Трупът на Гедеон

67.

Гедеон изпитваше едновременно облекчение и тревога от това колко ефективен бе планът на Блейн за елиминиране на охраната на лабораторията, в която се пазеше едрата шарка. Никой не го спря да провери пропуска му. Всъщност той срещна само неколцина техници и учени, а единствените видими признаци на охрана бяха вездесъщите камери, които надничаха навсякъде от таваните и несъмнено записваха всяко негово движение. Дали от другата страна имаше някой, който го наблюдава? Съмнително, като се имаха предвид обстоятелствата. Стратегията на Блейн като че ли беше брилянтно ефективна.

След няколко погрешни завоя стигна до входа на Ниво 4 — стоманена врата с цветен символ за биологична опасност и страховити предупреждения на няколко езика.

Надникна през мъничкия прозорец и видя, че коридорът зад вратата не води направо в комплекса, а към нещо като преддверие. В отсрещния му край се виждаше люк и душ, през които се стигаше до самата лаборатория. На закачалките висяха подредени по размери светлосини предпазни костюми. От едната страна на помещението имаше работна площ с инструменти, изоставени биореактори, стъкленици и епруветки, панички за култури и други материали и оборудване, явно приготвени за внасяне или изнасяне от лабораторията.

Натисна дръжката, установи, че вратата не е заключена, и влезе в преддверието. На отсрещната врата, водеща към душа и люка, също имаше знак за биологична опасност и там започваха допълнителните нива на сигурност — до вратата имаше не само цифров панел, но и четец на карти и скенер на ретина. И тук по тавана имаше камери. Добре — всичко щеше да бъде записано. Това щеше да му е от полза, когато дойдеше време следователите да разплитат случилото се.

Огледа скенера. Той представляваше сериозен проблем. С цифровия пулт и четеца на карти можеше да се справи, но не и със скенера на ретина.

Бързо прецени възможностите си. Явно не можеше да изненада Блейн вътре в самата лаборатория. За съжаление това означаваше поемане на по-голям риск. Трябваше да спре Блейн и съучастника му на излизане от лабораторията, след като вземеха едрата шарка.

От друга страна обаче тук беше по-подходящо за устройване на засада. Блейн щеше да влезе и да вземе вируса, а Гедеон щеше да го изненада на излизане от душа. Именно тогава Блейн щеше да е най-уязвим и най-малко щеше да очаква атака. А и защитните костюми бяха чудесна маскировка.

Огледа се. Покрай помещението имаше няколко съблекални, идеално място за издебване.

Взе един костюм и влезе в една съблекалня, като остави вратата отворена, за да следи кой влиза и излиза. Погледна предплатения си телефон — все още имаше някакъв обхват. Това беше единственото му сериозно притеснение — че няма да получи обаждането на Фордайс.

Тъкмо започна да навлича костюма, когато чу външната врата да се отваря. В преддверието влязоха двама души. Единият беше Блейн, а вторият — някакъв офицер с камуфлажна униформа. Гедеон бързо им обърна гръб, изненадан и раздразнен, че Фордайс не му се е обадил. Слава богу, че не бяха дошли по-рано.

Военният беше капитан и носеше пистолет. Млад, вероятно латиноамериканец, добре изглеждащ, среден на ръст, с черна коса и изпъкнали скули.

Гедеон бързо сложи шлема на костюма си, за да скрие лицето си. Двамата погледнаха небрежно към него през притворената врата на съблекалнята — бяха го забелязали, но това изобщо не ги притесни. Започнаха да се обличат мълчаливо и бързо, без да губят време. Минута по-късно капитанът прокара карта през четеца, въведе код и застана неподвижно, за да може скенерът да заснеме ретината му. Светна зелена светлина; капитанът си сложи шлема и малко след като минаха през люка към душа, вратата се затвори със съскане.

Гедеон извади тежкия „Питон 357“, провери дали е зареден и зачака.