Трупът на Гедеон

71.

Подрани обаче със заповедта. Гедеон дръпна ръка, извъртя се, блъсна Дарт с рамо и вдигна цилиндъра високо над главата си.

— Не стреляйте! — извика Блейн от пода. — Чакайте!

Внезапно настъпи тишина. Лейтенантът не стреля. Никой не стреля. Дарт стоеше като парализиран.

— Хвърлете оръжията — каза Гедеон. Престори се, че ще хвърли шайбата, и Дарт моментално отскочи. Войниците уплашено направиха същото.

— Не я хвърляй, за бога! — викна Блейн, после се надигна тромаво. — Дарт, този път наистина оплеска нещата. Това не е начинът да се справиш с положението.

Дарт се потеше, лицето му бе побеляло.

— Какво правиш?

— Оправям бакиите ти. Срежи това. — Той протегна китките си.

Дарт взе от масата скалпел и сряза хирургическия маркуч.

Блейн разтърка китките си и без да откъсва тъмносините си очи от Гедеон, каза на капитана:

— Гуруле, ставай. Не е нужно да продължаваме с тези преструвки.

Гедеон най-накрая разбра — Дарт и Блейн бяха съюзници.

Блейн се обърна към войниците.

— Свалете оръжията, по дяволите!

Те се поколебаха.

— Изпълнявайте — заповяда Дарт.

Лейтенантът се подчини, хората му последваха примера му.

— Върнете ми револвера — изръмжа Блейн и протегна ръка към Дарт.

Дарт му върна пийсмейкъра. Блейн го отвори, завъртя барабана, щракна го и го затъкна в колана си. 9-милиметровият пистолет бе върнат на капитана.

Докато ставаше всичко това, Гедеон стоеше, вдигнал заплашително едрата шарка над главата си.

— Ще разбия това в пода, ако всички не пуснете оръжията си — тихо каза той. — На земята. Веднага.

— Гедеон, Гедеон — също така тихо каза Блейн и поклати глава. — Ще бъдеш ли така добър да ме изслушаш?

Гедеон зачака. Сърцето му биеше лудо. „Ако започне да говори за Алида…“

— Знаеш ли защо правим това?

— Изнудване — каза Гедеон. — Четох идеята за романа. Правите го само заради пари.

— Божичко! — Блейн се изкиска. — Нямаш никаква, абсолютно никаква представа колко грешиш. Онова беше просто измислица, сюжет за книга. Никой от нас не го прави заради пари. Те са последното нещо, което ни вълнува. Едрата шарка ни трябва за нещо много по-важно. Нещо, което наистина ще е от полза за страната ни. Искаш ли да го чуеш?

Гедеон остана напрегнат като пружина, с все така вдигната ръка. Но някаква перверзна част от него наистина искаше да чуе какво има да каже Блейн.

Писателят посочи Дарт.

— Виждаш ли, използвах Майрън от време на време да преглежда книгите ми. Именно той ми каза, че идеята в „Операция Труп“ е твърде добра, за да остане само книга. Че е нещо, което можем да постигнем.

Гедеон мълчеше.

— Казвам ти го, защото съм сигурен, че ще пожелаеш да се присъединиш към нас. В края на краищата ти си един от най-интелигентните хора, които съм срещал. Несъмнено ще разбереш. Освен това… — Замълча за момент. — Изглежда, че обичаш дъщеря ми.

— Не замесвай и нея!

— О, не… ще го направя.

— Блейн, губиш ни времето! — обади се Дарт.

— Имаме предостатъчно време — спокойно каза Блейн и отново се обърна с усмивка към Гедеон. — Нямаме обаче време за инциденти. Честно казано, Гедеон, не мисля, че си от типа хора, способни да разбият това нещо в земята. И да убият милиони. — И повдигна въпросително вежда.

— Ще го направя, ако по този начин няма да попадне в ръцете ви.

— Но ти още не си чул какво смятаме да правим с него! — почти весело възрази Блейн.

Гедеон не отговори. Блейн искаше да си каже рецитацията — ами да го направи.

— Навремето работех за британското разузнаване, в МИ-6. Капитан Гуруле е от ЦРУ. Дарт не само че е шеф на ПЕЯБ, но и работи за една секретна служба към военното разузнаване. Тъй като всички сме повече или по-малко колеги, ние знаем нещо, което ти не знаеш — а именно, че Америка тайно е във война. Война с противник, в сравнение с който бившият Съветски съюз е нищо.

Гедеон чакаше.

— Самото оцеляване на страната ни виси на косъм. — Блейн замълча, пое дълбоко дъх и продължи: — Нека ти кажа за нашите врагове. Те са целеустремени. Трезви, здраво работещи и изключително интелигентни. Имат втората по големина икономика в света, която се развива пет пъти по-бързо от нашата. Врагът разполага с огромна и мощна армия, има високотехнологични космически оръжия и най-бързо увеличаващия се ядрен арсенал на света.

