Трупът на Гедеон

12.

Гедеон Крю зяпна невярващо бъркотията. Дори в два след полунощ на мястото на инцидента имаше толкова много спешни и специални коли, бариери, командни и контролни станции и заграждения, че им се наложи да паркират на няколко преки оттам. Районът се бе превърнал в същински огромен и хаотичен зоопарк от служители на правозащитни организации. Навсякъде сновяха представители на десетки правителствени агенции, имаше поредица пропускателни пунктове, червени ленти и недопускащи възражение заповеди. „Слава богу, че съм с Фордайс“, помисли Гедеон. Значката и намръщената му физиономия им позволиха да преминат през всички пречки.

Бариерите държаха на разстояние и кипящата тълпа телевизионни екипи, репортери и фотографи, смесени със зяпачи и изхвърлени от домовете им хора, някои от които протестираха, размахваха написани на ръка лозунги и викаха. Изглеждаше изумително, но засега властите бяха успели да държат под похлупак експлозивната новина за радиацията и че може би си имат работа с атомна бомба в ръцете на терористи.

Гедеон не очакваше похлупакът да издържи още дълго. Твърде много хора вече знаеха. И когато новината гръмнеше, един бог знаеше какво щеше да стане.

Пробиха си път през безбройните служители на различни служби, представени с какви ли не съкращения, и стигнаха до централния команден център — три микробуса, паркирани във формата на буквата П и накичени със сателитни чинии. Около тях имаше прегради като при системите за сигурност на летищата, които регулират движението на служителите. Зад микробусите улицата беше разчистена и на ярката светлина на прожекторите видяха няколко души в защитни костюми, които се мотаеха на поляната пред сградата и при входа й.

— Градът, който никога не спи — промърмори Гедеон.

Фордайс тръгна към някакъв тип с униформа на ФБР и се представи:

— Специален агент Фордайс. — И протегна ръка.

— Специален агент Пакард, отдел „Поведенчески науки“.

— Трябва да влезем в апартамента.

Пакард изсумтя цинично.

— Щом искате, наредете се на опашката. Съжалявам.

— И колко ще трябва да чакаме? — попита Фордайс.

— В момента вътре има шестима души, които са там от три часа, а чакащите са около стотина. Реакцията на единадесети септември беше много по-организирана от тази. — Мъжът поклати глава. — В кой отдел сте?

— Прикрепен съм към частен контрактор по сигурността.

— Господи. Частен контрактор ли? Спокойно можете да идете на почивка на Хаваите и да се върнете след две седмици.

— И кои са онези, които са влезли първи? — попита Фордайс.

— ПЕЯБ, естествено.

Гедеон докосна Фордайс по рамото, кимна към един от хората със защитните костюми и промърмори:

— Чудя се кой ли му е шивачът?

Фордайс като че ли схвана намека. Спря за момент и се замисли. После отново се обърна към агент Пакард.

— Откъде взехте костюмите?

Пакард кимна към един микробус наблизо.

— Оттам.

Фордайс стисна ръката му.

— Благодаря, колега.

— Значи си готов за малко партизански действия? — попита Гедеон, докато се отдалечаваха. — Така де, джихадистите си имат атомна бомба. След две седмици ще е прекалено късно.

Фордайс не каза нищо, а просто продължи да си пробива път през тълпата. Гедеон го следваше. Трудно беше да прецени какво си мисли федералният агент. Физиономията му беше като изсечена от камък.

Зад микробуса беше издигната палатка за преобличане, в която имаше рафтове с костюми и респиратори. Всеки костюм си имаше радметър, закрепен на ръкава. Фордайс се мушна под платнището, отиде до рафтовете и започна да рови. Крю го последва.

Моментално се появи мъж в униформа на ПЕЯБ.

— Какво става?

Фордайс го изгледа със сините си очи, извади значката, която висеше на верижка на шията му, и я натика в лицето му.

— Трябва ни достъп. Веднага.

— Вижте — пискливо рече онзи, — колко пъти трябва да ви казвам, че ще дойде ред и на ФБР?

Фордайс впери поглед в него.

— Още никой от ФБР ли не е влизал там? Нито един човек?

— Точно така. ПЕЯБ имат много работа преди вас.

— Групата на Дарт ли?

— Същата. В Протокола за национална сигурност в случай на ядрена заплаха се казва, че ПЕЯБ са с предимство пред всички останали.

Последва дълго мълчание. Фордайс сякаш отново се беше изключил. Гедеон осъзна, че от него зависи да направи нещо, за да влязат — Фордайс беше твърде обвързан от правилата и имаше твърде много за губене. От друга страна, Гедеон не можеше да изгуби абсолютно нищо.

— И слава богу — рече той, докато сваляше един костюм от закачалката и се пъхаше в него. — Нищо чудно, че Дарт така настояваше да сме първи след ПЕЯБ.

Усети сапфирения поглед на Фордайс върху себе си и му се усмихна мило.

— Побързай. Знаеш го Дарт, ще е бесен, ако до утре заран не представим доклада си.

Мъжът се отпусна.

