Трупът на Гедеон

75.

Гедеон засили страйкъра през дългия паркинг, мина покрай горящия хеликоптер и вдигна осемдесет кило метра в час.

Джакман направи справка с картата и каза:

— Курс сто и деветдесет градуса. — И посочи електронния компас на пулта.

Гедеон ориентира машината, страйкърът подскочи на бордюра и се понесе през широката тревна площ към някакви дървета.

— С какви оръжия разполагаме? — извика Гедеон.

— Петдесети калибър, автоматичен гранатомет, димни гранати.

— Можем ли да минем през тези дървета?

— След малко ще разберем — отвърна Джакман. — Мини на осемколесна предавка. Ето този лост.

Гедеон дръпна лоста и машината се понесе с рев към дърветата. Господи, ама че мощен двигател! Дърветата бяха на разстояние едно от друго, но не достатъчно голямо. Той се насочи към онези, които му се сториха по-тънки.

— Дръж се.

Машината удари едно дърво, после друго и се чу силен трясък, когато и двете се прекършиха. Страйкърът подскочи и забуксува, двигателят ревеше, дърветата отхвърчаха настрани, колелата се въртяха свирепо. Минута по-късно отново бяха на открито.

На един от екраните светна червена светлина и заговори бездушен електронен глас:

— Внимание, скоростта е неподходяща за този терен. Компенсиране увеличаване на налягането на спирачките.

Гедеон погледна през перископа.

— По дяволите. Отпред има дъбове. Големи!

— Намали, ще се опитам да ги разкарам с гранатомета. — Джакман натисна някакви копчета и екранът на оръжейната система оживя. Специалистът се загледа напрегнато през перископа на стрелеца. — Огън!

Нещо изфуча и след миг се разнесе гръм. Дъбовете изчезнаха в стена от огън, пръст, листа и трески. Без да чака гледката да се разчисти, Гедеон отново натисна газта до дупка, колелата се завъртяха и машината се понесе напред, преодоля нападалите дънери и продължи през гората, като събаряше по-малките дървета — тряс, тряс, тряс.

Последен удар и отново се озоваха на открито. Пред тях, от другата страна на пътя, имаше телена ограда около жилищния район — спретнати редици бунгала, алеи, коли, полянки като от пощенски картички, осеяни с всички дреболии на живота от предградията.

— Ох, мамка му! — изруга Гедеон. Но поне не се виждаха хора.

Стигнаха до оградата и я отнесоха като хартия. Гедеон мина през нечий заден двор, като помете една катерушка.

— Господи! — извика Джакман.

Гедеон все така натискаше газта до дупка и тежката машина бавно продължаваше да ускорява. Пред тях улицата рязко завиваше надясно.

— Няма да успея да взема завоя — извика Гедеон. — Дръж се!

Точно пред тях имаше едноетажно бунгало — карирани завеси на панорамния прозорец на дневната, жълти цветя по края на прекрасно поддържана полянка. Гедеон си даде сметка, че няма да може да избегне напълно къщата, и се насочи към гаража. Последва ужасяващ сблъсък, страйкърът изрева, запрати настрани някакъв пикап, след което пробиха задната стена и се измъкнаха сред кошмар от греди, дъски и облаци прах.

— Внимание — отново се обади електронният глас. — Скоростта е неподходяща за този терен.

През перископа се виждаха хора — излизаха тичешком от домовете си, викаха и сочеха към тях.

Гедеон продължи напред и разкъса телената ограда от другата страна на квартала. Пред тях, оттатък празен паркинг, се виждаше редица сглобяеми бараки, между които имаше съвсем тесни алеи. Гедеон се насочи към най-широката, но и тя се оказа недостатъчна. Страйкърът задъвка пътя по нея, рушеше стените отляво и отдясно като фолио, откъртваше леките постройки от слабите им основи.

Изскочиха на открито, понесоха се през бейзболното игрище, разбиха някаква мижава дървена ограда, отнесоха тухлена стена и — най-неочаквано — се озоваха насред игрището за голф. Гедеон смътно си спомни, че то бе първото нещо, което беше видял на влизане в базата. Вече бяха близо до портала.

