мрака и запълзя обратно в посоката, от която беше дошъл. Земята продължаваше да се тресе от вторични срутвания, големи и малки камъни падаха навсякъде около него. Накрая успя да се изправи и с още няколко щракания на запалката се добра до мястото, където го чакаше Алида. Тя беше клекнала, цялата в прах и бясна.

— Какво направи, по дяволите?

— Бяха твърде близко. Наложи се да взривя капсул-детонаторите.

— Ами този ужасен грохот? Тунелът се срути, така ли?

— Аха. В безопасност сме — поне засега.

— В безопасност? Ти луд ли си? Сега сме в капан!

Тръгнаха обратно към срутването, като се оглеждаха за случайно пропуснати странични тунели и шахти. Нямаше нищо. Гедеон беше изтощен — ушите му пищяха, някой биеше с чук в главата му, устата му бе пълна с кална каша. И двамата бяха в прах от глава до пети и едва дишаха. Когато стигнаха до срутването, Гедеон го огледа на светлината на запалката. Беше се натрупала огромна купчина камъни от едната страна до другата, напълно непреодолима.

Изгаси запалката и отново потънаха в мрак. От другата страна се чуваха приглушени гласове.

— И сега какво? — попита Алида.

Известно време седяха и мълчаха. Накрая Гедеон извади запалката, щракна я и я вдигна.

— Какво правиш?

— Гледам за движение на въздуха. Нали се сещаш, като в романите.

Пламъчето обаче беше абсолютно неподвижно. Прахта беше толкова гъста, че едва виждаха.

— Възможно е срутването да е отворило дупка в тавана — каза Гедеон. — Ще ида да проверя.

— Внимавай. Нестабилно е.

Гедеон се закатери. Всяка стъпка предизвикваше ново свличане на камъни, сред тях и по-големи, които се откъртваха от тавана, но той продължаваше на четири крака нагоре. Прахта го давеше, невидими камъни валяха навсякъде около него — и изведнъж, на самия връх, въздухът стана свеж и чист. Той погледна нагоре — и видя звезда.

Изпълзяха в мрака и легнаха на благоуханната трева на дъното на някакво дере, като кашляха и плюеха. Наблизо минаваше малък поток и след известно време Гедеон стана, изпълзя до него на четири крака, уми лицето си и изплакна уста. Алида последва примера му. Като че ли се намираха под платото Лос Аламос, в лабиринта каньони на притоците на Рио Гранде. Гедеон легна по гръб на земята, като дишаше тежко и гледаше звездите. Направо не можеше да повярва, че са се измъкнали.

И почти веднага чу звука на хеликоптер.

„По дяволите!“

— Трябва да се размърдаме — каза той.

Алида се беше опънала на тревата, мръсната й руса коса се беше сплъстила, доскоро бялата риза беше придобила цвета на мишка. Дори размацаната кръв не се виждаше от прахта.

— Само секунда да си поема дъх — каза тя.