— Извинете. Не исках да ви преча. Не знаех, че сте зачислени към ПЕЯБ.

— Няма проблем — отвърна Гедеон, като поглеждаше Фордайс и се питаше дали специалният агент ще се справи с програмата. — Хайде, Стоун, нямаме цял ден.

Въпреки това агентът се поколеба — но после, за огромно облекчение на Гедеон, и той започна да облича защитен костюм.

— Чакайте. Трябва да видя разрешителните ви документи. Освен това работата ми е да ви помогна да си изберете екипировката.

Фордайс вдигна ципа на костюма си и дари мъжа с приятелска усмивка.

— Хартиите идват. И благодаря, но вече сме наясно с екипировката.

— Трябва поне да видя временната ви карта.

— Нима ще ме караш да се събличам, за да ти покажа картата си?

— Ами… трябва да я видя.

Фордайс се усмихна и постави ръка на рамото му.

— Как се казваш, приятел?

— Рамирес.

— Подай ми онези респиратори, Рамирес.

Рамирес се подчини. Фордайс подаде единия на Гедеон.

Гедеон го взе и каза:

— Дарт ни оторизира лично. Ако имаш някакви въпроси, обади се на него.

Рамирес продължаваше да гледа Фордайс.

— Е, Дарт не обича да го прекъсват, но…

Фордайс си сложи респиратора, с което ефективно се лиши от възможност да общува с Рамирес. Гедеон последва примера му. Видя, че респираторът има малка радиостанция, включи я, настрои я и направи знак на Фордайс да направи същото.

— Чуваш ли ме, Фордайс?

— Чувам те отлично — изпращя гласът на агента.

— Да тръгваме, преди… така де, преди да е станало късно.

Понечиха да минат покрай Рамирес.

— Чакайте — спря ги той. — Наистина трябва да видя документите ви.

Гедеон вдигна респиратора си.

— Ще ти ги покажем, като се върнем. Можеш също да провериш и при Дарт, но гледай да не го тормозиш излишно. В момента е доста нервиран.

Сложи си респиратора, преди Рамирес да успее да отговори, двамата с Фордайс прескочиха последната бариера и закрачиха към къщата.

— Добра работа, ако успееш да се уредиш — изкиска се Гедеон по интеркома. — И между другото, този костюм не помага с нищо.

— Мислиш, че е смешно ли? — внезапно разгневен, попита Фордайс. — През цялата си кариера се занимавам с такива гадости и няма нищо смешно. И между другото, ще кажа, че всичко е било твоя идея.

Бързо огледаха сутеренния апартамент, в който Чокър бе прекарал последните два месеца от живота си. Беше малък и гол, състоеше се от мъничка стаичка отпред, кухненски бокс, баня и задна стая с един-единствен прозорец. Беше безупречно чист и се долавяше слаба миризма на препарати. Шестима души от ПЕЯБ бавно се тътреха из него и проверяваха с различни инструменти, събираха нишки и прах, правеха снимки. Нищо не беше докоснато.

Предната стая беше празна, ако не се броеше килимчето до вратата и подредените в редица джапанки, както и второ, по-малко, но пищно украсено персийско килимче в средата.

Гедеон спря и го загледа. Беше сложено накриво, без да се съобразява с ориентацията на стените.

— Молитвено килимче — разнесе се тенекиеният глас на Фордайс по интеркома. — Обърнато е към Мека.

— Да бе. Позна.

Единственото друго нещо в стаята беше един отворен Коран, положен на богато украсена стойка. Фордайс го огледа и видя, че е двуезично издание на английски и арабски. Книгата бе доста опърпана. Много страници бяха отбелязани с показалци.

Любопитно беше да види към кои стихове е проявил интерес Чокър. Гедеон погледна отворената страница и вниманието му незабавно бе приковано от един стих, който бе отбелязан:

Погледна Фордайс, който също зяпаше книгата. Агентът кимна бавно.

Влязоха в кухнята. Беше чиста и подредена като останалата част от апартамента.

— Може ли да отворим хладилника? — попита Гедеон по радиото.

— Не питай, просто го отвори.

Гедеон отвори. Вътре имаше кутия мляко, пакет фурми, остатъци от пица в кутия, сирене, картонени кутийки с китайска храна и други неща. В камерата имаше замразено агнешко, сладолед „Бен и Джери“ и плик сурови бадеми. След като затвори вратата, Гедеон забеляза календар, закрепен с магнит отстрани на хладилника. Върху горната половина имаше снимка на Тадж Махал. Върху самия календар имаше множество бележки с почерка на Чокър. Гедеон ги разгледа с интерес. Фордайс пристъпи зад него.

Гедеон обърна листа на предишния месец, после на по-предишния. Календарът беше изписан с неразбираеми бележки.

— Господи — промърмори той в интеркома и върна сегашния месец. — Видя ли това?

— Кое? — попита Фордайс, загледан в празния календар. — Няма нищо.

— Точно това имам предвид. Срещите просто спират. След двадесет и първи този месец няма бележки.

— И какво означава това?

— Означава, че гледаме календара на атентатор самоубиец. Всичките му срещи приключват след десет дни!