Прегази стартовата позиция и продължи по курса на игрището; малцината играчи захвърлиха стиковете си и се пръснаха като яребици. Гедеон прекоси тясно водно препятствие, разрови калта от другата страна и продължи по втория курс — машината хвърляше след себе си буци пръст и трева — и когато изкачиха едно възвишение, видяха на четиристотин метра пред тях постройките при портала.

… А по сервизния път успоредно на игрището, под прав ъгъл спрямо тях, летеше военният джип с Блейн и Дарт.

— Ето ги! — извика Гедеон. — Разбий пътя пред тях! Само не ги улучвай, за бога, че ще изпуснем вируса!

Джакман трескаво работеше с дистанционното на оръжията.

— Спри, за да се прицеля!

Гедеон наби спирачки и тежката машина издълба две огромни, подобни на окопи бразди. Джакман впери поглед през перископа, нагласи някакви уреди и погледна отново. Страйкърът леко се разлюля, когато гранатите полетяха, след което нещо изтрещя и засвятка пред джипа, пътят изригна и към небето се разлетяха парчета асфалт. Мощният „Хъмви“ наби спирачки, даде заден, зави и пое през тревата.

— Дай пак! — извика Гедеон.

Последва нова разтърсваща серия експлозии. Нямаше полза — игрището за голф бе твърде широко и джипът имаше безброй начини да стигне до портала на базата.

Гедеон отново натисна газта до дупка. Джипът беше пред тях, движеше се по-бързо от страйкъра и щеше да се измъкне.

Изпадналите в паника войници около портала се разбягаха.

— Можеш ли да се свържеш с портала? — извика Гедеон.

— Нямаме телефон.

Гедеон се замисли трескаво.

— Димните гранати! Пусни димните гранати!

Минаха през пясъчно препятствие, изкачиха поредното възвишение и Джакман стреля. Металните кутии описаха дъги в небето, паднаха пред джипа и забълваха плътен бял дим. Вятърът — беше насрещен — понесе дима към колата и тя изчезна.

Гедеон се насочи към огромния облак.

— Това чудо има ли инфрачервени сензори?

— Включи ВЕВ и го нагласи на термично — отвърна Джакман.

Гедеон впери неразбиращо поглед в уредите. Джакман се пресегна, натисна едно копче, после друго и един от екраните оживя.

— ВЕВ е видеоекранът на водача — обясни той.

— Страхотно — отбеляза Гедеон, докато навлизаха в облака. — Къде са?… А, ето ги!

Джипът още беше извън пътя и се движеше право към някакви дървета.

— Мамка му! Ще се блъснат! — викна Гедеон.

— Аз ще се оправя.

След миг тежката картечница затрещя и куршумите вдигнаха фонтани пръст зад джипа.

— Внимавай! — извика Гедеон, докато Джакман насочваше автоматичния огън към задницата на джипа и правеше гумите му на парцали. Колата поднесе странично и спря.

На екрана Гедеон видя как вратите на джипа се отварят. Тримата войници излетяха навън, приклекнаха и откриха огън напосоки в пушека. След тях се появиха още двама души — Блейн и Дарт — и се затичаха с все сили към портала.

— Тръгвам след тях — каза Гедеон. — Дай ми пистолета си.

Отвори люка на страйкъра, скочи на земята и изведнъж се озова обгърнат в пушек. Някъде наблизо войниците стреляха напосоки. Гедеон затича в посоката, в която бе тръгнал Блейн, и бързо излезе от дима. Войниците също бяха успели да излязат, обърнаха се към него и откриха огън. Гедеон се хвърли на земята точно когато петдесетмилиметровата картечница затрещя от димния облак; тримата войници буквално бяха разкъсани пред очите му.

Гедеон отново скочи и се затича. Блейн бе на стотина метра пред него и приближаваше последната равна площадка, но беше възрастен и бързо губеше сили. По-младият и в по-добра форма Дарт беше доста напред.

