Трупът на Гедеон

24.

Когато се измъкнаха от лабиринта черни пътища и излязоха на Шосе 14 при Мадрид, бивше миньорско градче, сега превзето от грънчарници на бивши хипита, работилници за макраме и магазинчета за билки, Гедеон най-сетне се отпусна. За щастие никой не тръгна да ги преследва от Юта Крийк. Намали скоростта, докато минаваха през градчето.

По време на дивото им бягство Кони Ръст, която седеше отзад с Фордайс, се беше смълчала. Сега отново заскимтя и заповтаря:

— Какво ще стане с мен?

— Нищо лошо — със спокоен глас я увери Фордайс. — Тук сме, за да ви помогнем. Несъмнено сте разбрали в какво е бил замесен бившият ви съпруг.

Това доведе до нови хлипове.

— Просто искаме да ви зададем няколко въпроса, това е всичко.

Гедеон слушаше как Фордайс й обяснява — с безкрайно търпение, сякаш говореше на дете, — че имат призовка, която я задължава да отговори на въпросите им честно, и че няма от какво да се безпокои, че не е заподозряна, няма да бъде задържана и че всъщност е много важен човек, чиято помощ може да се окаже решаваща. Продължи да говори с дълбокия си глас, като прекъсваше самосъжалителните й изблици, докато тя най-сетне май се успокои.

Последно подсмърчане.

— Какво искате да знаете?

— Колегата ми — каза Фордайс, — Гедеон Крю, е работил с бившия ви съпруг в Лос Аламос. Той ще задава въпросите.

Гедеон се изненада.

— А сега — продължи Фордайс, — с него ще си сменим местата, за да може да разговаря с вас, без да се разсейва. — Обърна се към Гедеон. — Нали, партньоре?

Гедеон отби и спря.

Щом слязоха от колата, Фордайс каза тихо:

— Познавал си Чокър. Знаеш какво да питаш.

— Но ти си специалистът по разпитите — шепнешком запротестира Гедеон.

— Но пък в момента тя е готова да говори.

Гедеон седна отзад до Ръст. Тя още подсмърчаше и бършеше носа си със салфетка, но иначе бе спокойна. Дори изглеждаше малко поласкана от оказаното й внимание. Гедеон се чудеше какво да прави. Разпитите не бяха стихията му.

Фордайс превключи на скорост и потегли бавно.

— Ъ-ъ-ъ — каза Гедеон, чудеше се откъде да започне. — Както каза агент Фордайс, бях колега на бившия ви съпруг в Лос Аламос.

Тя кимна тъпо.

— Бяхме приятели. Струва ми се, че сме се срещали. — Реши, че ще е по-добре да не й напомня за коледното парти, когато се беше напила.

Тя отново го погледна и Гедеон се смая от празните й очи.

— Съжалявам, но не ви помня.

Какво да я пита? Умът му работеше трескаво.

— По време на брака ви Рийд проявявал ли е някакъв интерес към исляма?

Тя поклати глава.

— А какво ще кажете за работата му? Да се е изказвал негативно за онова, което прави в лабораторията? Във връзка с бомби и така нататък?

— Беше луд по работата си. Гордееше се с нея. Отвратително. — Тя се изсекна. Говоренето за Чокър като че ли проясняваше ума й, каквато и да беше причината.

— Защо да е отвратително?

— Защото беше инструмент на военнопромишления комплекс, а така и не го осъзна.

— Някога да се е изказвал срещу Съединените щати? Да е изразявал симпатия към някоя терористична организация?

— Не. Открай време си беше отявлен патриот. Трябваше да го видите след единайсети септември. „Пуснете им една атомна бомба на тия копелета“. Без изобщо да си дава сметка, че Буш и Чейни организираха всичко.

Гедеон предпочете да не коментира това мнение.

— Не ви ли се стори странно, че е приел исляма?

— Ни най-малко. Докато бяхме женени, ме влачеше в един дзенбудистки център на медитации, на разни събрания на псевдоиндианската Църква на коренните американци, на сциентолози, на муунисти… опитваше всичко, за което можете да се сетите.

— Значи е бил един вид духовен търсач.

— Много мил начин на изразяване. Беше си просто тъпанар.

— Защо се разведохте?

Тя подсмръкна.

— Нали ви казах. Беше тъпанар.

— Поддържахте ли контакт след развода?

— Той се опита. Беше ми дошло до гуша, гадеше ми се от него. Когато влязох в комуната, най-сетне ме остави на мира. Беше страхливец.

— Имате ли връзка с Уилис? — неочаквано се обади Фордайс от предната седалка.

— Имахме. После той се посвети на целомъдрие.

„Да бе“ — помисли си Гедеон, като си спомни младата жена, която се излежаваше в стаята до кабинета на Уилис.

— И каква е идеята на ранчото, какво целите? — попита Фордайс.

— Ние сме се отделили от тази забатачена страна. Извън системата сме, живеем самостоятелно. Изхранваме се сами, грижим се един за друг. Ние сме предвестниците на новата епоха.

— И защо е необходимо това?

— Вие сте пленници на правителството си. Нямате представа. Вашите политици страдат от болестта на властта. Те са абсолютно корумпирани, а вие не го виждате.

— Какво имате предвид под „болестта на властта“? — попита Фордайс.

— Всички структури на властта поради самата си природа рано или късно се оглавяват от психопати. Почти всички правителства в света са превзети от хитроумни психопати, които имат огромно влияние върху човешката психология и използват обикновените хора за своя изгода. Тази раса от патологични девианти не може да изпитва състрадание, няма съвест. Те имат ненаситна жажда за власт — и управляват света.

Това бе наизустена реч и звучеше изтъркано, макар да представляваше известен интерес, поне за Гедеон. Самият той понякога си мислеше подобни неща.

— И какво смятате да правите по въпроса? — попита Фордайс.

— Ще теглим черта на всичко и ще започнем отново.

— Как ще теглите черта? — попита Гедеон.

Тя изведнъж млъкна и стисна устни.

След кратко мълчание Фордайс попита:

— И какво правите в ранчото?

— Отначало бях в техническия екип, но сега работя в градината.

— В техническия екип?

— Да. — Тя вирна глава. — Ние не сме лудити. Приемаме технологиите. Революцията ще бъде извършена чрез технология.

— Каква технология?

— Интернет, средства за масова комуникация. Видяхте сателитните ни чинии. Свързани сме с целия свят.

— Революцията ще бъде ли свързана с насилие? — мило попита Гедеон.

— Психопатите няма да се махнат доброволно — отвърна тя намръщено.

Приближаваха покрайнините на Санта Фе. Минаха покрай затвора и зелените поля започнаха да отстъпват пред постройките.

— В ранчото проявяват ли интерес към работата на бившия ви съпруг? — попита Фордайс. — Имам предвид, той е създавал ядрени оръжия. Биха могли да се окажат добро средство за теглене на чертата на психопатите.

Отново мълчание. После Кони Ръст каза:

— Това не е причината аз да отида там.

— А защо отидохте? — попита Фордайс.

— Защото… Уилис ме обичаше.

Тази жалка декларация беше последното, което каза. Каквото и да я питаха, както и да я придумваха, продължи да мълчи. Оставиха я в командния център на ПЕЯБ в Санта Фе, без да чуят от нея нито дума повече.

— Те да си трошат главите с нея — каза Фордайс, докато потегляха на север. — Ние имаме среща с имама.