— Те спестяват четиридесет процента от онова, което печелят. Техните висшисти са повече от населението на Съединените щати. В тяхната страна хората, изучаващи английски, са повече от англоговорещите по целия свят. Те знаят всичко за нас, а ние не знаем нищо за тях. Те са безмилостни. Те са последната империалистическа, колонизаторска сила в света, която окупира и малтретира много от досега независимите страни, и близки, и далечни. Този враг най-безсрамно и открито краде наша интелектуална собственост на стойност трилиони долари. В замяна ни изпращат отровена храна и лекарства. Не се съобразяват с правилата на международните закони. Корумпирани са. Потъпкват свободата на словото, потискат свободното изповядване на религиите, преспокойно убиват и вкарват в затвора журналисти и дисиденти. Открито притискат пазара на онези стратегически метали, които са така важни за нашия електронен свят. Този враг, който разполага с малко петрол, сега доминира в световните технологии и пазара на слънчева, вятърна и ядрена енергия. В това отношение те са на път да се превърнат в новата Саудитска Арабия. Тези врагове са натрупали почти два трилиона от нашите долари благодарение на нечестните си валутни и търговски практики. Ако бъде пусната на световния пазар, тази сума ще е достатъчна да унищожи валутата ни и да съсипе икономиката ни за един-единствен ден. Казано най-просто, те ни държат за топките. — Гледаше Гедеон в очите. Въздъхна и продължи: — А най-лошото е, че тези врагове ни презират. Те виждат как работим във Вашингтон и са стигнали до заключението, че нашата демократична система е чист провал. Мислят си, че американците сме слаби, мързеливи, хленчещи, самодоволни нищожества, напомпани с фалшиво чувство за първенство. И в това отношение може би са прави.

На Гедеон му призля, сякаш думите на Блейн го удряха в корема. Въпреки това продължи да държи високо цилиндъра с едрата шарка.

— Те имат населението, парите, мозъците, волята и куража да ни докарат до просешка тояга. Имат конкретни планове как да го направят. И вече го правят. А Америка само си седи на гъза и се ослушва. Това е едностранна война — те се сражават, а ние се предаваме.

Писателят се наведе напред.

— Е, Гедеон, не всеки американец е готов да се предаде. Ние в това помещение, както и малка група съмишленици, няма да позволим това да се случи. Ние ще спасим страната си.

Гедеон отчаяно се мъчеше да осмисли чутото. Блейн беше изключително убедителен оратор.

— А едрата шарка? Къде се вмества тя?

— Сигурен съм, че можеш да се досетиш и сам. Смятаме да я разпространим в пет от техните градове. Голямата уязвимост на врага е гъстотата на населението и зависимостта му от търговията. Когато вирусът плъзне като горски пожар по беззащитното население, светът ще наложи карантина на заразената страна — просто няма да има друг избор. Знаем го със сигурност — реакцията при епидемия на едра шарка е подробно описана в строго секретен план на НАТО.

Блейн се усмихна тържествуващо, сякаш операцията вече е започнала.

— При една карантина границите на страната ще бъдат затворени. Всичко ще бъде спирано или блокирано — полети, пътища, железопътни линии, пристанища, дори пътеки. Страната ще остане в карантина, докато върлува болестта. Нашите епидемиолози твърдят, че блокадата може да продължи години преди овладяването на положението. Дотогава икономиката на врага ще се е върнала на нивото на петдесетте години. Петдесетте години на деветнадесети век.

— Ще изстрелят ядрените си оръжия — възрази Гедеон.

— Така е, но в момента не разполагат с достатъчно, а и не са качествени. Ще свалим повечето им ракети още във въздуха. Някой от градовете ни може да бъде поразен, но ще последва масиран отговор от наша страна. В края на краищата това е война. — Блейн сви рамене.

Гедеон впери поглед в него.

— Ти си луд. Те не са наш враг. Целият този план е безумие.

— Стига, Гедеон, мислех, че си по-умен. — Блейн вдигна умолително ръка. — Присъедини се към нас, моля те. Дай ми едрата шарка.

Гедеон отстъпи към вратата.

— Няма да участвам в това. Не мога.

— Не ме разочаровай. Ти си един от малцината с достатъчно мозък, за да види истината в думите ми. Призовавам те да помислиш — наистина да помислиш върху това, което казах. Това е страна, която само преди едно поколение изби трийсет милиона от собствения си народ. Те не ценят човешкия живот така, както го ценим ние. Биха го направили и на нас — стига да можеха.

— Това е чудовищно. Говориш за избиване на милиони. Чух достатъчно.

— Помисли за Алида…

— Не споменавай Алида! — Гедеон осъзна, че ръката му трепери, че гласът му секва. Войниците се дръпнаха уплашено, когато размаха шайбата.

— Не! — заплашително извика Блейн. — Чакай!

— Кажи на войниците да оставят оръжията! Сега е мой ред да броя до пет. Едно…!

— За Бога, не! — извика Блейн. — Не тук, не край Вашингтон. Пуснеш ли едрата шарка, ще направиш на Америка онова, което смятаме да направим на…

— Погледни ме в очите, ако не ми вярваш. Кажи на войниците да оставят оръжията! Две…

— Гедеон! — Ръцете на Блейн трепереха. — Умолявам те, не го прави.

— Три…

— Няма да го направиш. Няма.

— Казах, погледни ме в очите, Блейн. Четири… — Замахна с ръка. Наистина щеше да го направи. И — най-сетне — Блейн го разбра.

— Пуснете оръжията! — извика той. — Оставете ги на земята!

— Пет! — изкрещя Гедеон.

— Долу! Долу!

Оръжията изтракаха на пода. Войниците определено бяха обхванати от ужас. Дори Дарт и лейтенантът хвърлиха пистолетите си.

— Горе ръцете! — заповяда Гедеон.

Всички вдигнаха ръце.

Гедеон заотстъпва, като заобиколи лабораторната маса. Едната му ръка продължаваше да е вдигната, другата беше зад гърба му. Разполагаше със съвсем малко време. Стигна до вратата и я бутна с рамо. Хвърли шайбата на пода с всичка сила и се втурна навън.

Докато тичаше, чу как цилиндърът се пръска и строшените парчета се разхвърчават в помещението… последва пълен хаос от викове, борба, тичане, а над всичко това се надигна гласът на Блейн, който ревеше ужасно, подобно на прободен в сърцето лъв.