Блейн се обърна, вдигна револвера си и стреля. Куршумът се заби в тревата пред Гедеон, но той не спря. Блейн стреля отново, пак пропусна и Гедеон се хвърли към него и го хвана за коленете. Двамата паднаха тежко, Гедеон изтръгна револвера от ръката му, захвърли го настрана и прикова Блейн на земята. Извади пистолета на Джакман.

— Проклет глупак! — изкрещя Блейн.

Без да каже нито дума, Гедеон претърси сакото му, напипа малкия цилиндър, извади го, пъхна го в джоба си и се изправи.

— Проклет глупак — немощно повтори Блейн.

Внезапна стрелба накара Гедеон да се хвърли на земята. Намиращият се на петдесет метра Дарт се беше обърнал и стреляше по него.

Нямаше никакво прикритие. Гедеон се надигна, прицели се внимателно и стреля. Вторият му куршум свали противника.

И тогава чу хеликоптери. Два „Блекхоук“ се приближаваха от изток. Забавиха ход и се снижиха.

Още подкрепления за Блейн и Дарт.

— Хвърли оръжието и ми дай едрата шарка — чу глас зад себе си и се обърна.

Блейн се беше изправил и се целеше в него с револвера си. Беше близо — съвсем близо. Нямаше начин да пропусне.

Гедеон се огледа отчаяно. Какво да направи? Къде беше страйкърът? Все не още беше излязъл от димния облак.

— Казах: дай ми едрата шарка. И хвърли оръжието. — Ръцете на Блейн трепереха.

Гедеон беше като парализиран, неспособен да помръдне.

Хеликоптерите кацнаха на игрището, вратите им се отвориха и от тях се изсипаха войници с оръжия в ръка, разпръснаха се по класическия модел и тръгнаха към тях. Гедеон ги погледна, после отново се обърна към Блейн. Странно, но по лицето на стареца се стичаха сълзи.

— Никога няма да ти дам вируса — каза Гедеон, вдигна пистолета и го насочи към Блейн. Двамата стояха с оръжия един срещу друг, войниците приближаваха. Гедеон усещаше, че Блейн няма да стреля по него — всеки изстрел рискуваше да счупи цилиндъра. А това означаваше, че е достатъчно само да дръпне спусъка и да приключи с писателя.

Но въпреки това, докато пръстите му се стягаха около дръжката, Гедеон осъзна, че не може да го направи. Какъвто и да бе залогът, той не можеше да застреля бащата на Алида. Особено сега, когато вече беше абсолютно безсмислено.

— Хвърлете оръжията! — разнесе се вик откъм войниците. — Веднага! Легнете на земята!

Гедеон събра сили. Всичко бе свършило.

Проехтя кратък откос; Гедеон трепна в очакване на удара… но куршумите не го улучиха. Блейн обаче политна напред, падна по очи в тревата и остана да лежи неподвижен, все така стиснал револвера.

— Хвърли оръжието!

Гедеон разпери ръце настрани и пусна пистолета.

Войниците се приближиха предпазливо, готови да открият огън. Един започна да го претърсва; намери контейнера и внимателно го взе.

Приближи някакъв лейтенант.

— Гедеон Крю?

Гедеон кимна.

— Всичко е наред. Той е партньорът на Фордайс — каза офицерът на войниците. — Обърна се отново към Гедеон. — Къде е агент Фордайс? В страйкъра ли?

— Убиха го — отвърна замаяно Гедеон. Едва сега осъзна, че освен на Дарт Фордайс — с типичния си манталитет на федерален агент — се е обадил и на други. Тези не бяха поредните конспиратори, а кавалерията, която идваше на помощ, макар и с известно закъснение.

За свой огромен потрес Гедеон чу как Блейн се изкашля и видя старецът да се надига на четири крака. Като пъшкаше и сумтеше, той запълзя към тях.

— Едрата… шарка… — изхъхри писателят. От устата му бликна кръв и той млъкна, но продължи да пълзи към тях.

Един от войниците вдигна автомата си.

— Не — промълви Гедеон. — За бога, недейте.

Блейн успя да се надигне още малко и се помъчи да се прицели с пийсмейкъра. Всички се взираха с ужас в него.

— Глупаци — изгъргори той, падна по очи и замря.